№ 15205
гр. София, 19.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело
№ 20211110169926 по описа за 2021 година
Предявен са искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 411 КЗ, във връзка с
чл.45 ЗЗД и по чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.86 ЗЗД.
Ищецът ЗАД „............“ АД твърди, че е заплатил застрахователно обезщетение на
собственика на увреденото МПС, по отношение на което има сключена застраховка
„Каско“- полица № 0306Х0176256/05.01.2016 г. Заявява, че на 15.08.2016 г. в гр.София, лек
автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег.№ СА 5979 НН, движейки се по бул.“Христо Ботев“,
на кръстовището с бул.„Княгиня Мария Луиза“, попада в необезопасена и несигнализирана
на пътното платно- дупка. Поддържа, че на 10.09.2016 г. и на 10.10.2016 г. е платил на
собственика на увреденото МПС сумата от 263.63 лева, с включени 10 лева ликвидационни
разноски. Претендира установяване на вземане за сумата от 263.63 лева, представляваща
платеното застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от датата на
заявлението- 13.05.2021 г. до окончателното изплащане и за сумата от 80.34 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 25.05.2018 г. до 25.05.2021 г., за които суми
има издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 8753/18.08.2021 г., както и
разноските.
Ответникът ............... е получил препис на исковата молба и в срока по чл. 131 ГПК е
подал писмен отговор. Заявява, че е налице разминаване, между представените от водача на
МПС-то документи и отразеното в Протокола за ПТП № 1668161/15.03.2016 г., като оспорва
последния. Твърди, че за настъпилото ПТП е съставен протокол за ПТП единствено по
показания на водача на МПС-то. Поддържа, че липсват доказателства относно настъпване
на претендираните щети от попадане в необезопасена дупка на пътното платно. Заявява, че
водача съгласно разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДвП не е съобразил скоростта за движение.
1
Твърди, че е налице съпричиняване от страна на водача на водача на МПС-то. Претендира
разноски.
Софийски районен съд, след преценка на всички доказателства и доводи на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа
страна:
По делото се установява от Застрахователна полица № 0306Х0176256/05.01.2016 г.,
обективираща сключен между ищеца ЗАД „............“ АД и Г. М. М. договор за застраховки
„Каско“ и „Злополука“, че ищеца се е задължил да заплати на собственика на автомобил
„Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег.№ СА 5979 НН застрахователно обезщетение до 25 000
лева, при настъпване на застрахователно събитие, като неразделна част от договора са
общите условия. Уговореният срок на застрахователно покритие между страните е от 00.00
часа на 06.01.2016 г. до 23.59 часа на 05.01.2017 г.
От представения Протокол за ПТП № 1668161/15.08.2016 г., съставен от Лилов-
младши автоконтрольор при ОПП-СДВР се установява по делото, че на 30.06.2016 г.
водачът Г. М. М. на автомобил „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег.№ СА 5979 НН,
управлявайки същия се движи по бул.“Христо Ботев“, с посока ул.“Клокотница“ и на
кръстовището с бул.„Княгиня Мария Луиза“, поради необезопасена дупка на пътното
платно близо до трамвайните линий. От ПТП-то се установява, че видимите щети на
автомобила са - предна дясна гума с джанта и задна дясна гума. Протоколът за ПТП
представлява официален свидетелстващ документ, по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК,
ползващ се с обвързваща за съда материална доказателствена сила относно обективираните
в него обстоятелства за датата, мястото и причинените вреди на автомобила. В протокола е
отразено, че същия е съставен по данни на водача на лекия автомобил, но в него изрично е
удостоверено, че контролния орган е изготвил същият въз основа на докладна записка, като
е изготвил и схема в съставения от него протокол. По делото не се обори от ответника
материалната доказателствена сила на протокола за ПТП, поради което съдът приема, че
водача на автомобил „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег.№ СА 5979 НН е попаднал в
необезопасена и несигнализирана дупка, като на автомобила при реализиране на ПТП-то
видимо са причинени вреди - предна дясна гума с джанта и задна дясна гума.
Приложени са по делото Уведомление-декларация за щета по застраховка „Каско на
МПС“ от 15.08.2016 г.; Опис на претенция№ 10016030125870/15.08.2016 г.; Доклад по щета
№ 10016030125870/16.09.2016 г. и Експертизи по претенция № 10016030125870/15.08.2016
г. и 15.09.2016 г., от които се установява че вредата- предна дясна гума с джанта и задна
дясна гума е в размер на 253.63 лева. Доказва се от приложените по делото Фактура №
**********/31.08.2016 г. и Преводно нареждане № П8481712/10.10.2016 г., че ищеца е
заплатил на сервиза, където е извършен ремонта „Топес“ ООД, сумата от 116.83 лева на
10.10.2016 г., представляваща стойността на обезщетението на увреденото МПС.
Представена е по делото и Регресна покана ( изх.№ Л-11093/14.11.2016 г.) от ищеца
2
адресирана до ответника/№14/, с която ответникът е поканен да заплати сумата 263.63 лева,
представляваща платеното застрахователно обезщетение, с включени 10 лева
ликвидационни разноски и получена от последния на 15.11.2016 г. (вх.№ СОА16-ТД26-
13145/15.11.2016 г.).
От изслушаното заключение на съдебно-автотехническата експертиза, което съдът
възприема за достоверно относно направените с него фактически изводи като обективно и
компетентно изготвено от вещото лице въз основа на събрания по делото доказателствен
материал се установява, че вредите на процесния автомобил по съставения опис при ищеца,
съответстват на механизма на ПТП, който е следният: На 15.08.2016 г. водача Г. М. М.
управлява автомобила си „Фолксваген Пасат“, с рег.№ СА 5979 НН, по бул.“Христо Ботев“
и достигайки кръстовището с бул.“Княгиня Мария Луиза“ при опит да направи ляв завой,
попада в несигнализирана и необозначена дупка на пътното платно, в резултат на което на
МПС-то са причинени щети, изразяващи се в срязани предна и задна десни гуми и увредена
предна дясна джанта. Установява се по делото от заключението, че размера на вредите на
процесния автомобил, изчислен към датата на застрахователното събитие по средни пазарни
цени е 308.80 лева.
От разпита на свидетеля Г. М. М. се установи, че същия е управлявал автомобил
„Passat-CC“ и на кръстовището на бул. „Христо Ботев“ с бул. „Княгиня Мария Луиза“ и при
завой наляво попада в дупка на пътното платно, като уврежда десните гуми и джанта.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 411 КЗ, във
връзка с чл.45 ЗЗД.
За да бъде уважен така предявеният иск, следва да бъдат доказани по делото следните
материалноправни предпоставки в съотношение на кумулативност: наличието на валиден
застрахователен договор между застрахования и ищеца като застраховател, покриващ
процесния застрахователен риск; възлагането на определена работа от ............... на друго
лице – нейни служители и работници; настъпването на вредите на МПС-то; вредите да са
причинени при или по повод изпълнението на възложената работа на служителите и
работниците на ............... – бездействие, изразяващо се в необезопасяване и несигнализиране
на дупка на пътното платно, с която работа причинените на МПС-то вреди се намират в
причинна връзка, вредоносното деяние да е извършено виновно от изпълнителя на работата
и ищецът като застраховател да е изплатил застрахователно обезщетение на увредения. В т.
15 от Постановление № 7/1977 г. на Пленума на ВС се приема, че суброгацията на
застрахователя включва и правната възможност последният да предявява искове за
реализиране на отговорността по чл. 47 - 49 от ЗЗД, когато са налице основания за нея, като
макар и тези тълкувателни разяснения да са дадени при действието на чл. 344, ал. 1 (отм.) от
ЗЗД, те са приложими и при тълкуването на чл. чл. 411, ал. 1 от КЗ, тъй като обективираната
от законодателя воля в посочените разпоредби е една и съща.
От изложените в исковата молба фактически твърдения се установява, че ищеца е
3
предявил спорното регресно право, основавайки го на виновното поведение на определени
физически лица, на които собственикът на пътя, на който е настъпило процесното ПТП –
............... е възложил да поддържат в изправност общинските пътища и носи отговорност за
бездействията на тези лица. Общината като признато от правото за юридическо лице (чл.
136, ал. 3 от КРБ) не е деликтоспособна, тъй като тя формира и изразява правновалидна воля
чрез нейните органи - физически лица, но носи гаранционно-обезпечителна отговорност по
чл. 49 от ЗЗД като възложител на работата за вредите, причинени виновно от съответни
физически лица при или по повод на изпълнение на възложената им от общината работа, без
да е необходимо да е установено кой конкретно измежду работниците и служителите е
причинил тези вреди (в този смисъл Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС).
По делото се доказа, че при настъпване на процесното ПТП между ищеца и
увреденото лице – собственикът на автомобил автомобил „Фолксваген“, модел „Пасат“, с
рег.№ СА 5979 НН е съществувало по аргумент от чл. 399 от КЗ действително
застрахователно правоотношение, възникнало от договор за имуществено застраховане
„Каско на МПС“, въз основа на който ищецът е приел да покрива за горепосочения период
риска от увреждане на собственото на застрахования МПС, противно на наведените от
ответника възражения. В срока на действие на застрахователния договор е настъпило
застрахователно събитие – 15.08.2016 г., за което застрахователят е бил длъжен да изплати
застрахователно обезщетение за причинените на застрахованото имущество вреди. В
резултат на процесното ПТП, настъпило поради преминаване на автомобила в
необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, на застрахования автомобил са
нанесени вреди, а ищецът е изплатил застрахователно обезщетение. Не е спорно между
страните, че пътят, на който е реализирано произшествието е общински път по смисъла на
чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 от
същия закон, а не само защото е собственик съгласно § 7, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА, във връзка с
чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС, ............... е задължена да осъществява дейностите по поддържането
му, която е имала и задължението съобразно чл. 13 от ЗДвП да означи съответната дупка с
необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението.
Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 от ЗП и чл. 13 от ЗДвП
чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В случая
бездействието на последните по необезопасяването и необозначаването на дупката на пътя е
довело и до неизпълнение на задължението по чл. 31 от ЗП и чл. 13 от ЗДвП, поради което и
на основание чл. 49 от ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесното
ПТП вреди, свързани с неизпълнение на задълженията на неговите служители или други
изпълнители. Предвид тези правни съображения съдът намира, че ищеца има основание за
суброгация в правата по чл. 49 от ЗЗД на застрахования при него собственик на увреденото
МПС срещу ответника.
Обхватът на регресното право зависи от размера на застрахователното обезщетение,
което застрахователят е платил на застрахования, както и от размера на обезщетението,
което отговорното лице по чл. 49 от ЗЗД дължи на застрахования. Съгласно разпоредбата на
4
чл. 208, ал. 3 от КЗ/отм./ застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на
вредата към деня на настъпване на събитието, като уговорената застрахователна сума -
максималния размер на застрахованото имущество, не може да надвишава действителната
или възстановителната стойност на имуществото – аргумент от чл. 203, ал. 1 от КЗ/отм./.
Предвид това дължимото обезщетение следва да се прецени на база средни пазарни към
датата на ПТП-то цени без коефициент на овехтяване, тъй като в противен случай, ако се
отчита овехтяването обезщетението би било под размера на вредата и застрахованият не би
получил равностойно обезщетение, а такова на по-ниска стойност и в този смисъл
обезщетението не би било равно на размера на вредата, какъвто е законно регламентираният
му размер, поради което съдът намира за неоснователно възражението на ответника относно
размера на изплатеното обезщетение. По делото се доказа от заключението на съдебно-
автотехническата експертиза, че размера на причинените вреди по средни пазарни цени към
деня на настъпване на събитието е в размер на 352.87 лева. Обаче ищецът не успя да
проведе пълно и главно доказване, съобразно чл.154, ал.1 ГПК и разпределената
доказателствена тежест в т.4.1. на доклада, обективиран в Определение №12583/20.05.2022
г., че е платил изцяло претендираното от него застрахователно обезщетение, поради което
искът е основателен и доказан за сумата от 116.83 лева, ведно с претендираната законна
лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 26.05.2021 г., до окончателното й
изплащане, като за разликата до пълния предявен размер от 263.63 лева следва да бъде
отхвърлен.
По иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Денят на забавата се
определя съобразно правилата на чл. 84 от ЗЗД. Съгласно тези правила при срочно
задължение длъжникът изпада в забава ipso jure след изтичането на срока, а ако
задължението е без срок за изпълнение – от деня, в който бъде поканен от кредитора. В
разпоредбата на чл. 213а, ал. 3, т. 1 от КЗ/отм./ ех установен 30-дневен срок за изплащане на
задължението на ответника по процесното регресно правоотношение. В настоящият случай
ищеца доказа момента на изпадане в забава от страна на ответника, т.е. Регресната покана (
изх.№ Л-11093/14.11.2016 г.), видно от (вх.№ СОА16-ТД26-13145/15.11.2016 г.) е била
връчена на ответника на 15.11.2016 г., но предвид диспозитивното начало, регламентирано
в чл.6 на ГПК, предявеният иск следва да бъде уважен за сумата от 35.60 лева и за периода
от 25.05.2018 г. до 25.05.2021 г., като за разликата до пълния предявен размер от 80.34 лева,
следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на правния спор по делото и на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 от ГПК,
на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски по производството в
размер на 239.30 лева, съставляващи държавна такса от 44.31 лева, депозит за вещо лице от
88.63 лева и юрисконсултско възнаграждение от 106.36 лева, съразмерно уважената част от
исковете. На ответника на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК следва да бъде присъдена
сумата от 306.27, представляваща разноски за депозит на вещо лице от 222.74 лева и
5
юрисконсултско възнаграждение от 83.53 лева, съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ЗАД „............“ АД, ЕИК ..............,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Стефан Караджа“ №2, против ..............., с
адрес: гр. София, ул. Московска № 33, иск по чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл. 411, ал. 1
КЗ, във връзка с чл. 45 ЗЗД, на вземането за сумата 116.83 лева, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по застрахователна преписка по щета 10016030125870,
образувана при ЗАД „............“ АД за вреди причинени на автомобил „Фолксваген“, модел
„Пасат“, с рег.№ СА 5979 НН, при настъпило на 15.08.2016 г. ПТП в района на гр. София,
поради необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, заедно със законната
лихва върху тази сума от подаване на заявлението по чл.410 ГПК- 26.05.2021 г. до
окончателното й плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер до
пълния предявен размер от 263.63 лева.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ЗАД „............“ АД, ЕИК ..............,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Стефан Караджа“ №2, против ..............., с
адрес: гр. София, ул. Московска № 33, иск по чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл. 86, ал.1
ЗЗД, на вземането за сумата 35.60 лева, представляваща представляваща мораторна лихва за
периода от 25.05.2018 г. до 25.05.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения
размер до пълния предявен размер от 80.34 лева.
ОСЪЖДА ..............., с адрес: гр. София, ул. Московска № 33, да заплати на ЗАД
„............“ АД, ЕИК .............., със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Стефан
Караджа“ №2, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК, сумата 239.30 лева, представляваща
разноски, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗАД „............“ АД, ЕИК .............., със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.“Стефан Караджа“ №2, да заплати на ..............., с адрес: гр. София, ул.
Московска № 33, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК, сумата 306.27 лева, представляваща
разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6