Р Е Ш Е Н И Е
№ II - 73 16.06.2020 година град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, втори въззивен граждански
състав, в публичното си заседание на втори юни през две хиляди и двадесета година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА
КРАЛЕВА
Мл.с.КРАСЕН ВЪЛЕВ
При участието на секретаря Ст.Вълкова……………………………….
като разгледа докладваното от съдията Темелкова
въззивно гражданско дело № 586 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
С решение № 3342 от 02.12.2019г., постановено по гражданско дело
№ 5654/2019г. по описа на Бургаския районен съд
е осъдена Главна дирекция „Национална полиция“ към МВР, адрес: гр.
София, ул. „Александър Малинов“ № 1, представлявана от директора Христо Терзийски,
да заплати на И.Т.И. с ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 1 859. 41 лв. главница, представляваща
нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за
извънреден труд от 273. 85 часа в периода от 16.07.2016 г. до 16.07.2019 г.,
получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него нощен труд
от 1 915 часа в дневен, ведно с мораторна
лихва в размер на 251. 72 лв., представляваща
сбор от дължимата законна такава за съответните тримесечия, считано от падежа
на всяко тримесечие до 16.07.2019 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба - 16.07.2019 г., до окончателното й изплащане, както и сумата от
350 лв. за направените по делото
разноски.
С решението Главна дирекция „Национална полиция“ към
МВР, е осъдена да заплати по сметка на Бургаския районен съд сумата от 304.
37 лв., от които 124. 37 лв. за държавна
такса и 180 лева за разноски за експертиза.
Против постановеното решение е постъпила въззивна
жалба от Главна дирекция “Национална полиция“ на Министерство на вътрешните
работи, с адрес гр.София, бул.“Александър Малинов“ 1, чрез гл.юрисконсулт
Радослав Петров.
Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение
е неправилно и незаконосъобразно. Неправилно районният съд приел, че след като не се
съдържа законова регламентация, субсидиарно приложение следва да намери НСОРЗ,
което се налага, за да не се постави в
по-неблагоприятно положение ищецът от останалите държавни служители и
работещите по трудово правоотношение,без изложени аргументи и мотиви в тази
насока.
Според въззивника
ЗМВР се стреми да даде цялостна уредба на отношенията по повод държавната
служба в МВР. В чл.142, ал.1 ЗМВР определя статута на три категории служители.
Статутът на първата от тях, държавните
служители- полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на
населението, се урежда със ЗМВР, статутът на втората категория- държавните
служители, се урежда от ЗДСл, а статутът
на лицата, работещи по трудово правоотношение, се урежда при условията и по
реда на КТ и ЗМВР. Трите категории служители са ясно диференцирани. Предвид специфичните дейности и функции на МВР
законодателят е създал специален ред, отнасящ
се само и единствено за тази категория служители- полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на
населението. В чл.178, ал.1 ЗМВР законодателят
е
предвидил заплащане на допълнителни възнаграждения само за държавните
служители, включително такова за извънреден труд. Разпоредбата на чл.179, ал.4
от ЗМВР също предвижда извън допълнителните възнаграждения по ал.1 и по чл.178,
ал.4 ЗМВР и други допълнителни възнаграждения, в случаи, определени със закон
или с акт на МС. Последните не се следват на лицата,
работещи по трудово правоотношение.
Изтъква се, че
съгласно чл.136, ал.3 от КТ нормалната продължителност на работното време през
деня е до 8 часа, а през нощта- до 7ч. /чл.140, ал.1, изр.2 КТ/. При сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време на
работното място- чл.9, ал.2 от НСОРЗ, който коефициент се равнява на 1,143. Такава
разпоредба не съществува по отношение на държавните служители в МВР за
процесния период. Разпоредбата на чл.187, ал.9 от ЗМВР изключва приложението на КТ, ЗДСл или подзаконовите нормативни актове по приложението им. Затова намира,
че не са налице предпоставките за приложение на НСОРЗ, на която се позовал
съда. Трайната и непротиворечива практика на ВКС е в смисъл, че отношенията във връзка със заплащането и компенсирането на извънредния труд на
държавните служители в МВР се уреждат от специалния
закон. Нощният труд на държавните служители в МВР е уреден в чл.187, ал.1 и 3 ЗМВР. Разпоредбата на чл.9,
ал.2 от НСОРЗ не следва да се прилага субсидиарно, защото не са налице две от предпоставките за това-
продължителността на нощното работно време да е по-малка от това на дневното и
трудовото възнаграждение да е заработено по трудови норми.
На следващо място
са изложени оплаквания, че съдът не е обсъдил нито един от изложените от
въззивника аргументи в отговора на исковата молба и писмената защита за
неприложимост на НСОРЗ, а безмотивно е приел, че е налице
празнота, както и че неприемането на субсидиарното приложение на Наредбата би поставило служителите на
МВР в по-неблагоприятно положение от другите държавни служители и от лицата,
работещи по трудово правоотношение.
Изведено е
заключение, че тази категория служители на МВР не е поставена в
по-неблагоприятно положение от останалите служители и от лицата, работещи по
ТПО, по отношение на заплащането на допълнителни възнаграждения, нито пък е
налице празнина в закона. Сочи, че съдът
един път е използвал термина „празнота“, друг път „непълнота“ в закона, като
отбелязва, че термин „празнота“ не съществува, още повече че двете понятия не
са еквивалентни по значение.
Заявява, че коефициентът, посочен в НСОРЗ е неприложим
в случая, защото той се отнася за хипотези, в които е налице по-малка
продължителност на работното време през нощта от тази през деня, а според
чл.187, ал.1 и ал.3 от ЗМВР, тази продължителност на работното време е еднаква
през деня и през нощта.
Сочи, че не е налице извънреден труд, тъй като ищецът
не е работил повече от заложените 12 часа за смяна. Прилага правна консултация от
проф.Мръчков.
Иска от съда решението да бъде отменено, и да бъде
постановено ново, с което предявените искови претенции да бъдат отхвърлени.
Претендират се разноски пред двете инстанции.
В срока по закон не е депозиран отговор от ответната
страна – И.Т.И..Впоследствие са представени писмени бележки,в които жалбата е
оспорена като неоснователна.
Съдът като съобрази доводите на
страните ,въз основа на закона и събраните по делото доказателства ,намира за установено от
фактическа и правна страна следното :
Производството е образувано
пред първоинстанционния съд по предявен от И.Т.И.,*** против Главна дирекция
„Национална полиция“-МВР иск за присъждане на сумата 738 лв, представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за извънреден труд в размер на 123 часа, за
периода от 16.07.2016г до 16.07.2019 година, получени при преизчисляване на
положения нощен труд с коефициент 1,143 , сумата 90,00 лв, представляваща мораторна лихва за забава върху дължимите от
работодателя суми от момента ,в който те
са станали изискуеми ,ведно със законната лихва от датата на предявяване на
иска- 16.07.2019г до окончателното изплащане на сумата.Твърди се, че ищецът през исковия период е полагала труд
на 12 -часови смени на длъжност младши
инспектор/старши полицай в група 01 ППД към сектор „Охрана на обществения ред
,железопътен транспорт“ в Зонално жандармерийско управление. Същото е звено към
дирекция „Жандармерия“,която е на структурно подчинение на ГД“Национална
полиция“ към МВР.Ищецът е със статут на държавен служител. За положения
извънреден нощен труд от 123 часа,
получени след преизчисляване на положения нощен труд в дневен с коефициент
1,143, съобразно чл.9,ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, не му е заплатено
дължимото допълнително възнаграждение.В хода на производството,с молба е
направено увеличение на главния иск на
1859,41лв,представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд от 2736,85часа и е увеличен размерът на претендираната мораторна лихва от 90лв на 251,72лв.
Предявеният иск е с правно
основание чл.178,ал.1,т.3, вр.чл.187,ал.5,т.2 ЗМВР.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил
отговор ,с който ответната страна е оспорила иска.Твърди се ,че от действалите
през исковия период подзаконови нормативни актове – Наредба №8121з-407/11.08.2014г,
Наредба № 8121з-592/25.05.2015г и Наредба №8121з-776/29.07.2016г на министъра на вътрешните работи само
първата, в чл.31,ал.2 , урежда умножаване на
часовете положен нощен труд по
коефициент 0,143,като полученото число се сумира с общия брой отработени часове
за същия отчетен период.Оспорен е доводът ,че е налице празнота в нор.уредба и
следва да се приложи НСОРЗ. Счита, че е
налице изрична уредба, касаеща начина на изчисляване и отчитане на извънредния
труд и нощния труд при сумирано
отработено време на тримесечен период и тази уредба е в цитираните наредби на
министъра на вътрешните работи.Поради това не може да става дума за непълнота и
НСОРЗ, ,издадена на основание КТ е
неприложима.
Първоинстанционният съд е уважил
изцяло предявения иск ,като е изложил мотиви ,че цитираните в отговора на
исковата молба наредби на министъра на
вътрешните работи не съдържат изрична норма за преобразуване на часовете
положен нощен труд с коефициент, каквато
е съществувала в Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г, но при наличие на такава
празнота в уредбата на реда за организация и разпределение на
работното време ,за неговото отчитане ,за компенсиране на работата извън редовното работно време ,режима на
дежурство, времето за отдих и почивка,
следва да намери приложение общата Наредба за структурата и
организацията на работната заплата. Съгласно чл.9 ,ал.2 от тази наредба, при
сумирано отчитане на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място,т.е.1,143.Неприлагането на
цитираната НСОРЗ ще доведе според съда до по-неблагоприятно положение на ищеца
,който е държавен служител спрямо работещите по трудово правоотношение.Съдът е
приел,че трудовото законодателство дава право да се получи от една страна
завишено заплащане за нощния труд,от друга задължава работодателите да
преизчисляват нощните часови в дневни и
така да съобразят продължителността на работния ден.Когато последната е
надвишена се касае за положен извънреден труд ,който следва да бъде
компенсиран.
На основание чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението,а по допустимостта-в обжалваната част,по останалите
въпроси е органичен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна
проверка се констатира ,че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
По наведените оплаквания от
въззивника за неправилност на решението съдът намира следното :
Безспорно е по делото,че ищецът
е служител в МВР, със статут на държавен служител по смисъла на чл.142,ал.1,т.1
от ЗМВР,като през процесния период е
заемал длъжността младши инспектор/старши полицай в група 01 ППД към сектор
„Охрана на обществения ред, железопътен транспорт“ в Зонално жандармерийско
управление. Безспорно е също така,че за периода от 16.07.2016г до 16.07.2019г
тя е полагала труд на 12-часови смени по
график,включително и за времето от 22 часа до 6 часа ,като нощният труд е 1915 часа /в този смисъл заключението на
вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза/.Вещото лице е дало
заключение ,че след преизчисление на положения нощен труд в дневен ,с коефициент
1,143, той възлиза на 2188,85 часа.Разликата между отчетения нощен труд и преизчисления е 273,85 часа, той
не е заплатен, а дължимото възнаграждение за положения извънреден труд след преизчислението е в размер
на 1859,41лв.
Основното възражение във
въззивната жалба е, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат
наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, на основание законовата
делегация на чл.187,ал.9 ЗМВР, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време,за неговото
отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време,режимът на дежурствата , времето за отдих и почивки, а не КТ и Наредба за структурата и организацията на
работната заплата, тъй като няма непълнота на нормативен акт, която да бъде
преодоляна чрез прилагане на НСОРЗ.Другото
възражение е,че не са налице предпоставките по чл.9,ал.2 НСОРЗ за прилагане на
коефициента 1,143 за преизчисляване на положения нощен труд в дневен, а след
направеното преизчисление не се кумулира извънреден труд.
Съгласно чл.176
от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, едно от които е
за извънреден труд /чл.178,ал.1,т.3 ЗМВР/.Нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно ,40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица /чл.187,ал.1 ЗМВР/.Работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни –подневно ,а за работещите на
8- , 12- или 24-часови смени- сумарно на тримесечие /чл.187,ал.3 ЗМВР/.Работата
извън редовното работно време от 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечие –за
служителите ,работещи на смени, чрез заплащане с 50% увеличение върху основното
месечно възнаграждение /чл.187, ал.5, т.2, вр. ал.6 ЗМВР/.Разпоредбата на
чл.143,ал.1 КТ съдържа дефиниция на понятието“извънреден труд“- това е трудът, който
се полага от работника, със знанието и без противопоставянето на работодателя,
извън установеното за него работно време. В чл.50а от ЗДСл е посочено ,че
извънреден е трудът ,който се полага от държавния служител, извън установеното
за него работно време,освен в случаите на чл.50
ЗДСл, въз основа на мотивирана писмена заповед на органа по
назначаването.В ал.2 на същия законов текст е налице препращане към КТ относно допустимостта, продължителността, отчитането
и заплащането на извънредния труд.При преценката дали служителят/работникът е
положил извънреден труд се изхожда от нормалната продължителност на работното
време.Безспорно ищецът има качество държавен служител –полицейски орган по
смисъла на чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР. Чл.187,ал.3 МВР е предвидил ,че при работа
на смени е възможно полагане на труд през нощта между 22 часа и 6 часа,като
работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. Анализът на тази разпоредба
сочи,че посочените 8 часа нощен труд са
максимално допустимите, но не и че това нормалната продължителност на работното
време през нощта. В подкрепа на това е и фактът,че законодателят е използвал термина „средно 8
часа“ за всеки 24-часов период.Поради това съдът не споделя тезата на въззивника ,че нормалната
продължителност на работното време през нощта за държавните служители
–полицейски органи е 8 часа и е равна на нормалната продължителност на дневното
работно време, а счита, че в ЗМВР не е фиксирана такава нормална продължителност
на работното време през нощта. За
процесния период са действали няколко наредби на министъра на вътрешните работи
- Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., Наредба
№ 8121з-776/ 29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-908/02.08.2018г, като само
наредбата от 2014г съдържа правило,че
при сумирано отчитане на отработеното време ,общият брой часове нощен труд се
умножава по коефициент 0,143,като полученото число се събира с общия брой
отработени часове през отчетния период.Следва да се отбележи,че редът и начинът
на отчитане на работното време, при сумирано такова, не е уреден в КТ , ЗМВР
или ЗДСл.То е предмет на подзаконова нормативна уредба.По отношение на
работещите по трудови правоотношения
това става чрез НСОРЗ и Наредбата за работното време
,почивките и отпуските/НРВПО/. Чл.9а, ал.4 от последната предвижда ,че когато се полага нощен труд, сборът от работните часове по
графика на работника или служителя по ал. 3 се изчислява след превръщане на
нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд, с
коефициента по чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Съответно чл. 9г от НРВПО предвижда отработените
часове от работника/ служителя, които в края на периода, за който е установено
сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени
съгласно чл. 9б, да се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 от КТ пред инспекцията по труда.Нормата на чл.9г от НРВПО е в сила от
01.01.2018г ,но разпоредбата на чл.9,ал.2 от НСОРЗ е с това съдържание от 2007г, когато е приета и не следва да се изключва от приложение за
работещите до приемане на изменението на НРВПО. Съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място. Тъй като според КТ нормалната продължителност на дневното работно време
е 8 часа, а на нощното- 7 часа, то отношението между двете величини формира коефициент 1, 143. Подзаконовите нормативни актове, издадени на основание
законовата делегация на чл.187,ал.9 от ЗМВР ,с изключение на наредбата от
2014г, не съдържат регламентация ,аналогична на тази в подзаконовите нормативни
актове, издадени по КТ и по –конкретно НСОРЗ.С оглед на коментираната по-горе
липса на законова норма, уреждаща нормалната продължителност на работното време
през нощта за държавните служители ,вкл.и тези по чл.142,ал.1,т.1 ЗМВР, то
настоящият състав намира, че за неуредените случаи следва да се приложат
разпоредбите,които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на
акта-чл.46,ал.2 ЗНА.В случая става дума за непълнота ,а не за празнота на
законов акт, както изрично е посочено в цитираната разпоредба на Закона за нормативните актове.След
като е безспорно ,че полицейските
служители са държавни служители,то за неуредените случаи в ЗМВР следва да се
приложи общия ЗДСл.Съгласно принципните разяснения, дадени в т.23 на ТР
№6/06.11.2013г на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители, назначени по трудови
договори и такива по служебно правоотношение,като тези от втората група са
държавни служители по смисъла на ЗДСл
и общият закон намира субсидиарно
приложение по отношение на тях.Обратното би поставило в неравностойно
положение държавните служители в МВР по
отношение на другите държавни служители,а също и спрямо работниците и
служителите,работещи по трудови правоотношения. Макар в действащия ЗМВР да няма
законова делегация,препращаща към общия Закон за държавния служител /подобно на
пар.1а-нов –ДВ,бр.69/2008г,отм.-ДВ-бр.88/2010г от ДР на отменения ЗМВР/,
доколкото няма изрично уредено нещо друго, ЗДСл намира субсидиарно приложение.
Съобразно разпоредбата на чл.67,ал.3 от
ЗДСл, минималните и максималните размери на основните
заплати по нива и степени за държавните служители, размерите на допълнителните
възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за получаването им се определят с наредба на Министерския съвет
и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство.Чл.50а ,ал.2 от ЗДСл също препраща към КТ
,относно отчитането и заплащането на извънредния труд.При липсата на нормативно
уредена нормална продължителност на работното време през нощта за полицейските
служители, следва да се приеме за такава посочената в чл.140,ал.1 КТ -7 часа
при 5-дневна работна седмица.В цитираните във въззивната жалба на ответната
страна наредби на министъра на вътрешните работи безспорно липсва правило,
съобразно което отработените часове нощен труд се превръщат в дневни, при
сумарно изчисляване на работното време.Тъй като размерите на допълнителните
възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото
законодателство и при липса на изрична уредба в наредбите ,издадени от
министъра на вътрешните работи, при наличието на непълнота на уредбата, следва
да намери приложение Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Съгласно разпоредбата на чл.9,ал.2 от цитирания нормативен акт, при сумарно
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време ,установени за
подневно отчитане на работното време за
съответното работно място ,т.е.приложимият коефициент е 1,143. Възприемането на
обратното становище би поставило държавния служител в системата на МВР в неравностойно положение
спрямо работниците по трудово правоотношение и другите държавни служители,
чийто правоотношения се регламентират от КТ и ЗДСл. При
трудово правоотношение и сумирано изчисляване на работно време, работодателят
отчита работното време на конкретния работник или служител в края на отчетния
период - в случая на тримесечие. В случай, че нормата работно време за този
период е надвишена, ще се отчете извънреден труд - часовете, получени над
определената норма часове (след превръщането на нощните часове в дневни по реда
на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ),
са извънреден труд.Поради това съдът намира за неоснователно възражението в
жалбата, че Наредбата за структурата и организацията на работната заплата не
намира приложение по отношение на
държавните служители в МВР и че
след превръщането на нощните часове в дневни
не се кумулира извънреден труд.
С оглед на горното съдът намира,че предявеният иск следва да
бъде уважен изцяло,а постановеното решение да бъде потвърдено с горните мотиви.
С оглед изхода от спора на
осн.чл.78,ал.3 ГПК на въззиваемия се дължат направените във въззивното
производство разноски в размер на
300лв,съобразно приложения договор за правна защита и съдействие.
По
делото е постъпила молба –уточнение от въззивната дирекция/след
приключване на съдебното заседание/,с която се прави повторно искане за спиране
на производството по делото до постановяване на тълкувателно решение по
т.д.№1/2020г на ОСГК на ВКС.В молбата се излага становище,че ТР №8 по
т.д.№8/2013г на ОСГТК на ВКС намира приложение само в случаите,когато предявените искове подлежат на разглеждане на
три инстанции,а когато производството приключва на въззивна инстанция
разрешенията на посоченото тълкувателно решение са неприложими.Настоящият
състав не споделя тази теза на въззивника.На първо място , цитираното
тълкувателно решение №8 не прави такова разграничение, напротив, прието е
категорично, че при образувано тълкувателно дело пред Върховния касационен съд
по обуславящ правен въпрос, производството по висящо дело може да се спира само в касационната инстанция на
основание чл.292 ГПК, а не и във въззивната и първата инстанция. Аргумент в полза на това становище е и фактът, че в особеното мнение на четири върховни съдии е
застъпено, освен останалото, и
становището на въззивника, а именно ,че ако тези дела , решенията по
които не подлежат на касационно
обжалване не се спрат, даденото от ВКС
разрешение на правния въпрос с тълкувателното решение не може да бъде
съобразено от въззивната инстанция, а същевременно страните по такова дело
нямат друг път за защита.Очевидно, становището на мнозинството е било в обратен
смисъл, в какъвто е и приетото ТР. Поради това повторното искане за спиране на
производството е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от горното съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №3342 от
02.12.2019г., постановено по гражданско дело № 5654/2019г. по описа на
Бургаския районен съд.
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Национална полиция „ на МВР, с адрес: гр. София, ул. „Александър Малинов“ №
1, представлявана от директора Христо Терзийски, да заплати на И.Т.И. с ЕГН **********,
адрес: *** сумата 300/триста/лв ,разноски пред въззивната инстанция.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ повторното искане за
спиране на производството по делото до постановяване на тълкувателно решение по
т.д.№1/2020г на ОСГК на ВКС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: