Р Е Ш Е Н И Е
№ 200
гр.Пловдив, 06.02.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, V
състав, в публично
съдебно заседание на девети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ БОЕВА
при секретаря: ТАНЯ СТОИЛОВА
като разгледа АНД №
6963/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, V наказателен състав и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба
от Ж.Д.Р., ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу наказателно постановление № 183
от 14.10.2019 г., издадено
от Началник на РПУ Стамболийски при ОДМВР Пловдив,
с което на основание чл. 257 ал.2 от ЗМВР, и е наложено административно
наказание – глоба, в размер на 50 лева, за нарушение на чл. 64 ал.4 ЗМВР.
В жалбата се излагат съображения,
че не се установява по несъмнен начин жалбоподателката да е извършила вмененото
и нарушение, а именно: неизпълнение на полицейско разпореждане, като същата не
е проституирала. Поради изложеното от съда се иска отмяна на обжалваното НП.
В проведеното открито съдебно
заседание жалбоподателката редовно призована, не се явява. Не се явява и
упълномощеният и процесуален представител – адв. С..
Въззиваемата страна – РПУ
Стамболийски при ОДМВР Пловдив, редовно уведомена, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
Жалбата се явява процесуално
допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
По отношение на жалбоподателката –
Ж.Р., били издадени множество разпореждания, с които и било указано следното:
„Като работоспособно пълнолетно лице да не получава нетрудови доходи по
неморален и непозволен начин, като проституира в района на главен път I-8 /Пловдив – Пазарджик/,
както и да не навлиза внезапно на пътното платно и да не създава предпоставки
за ПТП. Същата била предупредена, че при неизпълнение на посочените
разпореждания, носи отговорност по чл. 257 ал.1, вр. чл. 64 ал.4 ЗМВР.
Издадените разпореждания били под номера: р-11056/09.10.2019 г.,
10989/07.10.2019 г., 10031/11.09.2019 г., 9413/27.08.2019 г., 8973/22.08.2018
г., 8386/07.08.2018 г., 3712/03.04.2017 г., 6566/03.07.2017 г., 4635/02.05.2017
г., и разпореждания без номера от 20.04.2017 г., 02.04.2017 г., 05.04.2017 г.
Въз основа на данни от
жалбоподателката, че често посещава главен път I-8 /Пловдив – Пазарджик/, за да проституира
и по този начин да придобива доходи, свидетелят Р.С. съставил по отношение на
същата АУАН бл. № 965418/23.08.2019 г., с който и вменил нарушение на чл. 64
ал.4 ЗМВР от същата дата за неизпълнение на полицейско разпореждане
р-8973/23.08.2018 г. Въз основа на съставения АУАН, било издадено обжалваното
НП.
Така описаната и възприета от съда
фактическа обстановка се установява от показанията на разпитания в хода на
съдебното следствие свидетел Р.С.. Съдът
кредитира същите показания като логични, непротиворечиви и съответстващи на
събраната по делото доказателствена съвкупност. Описаната и възприета
фактическа обстановка се установява и от писмените доказателства по делото –
разпореждания под номера: р-11056/09.10.2019 г., 10989/07.10.2019 г.,
10031/11.09.2019 г., 9413/27.08.2019 г., 8973/22.08.2018 г., 8386/07.08.2018
г., 3712/03.04.2017 г., 6566/03.07.2017 г., 4635/02.05.2017 г., разпореждания
без номера от 20.04.2017 г., 02.04.2017 г., 05.04.2017 г., и АУАН бл. № 965418/23.08.2019
г.
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната
компетентност на административнонаказващия орган следва от така представената
Заповед № 8121з-1371/11.11.2015 г. на Министъра на вътрешните работи. При
съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство по налагане на наказание санкция на
жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42
и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава
право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в
тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват
съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Спазени са и сроковете по чл. 34 от
ЗАНН.
От правна страна съдът намира следното:
На жалбоподателката е вменено
нарушение по чл. 64 ал.4 ЗМВР, съгласно която разпоредба разпорежданията на
полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването
на очевидно за лицето престъпление или нарушение или застрашават живота или
здравето му.
Съдът намира, че в настоящия
случай не се установи жалбоподателката да е нарушила именно описаното в АУАН и
НП р-8973/23.08.2018 г., доколкото не са налице доказателства да е било налично
такова. Налице е разпореждане с посочения номер – 8973, приложено по делото, но
същото е издадено на друга дата. За съставомерността на вмененото на жалбоподателката
деяние абсолютно необходима предпоставка е установяването на първо място на
разпореждане, което е дадено по отношение на същата. Доколкото не са налице
данни да издавано такова с посочените в АУАН и НП номера и дата, то не може да
бъде направен извод, че жалбоподателката е нарушила същото, респ. не е
извършила вмененото и деяние.
На следващо място, независимо, че
настоящият съдебен състав изиска всички документи, находящи се в РПУ
Стамболийски във връзка с жалбоподателката, то не се установи по несъмнен начин
на посочените в акта и НП дата и място, същата да извършвала вмененото и
поведение. Така по делото са налични множество докладни записки и обяснения на
жалбоподателката, но нито едно от тях не касае именно 23.08.2019 г. По този
начин съдът не може да направи несъмнен извод, че на датата и мястото на
извършване на деянието, жалбоподателката е проституирала, респ. да е получавала
нетрудови доходи по неморален или непозволен начин.
Поради всичко
изложено съдът намира, че не се установи жалбоподателката да е извършила
вмененото и нарушение. Това обуславя отмяна на обжалваното НП. В този случай
безпредметно се явява обсъждането на въпроса за приложението на чл. 28 ал.1 б.
„а“ ЗАНН.
Така мотивиран, Районният съд Пловдив
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 183 от 14.10.2019 г., издадено от Началник на РПУ
Стамболийски при ОДМВР Пловдив, с което на Ж.Д.Р., ЕГН: **********, с адрес: ***,
на основание чл. 257 ал.2 от ЗМВР, и е наложено административно наказание –
глоба, в размер на 50 лева, за нарушение на чл. 64 ал.4 ЗМВР.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено,
пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда
на глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС