№ 10785
гр. С, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20221110122434 по
описа за 2022 година
Предявен е иск от К. Б. Ж. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С, ж.к..Л З Г, бл...., чрез
адв.М. със съдебен адрес гр.С, ул.”Г.С.Р” №, за признаване за установено, че „К И И БГ”
ЕАД с ЕИК: ... и адрес: гр. С, бул.”П В” №, Б Ц Л 6, дължи на ищцата сумата от 2142.00 лв.,
представляваща получена без основание сума, удържана от ищцата по изпълнително дело №
по описа на ЧСИ А Б, peг. № от КЧСИ, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
– 07.02.2022 г., до окончателното изплащане на дължимото.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ищцата е длъжник по изпълнително дело №
20108500400756 по описа на ЧСИ А Б, peг. № 850 от КЧСИ, което е прекратено поради
настъпила перемпция на 05.03.2013 г. Сочи се, че с влязво в сила на 17.11.2021 г. решене №
20202293/24.10.2021 г., постановено по гр.д.№ 15569/2021 г. по описа на СРС, 176 състав, са
признати за недължими сумите, за събирането на които е образувано посоченото изп.дело.
По последното обаче от ищцата са събрани общо 2142.00 лв. – чрез удръжки от заплатата й,
които тя иска да й бъдат възстановени от взискателя.
В срока за отговор, ответникът е депозирал такъв, в който изразява становище по
допустимостта и основателността на предявения иск.
Ответникът не оспорва, че между страните е налице влязло в сила решение, с което са
признати за недължими вземанията, за които е образувано изпълнително дело №
20108500400756 по описа на ЧСИ А Б, peг. № 850 от КЧСИ. Според ответника обаче, той
като взискател по изп.дело е получил 1085.00 лв., а не претендираните от ищцата 2142.00 лв.
Отделно от това излага данни и че ищцовата претенция не съответства и на общия размер на
постъпилите суми от удръжки на ищцата, който 1904.00 лв.
С оглед на това се иска съдът да отхвърли предявения иск като присъди на ответника
1
направените от него разноски за юрисконсултско възнагарждение. В условията на
евентуалност се прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско
възнаграждение.
В съдебно заседание ищцата се представлява от пълномощник, който поддържа
предявените искове. Постъпило е писмено становище от ответника след приключване на
о.с.з. с доводи по съществото на спора.
По делото са ангажирани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният в настоящето производство иск е с правно основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК
вр. чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 5876/2022 г. по описа на СРС е видно,
че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на ищеца е била издадена заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК, за сумата от 2142.00 лв., представляваща получена от „К И
И БГ” ЕАД без основание сума по изп.дело № по описа на ЧСИ А Б, рег.№ от КЧСИ, която
сума с влязло в сила на 17.11.2021 г. решение № 20202293/24.10.2021 г., постановено по
гр.д.№ 15569/2021 г. по описа на СРС, 176 състав, е призната за недължима, ведно със
законна лихва за период от 07.02.2022 г. до изплащане на вземането. С възражение от
23.03.2022 г. длъжникът е оспорил вземанията без мотив.
От така посочените данни по заповедното производство се установява идентичност
на претендираните вземания в двете дела, поради което искът се явява процесуално
допустим като предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК, и касаещ вземане, за което преди това е
проведено заповедно производство.
По основателността на иска, съдът намира следното:
В случая ищцата е предявила искове за неоснователно обогатяване спрямо „К И И
БГ” ЕАД за събрани в хода на изпълнителното производство суми. По делото не е спорно, а
и от приетите писмени доказателства се установява, че с влязло в сила на 17.11.2021 г.
решене № 20202293/24.10.2021 г., постановено по гр.д.№ 15569/2021 г. по описа на СРС, 176
състав, между страните е установено, че ищцата не дължи на ответното дружество следните
суми: сума в размер на 1237.96 лв., ведно със законната лихва от 30.06.2010 г. до
окончателното плащане, сумата от 285.82 лв. – лихва за забава за периода от 10.06.2008 г. до
29.06.2010 г., както и разноски по делото в размер на 130.48 лв., за които е издаден
изпълнителен лист от 13.09.2010 г. по ч.гр.д. № 30980/2010 г. по описа на СРС, 62 състав,
които суми са предмет на изпълнително дело № по описа на ЧСИ А Б, с рег. № на КЧСИ и
район на действие СГС.
Съобразявайки приетото в така посоченото решение, което е задължително за
страните, съобразно чл.298 от ГПК, съдът следва да приеме, че въпросът относно това дали
2
съществува основание за събиране на сумите по изп.дело № 20108500400756 по описа на
ЧСИ А Б, с рег. № на КЧСИ, е окончателно разрешен и не подлежи на повторна преценка.
Ето защо, съдът, като се запозна с данните от представеното от ищцата
удостоверение от ЧСИ А Б по процесното изпълнително дело, издадено на 11.08.2022 г., за
размера на дълга намира, че от ищцата е постъпила по изп.дело сума в размер на 2142.00
лв., разпределени както следва: 1085.00 лв. за „К И И БГ” ЕАД, 488.16 лв. за такси и
разноски към ЧСИ и 568.84 лв. неразпределени средства по сметка на ЧСИ.
Това налага извода за основателност на иска до размера от 1085.00 лв., който реално
е постъпил по сметка на взискателя и с който той неоснователно се е обогатил за сметка на
ищцата. За разликата до пълния предявен размер от 2142.00 лв. искът следва да се отхвърли
като неоснователен и недоказан.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че отговорността на ответника за
заплатените по изп.дело такси в полза на ЧСИ произтича от различен от заявения в исковата
молба факт, а именно, че е образувал изп.дело за погасени по давност вземания, което
действие следва да се квалифицира като противоправно, и с което е причинил на ищцата
имуществени вреди в размера на платените от нея разноски. По отношение тези плащания в
изп.дело не е налице имуществено разместване между страните в настоящия спор, поради
което за тях не може да се ангажира отговроността на ответника по реда на неоснователното
обогатяване. Останалата неразпределена сума пък подлежи на връщане от ЧСИ, като при
липсата на активност от негова страна, за ищцата съществува друг ред за защита на правата
й.
С оглед изхода на спора всяка от страните има право на разноски, каквото искане е
направила. В съответствие с възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът
в настоящето исково производство да разпредели разноските и във воденото преди това
заповедно такова. Съдът като съобрази приложените по делото платежни документи,
констатира, че ищецът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на
750.00 лв. и за държавна такса общо от 85.68 лв. Съобразно уважената част от исковете, от
направените от ищеца разноски, в тежест на ответника следва да бъде поставена сумата
423.30 лв.
От страна на ответника също се претендират разноски, изразяващи се юрисконсултско
възнаграждение по исковото дело. С отговора на исковата молба е представен списък по
чл.80 от ГПК с вписан размер на възнаграждението от 300.00 лв., който е в границите,
предвидени в чл.25, ал.1 Наредбата за заплащане на правната помощ, приложима на
основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37 от Закона за правната помощ, но срещу който е
направено от страна на ищеца възражение за прекомерност. Съдът като съобрази
действителната фактическа и правна сложност на делото, обема събран доказателствен
материал, броя проведени съдебни заседания, както и конкретно извършените от
пълномощника на ответника действия по неговото процесуално представителство и защита
в настоящето дело, намира, че претендирания размер на юрисконсултското възнаграждение
от 300.00 лв. е завишен и същият следва да се намали до 150.00 лв. Съобразно отхвърлената
3
част от иска, от тази сума на ответното дружество следва да се присъдят 74.02 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „К И И БГ” ЕАД с ЕИК: ... и
адрес: гр. С, бул.”П В” №, Б Ц Л 6, че дължи на К. Б. Ж. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С,
ж.к..Л З Г, бл...., сумата от 1085.00 лв., представляваща получена без основание сума,
удържана от ищцата по изпълнително дело № по описа на ЧСИ А Б, peг. № от КЧСИ, ведно
със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 5876/2022 г. по описа на СРС –
07.02.2022 г., до окончателното изплащане на дължимото, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 2142.00 лв. като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „К И И БГ” ЕАД с ЕИК: ... и адрес: гр. С, бул.”П В” №, Б Ц Л 6, да
заплати на К. Б. Ж. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С, ж.к..Л З Г, бл...., сумата от 423.30 лв.,
представляваща направени от ищеца разноски по настоящето дело и по ч.гр.д.№ 5876/2022
г. по описа на СРС, съобразно изхода по делата.
ОСЪЖДА К. Б. Ж. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С, ж.к..Л З Г, бл...., да заплати на
„К И И БГ” ЕАД с ЕИК: ... и адрес: гр. С, бул.”П В” №, Б Ц Л 6, сумата от 74.02 лв.,
представляваща направени от ответника разноски по настоящето дело, съобразно изхода му.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 5876/2022 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4