№ 139
гр. Кубрат, 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Албена Д. Великова
при участието на секретаря Вера Люб. Димова
като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Гражданско дело №
20233320100237 по описа за 2023 година
Производство по искове с правно основание чл. 23 вр. чл. 22 ЗПК във
вр. с чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът С. Ш. Х., ЕГН ********** с адрес в *** чрез пълномощник
адв. Г. Ч. от САК заявява, че на 01.07.2022 г. е сключил Договор за
потребителски кредит № 1176177 с „Фератум България“ ЕООД, по силата на
който търговското дружество му предоставило сума в размер на 3000 лв.,
която той се задължил да върне в срок от 10 месеца при фиксиран лихвен
процент 19.00% и ГПР 48.35%. Уговорено било изпълнението на
задължението на кредитополучателя да бъде обезпечено от „Фератум Банк“.
В изпълнение на тази уговорка, ищецът същия ден сключил договор за
гаранция с „Мултитюд Банк“, по силата на който се задължил да изплати
възнаграждение в размер на 2 550 лв. Сочи се, че ищецът е изплатил изцяло
сумата по сключения договор в размер на общо 6 120.00 лева. Като твърди, че
процесните договори са нищожни (недействителни) на основание чл. 22 от
ЗПК вр. с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като не е спазена предвидената от закона
форма; не са посочени съществени елементи от съдържанието им; че
сключеното с „Мултитюд Банк“ съглашение не отговаря на принципното
значение и цел на договора за поръчителство, поради което клаузата, с която
е уговорено, че заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от точно
1
определено лице в полза на ответника е в пряко противоречие с Директива
2088/48/ЕО, както и във вреда на потребителя; не е включило в ГПР
разходите за заплащане на възнаграждението по сключения договор за
поръчителство; нарушена е разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и грешно е
посочен размера на ГПР; изключително висок размер на възнаградителната
лихва; липсва погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски; не е посочено
наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора,
съответно срок в който да стори това, моли съда да осъди „Фератум
България“ ЕООД гр. София да заплати на С. Ш. Х. сумата в размер на 25.00
лева, частичен иск от сумата 3120 лв., представляваща недължимо платени
суми по недействителен договор за потребителски кредит, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
плащане. Претендира и направените по делото съдебни и деловодни разноски.
За насроченото съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си
представител депозира молба за изменение размера на иска чрез неговото
увеличаване, като същият се счита предявен за сумата 1 403.47 лева, ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване исковата молба
в съда – 04.04.2023 г. до окончателното й изплащане.
Ответникът „Фератум България“ ЕООД гр. София, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управители И. В. Д. и
Д. В. Н. чрез юрисконсулт Г. Г. депозира писмен отговор, с който заявява, че
така предявените искове са неоснователни. Посочва, че сключването на
договор за гаранция от кредитополучателя не е условие за сключването на
договор за кредит и не увеличава възможностите му за отпускане на кредит в
желания от него размер и при предлаганите от кредитора условия. Счита, че
така заявените срещу ответника искове са и недопустими, тъй като са
предявени срещу ненадлежния ответник, а именно – „Фератум Банк“. Твърди,
че договорът за гаранция е отделно облигационно правоотношение, по което
„Фератум България“ ЕООД не е страна. Посочва, че претенциите на ищеца не
са подкрепени от убедителни писмени доказателства, а исковата молба
съдържа бланкетни голословни твърдения. Възразява, че договорът за кредит
е сключен в нарушение на императивни норми на ЗПК, поради което моли
съда да отхвърли предявения иск и им присъди направените по делото
2
разноски.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, обсъдени по
реда на чл.235, ал.2 и ал. 3 ГПК, във връзка с доводите и становищата на
страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори и се установява от писмените доказателства, че между
ответника „Фератум България“ ЕООД, като кредитодател и С. Ш. Х. като
кредитополучател е бил сключен Договор за кредит № 1176177 от 01.07.2022
г., по силата на който на ищеца е предоставен паричен заем в размер от
3000.00 лева (чл.1). Сумата е следвало да бъде платена на 10 вноски, съгласно
Погасителния план – неразделна част от договора, като първата падежна дата
е 31.07.2022 г. (чл.2). В чл. 3 е уговорено, че общата сума, която следва
заемателят да върне е в размер на 3570 лева, включваща отпуснатият заем от
3000.00 лева и лихва от 570.00 лева, при лихвен процент 19.00%. В чл. 4 е
посочен годишен процент на разходите (ГРП) в размер на 48.35%. В чл. 5 е
уговорено обезпечение, като страните са се съгласили, че договорът се
обезпечава с поръчителство, предоставено от „Фератум Банк“ в полза на
дружеството. Не е посочено възнаграждение в договора.
От съдържанието на чл. 7, чл. 9 и чл. 10 от договора е видно, че ищецът
е дал съгласието си за обработка на личните му данни, за ползване на кода за
потвърждение като саморъчен подпис на заемателя и за използване на
идентификационния номер като знак за авторството на документите,
изпратени от ищеца, включително идентификационния номер да служи за
удостоверяване на електронни изявления да се считат удостоверени с
електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал.1 от ЗЕДЕУУ, както и да има
силата на саморъчен подпис.
От неоспореното заключение на вещото лице по допуснатата ССчЕ,
което съдът кредитира изцяло като обективно, обосновано и компетентно
изготвено, се установява, че общата сума, която С. Ш. Х. е изплатил на
„Фератум България“ ЕООД по Договор за предоставяне на потребителски
кредит № 1176177/01.07.2022 г., е в размер на 8008.67 лева, както следва: на
01.08.2022 г.– 219.11 лв.; 18.08.2022 г. – 392.89 лева; на 16.09.2022 г. – 692.00
лева; 20.09.2022 г. – 3099.47 лева и на 11.02.2023 г. – 3605.20 лева. С
преведената сума са заплатени: главница в размер на 3000 лв.; лихва в размер
на 248.97 лв.; плащания съгласно Тарифата и Общи условия – 135 лв. и
3
договорена гаранция към трето лице – 1019.49 лв. Експертът посочва, че няма
данни от дружеството относно разпределението на вноската от 3605.20 лева.
Вземайки предвид размера на всички дължими суми съгласно договора
за кредит – главница, възнаградителна лихва и възнаграждение за поръчител
в максимален размер 2550.00 лева, и използвайки нормативно установената
формула в приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК, действителният размер
на ГПР е 104%. При съпоставяне размера на общо дължимата сума по
кредита, вкл. главница, възнаградителна лихва и възнаграждение за
поръчител, действителният размер на ГПР е 46.78%.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна съдът
приема за установено следното:
Между страните е бил сключен договор за предоставяне на
потребителски кредит и не се спори, че ответникът е изпълнил задължението
си да предостави сумата, предмет на договора, а ищецът като длъжник – да
върне заетата сума. Кредитодателят е небанкова финансова институция по
смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити
със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при
сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат
качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор
съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за кредит по своята правна
характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит,
поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на
специалния закон – ЗПК.
Предявеният иск е с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1-во от ЗЗД.
Първата хипотеза в посочения законов текст предвижда обезщетение за нещо
предадено, респективно – получено без основание, в случая – по силата на
нищожни клаузи на договор за потребителски кредит.
Ищецът претендира плащане на сума, получена от ответното дружество
без основание, поради нищожност, евентуално – унищожаемост, на
процесния договор за предоставяне на потребителски кредит и свързания с
него договор за предоставяне на гаранция.
Основателността на иска предполага заплащане на сочената от ищеца
сума на ответника, което обстоятелство следва да бъде установено при
4
условията на пълно и главно доказване от ищеца. В тежест на ответника е да
установи при условията на пълно и главно доказване наличието на основание
за задържане на сумата, в т. ч. наличието на валидно облигационно
правоотношение между страните по договор за заем.
Сключеният между страните Договор № 1176177/01.07.2022 г.
представлява договор за потребителски кредит, сключен от разстояние по
смисъла на ЗПФУР, поради което неговата действителност следва да се
съобрази с изискванията на специалните закон – ЗПК и ЗПФУР, както и с
общите изисквания за валидност на договорите съгласно ЗЗД.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови
услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и
потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече. В
разпоредбата на чл. 18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване
факти и обстоятелства във връзка със сключването на договор за
предоставяне на кредит от разстояние, като доказателствената тежест е
възложена на доставчика на услугата. За доказване на преддоговорната
информация и на електронните изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се
прилага ЗЕДЕУУ, а преддоговорната информация, както и изявленията,
направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от
разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на
другата страна и имат доказателствена сила за установяване на
обстоятелствата, съдържащи се в тях.
Разпоредбите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12,
ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК въвеждат особени изисквания за валидност на договора
за потребителски кредит, чието неизпълнение води до неговата
недействителност съгласно императивната разпоредба на чл. 22 от ЗПК.
Договорът за кредит № 1176177/01.07.2022 г. е сключен в писмена
форма, в изискуемия размер на шрифта – 12.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит
трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
5
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 към закона начин.
ГПР по кредита, според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК изразява общите
разходи по кредита за потребителя. Легална дефиниция на понятието „общ
разход по кредита за потребителя“ се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и
включва всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси
и възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-специално
застрахователни премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия.
Посочването на размера на ГПР в договора за потребителски кредит не
е самоцелно, а е необходимо, защото дава на потребителя ясна представа за
реалната цена на финансовата услуга и му позволява да прецени
икономическите последици от сключване на договора. В случая е посочена
единствено абсолютна стойност на ГПР. Липсва ясно разписана методика на
формиране на ГПР по кредита, не е посочено кои компоненти точно са
включени в него и как се формира конкретният ГПР от 48.35 %. Не е ясно
също така как посоченият лихвен процент от 19.00 % участва в ГПР. По този
начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какво е реалното
оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Целта на чл. 11, т. 10 от
ЗПК е потребителят да получи пълна, точна и максимално ясна информация
за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да
направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.
Поради това, следва се приеме, че е налице нарушение на ЗПК по отношение
на съществен елемент на договора за кредит, което съгласно чл. 22 от ЗПК
води до недействителност не само на тази клауза, но и на цялото договорно
правоотношение поради противоречие със закона.
От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза
може да се направи извод, че в посочения в договора за потребителски кредит
ГРП от 48.35 % не е включена сумата от 2550 лв., представляваща такса за
поръчителство по договора за гаранция (поръчителство), сключен с „Фератум
6
Банк“, който обезпечава договора за заем, доколкото вещото лице е посочило,
че с тази сума кредитът се оскъпява, а ГПР и ГЛП нарастват значително. С
тази допълнителна такса се покриват разходи, които са свързани с договора за
заем и са били предварително известни на кредитора, най-малкото защото
сключването на договора за гаранция (поръчителство) е регламентирано в
клаузата на чл. 5 от договора за заем, а също и предвид извършеното плащане
на таксата в полза на кредитора. Поради това стойността на тази такса е
следвало да бъде включена в ГПР по кредита съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 във
връзка с чл. 19, ал. 1 от ЗПК. По този начин макар формално договорът за
паричен заем да съдържа размера на дължимия ГПР, същият накърнява
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като не отразява реалната
стойност на ГПР. Така на практика се стига до заобикаляне на императивното
изискване на чл. 19, ал. 4 от ЗПК за максималния размер на ГПР по
потребителски кредити, който в случая надхвърля допустимия петкратен
размер на законната лихва.
Посочването в договора за заем на стойност на ГПР и обща дължима
сума, които не отговарят на действителните такива, а са по-ниски,
представлява невярна информация, която следва да се окачестви като
нелоялна и по-конкретно – заблуждаваща търговска практика по смисъла на
чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП във връзка с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. Тя подвежда
потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и
изискванията на чл. 11, ал. 1, 10 т. 10 от ЗПК и не му позволява да прецени
реалната икономическа тежест на договора. В този смисъл клаузата за
размера на ГПР е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП, за
което съгласно чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът следи и служебно. На основание чл.
146, ал. 1 от ЗЗП клаузата е нищожна, тъй като по делото липсват твърдения и
данни да е индивидуално уговорена. Напротив от начина, по който е
представено съдържанието на договора, може да се предположи, че същият е
бил изготвен предварително от търговеца и в този вид е бил предложен на
потребителя. Поради това когато е сключвал договора, потребителят не е
имал реална възможност да влияе върху съдържанието му.
Нищожността на договора за заем води до нищожност и на договора за
гаранция, в случай, че такъв е бил сключен. По делото не е установено
сключването му, нито страните по него. За посоченият в чл. 5 гарант
7
„Фератум Банк“ не са установени никакви данни, които да го
индивидуализират, като в случая е невъзможно да се провери дали се касае за
съществуващ правен субект. В общите условия също не е посочено между кои
лица се сключва договора за поръчителство. Дори да се приеме, че същият е
бил сключен между ищеца и трето неучастващо лице, което притежава
процесуална правоспособност, то такъв договор би имал акцесорен характер
спрямо договора за заем и не би могъл да съществува самостоятелно, тъй като
служи за обезпечаване на задълженията по договора за заем, доколкото
разпоредбата на чл. 138, ал. 2 от ЗЗД предвижда, че поръчителство може да
съществува само за действително задължение. В случая липсват задължения,
които да бъдат обезпечени, което би довело и до нищожност на договора за
поръчителство.
Поемането на задължение от потребителя да заплати възнаграждение на
поръчителя е уговорено единствено в интерес на кредитора. То увеличава
неимоверно тежестта на задължението на потребителя, тъй като се кумулира
към задълженията му по договора за заем. Налице е следователно явна
нееквивалентност на насрещните престации, тъй като срещу задължението за
заплащането на възнаграждение на поръчителя потребителят не получава
никаква насрещна престация.
С оглед изложеното съдът приема, че са основателни наведените от
ищеца твърдения за нищожност на договора за заем и договора за гаранция
(поръчителство). Нищожните договори не произвеждат правно действие в
отношенията между страните. По общото правило на чл. 34 от ЗЗД, когато
договорът бъде признат за нищожен или бъде унищожен, всяка от страните
трябва да върне на другата страна всичко, което е получила от нея.
Ищецът е заплатил по договора за потребителски кредит сума в размер
на 4403.47 лева, което се установява от заключението на вещото лице по
счетоводната експертиза, прието и неоспорено от страните по делото.
Дължимостта на главницата в размер на 3000 лева произтича от изричната
законова разпоредба на чл. 23 от ЗПК, поради което заплащането й е било
надлежно и кредиторът не дължи нейното връщане. Недължимо платена, с
оглед установената по делото нищожност на договора за заем и разпоредбата
на чл. 23 от ЗПК, е разликата над 3000 лева до пълния размер на плащанията
по договора за кредит, а именно сума в размер на 1403.47 лева.
8
Без правно значение е фактът, дали ответникът е заплатил на гаранта
платената от ищеца такса за предоставяне на поръчителство, уговорено в чл.
5 от договора. За наличие на неоснователно обогатяване е достатъчно и
необходимо да се установи липса на правно основание за разместване на
блага между правните субекти, в случая между кредитора и
кредитополучателя. Без значение за неоснователното обогатяване са
облигационните отношения на една от страните с трети лица.
Поради изложеното съдът следва да уважи предявения иск като
основателен и доказан в пълния претендиран размер –1403.47 лева.
По разноските:
При този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца направените по делото разноски в размер на 406.14 лева, от които
50 лева – внесена първоначална държавна такса, 6.14 лева – довнесена
държавна такса и 350 лева за възнаграждение на вещо лице.
Следва, на основание чл. 38, ал.1 от ЗА, да се осъди ответното
дружество да заплати на адв. Г. Ч. сумата в размер на 440.35 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение изчислено по реда на чл. 38, ал.1,
т. 2 от ЗА във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Доколкото
адвокатското възнаграждение се присъжда в минимален размер,
възражението на ответната страна за неговата прекомерност е неоснователно.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал.1, пр. 1-во от ЗЗД, „Фератум
България“ ЕООД гр. София, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управители И. В. Д. и Д. В. Н. чрез
юрисконсулт Г. Г. да заплати на С. Ш. Х., ЕГН ********** с адрес в ***
сумата 1 403.47 лева (хиляда четиристотин и три лева, четиридесет и седем
ст.), недължимо платена по Договор за потребителски кредит №
1176177/01.07.2022 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване
исковата молба в съда – 04.04.2023 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД гр. София, ЕИК ********* със
9
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управители И. В. Д. и
Д. В. Н. да заплати на С. Ш. Х., ЕГН ********** с адрес в *** сумата от
406.14 лева (четиристотин и шест лева, четиринадесет ст.), представляваща
разноски по делото.
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД гр. София, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управители И. В. Д. и
Д. В. Н. да заплати на адв. Г. Ч. от САК, с адрес на упражняване на дейността:
***, сумата 440.35 лева (четиристотин и четиридесет лева, тридесет и пет ст.)
– адвокатско възнаграждение за осъществено в полза на ищеца по гр. дело №
237/2023 г. по описа на РС – Кубрат С. Ш. Х. безплатно процесуално
представителство.
ПРИСЪДЕНИТЕ суми, в това число разноски и възнаграждение по чл.
38 от ЗА могат да бъдат преведени по сметка: IBAN: BG22 RZBB 9155 1014
2590 30 BIC: RZBBBGSF, титуляр адвокат Г. Ч. – чл. 39 ЗА.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Разград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
10