Мотиви на присъда № 261/16.10.2012г. по НОХД №114/2012г. по описа на
Окръжен съд гр. Бургас.
Съдебното производство по делото
е образувано по повод внесен обвинителен акт от прокурор при Окръжна
прокуратура гр. Бургас, с който против подсъдимата Н.С.М. (N. S. M.), ф. гражданка,
е повдигнато обвинение за извършено на 21.08.2010 г. престъпление по чл. 343,
ал. 3, предл. 2, б. „б”, предл.
1, вр. ал. 4, вр. ал. 1, б.
„в”, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр.
чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 1 от .
На основание чл. 76 от НПК съдът
конституира като частни обвинители по делото Г.В.И., ЕГН ********** и С.П.И., ЕГН **********,***, в
качеството им на родители и законни наследници на К. Г.И., ЕГН ********** и Д. Г. И.,
ЕГН **********.
Съдът разгледа делото в отсъствие
на подсъдимата Н.С., на основание чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „в” от НПК.
В хода на съдебното следствие, в
съдебно заседание на 13.09.2012г. (стр. 12 от протокола – гърба на л. 188 от
НОХД №114/2012г. на БОС), прокурорът, на основание чл. 287, ал. 1 НПК, измени
обвинението, като повдигна ново обвинение срещу подсъдимата Н.С.М., за това, че
на 21.08.2010 г. около 19,00 часа на Главен път І-6, километър 433, на
около 300 м.
източно от с. В., община К., Б. област, при управление на моторно превозно
средство - лек автомобил „Ф. П.” с рег. № **** със
111 км/час е нарушила правилата за движение по
пътищата: чл. 42, ал. 1, т. 2 от - „Водач, който ще предприеме изпреварване, е
длъжен след като е подал сигнал, да се убеди, че има видимост, свободен път на
разстояние, достатъчно за изпреварване, и че може да заеме място в пътната
лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да
намалява скоростта или да изменя посоката на движение”, чл. 42, ал. 2, т. 3 от – „Водач,
който изпреварва, е длъжен да се убеди, че като се движи с безопасна скорост,
може да извърши изпреварването за кратко време”, и чл. 43, т. 4 от – „Изпреварването на
моторни превозни средства, с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош, е
забранено при използване на пътна лента за насрещно движение, когато
изпреварващият не може да се върне безпрепятствено в напуснатата пътна лента”,
като по непредпазливост причинила смъртта на К. Г.И.,***, настъпила в резултат
на гръдно коремна травма, счупване на ребра в лявата гръдна половина по две фрактурни линии, разкъсване левия бял дроб, контузия на
белите дробове и медиастинума, разкъсване на десния
диафрагмен купол, разкъсване лигаментите, държащи
черния дроб, хематом под капсулата на черния дроб, разкъсване на далака,
охлузвания и кръвонасядания по гръдния кош, като
непосредствена причина за смъртта на К. Г.И., ЕГН ********** е политравматизъм, като водеща е гръдната травма, и смъртта
на Д. Г. И.,*** в резултат на тежката съчетана травма с настъпилите от нея
усложнения – престъпление по чл. 343,
ал. 3, предл. второ, б. „б”, предл.
първо, вр. ал. 4, вр. ал.
1, б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр. чл. 42, ал. 1, т. 2, ал. 2, т. 3 и чл. 43, т. 4 от .
В хода на съдебните прения,
прокурорът поддържа измененото обвинение. Счита, че с деянието си подсъдимата е
осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.
343, ал. 3, б. „б”, вр. ал. 4, вр.
ал. 1, б. „в“ от НК, вр. чл. 42, ал. 1, т. 2, ал. 2,
т. 3 и чл. 43, т. 4 от . Пледира
за осъдителна присъда, като на подсъдимата бъде наложено наказание лишаване от
свобода за срок от три
години, изпълнението на което да се отложи за срок от пет години, на основание
чл. 66 от НК. Относно кумулативната санкция по чл.
343г от НК прокурорът предлага подсъдимата да бъде лишена от право да управлява
МПС за срок от четири години.
Повереникът
на частните обвинители – адв. Ч. поддържа изцяло измененото от прокурора обвинение
и също пледира за постановяване на осъдителна присъда с налагане на
подсъдимата на наказание лишаване от свобода за срок от три години. Повереникът счита, че това
наказание следва да се изтърпи ефективно от подсъдимата, за да бъдат изпълнени
целите на наказанието по чл. 36 от НК. По отношение на кумулативното
наказание по чл. 343г НК повереникът изразява становище, че същото не следва да
бъде по-малко от десет години лишаване от право да управлява МПС. Претендира
присъждане на направените от частните обвинители разноски, изразяващи се в
заплатено адвокатско възнаграждение.
Защитникът на подсъдимата Н.С. –
адвокат К., по време на съдебните прения, излага съображения каква фактическа
обстановка счита за установена. Застъпва становище, че в случая е налице
случайно деяние по чл. 15 от НК, като излага доводи в тази насока и на това
основание пледира за оправдаване на подсъдимата по повдигнатото й обвинение.
Алтернативно, в случай, че съдът приеме, че подсъдимата е виновна за
настъпилото ПТП, адв. К. прави искане за приложение
на чл. 55 от НК – поради наличие на многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, и за условно осъждане по чл. 66 от НК с налагане на кумулативното наказание лишаване от право да управлява МПС.
Другият
защитник на подсъдимата С. - адвокат К., поддържайки основната защитна позиция
за наличие на случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК, релевира
и допълнителни аргументи в подкрепа на искането за оправдаване на подсъдимата,
като първо излага доводи за несъставомерност на
деянието, поради липсата на допуснати нарушения по чл. 42, ал. 1, т. 2, чл. 42, ал.
2, т. 3 и чл. 43, т. 4 от от страна на
подсъдимата, и второ – за липсата на деяние като елемент от общото понятие за
престъпление по смисъла на чл. 9, ал. 1 от НК, поради рефлекторност
на стореното от подсъдимата. Също при условията на алтернативност, адв. К. прави искане за приложение на института на
условното осъждане по чл. 66 от НК спрямо подс. Н.С. и
за налагане на кумулативната санкция по чл. 343г НК -
лишаване от право да управлява МПС в максимално възможния по закон срок.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Съдът,
като прецени поотделно и в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, приобщени към доказателствения
материал по делото, съобразно разпоредбите на чл. 14 и чл. 18 НПК, прие за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата Н.С.М. (N.S.M.) е родена на *** г. в гр. Б., Република К.. Тя е ф.гражданка и живее в Република Ф., Префектура Д. – Д`., **
Авеню М., *** град О. (F., PREFECTURE D. V.– D`., ** AVENUE M., *** E.). За подсъдимата по делото са събрани
положителни характеристични данни. Същата е неосъждана
(л. 93 от ДП), с висше образование, работи като учител по музикално образование
и хорово пеене, и демонстрира неоспорими педагогически и човешки качества,
видно от представените удостоверение от 05.06.2012г., издадено от институция „Ж.
Д`.” – Ф., Училище – Колеж - Професионална гимназия – Институция за академично
образование и Доклад от инспекция, съставен от Районен инспекторат при
Министерство на образованието (л. 111 – 113 и л. 193 - 200 от НОХД №114/2012г.
на БОС).
От приложените по делото копие на
шофьорска книжка (л. 94 от ДП) и документ за застраховане на МПС
от 17.02.2012г. (л. 37 – 39 от НОХД №114/2012г. на БОС) се установява, че подсъдимата е правоспособен
водач на МПС от 06.04.1992г. и няма допуснати произшествия.
Подсъдимата се познавала със свид. С.И. от ***г. и от тогава семействата им поддържали близки
приятелски отношения, като си разменяли посещения във Ф. и в Б..
През
2004 година свидетелите Г. и С. И. закупили от Г. лек автомобил „Ф. П.”, произведен
през 1994 г.
Регистрирали го в Б. с рег. № **** и го използвали по предназначение, като ежегодно
на превозното средство се извършвали технически прегледи.
През 2009г. семейство И. продали
на подсъдимата собствения си лек автомобил „Ф. П.” с рег.
№ **** за сумата от 3000 (три хиляди) лева, без да оформят сделката с писмен
договор. След това в случаите, в които подсъдимата била в Б., тя управлявала
въпросното моторно превозно средство.
На 21.08.2010 г., около 17.00
часа, подсъдимата Н.С., заедно със свид. С.И. и двете
деца на последната – пострадалите К. И. и Д. И. потеглили от гр. П. (където
били заедно на лятна почивка) за гр. С. с горепосочения лек автомобил, марка „Ф.
П.” с рег. № ****, управляван от подсъдимата. На
предната дясна седалка седяла свид. И., на задната
седалка вдясно - К.Г.И., а на задната лява седалка - Д. Г. И.. Двете деца били
с поставени предпазни колани.
Около 19.00 часа, управляваният
от подсъдимата автомобил се движел по ГП І-6, като наближавал с. В., Б. област.
Пътният участък бил сух и прав, с асфалтова настилка, с ширина на пътното
платно 8,00 м.,
разделено на две ленти с единична прекъсната линия. Времето било слънчево с
добра видимост. Движението било интензивно и в двете посоки, като преди с. В. в
лентата за движение в посока към гр. С. имало колона от автомобили. Подсъдимата
управлявала автомобила в дясната лента със скорост около 90 км/час,
когато застигнала товарен автомобил с неустановена регистрация, който се движел
със скорост около 80 км/час. Известно време
подсъдимата карала зад него, но решила до го изпревари, като казала на свид. С.И.: „Аз защо се влача след този камион” и предприела маневра изпреварване,
навлизайки в съседната пътна лента. В момента на започване не
маневрата управляваният от подсъдимата автомобил се намирал на около 300 метра преди с. В., Б.
област, като пътният участък там бил прав с лек наклон за изкачване за
движещите се в посока към гр. С. превозни средства. Подсъдимата предприела
маневрата изпреварване, когато била на около 277 метра преди знак В24
„Забранено е изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош”, където
разделителната линия била единична прекъсната - М3 и пресичането й било
разрешено. От мястото на което бил поставен пътен знак В24, надлъжната пътна
маркировка се променяла от „Единична прекъсната линия” - М3 на „Двойна
смесена линия” - М5, като непрекъсната от тях била от страната на лентата за движение към гр. С..
На около 268 метра
след знака В24 имало лек десен завой и започвал лек наклон на спускане, като в
прехода между двата наклона видимостта била ограничена. При започването на
маневрата изпреварване пътният знак В24 не е бил в полезрението на подсъдимата,
поради ограничената видимост от каросерията на товарния автомобил, но
надлъжната пътна маркировка е била ясно изразена и подсъдимата е имала
обективна възможност да види промяната на маркировката преди да навлезе в
зоната на действие на пътен знак В24, още повече, че пътният участък там бил с
лек наклон за изкачване. Движейки се в лентата за насрещно движение подсъдимата
навлязла в участък от пътя, за който се отнасяла забраната, въведена с пътен
знак В24. В този момент подсъдимата възприела насрещно идващ от завоя автомобил
и се притеснила дали ще успее да завърши маневрата, като споделила това свое
притеснение със свид. С.И., казвайки й: „дали
ще успея да прибера колата в нашето платно”, при което свид.
И. й отговорила, че според нея насрещно идващия автомобил е достатъчно далече,
и че има време да завърши маневрата. Подсъдимата увеличила скоростта на автомобила на около 111 км/час (30,83 м/сек.), при която
скорост опасната зона за спиране била около 100 метра и се изминавала
за около 5.11 секунди, и вече била в края на втората и началото на третата фаза
на маневрата изпреварване, когато завила рязко волана надясно, за да се
престрои пред товарния автомобил и задействала спирачките на л.а. „Ф. П.” с рег. № ****. При
тези действия на подсъдимата автомобилът й не се вписал в дясната лента, а
продължил косо движението си, напуснал пътното платно през десният банкет,
преминал през канавката и последвал челен - кос удар със скорост около 70 км/час в крайпътно дърво с диаметър 0,41 метра, отстоящо на 128 метра след пътен знак
В24. Произшествието настъпило на Главен път І-6, километър 433, на
около 300 м.
източно от с. В., община К..
След настъпилото ПТП свид. И. си откопчала предпазния колан и се опитала да
излезе от автомобила, но тъй като не успяла да отвори вратата, излязла през
прозореца на предна дясна врата. Опитала се да отвори задната дясна врата, за
да види как е синът й К., но също не успяла да я отвори. В този момент към катастрофиралия л.а. „Ф. П.” с рег. № **** се
насочили няколко лица, неустановени в хода на разследването, от спрели в района
на ПТП превозни средства, които лица извадили от автомобила пострадалият К. И. и
водачът на МПС - подсъдимата Н.С..
Междувременно свидетелите Г.К. и В.Г.
– полицейски служители при РУП – С., които по същото време извършвали дейност
като автопатрул в с. Л., област Я., км. 424,600 на ГП І-6, били уведомени от
водачи на преминаващи покрай тях автомобили, движещи се в посока от гр. Б. към
гр. С., че на няколко километра в посока с. В. има настъпило ПТП. Свидетелите К.
и Г. веднага потеглили със служебния автомобил в посока с. В. и първи отишли на
мястото на ПТП. Посочените полицейски служители се обадили за линейка и
уведомили по телефона дежурния на РУП – С., че са получили съобщение от
преминаващ автомобил за настъпило ПТП, към което са се отправили, и че същото е
на територията, обслужвана от РУП – К.. Дежурният на РУП – С. от своя страна незабавно
предал информацията за възникналото ПТП на ОДЧ при РУП – К. и на
местопроизшествието били изпратени свидетелите И.В. и Б.С. – полицейски
служители в РУП – К..
Първите посетили
местопроизшествието свидетели К. и Г. констатирали в района на ПТП наличието на
множество спрели автомобили и от двете страни на пътното платно. Установили, че
до катастрофиралия л.а. „Ф.П.” с рег.
№ *** се били събрали много хора, които се опитвали да отворят задната лява
врата на превозното средство и да извадят пострадалата Д. И., а извън
автомобила се намирали пострадалият К. И., който лежал на тревата, подсъдимата
и свид. С.И., като последните две били в шок.
Малко след това на мястото на ПТП
пристигнали последователно свидетелите И.В. и Б.С.. От спрели в района на
произшествието автомобили дошъл мъж, който заявил, че е лекар и се опитал да
окаже първа помощ на пострадалия К. И., като му правил изкуствено дишане.
Полицейските служители, заедно с присъстващите на мястото граждани успели да
отворят задната лява врата на л.а. „Ф.П.”, свид. К. отрязал предпазния колан, долната част на който се
бил впил в коремната област на пострадалата Д. И., след което извадили
последната от автомобила.
На мястото на ПТП пристигнали
разследващ полицай и специалист – технически помощник от РУП – К., и за времето
от 19.30 ч. до 21.05 ч., бил извършен оглед на местопроизшествието (протокол от
21.08.2010 г. - л. 14 - 17 от ДП), по време на който се изготвили и фотоснимки
(фотоалбум на л. 18 – 24 от ДП). Свидетелите И.В. и Б.С. участвали като поемни
лица при извършването на огледа. Изпреварваното от подсъдимата
превозно средство – товарен автомобил с неустановена регистрация не е останало на мястото на
произшествието.
Междувременно на мястото на
инцидента пристигнали и линейки с екипи от спешна медицинска помощ, които
констатирали настъпилата смърт на пострадалия К. И.. Пострадалата Д. И., която
била жива към този момент, свид. С.И. и подсъдимата,
както и трупът на пострадалия К. И., били качени на линейки и транспортирани до
„МБАЛ - Бургас” АД.
В периода от 21.08.2010г. до 26.08.2010г.
пострадалата Д. И. е
била настанена в „МБАЛ – Бургас”, където й е било извършено оперативно лечение.
На 26.08.2010г.
същата е била транспортирана в УМБАЛСМ Пирогов гр.
София – Детска реанимация, където въпреки проведеното й лечение, в 07.35 часа
на 30.08.2010г. пострадалата Д. И. починала.
Видно от заключението на вещото
лице д-р П.П. по извършената по делото съдебномедицинска експертиза на труп № ***/2010г. (л. 34
- л. 36 от ДП), в
резултат от съприкосновение с предмети вътре в автомобила при ПТП, пострадалият
К. Г.И. е получил комбинирана гръдно коремна травма, счупване на ребра в лявата
гръдна половина по две фрактурни линии, разкъсване на
левия бял дроб, контузия на белите дробове и медиастинума,
разкъсване на десния диафрагмален купол, разкъсване лигаментите,
държащи черния дроб, хематом под капсулата на черния дроб, разкъсване на
далака, охлузвания и кръвонасядания по гръдния кош,
като непосредствената причина за смъртта на пострадалия К. И. е политравматизма, като водеща е гръдната травма.
Видно от заключението на
вещото лице д-р Т.Б. по извършената по делото съдебномедицинска експертиза на труп №**/2010г.
(л. 40 – 46 от ДП), при огледа и аутопсията на Д. Г. И. е установена съчетана
черепно мозъчна, шийна, гръдна и коремна травми, като причината за смъртта на Д.
И. е тежката съчетана травма с настъпилите от нея усложнения. Категоричното
становище на експерта д-р Б. е, че установените увреждания се дължат на
действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети с
голяма кинетична енергия и могат да се получат при ПТП, както и че между
установените травматични увреждания и настъпилата смърт е налице непрекъсната
причинно-следствена връзка. При изслушването на вещото лице д-р Т.Б. в съдебно заседание на
19.06.2012г. във връзка с изготвената от нея съдебномедицинска
експертиза на труп №**/2010г.
(л. 122 от НОХД №114/2012г. на БОС) експертът компетентно разясни, че
предвид тежестта на съчетаната травма, особено на коремната, смъртният изход за
пострадалата Д. И. е бил
неизбежен. Същевременно вещото лице изрично поясни, че на база на
медицинската документация, с която се е запознала, и това, което е установила
при аутопсията на Д.
И., счита, че не е налице лекарска грешка.
От заключението на вещото лице
д-р П.П. по извършената по делото съдебномедицинска експертиза №***/2011г. /по
писмени данни/ (л. 59 – 60 от ДП) се установява, че при станалото на
21.08.2010г. ПТП, като пътник на дясна предна седалка на катастрофиралото МПС,
свидетелката С.И. е получила контузия на главата и гръдния кош, сътресение на
мозъка и разкъсно контузна рана на дясно коляно, които увреждания са в резултат
от съприкосновение с части вътре в автомобила при ПТП и които увреждания са
довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Съгласно чл.
130, ал. 1 от НК тези увреждания се квалифицират като лека телесна повреда.
Видно от приложената по делото
Епикриза на Н.С., издадена от НХО на „МБАЛ - Бургас” АД (л. 51 от ДП), при
настъпилото ПТП подсъдимата е получила насиняване с оток около лява орбита,
леки охлузвания на ляво рамо и корема, раничка на дясно коляно и оток на ляв
глезен.
От приобщеното на основание чл.
282, ал. 3 от НПК заключение на вещото лице З. Л. – Б. по извършената по делото
химическа експертиза – Протокол №***/23.08.2010г. (л. 81 от ДП) се установява,
че в кръвната проба, взета от подсъдимата Н.С. не е бил налице етилов алкохол
към момента на ПТП.
По
делото са извършени две автотехнически експертизи за установяване на причината
за настъпилото ПТП.
Според
заключението на първата от тях – единична автотехническа експертиза,
извършена от вещото лице инж. М.Р.М. (л. 63 - л. 76 от ДП), причина
за настъпването на ПТП е непознаване на особеностите на пътния участък, липса
на достатъчно вертикална сигнализация по цялата му дължина и предприемане от
страна на водачката на маневра изпреварване на попътно движещо се МПС, без да е
преценена възможността за завършване на същата по време и разстояние. На база
на писмените материали, приложени към делото (без да извърши оглед на
техническото състояние на л.а. „Ф. П.” с рег. № ***),
вещото лице инж. М. е дал заключение, че по делото няма данни за възникнала
внезапна и неотразима техническа неизправност по автомобила, която да е станала
причина за настъпилото ПТП. При изслушването на вещото лице инж. М. в съдебно заседание на
19.06.2012г. във връзка с изготвената от него автотехническа
експертиза (л. 125
- 126 от НОХД №114/2012г. на БОС) експертът обясни, че относно посоченото от
него в писменото му заключение, при отговор на въпрос № *, че
една от причините за настъпването на ПТП е липсата на достатъчна вертикална
сигнализация, е имал предвид, че към датата на ПТП за
въпросният пътен участък е имало поставен само знак „забранено изпреварването”,
но е нямало табела за опасност от ПТП. На следващо място вещото лице инж. М.
разясни, че следите от просуркване на левите колела
на л.а. „Ф.
П.” с рег. № ***, в резултат на използваната
спирачна система, започват от разделителната линия и това означава, че
спирачната система е задействана поне 0.15 секунди по-рано, т.е., когато
автомобилът е бил все още в лентата за насрещно движение. Според експерта инж. М.
при това положение не може да се приеме, че маневрата изпреварване е била
завършена към момента, в който е задействана спирачната система.
В
съдебното производство по делото, съдът назначи извършването на повторна тройна автотехническа
експертиза (стр. 16 и 17 от протокол от с.з. на
19.06.2012г. - гърба на л. 126 и л. 127 от НОХД № 114/2012г. на БОС). От
заключението на вещите лица по тази експертиза: инж. Т.И., инж. Х.Х.и М.Я. - физик (л. 140 и сл.
от НОХД №114/2012г. на БОС) е видно, че произшествието е станало при извършване
маневра изпреварване на товарен автомобил с неустановена регистрация от
водачката на л.а. „Ф. П.”. Експертите са изчислили,
че безопасното разстояние за изпреварване на товарния автомобил при конкретните
условия е около 405 метра,
а времето около 13.15 секунди. От експертното заключение на тройната експертиза
се установява, че според началото на лявата следа върху смесената разделителна
линия и дължина 28,40
метра до дясната ограничителна линия на пътя,
произшествието е настъпило в завършващата фаза на маневрата изпреварване,
когато лекият автомобил „Ф. П.” трябвало да се престрои пред товарния
автомобил. На практика той навлязъл рязко в първоначалната си лента, със
задействана спирачна уредба, водачката не успяла да изправи волана и да
продължи движението в дясната лента, като автомобилът й продължил движението си
по направлението на следите и последвал удара в дървото. Тримата експерти са
категорични, че причините за произшествието не са от технически характер, а от
действията на водачката Н.М.. На следващо място от това експертно заключение е
видно, че на 16.07.2012г. вещите лица са извършили пълна проверка на
предоставеният им в гр. К. л.а. „Ф. П.” с рег. № *** и въз основа на огледа на автомобила са дали
заключение, че произшествието не е настъпило поради внезапно възникнала
техническа неизправност, а от действията на водачката в заключителната част на
маневрата изпреварване. Становището на вещите лица от тройната експертиза е, че
от техническа гледна точка действията на подсъдимата с рязко завиване на волана
в началото на третата фаза на маневрата изпреварване за прибиране в
първоначалната си лента за движение са неправилни, от тях се е стигнало до
загуба на управлението на лекия автомобил и не следва да се приемат като опит
за предотвратяване на произшествието. Наред с това от експертното заключение се
установява, че в материалите по делото няма данни, насрещно движещото се и
изпреварваното МПС, да са създали опасност за водачката М. и да са я принудили
към такива действия. В тази връзка вещите лица са дали заключение, че
подсъдимата е имала възможност както да завърши маневрата с плавно престрояване
в първоначалната си лента на движение, така и да я прекрати и да предотврати
произшествието.
Съдът изцяло възприема изготвеното
в хода на съдебното следствие експертно заключение на тройната автотехническа
експертиза, като пълно, ясно, точно и обосновано. Тримата експерти са посочили многобройни
научнообосновани причини за изводите си относно причината за настъпилото
ПТП и механизма на същото, като са аргументирали изводите си с обективните находки от
местопроизшествието и от огледа на автомобила – спирачни следи, разположението
на спирачните следи и техническото състояние на автомобила. Заключението на
тройната автотехническа експертиза, че по делото няма данни насрещно движещото
се и изпреварваното МПС да са създали опасност за водачката М. и да са я
принудили към такива действия кореспондира с показанията на единствения
свидетел - очевидец С.И., че не е забелязала водачът на камиона да увеличава
скоростта при извършване на маневрата изпреварване от страна на подсъдимата,
както и, че насрещно движещия се автомобил е бил достатъчно далече.
В крайна сметка по
отношение на извършените по делото две автотехнически експертизи, съдът намира,
че същите не противоречат помежду си досежно относимите по делото обстоятелства от предмета на
доказване, свързани с причината за настъпилото ПТП, а взаимно се допълват. Същественото, което обединява експертите по
дадените две автотехнически експертизи е, че причините за произшествието не са от технически
характер, а са от действията на подсъдимата в заключителната част на маневрата
изпреварване.
Изложената фактическа обстановка
съдът приема за несъмнено установена, след като обсъди
поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, инкорпорирани в гласните доказателствени средства –
свидетелските показания на С.П.И., Г.В.И., И.В.В., Б.Д.С., Г.Г.К.
и В.Г.Г.; в писмените доказателствени средства –
протокол за оглед на местопроизшествие от 21.08.2010 г.; в събраните по делото на досъдебната и съдебната фаза писмени доказателства – епикриза на Н.С.М., издадена от НХО на „МБАЛ – Бургас”
АД, епикриза на С.П.И., издадена от НХО на „МБАЛ – Бургас” АД, протокол за
медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество от *******г.,
епикриза на Д. И., издадена от МБАЛСМ „Н.И.Пирогов”,
препис - извлечение от акт за смърт № *** от ***** г., копие на препис -
извлечение от акт за смърт № *** от **** г., удостоверение за наследници № ***
от ****** г., удостоверение за наследници №*** от ****** г., справка за
съдимост на подсъдимата, копия на документи за самоличност на подсъдимата,
копие на свидетелство за регистрация на МПС, копие на застрахователна полица №*****,
заверено копие на констативен протокол за ПТП №**, докладна записка от ****г. и
протокол за предупреждение от ******** г., писмо с изх.
№***/******.***, писмо с изх. № *** от **** г.***АД, документ
за застраховане на МПС, установяващ наличие на правоспособност на водач на МПС
на подсъдимата от 1992г. и брой на произшествията – нулев, медицински документ,
издаден от Медицинска клиника в гр. А*, Ф*, медицинско удостоверение от лекуващ
лекар на подсъдимата, медицинско удостоверение от ***г., поръчка №***/****г.,
фактура №****/******г., издадена от „Ф*” ЕООД, съдебно решение за развод по
взаимно съгласие на Върховен съд на П*, и споразумение относно уреждането на
следствията от развода, копие на квитанция с №*** за закупуване на винетен
стикер, писмо от ****** г. на Началника на РУП - Карнобат, писмо изх. № *** от *****г., издадено от Агенция „Пътна
инфраструктура” – Областно пътно управление - Бургас, удостоверение от ******г.,
издадено от институция „Ж. Д`.” – Ф., Училище – Колеж - Професионална гимназия
– Институция за академично образование, доклад от инспекция, съставен от
Районен инспекторат при Министерство на образованието, писмо рег. № *** от ****** г. от Началника на РУП – Стралджа,
ведно с докладна записка към него, писмо рег. № ***
от ********г. от Началника на РУП - Стралджа и удостоверение рег. № *** от *****г., издадено от сектор „ПП” при ОД на
МВР - Бургас; в приетите по делото експертни
заключения на извършените съдебномедицинска експертиза на труп № ***/2010г.
(л. 34 - л. 36 от ДП), съдебномедицинска експертиза на труп №***/2010г. (л. 40 – 46 от ДП),
съдебномедицинска експертиза №***/2011г. /по писмени данни/ (л. 59 – 60 от ДП),
химическа експертиза – Протокол №***/****г. (л. 81 от ДП), единична
автотехническа експертиза (л. 63 - л. 76 от ДП) и повторна тройна автотехническа
експертиза (л. 140 и сл. от НОХД №114/2012г. на БОС);
както и във веществените доказателствени
средства – фотоалбум със снимки, направени при извършения на *******г.
оглед на местопроизшествието (л. 18 - 24 от ДП).
Съдът прие за категорично
установени обстоятелствата, че непосредствено преди ПТП подсъдимата Н.С. е
предприела маневра изпреварване на движещ се пред нея товарен автомобил с
неустановена регистрация, навлязла в съседната пътна лента и движейки се в
същата възприела насрещно идващ автомобил, притеснила се дали ще успее да
завърши маневрата, увеличила скоростта на автомобила на около 111 км/час и вече била в края на втората и началото на третата
фаза на маневрата изпреварване, когато завила рязко волана надясно, за да се
престрои пред товарния автомобил и задействала спирачките на л.а. „Ф. П.” с рег. № ***, при
които действия на подсъдимата автомобилът й не се вписал в дясната лента, а
продължил косо движението си, напуснал пътното платно през десният банкет,
преминал през канавката и последвал челен - кос удар със скорост около 70 км/час в крайпътно дърво с диаметър 0,41 метра. Тези основно
релевантни факти от предмета на доказване по настоящото дело се установяват от
кореспондиращите по между си показания на свидетеля очевидец – С.И., данните от
огледния протокол и експертните заключения на
извършените по делото единична автотехническа експертиза и повторна тройна автотехническа
експертиза.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира, че подсъдимата Н.С. е осъществила от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл. 343, ал. 3 (ред. ДВ, бр. 75 от
2006 г.),
б. „б”, предл. първо, вр. ал.
4, вр. ал. 1, б. „в”, вр.
чл. 342, ал. 1 от НК, вр. чл. 42, ал. 1, т. 2, чл.
42, ал. 2, т. 3 и чл. 43, т. 4 от , тъй като на
21.08.2010 г. около 19,00 часа на Главен път І-6, километър 433, на
около 300 м.
източно от с. В., община К., Бургаска област, при управление на моторно
превозно средство - лек автомобил „Ф. П.” с рег. №
*** със 111 км/час е нарушила правилата за движение
по пътищата: чл. 42, ал. 1, т. 2 от - „Водач,
който ще предприеме изпреварване, е длъжен след като е подал сигнал, да се
убеди, че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване,
и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно
средство, без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на
движение”, чл. 42, ал. 2, т. 3 от – „Водач,
който изпреварва, е длъжен да се убеди, че като се движи с безопасна скорост,
може да извърши изпреварването за кратко време”, и чл. 43, т. 4 от – „Изпреварването на моторни превозни средства, с изключение
на мотопеди и мотоциклети без кош, е забранено при използване на пътна лента за
насрещно движение, когато изпреварващият не може да се върне безпрепятствено в
напуснатата пътна лента”, като по непредпазливост причинила смъртта на К. Г.И.,***,
настъпила в резултат на гръдно коремна травма, счупване на ребра в лявата
гръдна половина по две фрактурни линии, разкъсване
левия бял дроб, контузия на белите дробове и медиастинума,
разкъсване на десния диафрагмен купол, разкъсване лигаментите,
държащи черния дроб, хематом под капсулата на черния дроб, разкъсване на
далака, охлузвания и кръвонасядания по гръдния кош,
като непосредствена причина за смъртта на К. Г.И., ЕГН ********** е политравматизъм, като водеща е гръдната травма, и смъртта
на Д. Г. И.,*** в резултат на тежката съчетана травма с настъпилите от нея
усложнения.
Поддържаният от защитата на
подсъдимата пред настоящата инстанция довод за наличие на случайно деяние, по
смисъла на чл. 15 от НК, е неоснователен. Разпоредбата на чл. 15 НК е
неприложима в конкретния случай, тъй като невиновно, случайно деяние има само
когато деецът не е допуснал никакви нарушения, поради което и не следва да носи
отговорност за настъпилите общественоопасни последици. Настоящият случай обаче
не е такъв. Установените по делото факти несъмнено указват на допуснати
нарушения на правилата за движение по чл. 42, ал. 1, т. 2 от , по чл. 42, ал. 2, т. 3 от
и по чл. 43, т. 4 от от страна на водача на л.а. „Ф. П.” с рег. № *** –
подсъдимата Н.С.. Последната е извършвала изпреварване, без да се убеди, че има
видимост и свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване.
Пренебрегнала е задължението при изпреварване да се убеди, че като се движи с
безопасна скорост, може да извърши изпреварването за кратко време. Нарушила е и
правилата, че изпреварването на моторни превозни средства е забранено при
използване на пътна лента за насрещно движение, когато изпреварващият не може
да се върне безпрепятствено в напуснатата пътна лента. В резултат на тези
нарушения на правилата за движение, наред с неадекватните действия на
подсъдимата, изразили се в рязко завиване на волана надясно в началото на
третата фаза на маневрата изпреварване за прибиране в първоначалната си лента
за движение и задействане спирачките на л.а. „Ф.П.” с
рег. № ***, се е стигнало до загуба на управлението
на лекия автомобил, напускане на пътното платно през десният банкет,
преминаване през канавката и челен - кос удар със скорост около 70 км/час в крайпътно дърво с диаметър 0,41 метра, и
причиняване на съставомерните вредни последици –
смъртта на К. Г.И., ЕГН ********** и Д. Г. И., ЕГН **********. Следователно
причината за настъпване на инкриминираното ПТП е изцяло поведението на
подсъдимата като водач на МПС - л.а. „Ф. П.” с рег. № ***. Същата не е изпълнила нормативно вменените й
задължения да спази правилата на извършваната от нея маневра изпреварване,
поради което и сама се е поставила в невъзможност да предотврати
произшествието. Ето защо, деянието не е случайно по смисъла на чл. 15 НК,
защото подс. Н.С. като водач на моторно превозно
средство по своя вина се е поставила в невъзможност да избегне настъпването на
общественоопасните последици. В тази връзка настоящият съдебен състав приема,
че в резултат на неправилно предприетата маневра изпреварване от страна на
подсъдимата – в нарушение на правилата за движение по чл. 42, ал. 1, т. 2 от , по чл. 42, ал. 2, т. 3 от
и по чл. 43, т. 4 от , като пряка последица са
настъпили пътнотранспортното произшествие и вредоносният резултат – смъртта на К.
Г.И., ЕГН ********** и Д. Г. И., ЕГН **********, причинена по непредпазливост.
В случая, са налице и двата признака от съдържанието на непредпазливата вина -
обективният, тъй като подс. Н.С. е била длъжна да
предвиди настъпването на общественоопасните последици, и субективният - тъй
като е могла да ги предвиди.
Не може да се приеме и, че
действията на подсъдимата, изразили се в рязко завиване на волана надясно в
началото на третата фаза на маневрата изпреварване за прибиране в
първоначалната си лента за движение и задействане спирачките на л.а. „Ф.П.” с рег. № ***,
представляват спасителна маневра. Принципно спасителна маневра може да се предприеме само в опасната зона за
спиране, когато поради неправомерно поведение на участник в движението или
случайно събитие, възникнало изненадващо, е създадена непосредствена реална
опасност за настъпване на вредни последици – Тълкувателно решение № 106 от
31.10.1983г. по н. д. № 90/82 г., ОСНК. В случая от показанията на свидетеля –
очевидец С.И. и от експертното
заключение на тройната автотехническа експертиза се установява, че насрещно
движещото се и изпреварваното МПС не са създали опасност за подсъдимата като
водач на л.а. „Ф.П.” с рег.
№ ***, по време на извършваната от нея маневра изпреварване, и не са я
принудили към горепосочените неадекватни действия. Становището на експертите е,
че действията на подсъдимата не следва да се приемат като опит за
предотвратяване на произшествието. Предвид на това съдът приема, че в
конкретния случай подсъдимата следва да носи наказателна отговорност за
деянието си, тъй като в резултат на извършената от нея неправомерна, от гледище
на правилата за движение, уредени в специалния закон, маневра изпреварване, е
причинила смъртта на две лица, не участвали в създаването на опасността. По
тези съображения наказателната
отговорност на подсъдимата за причинените вредни последици не може да отпадне
на основание чл. 15 от НК.
Неоснователен е и доводът за
липсата на деяние като елемент от общото понятие за престъпление по смисъла на
чл. 9, ал. 1 от НК, поради рефлекторност на стореното
от подсъдимата. В случая при извършване на маневрата изпреварване подсъдимата
не е направила адекватна и обективна преценка за това, дали има видимост и
свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, дали има възможност
като се движи с безопасна скорост да извърши изпреварването за кратко време и
да се върне безпрепятствено в напуснатата пътна лента. Именно тази неадекватна
преценка е довела до последващите целенасочени и волеви действия от нейна
страна, изразили се в рязко завиване на волана надясно в началото на третата
фаза на маневрата изпреварване за прибиране в първоначалната си лента за
движение и задействане спирачките на л.а. „Ф.П.” с рег. № ***, в резултат на което се е стигнало до
настъпването на пътнотранспортното произшествие. Предвид на това съдът счита,
че безспорно е налице извършено от подсъдимата деяние по смисъла на чл. 9, ал.
1 от НК и не може да се говори за рефлекторна реакция.
От
субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вината несъзнавана
непредпазливост /небрежност/ по смисъла на чл. 11, ал. 3, предл.1 НК.
Подсъдимата не е предвиждала настъпването на общественоопасните последици, а
именно, че ще причини ПТП, в резултат на което ще загинат пострадалите К. Г.И. и Д. Г. И..
Подсъдимата обаче е била длъжна /съгласно чл. 42, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 3, и чл. 43, т. 4 от / и е могла да ги предвиди и предотврати, ако не
беше допуснала посочените по-горе нарушения на правилата за движение по
пътищата.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
При определяне на наказанието
съдът се съобрази с императивните критерии на чл. 54 НК, ръководейки се от
степента на обществена опасност на деянието и дееца и другите смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства. Извършеното от подсъдимата Н.С. престъпление е
тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, тъй като е наказуемо с лишаване от
свобода от три до десет години. Законът е предвидил и кумулативно
наказание лишаване на дееца от право да управлява МПС. Налице е превес на
смекчаващите вината обстоятелства. Като такива, съдът отчете чистото съдебно
минало на подсъдимата, трудовата й ангажираност и добрите й характеристични
данни.
Като отегчаващи вината
обстоятелства, изключващи възможността за определяне на наказанието лишаване от
свобода в минимално установения от закона срок, съдът отчете причинените
телесни увреждания на свидетелката С.И., които представляват несъставомерни леки телесни повреди по смисъла на чл. 130
от НК и по аргумент от чл. 56 от НК следва да се отчетат като вредоносен
резултат от същото ПТП. Същевременно настоящият съдебен състав счита, че
извършените от подсъдимата нарушения на правилата за движение по чл. 42, ал. 1,
т. 2 и ал. 2, т. 3, и чл. 43, т. 4 от ,
съпоставени с непознаването на особеностите на пътния участък, с това, че
произшествието се дължи единствено на действията на подсъдимата, както и с
изключително тежкия съставомерен резултат –
настъпилата смърт на две деца от едно и също семейство, разкриват по-висока степен на
обществена опасност на деянието. Това мотивира съда въпреки отчетения превес на
смекчаващите вината обстоятелства, да определи наказанието лишаване от свобода
над минимално установения в закона срок от три години, като наложи на
подсъдимата наказание три години и шест месеца лишаване от свобода. Независимо,
че престъплението е непредпазливо, съдът намира за несправедливо и несъответно
на престъплението и най-вече на високата степен на обществена опасност на деянието
да определи наказанието лишаване от свобода за по-кратък срок. От една страна
това ще противоречи на правилата за индивидуализиране на наказанието по чл. 54
от НК, предвид наличието на отегчаващи вината обстоятелства. От друга страна
това не би довело до постигане на посочения в чл. 36 от НК възпитателен и
възпиращ ефект, както спрямо извършителя на престъплението, така и по отношение
на другите членове от обществото.
Въпреки отчетения превес на
смекчаващите вината обстоятелства, според съда, същите не са нито изключителни,
нито многобройни, поради което не са налице условията за определяне на
наказанието по реда на чл. 55 от НК, чрез определяне на наказанието под
най-ниския предел. В процесния случай не е налице и
втората кумулативна предпоставка за индивидуализиране
на наказанието по този по-благоприятен ред, а именно най-лекото предвидено в
закона наказание не е несъразмерно тежко на извършеното.
Определеният от съда срок на
наказанието лишаване от свобода – три години и шест месеца изключва приложението
на условното осъждане по чл. 66 от НК, поради което и на основание чл. 61, т.
3, вр. чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС, съдът определи
първоначален общ режим за изтърпяване на наложеното наказание в затворническо
общежитие от открит тип.
Съдът, като съобрази, че кумулативно предвиденото наказание по чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7, вр. чл.
49, ал. 2 НК не може да бъде за срок по-малък от наказанието лишаване от
свобода и като отчете посочените по-горе смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства наложи наред с наказанието лишаване от свобода и кумулативно предвиденото в чл. 343г от НК наказание
лишаване от право да управлява МПС за срок от пет години, считано от влизане на
присъдата в сила.
Съдът на основание чл. 189, ал. 3
от НПК осъди подсъдимата Н.С.М., да заплати на частните обвинители Г.В.И., ЕГН ********** и С.П.И.,
ЕГН **********,***, сума в размер на 2 000 (две хиляди) лева,
представляваща направените от частните обвинители разноски по делото.
На същото основание - чл. 189,
ал. 3 НПК, съдът осъди подсъдимата да заплати в полза на държавата, по сметка
на Окръжен съд гр. Бургас, сума в размер на 1601.23 (хиляда шестстотин и един
лева и двадесет и три стотинки) лева, представляваща направени по делото
разноски.
Мотивиран от горното, съдът
постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: