Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 3006 27.07.2018
година град Пловдив
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, гражданско отделение, XI-ти граждански състав,
в публично заседание на единадесети юли две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ АСПАРУХОВА ГЕОРГИЕВА
- ТОЧЕВСКА
при участието на
секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 12449 по описа на съда за 2017 г. и, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с
правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Ищецът „Тимок
Консулт“ ЕООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул.
„Дрян“ № 5, представлявано от у. М.П.К., ЕГН: **********, е предявил против Г.
П. (респ. П.) П., ЕГН: **********,***, иск за признаване на установено, че не
дължи следните суми: сумата от 1 000 лева (хиляда лева), като частична от
99 800 лева (деветдесет и девет хиляди и осемстотин лева), представляваща
главница по сключен между страните писмен договор за заем от 20.09.2016 г.,
както и сумата от 1 000 лева (хиляда лева), като частична от 12 475
лева (дванадесет хиляди четиристотин седемдесет и пет лева), представляваща
възнаградителна лихва върху главницата по договора за периода 20.09.2016 г.-
23.02.2017 г.
В исковата молба се твърди, че на 20.09.2016 г. между
страните бил сключен писмен договор за заем, по силата на който на ищеца се
предоставила от ответника сумата от 99 800 лева, с падеж на връщане-
20.09.2017 г. На 23.02.2017 г. документално било отразено с ордер, че
заемателят връща предсрочно дълга по договора, без да плаща лихви. Страните
били изготвили и писмена декларация, с *** заверка на подписите в тази връзка,
че не си дължат никакви суми по договора за заем. У. на ищеца придобил на
10.03.2017 г. собствеността върху дружествените дялове на представляваното от
него юридическо лице, като приел архива и цялата касова и стокова наличност.
Променени били наименованието на дружеството- от „Тим ом Консулт“ на „Тимок
Консулт“, както и седалището на юридическото лице. На 22.07.2017 г. ответникът
обаче изпратил писмена покана за изплащане на дължимата лихва по заема в размер
на 12 475 лева, за периода 20.09.2016 г.- 23.02.2017 г. Доколкото
отношенията между страните били окончателно уредени с подписаната декларация в
смисъл, че те нямат имуществени претенции един към друг, то претенцията по
поканата се явявала неоснователна. Главницата била изплатена, като дългът
счетоводно бил отразен за погасен, а за лихвата се постигнало съгласие, че тя е
недължима, или най- малко- опростена, поради което задължения по договора за
заем не съществували. В този смисъл именно се предявявал настоящият
установителен иск за недължимост на сумите по заема, с цел постигане на
стабилност в отношенията между страните. Претендират се и разноските в процеса.
В срок е постъпил отговор от ответника, с който искът се
счита за основателен и се признава изцяло. С молба преди първото заседание по
делото обаче ответникът, чрез п. си, изрично заявява, че оттегля направеното
признание, че отговорът е подписан погрешка, по принуда и поради натиск,
оказани върху ответника от трето лице, което му занесло отговора готов изготвен
за подпис, с аргумент, че признава иска, тъй като към завеждането на иска
падежът на вземането все още не е настъпил и вземането все още не е дължимо. Твърди
се впоследствие искът да е станал неоснователен, тъй като падежът е настъпил, а
сумата все още не е върната. Излага съображения, че представените по делото от
ищеца документи не удостоверяват нито направени плащания, нито опрощаване на
суми по конкретния договор за кредит, че счетоводното им отразяване е
ирелевантно, тъй като е едностранно, а счетоводството на ищеца не е редовно
водено.
В съдебно заседание ищецът, чрез п. си адв. Д., поддържа
иска, счита същия за изцяло доказан, тъй като са ангажирани достатъчно
доказателства за връщане на процесната сума. Ето защо моли исковете да се
уважат. Претендира разноски. В дадения му срок, не представя писмена защита.
В съдебно заседание ответникът, лично и чрез п. си адв. Т.
оспорва исковете, счита същите за недоказани и моли да се отхвърлят. Претендира
разноски. Представя писмена защита, с която
взема становище за нередовност на документите, на които се позовава
ищеца, че същите не удостоверяват връщане на процесната сума, нито изцяло, нито
частично, че това не се установява и от приетите по делото основно и доп.
заключение на ССЕ, като в случай, че у. на дружеството има някакви претенции
във връзка със счетоводното отразяване на суми по заема, то следва да отправи
претенцията си към предишния собственик и у. на ищцовото дружество, за липси, а
не към ответника, на който заемът не е върнат.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от ищеца доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
На
20.09.2016г. в гр. Пловдив е сключен договор за заем между „Тим Ом консулт” ЕООД,
ЕИК***, като заемател, представлявано от у. М. О., и Г.П.П., ЕГН **********,
съгл. който договор П. като заемодател предоставя в собственост на заемателя
„Тим Ом консулт” ЕООД сумата от 99 800 лева (деветдесет и девет хиляди и
осемстотин лева) за срок до 20.09.2017г., като след изтичането на срока
заемателят се задължава ад върне на заемодателя горепосочената сума. Посочено
е, че сумата е получена от заемателя на 20.09.2016г. Уговорено е след изтичане
на срока и правото на заемодателя да получи лихва в размер на 2.5 % месечно
върху стойността на дадената в заем сума. Уговорено е и право на заемателя да
погаси предсрочно заема. Договорът е подписан от М. Д. О. като у. на Тим Ом
консулт” ЕООД и от Г.П.П.. Същият е без *** заверка на подписите, но в него се
съдържат изявления, че сумата е предадена на 20.09.2016г.
Представена
е декларация с *** заверка на подписите от *** С. П. и на двете физически лица
- М. Д. О., ЕГН ********** и Г.П.П., от дата 23.02.2017г., в която се сочи, че П.
подписва същата като физическо лице, а О. подписва същата като физическо лице, в лично качество, и като
у. на две дружества – „*** консулт”, ЕИК: *** и „Тим-ом консулт” ЕООД, ЕИК ***.
В декларацията е посочено, че двамата декларират, че не си дължат суми взаимно
в качеството си на физически лица, както и че не дължат суми на което и да е от
представляваните от тях дружества. Представя се покана за изплащане на дълг от
17.07.2017г., с която Г. П. (а не П.) П. кани „Тимок консулт” ЕООД,
представлявано вече от М.П.К., ЕГН ********** да му заплати лихва по
гореописания договор за заем за периода 20.09.2016г. – 23.02.2017г. в размер на
12475 лева, в 3-дневен срок от получаване на поканата. Същата е подписана от
името на лицето Г.П.П., със саморъчно изписани имена, освен подписа. Името в
поканата е изписано „П.”, както е изписано и във всички представени от
ответника документи, вкл. и в исковата молба, освен договора за заем, където
имената му са саморъчно изписани, като навсякъде, където са изписани саморъчно
имената на ответника, е записано презиме „П.”.
Ищецът
с писмена молба преди първото с.з. по делото представя документ, именован
разходен касов ордер от дата 23.02.2017г., издаден от името на ЕООД „Тим ом
консулт” в който е посочено да се брои на трите имена на лицето – Г. П. П., ЕГН
********** цифром: 99800, словом думата: „деветдесет и девет осемстотин лева”.
Отдолу е изписано: П., и подпис, и ЕООД „Тим ом консулт” и подпис. Документът
съдържа изявление да се брои горепосоченото, липсва изявление от името на П. да
е получил сумата и от името на дружеството да е изплатена. Доказателствената
стойност на същия се оспорва от ответника, който обаче не оспорва подписа си,
след представянето му в оригинал.
Ищцовото
дружество така и не е намерено на посочения по делото адрес, който съвпада с
вписания в Търговския регистър. Същото е посочило единствено съдебен такъв.
Видно от извършените по делото справки, дружеството Тимок Консулт“ ЕООД, ЕИК: ***
е със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Дрян“ № 5, и е
представлявано от у. М.П.К., ЕГН: **********. Същото е с предходно наименование
„Тим-Ом консулт”, с предишен у. и едноличен собственик на капитала – М. Д. О.,
и с друг адрес на управление, до 26.04.2017г., на която дата са вписани новото
седалище и адрес на управление, новият собственик и у., и новото наименование
на дружеството.
По
делото е представено удостоверение от РП Пловдив за това, че на 30.10.2017г. е
заведена преписка по жалба на Г.П.П. срещу предишния у. и собственик на
ищцовото дружество М. Д. О., за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.
Ответникът представя договор за кредит за текущо потребление от 03.05.2016г., видно
от който на тази дата е изтеглил кредит в размер на 40 000 лева от „Банка
ДСК” ЕАД, както и извлечение от банковата си сметка.
По
реда на чл. 176 от ГПК ответникът е дал обяснения във връзка с направеното
признание, неговото оттегляне и сключения между страните договор. В обясненията
си същият сочи, че договорът за заем е подписан между него е М. О., предишен у.
и едноличен собственик на капитала на ответното дружество, че договорът за заем
е сключен с цел инвестиция, че му е предоставил в заем сумата от 99800 лева, от
които 40 000 лева изтеглени като банков кредит, а останалите – лични
спестявания, че сумите не са му върнати, а са подписвани някакви разписки,
които О. му носел на нощни дежурства, с цел избягване данъчно облагане поради
проверка от НАП за пране на пари заради това, че сумите не са преведени по банков път. Оспорва
да се е отказвал от лихвата, като твърди каквито и документи да са подписвани
между него и О. след сключване на договора, те да не касаят връщане на
процесните суми.
Представен
е протокол от 27.11.2017г. за извършена проверка от ТД на НАП Пловдив досежно
установяване наличие на нарушения по ЗОПБ, произход на средствата и отклонения
от данъчно облагане за перуиода 01.01.2011г. – 31.12.2016г. на ответника Г.П..
Проверявано е и дружеството „Тимок консулт” ЕООД, като НАП не са го открили,
нито него, нито негов представител, нито на адреса на управление, нито на
регистрирания ел. пощенски адрес за кореспонденция, който е бил несъществуващ,
поради което за НАП е било невъзможно установяване на каквито и да било факти
във връзка с предоставения от ответника на дружеството заем и в частност –
връщането му, а ответникът е представил и договор, и разписки за предоставянето
на сумата в заем. От проверката е установено, че освен сумата 99800 лева, за
която се предоставя разписка, че е предоставена в заем на 20.09.2016г., Ответникът
е предоставял много други суми на ищцовото дружество, отново срещу разписки, с
посочено основание същият договор за заем, като сумите са били по 9800 лева. Представени
са били множество разписки за тази сума. За установяване осчетоводяването им
при ищеца е извършена насрещна проверка, но ищцовото дружество не е открито, не
е представило счетоводна и друга документация, същото не е било регистрирано по
ЗДДДС. За 2016г. ответникът е декларирал непогасен остатък по договор за заем в
р-р на 99800 лева, като проверяваното лице П. документално е доказало произхода
на предоставените в заем на ищеца средства.
По
делото са изслушани основно и допълнително заключение на в. л. Д.С., които
съдът кредитира като обективни и компетентно изготвени. За изготвяне на първото
заключение в. л. сочи, че не и е бил осигурен достъп до счетоводната
документация на ищцовото дружество, в която връзка същото с протоколно
определение от 11.04.2018г. е задължено да осигури такъв. На в. л.це е указано
да извърши проверка и в ТД на НАП и РП – Пловдив, където биха могли да се
намират счетоводните документи на дружеството. Предвид ненамиране представител
на дружеството на адреса на управление, е извършена справка за адресната
регистрация на у. му, която съвпада с тази на дружеството. Впоследствие книжата
са получени от п..
Вещото
лице в първоначалното си заключение сочи, че от данните в годишните финансови
отчети на ищцовото дружество се установява получен заем в размер на
100 000 лева, който е отразен като погасен към 31.12.2017г., но не може ад
се установи нито кое е лицето, предоставило заема, нито дата на предоставяне,
нито точен размер, поради липса на съпътстваща документация. Размерът на
задължението ан дружеството към 31.12.2016г. съответства на размера на
предоставения заем по договора от 20.09.2016г. с П., като в. л. пояснява, че ЮЛ
нямат задължение да декларират получени заеми от физически лица в ГДД по ЗКПО.
От декларацията на П. по ЗДДФЛ за 2016г. е отразено предоставянето на заема на
„Тим ом консулт” ЕООД, а в декларацията за 2017г. е деклариран непогасен
остатък в размер на 99800 лева. От счетоводството на дружеството, въпреки
задължаването му, на в. л. не са предоставени счетоводни регистри за
осчетоводените приходи и разходи, поради което експертизата не може да се
произснесе по касовата наличност към 23.02.2017г. В. лице е изчислило лихвата
върху 99800 лева за периода 20.09.2016г. – 23.02.2017г. – 13 057, 17 лева,
като същата от 20.09.2016г. до 07.08.2017г. възлиза на 26779, 67 лева.
В
с.з., в което е прието заключението, в. л. заявява, че е изготвила същото на
база предоставените й от с. данни, че същият й е казал, че няма връзка с М.К. и
не разполага с необходимите за изготвяне
на заключението документи. В. л. С. е работила единствено на база
годишните финансови отчети, тъй като по данни на с., друга документация няма. В.
л. сочи, че може да отговори в пълнота на поставените задачи при представяне на
хронологична ведомост на сметка „Каса”, от 01.09.2016г. до 31.12.2017г.,
хронологична ведомост на сметка „други кредитори” по партидата на ответника,
респ. друга сметка, където този заем е отразен. В тази връзка е поставена доп.
задача на в. л., като ищцовата страна е поискала да представи заверени преписи
на сочените документи. Представят се хронолигичен опис – ч1астичен, който
представлява разпечатка на документ, с посочена дата на разпечатване 31.05.2018г.,
без дата, без подпис, без съставител, в който е посочено, че е за периода
01.09.2016г. – 31.12.2016г.на Тим ом консулт ЕООД, и за периода 01.01.2017г. –
31.12.2017г. на Тим ом консулт
ЕООД/Тимок консулт ЕООД. Представя се и извлечение от сметка в БАКВ за периода
11.01.2016г. – 01.05.2017г., годишна данъчна декларация, счетоводен баланс – за
2016г., с посочена дата на съставяне 27.03.2017г. , и такива за 2017г., с
посочена дата – 08.01.2018г. Всички счетоводни записвания са оспорени от
ответната страна, която оспорва характера им на документ, липсата на
съставител, датата им, и записванията в същите, а данъчните декларации,
сметките и балансите – като едностранно съставени от ищеца документи без
доказателствена стойност, за които липсват и данни да са представени в НАП.
С
допълнителната експертиза, изготвена на база така представените документи, в. л.
е отговорило на въпроса какви приходи и разходи са осчетоводявани при ищцовото
дружество и каква е била касовата наличност на дружеството към 23.02.2017г.
според в. л. по счетоводни данни в касата са били налични към дата 23.02.2018г.
132730 лева, осчетоводен е върнат заем в размер на 99800 лева по договор от
20.09.2016г. и след това налични 32930 лева. Според в. л. представените
документи съответстват на декларираното в НАП, относно получаването и връщането
на заема. Относно наличие или липса на несъответствия между наличности и
определени извършвани опрации, теглене на суми, отразяване в дебита на сметка
каса и др. в. л. сочи, че експертизата е изготвена само на базата на
представените с молба от ищеца документи, не е изследвала първични счетоводни
документи, на което и самият ищец се е противопоставил, поради което не може да
отговори дали има несъответствие между първичните документи и счетоводните
записвания, и какви са те. В извършените счетоводни записвания относно
предоставяне и връщане на процесния заем има съответствие. В. л. сочи, че за
периода 01.01.2017г. – 01.02.2017г. няма движение по сметка каса.
При така установената
фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Предявен е иск за
признаване за установено, че не се дължи вземане, по договор за заем, за което
ищецът като заемател е поканен от ответника – заемодател да го върне, поради
това, че вече е изплатено, и на това основание не се дължи и лихва, респ. че
същата не се дължи, тъй като вземането за лихва е опросттено поради
предсрочното връщане на заема.
Съгл. чл. 240 от ЗЗД
с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или
други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи
от същия вид, количество и качество. Заемателят дължи лихва само ако това е
уговорено писмено. Ако не е уговорено друго, заемателят трябва да върне заетите
пари или вещи в течение на един месец от поканата.
В конкретния случай между
страните не се спори, че ответникът е предоставил в заем на ищцовото дружество
по договор от 20.09.2016г. сумата от 99800 лева, която ищецът се е задължил да
върне в срок до 20.09.2017г., когато цялата заемна сума става изискуема ведно с
лихва в р-р на 2,5 % месечно върху цялата сума от 99800 лева.
Спорно е в случая
дали се установява ищецът да е върнал сумата или част от нея, дали е погасил
предсрочно вземането, поради което не дължи лихва, и дали представените от
ищеца документи удостоверяват издължаване на заема, респ. част от него, като
искът е предявен като частичен – недължимост на главница в р-р на 1000 лева от
общ р-р 99800 лева, и лихва от 1000 лева от общ р-р 12475 лева.
В случая съдът намира
отговорът на този въпрос да е отрицателен. От представената декларация от
23.02.2017г. се установява, че ищецът декларира, че не дължи на физическото
лице М. О., както и на представляваните от него дружества каквито и да е суми,
и О. декларира, че не дължи на ищеца и на представляваните от него дружества
определени суми. Липсва каквото и да било изявление от ищеца да признава, че
представляваните от О. дружества нямат задължения към него. Представената
разписка от същата дата за неясна сума, която да се брои – „99800”, непосочена
валута, и словом „деветдесет и девет осемстотин лева”, от организация ЕООД „Тим
ом консулт”, именована разходен касов ордер, не удостоверява получаване на
каквито и да било суми от П. от името на дружеството, по следните съображения:
никъде в този т. нар ордер няма изявление за получил сумата, нито за изплатил
същата, нито каква реално е тази сума, нито да е платена, нито на какво
основание е платена същата. Документът страда от редица нередовности, поради
което не би могъл да удостовери получаване на каквато и да било сума, на
каквото и да било основание, като наличието на цифрово съвпадение между
главницата по заема и изписаните цифри в т. нар. ордер в никакъв случай не
могат да доведат до извод именно процесният заем да е върнат, на 23.02.2017г.
На база на тези документи счетоводно е отразено връщането на заема от страна на
дружеството, но липсва какъвто и да било документ, удостоверяващ реалното
връщане на заемната сума на заемодателя, и получаването на същата от него.
Липсва и документ, удостоверяващ изплащането на лихви, респ. опрощаване на
същите. Заключението на вещото лице, изготвено въз основа на представена от
страна на ищеца документация, която представлява разпечатки, част от които
заверени, не може да доведе до различен извод, доколкото липсва първична
документация, на база на която да бъде осчетоводен заемът като върнат.
Ирелевантно е дали дружеството е имало необходимата касова наличност да върне
заема и дали е осчетоводило получени в брой от физическо лице суми като
върнати, от значение е дали има документ, удостоверяващ връщането им – по
банков път или в брой, а както бе посочено по горе, представените от ищеца
декларация и ордер не могат да удостоверят нито връщане на заемната сума, нито
опрощаването й, нито опрощаване на лихвите. Касателно направеното признание в
писмения отговор на л. 20, че искът е основателен, и последващото му оттегляне
– това признание следва да се тълкува във връзка с всички останали събрани по
делото доказателства. Признанието не е неоттегляемо, същото е оттеглено, като
буди впечатление навеждането още в исковата молба на твърдение от самия ищец,
че ответникът вероятно ще възрази, че определен документ му е подаден за подпис
и е въведен в заблуждение да го подпише, както се случва веднага след подаване
на писмения отговор. Причината за признанието – дали водене на симулиран процес
с цел избягване на данъчна отговорност, или завеждане на иска преди падежа на
задължението, и неговото оттегляне, са без значение, като в случай, че е налице
противоречиво становище на самия ответник по делото досежно дължимостта на
процесните суми, съдът следва да основе решението си съвкупно на събраните по
делото доказателства. От същите не може да се установи по безспорен и
категоричен начин нито заемът, нито част от него да е върнат, да са изплатени
или опростени лихвите, поради което съдът намира предявените частични искове за
изцяло недоказани.
С оглед на дотук
изложеното исковете следва да се отхвърлят.
Предвид изхода на
делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника се дължат
направените по делото разноски, които се претендират, като същите са, както
следва – 60 лева депозит за вещо лице и 370 лева адвокатско възнаграждение, като
следва да се възложат в тежест на ответника.
Поради изложеното,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Тимок
Консулт“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град
Пловдив, ул. „Дрян“ № 5, представлявано от у. М.П.К., ЕГН: ********** срещу Г.П.П.,
ЕГН: **********,***, иск за признаване на установено, че не дължи следните
суми: сумата от 1 000 лева (хиляда лева), като частична от 99 800
лева (деветдесет и девет хиляди и осемстотин лева), представляваща главница по
сключен между страните писмен договор за заем от 20.09.2016 г., както и сумата
от 1 000 лева (хиляда лева), като частична от 12 475 лева (дванадесет
хиляди четиристотин седемдесет и пет лева), представляваща възнаградителна
лихва върху главницата по договора за периода 20.09.2016 г.- 23.02.2017 г.,
като неосшнователен.
ОСЪЖДА „Тимок
Консулт“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град
Пловдив, ул. „Дрян“ № 5, представлявано от у. М.П.К., ЕГН: ********** да заплати
на Г.П.П., ЕГН: **********,*** разноските по делото, както следва: 60 лева
(шестдесет лева) депозит за вещо лице и 370 лева (триста и седемдесет лева)
адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ
:/п/
Вярно
с оригинала!ВГ