Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 97
15.06.2020 г., гр.
Габрово
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Габровският окръжен съд, в открито съдебно заседание на четвърти
юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА
ГЕНЖОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА КОСЕВА
мл.съдия МАРИЯ ДЪЛГИЧЕВА
при участието на секретаря Килифарева, като разгледа докладваното от съдия Дългичева в.гр.д. № 38 по описа
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба с вх. № 903 от 22.11.2019 г. на „Ууд комерс“ ООД, депозирана чрез процесуалния му представител адв. И.Р., срещу решение № 412 от 17.10.2019 г. по гр.д. № 747/2019 г. на РС-Габрово.
С него е отхвърлен предявеният от „Ууд комерс“ ООД против „Фацио“ ЕООД
осъдителен иск за сумата от 2 012,
64 лева, представляваща част от продажната цена по сключения между страните
договор за покупко-продажба на дъбов фурнир по фактура № ********** от
04.07.2018 г., съответна на количеството 83,86 квадратни метра неплатен
фурнир.
С въззивната жалба са
наведени възражения по правилността на обжалваното решение, с искане за
неговата отмяна и постановяване на друго за уважаване на предявения иск.
Оплакванията за необоснованост на първоинстанционния съдебен акт са сведени до
решаващите изводи на съда, че част от доставения в полза на ответното дружество
дъбов фурнир не отговаря на договореното качество, поради което е основателно
възражението по чл. 195, ал. 1, предл. I ЗЗД
за връщане на това количество. Изложено е, че изводите на съда са изградени при
неправилна преценка на доказателствата по делото, като не са взети предвид
представените от ищцовата страна доказателства и
направените от нея оспорвания.
В срок е постъпил отговор на въззивната
жалба от „Фацио“ ЕООД, депозиран чрез процесуалния му
представител адв. С.Б., с който се възразява по
основателността на същата. Развиват се подробни съображения в подкрепа
фактическите изводи на първоинстанционния съд, като се поддържа, че обжалваното
решение е правилно, обосновано и законосъобразно. Иска се присъждане на
разноски.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилото
на чл. 235, ал. 2 ГПК, в предметната рамка на въззивното
производство, намира за установено от фактическа и правна страна, във връзка с
наведените пороци на оспорения съдебен
акт, следното:
С обжалваното решение първоинстанционният съд,
посредством анализ на приетите по делото писмени доказателства и съдебно-техническата експертиза, е приел, че предявеният
иск за заплащане част от продажната цена по сключения между страните договор за
покупко-продажба на дъбов фурнир е неоснователен. Страните са договори
заплащане на доставеното количество дъбов фурнир по цени за квадратен метър,
като по делото е установено, че част от фурнира е некачествен, поради което
договорът е развален за частта съответна на размера на исковата претенция по
упражнено от ответника възражение по чл. 195, ал. 1, предл.
I ЗЗД.
Настоящият съдебен намира, че обжалваното
решение е правилно и законосъобразно като краен извод и следва да бъде потвърдено,
по следните съображения:
Установява се от приетите по делото писмени и
гласни доказателства, а и между страните няма спор, че на 04.07.2018 г. е
сключен договор за покупко-продажба на дъбов фурнир, като продажната цена е
договорена по единични цени за квадратен метър. Няма спор, че цената е платена
съобразно договореното, с изключение на частта за процесните
83, 86 квадратни метра фурнир. Ответникът оспорва, че те не отгорят
на договореното между страните качество, като релевира
възражение по чл. 195, ал. 1, предл. I ЗЗД
за частично разваляне на договора.
За преценка по основателността на наведеното от
ответната страна възражение, въззивната съдебна
инстанция приема, че ключово доказателство се явява подписания на 26.10.2018 г.
двустранен протокол за оглед. В него е направено изявление на М.М., легитимиращ
се като представител на дружеството-продавач, че процесните 83, 86 квадратни метра дъбов фурнир не отговарят
на довореното между страните качество. Въззивният съд намира, че направеното изявление е обективирано в изходящ от ищцовата
страна частен свидетелстващ документ и удостоверява неизгоден за нея факт, а
именно, че страните са взаимно приели, че дъбовият фурнир не отговаря на дъжимото качество по сключения договор. Направеното от
ответника извънсъдебно оспорване в тази насока е прието за основателно от ищцовото дружество. В случая е без правно значение какво от
обективна страна е било състоянието на фурнира. При продажба на вещ определена
по своя род, какъвто е случаят, ако не е договорено друго, се дължи вещ от
средно качество, аргумент от чл. 64 ЗЗД. Посочената разпоредба е диспозитивна,
като няма пречка страните да договорят изпълнение под или над средното качество.
В случая е сключен неформален договор за покупко-продажба, като направеното
изявление на продавача, че доставената вещ не отговаря на договореното между
страните качество, е достатъчно да се приеме, че е налице неизпълнение, тъй
като престираното не отговаря на правно дължимото.
Ето защо приетата от първата съдебна инстанция експертиза за състоянието на
доставения дъбов фурнир, макар и да подкрепя извода, че същият не е с високо
качество, се явява ирелевантно по делото доказателство и не следва да бъде обсъждана
от въззивната съдебна инстанция. В случая от значение
е съдържанието на сключения договор за покупко-продажба и вложеното от страните
изискване за престиране на вещ с определени
качествени характеристики. Дължимото в качествено отношение несъмнено е предмет
на договаряне, а изявлението на продавача, че е престирал по-ниско от договореното качество сочи на
извод за съдържанието на поетите насрещни права и задължения.
Направеното от ищцовата
страна оспорване в представителната власт на подписалото протокола за оглед
лице, не може да бъде прието за основателното. Протоколът е подписан от
служител на търговското дружество-продавач. Същият в
разпита си пред първата съдебна инстанция заявява, че е договарял с клиенти по
сключването на договори за покупко-продажба, като е извършвал доставки на
съответните стоки. Настоящият съдебен състав приема, че след като няма спор, че
въпросният служител е бил оправомощен да сключва договори за покупко-продажба
от името и за сметка на ищеца, то в обема представителната му власт е включено
и правомощието да прави изявления от името на търговеца за състояниято
на доставената стока и дали тя отговря на
договореното. Именно този служител е бил натоварен по осъществяването на
цялостната дейност по сключването и изпълнението на договорите, предмет на
дейността на търговеца. В случая изрично упълномощаване на съответния служител
за признанието на факти по изпълнението на сключени договори за търговска
покупко-продажба, не е необходимо. Ирелевантно е също дали конкретния служител
разполага със знания и умения по преценка на недостатъците на реализираните
стоки, тъй като изявленията на представителя обвързват представлявания.
С оглед изложеното се налага краен
извод за неоснователност на исковата претенция за заплащане на продажната цена
за процесното количество дъбов
фурнир. Правилно първата съдебната инстанция по същество е приела, че договорът
е развален поради некачествено изпълнение, арг. от
чл. 195, ал. 1 ЗЗД, и е отхвърлила предявения иск, поради което обжалвания
съдебен акт следва да бъде потвърден.
При този изход на спора право на
разноски за адвокатско възнаграждение за въззиванта
инстанция, в размер на 200 /двеста/ лева, които се доказват от приложения
договор за правна защита, имащ характер на разписка, има въззиваемата
страна.
Така мотивиран ОС-Габрово,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 412 от 17.10.2019 по гр.д. № 747/2019 г. на РС-Габрово.
Решението не подлежи на обжалване, с оглед
цената на предявения иск, по аргумент от чл. 280, ал. 3, т.1,
прел. II ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: