Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Ловеч,
11.03.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД ЛОВЕЧ, гражданско отделение,в
публичното заседание на единайсети февруари през две хиляди и деветнайсета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА,
при секретаря ХРИСТИНА
ХРИСТОВА,като разгледа докладваното от председателя т.д.№ 81/2018г. по описа на съда, за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл.226 от КЗ(отм.), § 22, § 31 и § 96 от КЗ/нов/, във връзка с
чл.45, чл.52 от ЗЗД.
Постъпила е искова
молба от И.В.М. ***, чрез адв.Г.Г.-***, против „Д.З.”АД, с ЕИК *****,със
седалище и адрес на управление в *****, представлявано от Д.Х.Д., Ж.М.Д. Ю.К.К.,
Р.Ц.Д., с посочено правно основание чл.45 от ЗЗД,вр.с чл.432 от КЗ, с цена на
иска 150 000 лева. Излага,че на 13.10.2013г., около 09.15ч., на ПП І-3, км.
58+300, на кръстовище в местността „Прелог”, землище на гр.Я., при управление
на МПС – л.а.марка „Фолксваген Голф” с рег. № ****, Т.М.Р., нарушавайки правилата
за движение по пътищата – чл.21,ал.2 от ЗДвП – движил се е със скорост от 65.48
км/ч, при наличието на пътен знак „В26” – забранено движение със скорост по
висока от 40 км/ч, по непредпазливост е причинил смъртта на И.М.Б.,б.ж.на гр.П.,поч.на
13.10.2013г. С влязла в сила на 14.07.2014г. Присъда, постановена
по НОХД № 245/2014г. по описа на ОС-Ловеч, подсъдимият Т.М.Р., е признат за
виновен и на основание
чл.343,ал.1,б.”в”,вр.с чл.342,ал.1,пр.3 от НК, е осъден на 3 години лишаване от
свобода,като на осн.чл.58а,ал.1 от НК,вр.с чл.373,ал.2 от НПК наказанието е
намалено с 1/3.По реда на чл.66 от НК изпълнението на наказанието е отложено за
изпитателен срок от 3 години от влизане в сила на присъдата.На осн.чл.373г от НК Р. е лишен по чл.37,т.7 от НК от правото да управлява МПС за срок от 2
години от влизане на присъдата в сила и с отнемане на свидетелството за
управление.
Сочи,че починалата
И.М.Б. е баба на ищеца. От представения Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица с рег.№14379/17.10.2013г. се установява,че л.а.с марка
„Фолксваген Голф” с рег.№ ****,управляван от Т.Р.,има застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите” в „Д.”АД,валидна до 30.04.2014г.
Излага,че съгласно
ТРеш.№1/2016г.от 21.06.2018г.,по т.д.№1/2016г.на ОСНГТК на ВКС,материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт
на близък,са лицата,посочени в Постановление №4/25.05.1961г. и Постановление
№5/24.11.1969г.на Пл.на ВС, и по изключение всяко друго лице,което е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да
бъдат обезщетени. Обезщетението се присъжда при доказана особено близка връзка
на починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.
Твърди,че И.М. и
починалата баба И.Б.са били изключително близки. И. е кръстена на баба си И. в
знак на почит към нея и силната привързаност на бабата към това дете. През
1991г. А.Б.(майка на ищеца) се развежда със съпруга си (баща на ищеца. В този
момент И. е била на 4 години и заживяват в дома на своята баба и дядо по
майчина линия.Тя неподдържа контакти с другите прародители по бащина линия.
Нейният стълб и опора са били баба И. и дядо С.. Подкрепата е била постоянна и
неизменна,защото И. не е имала защитата на баща си. След смъртта на дядото през
2009г. бабата става стълб на семейството. Бабата е родоначалникът,с който И.
свързва значимите моменти в живота си-празници,радости,грижи,трудности при
израстването и ученичеството. Бабата е човекът,с който тя споделя всичко,своите
първи трепети, мъка, зараждащата се любов-всичко. Най-вярната и неизменна
приятелка,за която мечтае всяко момиче и млада жена. Бабата е била човекът, с
който може да е сподели най-съкровените си мисли и чувства,неизказаните емоции,
които не би доверила дори на майка си. В деня на катастрофата покойната И. пътува от гр.София към гр.П.,за
да отпразнува заедно със своите момичета четиридесетия ден от раждането на
дъщерята на И.-нейна правнучка.Като православни християни И. и баба И. са
отдавали изключително значение на този ден.Именно това е денят,в който майката
и бебето са възстановени след раждането,в който се събират жени на празнична
трапеза и наричат за здраве и за бъдещето на детето. Затова и И. е очаквала
баба си с нетърпение. Всичко е било приготвено за празника. Около 11-11.30ч.
дъщерята на Т. Р. й телефонира,че е „станала катастрофа” и И. незабавно тръгва
на път към гр.Я.,като оставя невръстното си дете на майка си.На излизане от гр.П.
й съобщават,че всъщност баба й е починала. И. изпада в шок,няма спомен как е
стигнала до гр.Ловеч,в моргата,където е била откарана баба й. Там й
обясняват,че следва да отиде в гр.Я. и да направи нужното,за да се снабди с акт
за смърт,за да организира погребение. И. разбира,че в този най-ужасен момент в
живота й няма кой друг да се погрижи и тръгва към гр.Я..След прибирането й в П.,вижда
майка си изпаднала в трагично състояние от скръб. Твърди,че загубата на баба й
е изключително тежък и травмиращ момент от съществуването на И.. Силата и
подкрепата,която е чувствала през живота си вече я нямало.Страданието и болката
й все още „са живи” и в момента.Когато говори и си спомня за баба си и
внезапната и ненавременна смърт,се облива в сълзи. Сочи,че И. почита паметта на
баба си.Често посещава гробното й място и се грижи за него,спазва християнските
обреди и обичаи за упокой на душата й.
По изложените
съображения счита,че е била налице изключително близка връзка на И. с покойната
й баба,започнала още от раждането,а дори и след смъртта й. Затова моли да се
присъди сумата 150 000лв., представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди-болки и страдания,в следствие на смъртта на баба й И.М.Б., б.ж.на
гр.П.,поч.на 13.10.2013г.
С писмено
заявление до „Д.З.”АД с вх.№45013000368/27.08.2018г. ищецът е предявила
претенцията си пред дружеството.Към момента все още няма произнасяне на
застрахователя. Поради изложените причини счита,че има правен интерес да
предяви иск за заплащане на претърпените
от нея неимуществени вреди в размер на 150 000лв.,ведно със законната
лихва от 27.08.2018г.до окончателното изплащане на сумата,както и направените
по делото разноски.
В срок постъпи отговор от „Д.З.”АД,
с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в *****,представлявано от
главен юрисконсулт Х. Х.. Възразява по заявеното правно основание,като счита,че
е приложим КЗ(отм() по силата на §22 от действащия КЗ. Дружеството не оспорва
наличието и валидността към датата на процесното събитие-13.10.2013г. на
застрахователен договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”, Полица с №08113001175775 по отношение на МПС с марка
„Фолксваген Голф” с ДК № ****. Не оспорва и обстоятелствата,при които е
настъпило процесното ПТП,с оглед наличието на влязла в сила присъда. Оспорва
исковата молба изцяло по основание и размер. При условията на евентуалност, в
случай,че съдът приеме исковата молба за основателна, заявява,че оспорва претенцията
за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по размер. Твърди,че ищецът
няма право на обезщетение за
неимуществени вреди във връзка със смъртта на баба й И.М.Б., причинена виновно
при ПТП на 13.10.2013г. от застрахован по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите в „Д.З.”АД водач,тъй като не се е намирала в
отношения, които да обосновават основателността на претенцията й. Искът се
основава на Тълкувателно решение на ВКС и до преди приемането му,не би бил
основателен въз основа на приетите от Върховния съд постановления в тази
материя. Съгласно т.1 от ТР №1/2016г.на ОСНГТК на ВКС материално-правно
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт
на техен близък са лицата,посочени в Постановление №4/25.05.1961г. и
Постановление №5/24.11.1969г. на пленума на ВС и по изключение всяко друго
лице,което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
смъртта му продължителни болки и страдания,които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказана особено
близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В
мотивите на решението изрично е посочено,че правото да се получи обезщетение не
е абсолютно (както на лицата в посочените постановления от 1961г. и от 1969г.).
Претендиращият обезщетение трябва да докаже с пълно и главно доказване,което да
формира у съда”несъмнен извод”,че е създало трайна и дълбока емоционална връзка
с починалия,че действително е претърпял сериозно по интензитет и
продължителност морални болки и страдания-неимуществени вреди,които е
справедливо да бъдат обезщетени. Според върховните съдии сериозните по
интензитет и продължителност болки и страдания предполагат да се установи
наличие на оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ,за емоционална подкрепа
и доверие. Твърди,че претенцията на ищеца не отговаря на тези критерии.
По доказателствените искания не
възразява да се приемат представените писмени доказателства с изключение на
документите от досъдебното производство, които са съставени по друг процесуален
ред и фотографските снимки,които не
представляват писмени доказателства.Не възразява по допускане на свидетели,при
съобразяване на нормата на чл.159,ал.2 от ГПК. В случай,че претендираните от
ищеца разноски за адвокат надвишават минималните размери на адвокатските
възнаграждения съгласно Наредба №1/2004г. на ВАС, моли на основание чл.78,ал.5
от ГПК съдът да ги намали поради прекомерност. Моли в полза на „Д.З.”АД да се
присъди юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78,ал.8 от ГПК.
Постъпи допълнителна искова молба от
ищеца И.В.М.,чрез адв.Г.-***.
Заявява,че поддържа исковата молба и доказателствените искания. Моли да се
допуснат до разпит 5 свидетели. С оглед индикации за възможно постигане на
спогодба с ответното дружество изменя размера на претенцията,като я намалява на
сумата 60 000лв..
Допълнителен
отговор от „Д.З.”АД не постъпи.
В съдебно заседание ищецът
се явяват лично и с адв.Г.-***.Поддържат исковата молба и молят да се уважи
изцяло. Подробна писмена защита представи адв.Г..
Ответникът се
представлява от главен юрисконсулт Х. Х., който поддържа отговора. Заявява,че
дружеството не оспорва факта на подадена пред тях претенция на 27.08.2018г. и
определената от ищеца начална дата,от която
претендира законна лихва. Моли да се отхвърли претенцията и се присъди
юрисконсултско възнаграждение. Не възразява за прекомерност на адвокатския
хонорар на пълномощника на ищеца.
От представените по делото писмени
доказателства: Албум на посетено
местопроизшествие ПТП,извършено на 13.10.2013г.,съставен от МВР-НТЛ към РУП-Я., Констативен протокол за
ПТП с №14379/17.10.2013г.на РУП-Я., У-ние за наследници №14-3305/21.08.2018г. на
Община П., У-ние за раждане с №060623/29.04.1987г. на Община П., У-ние за
раждане с от ***г***, У-ние за раждане с №6/04.08.1965г.на НС-Гулянци,У-ние за
съпруга и родствени връзки с №13-137/21.08.2018г.на Община П.,У-ние за
идентичност на имена с №07-232/23.08.2018г.на Община П., У-ние за идентичност
на лице с различни имена с №07-233/23.08.2018г. на Община П.,Съдебно-медицинска
експертиза №83/2013г.за изследване на труп на в.л.д-р Мери Газемба, Заключение
на тройна съдебна автотехническа експертиза по ДП № 151/2013г.на РУП-Я.,
Заключение на допълнителна тройна съдебна автотехническа експертиза по ДП №
151/2013г.на РУП-Я., Присъда №16/27.06.2014г., пост. по НОХД №245/2014г.на
ОС-Ловеч, 13 бр.фотоснимки, Справка за наличие на банкова сметка,***ка в
Търговски регистър, Заявление с вх.№45013000368/27.08.2018г.до „Д.З.”АД,
справка по електронна поща за получено заявление, показанията на разпитаните
свидетели- А. С. Б., Б. Л. Б., А. Н. С.,Л. О. И., Д. Ц. Н.,преценени по отделно
и в съвкупност,съдът приема за установено следното:
По допустимостта.
С определението по чл.374 от ГПК съдът
прие,че исковете са допустими, тъй като са предявени от и срещу легитимирани
лица,при съобразяване на представените удостоверения за наследници,
легитимиращи ищеца, като наследник-внучка на починалата в ПТП на 13.10.2013г. И.М.Б..
Отговорността на ответника е ангажирана
с оглед данните за наличие на сключена и валидна към момента на ПТП застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите, покриваща отговорността на водача Т.М.Р.,
признат за виновен в причиняване на 13.10.2013г. на ПТП, при управление на
МПС-л.а.с марка „Фолксваген Голф", с рег.№ ****, собственост на Р. И. М.
от гр.С, което се сочи за причина за претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Допустимо е и се прие направеното
изменение на размера на иска от 150 000лв. на 60 000лв.,по реда на
чл.214 от ГПК.
При тези констатации съдът намира,че
искът е допустим.
По същество.
Не се спори,че с Присъда
№ 16/27.06.2014г., постановена по НОХД № 245/2014г. по описа на ОС-Ловеч, Т.М.Р.
е признат за виновен за това,че на
13.10.2013г., около 09.15ч., на ПП І-3, км. 58+300, на кръстовище в местността
„Прелог”, землище на гр.Я., при управление на МПС – л.а.марка „Фолксваген Голф”
с рег. № ****, собственост на Р.И.М.от гр. С., е нарушил правилата за движение
по пътищата – чл. 21 ал.2 от ЗДвП – движил се е със скорост от 65.48 км/ч, при
наличието на пътен знак „В26” – забранено движение със скорост по висока от 40
км/ч, и по непредпазливост причинил смъртта на И.М.Б. с ЕГН ********** от гр.П.,
поради което и на основание чл. 343, ал.1, б. „в” във връзка с чл. 342 ал.1 пр.
3 от НК,му е наложил наказание 3-три години лишаване от свобода,като на
основание чл. 58А,ал.1 от НК, във връзка с чл.373,ал.2 от НПК наказанието
е намалено с 1/3 или Т.М.Р. е осъден да
изтърпи наказание от 2-две години лишаване от свобода. На основание чл.66,ал.1
от НК изпълнението на наказанието е
отложено за срок от 3-три години от влизане на присъдата в сила. На основание
чл. 343г от НК на Т.М.Р. е наложено и наказание по чл.37,т.7 от НК- лишаване от право да управлява МПС за срок от
2-две години от влизане на присъдата в сила и отнемане на свидетелството за
правоуправление. Присъдата е влязла в сила на 14.07.2014г.
Налице е присъда със задължителна сила
за гражданския съд на основание чл.300 от ГПК, установяваща факта на
извършеното деяние, неговата противоправност и виновността на дееца.
Не се оспорва и легитимацията на ищеца като наследник-внучка, на починалата
в катастрофата И.М.Б.-б.ж.на гр.П., поч.на 13.10.2013г.
Не се оспорва и факта на налична и
валидна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите на автомобила
към момента на причиняване на ПТП на 13.10.2013г., със застраховател отв. „Д.З.”АД.
Установи се,че със Заявление с вх.№45013000368 от 27.08.2018г. И.В.М.,
представлявана от адв.Г., е предявила претенция пред „Д.З.”АД за изплащане на
обезщетение. Заведена Щета под №*********/29.08.2018г.,по която няма
произнасяне. В отговора по реда на чл.367 от ГПК застрахователят заяви,че не оспорва наличието
и валидността към датата на събитието- 13.10.2013г. на застрахователен договор
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, Полица
с №08113001175775, по отношение на МПС с марка „Фолксваген Голф” с ДК № ****,също
и факта на подадено заявление. Не оспорва и обстоятелствата,при които е
настъпило процесното ПТП,с оглед наличието на влязла в сила присъда. Оспорва претенцията
по основание и размер.
Ищецът ангажира свидетели за
обосноваване на претенцията си. Свидетелите са майката, фактическият съпруг и приятели
на ищеца. При анализа на показанията им безспорно следва да се отчете наличието
на съпричастност към загубата в живота на И.М., но също и факта,че показанията
им са за непосредствени техни впечатления, последователни са, логични и единни.
Не се откриват противоречия между тях за относими за спора факти и с останалите
доказателства по делото. Затова съдът приема, че може да се позове на показанията
и ги съобразява.
Свидетелите са категорични,че между И.
и баба й И. е имало изключително близка, силна и пълноценна връзка. Още преди
раждането й бабата е била ангажирана, след това се е грижела за нея, участвала
е във всички етапи от живота й- трудни, весели, тъжни. След раздялата на
родителите ищцата и майка й са заживели в едно жилище с бабата и дядото по
майчина линия, когато те са се включили непосредствено в отглеждането й. Свидетелите
категорично потвърдиха изграденото помежду им доверие, уважение, загриженост. Показателни
за близостта им са обясненията на майката на ищеца-св.А.Б.- „..Аз карах тежка
бременност и майка идваше всеки ден в болницата.Когато се роди,решихме с мъжа
ми да я кръстим на нея..Майка каза,че ще отгледаме детето… И. израсна с две
майки-под втора майка имам пред вид баба й..”. Споделя също-„..Бяха големи
приятелки И. и майка. Тя е научи да плете и вечер седяха да гледат
сериали,плетейки двете…Двете си споделяха и майка никога не ми е казвала какво
си обсъждат, винаги я е подкрепяла..”. Свидетелят Б.Б.-„..Изключително добро и
топло отношение са имали една към друга.Живееха заедно.Баба й имаше голямо
влияние върху И..Помагала й е винаги е с думи и с действия.Винаги И. е слушала
баба си,като възрастен роднина,баба й да я води за ръка в действия и със
съвети…”. Свидетелят А.С.- „..Забелязал съм,че И. повече слушаше баба си, отколкото
майка си-убеден съм.”. Свидетелят Л.И.-„..Бих отъждествил връзката между И. и
баба й като връзка между майка и дъщеря..намираше утеха при баба си.Грижеше се
за нея,говореше с обич за нея..Имаше огромно уважение между внучка и баба…”.
Свидетелят Д.Н.- „..Двете бяха много
близки и мога да кажа,че И. беше по-близка с баба си.Първо ме запозна с баба
си,а след това с майка си И. споделяше с баба си и личните ни
взаимоотношения.Когато сме имали неразбирателства с И.,обяснения съм давал на
баба И.,а не на майка та на И.. Искаше бабата обяснения от мен.С нея съм се
виждал повече отколкото с майка й. …”.
Свидетелите потвърдиха,че баба И. е
имала съществена роля в живота на И.,като още от ранните й години е имала установена
позиция на приятел, закрилник и коректив. Бабата е формирала основите на
мирогледа на младото момиче за съществени аспекти от живота- св.А.Б. – „... Гледана
е с много обич и ако не беше подкрепата на майка и татко, И. нямаше да е
това,което е сега…Накараха я да учи в Свищов,а аз исках да учи във Варна,където
също беше приета,но тя послуша тях..Благодарение на майка И. се научи да кара
кола,да знае висша математика,майка я водеше на рисуване и има награди..”.
Св.Б.Б.- „..Случвало се е да сме излезли и да закъсняваме,баба й винаги е
звъняла и се е притеснявала.Случвало се е да й забрани да излиза,И. слушаше
баба си…Баба й винаги ни е посрещала с усмивка,винаги се е интересувала какво
правим,понеже сме приятели на И...”. Свидетелят А.С.- „..Държаха се близко една
към друга-помагаха си,баба й я учеше да готви..Когато И. идваше беше радост и
целувки. Засичал съм когато баба И. й се е карала,напътствала я. ”. Свидетелят
Л.И.- „..И. беше подвластна на бабините рецепти….Кулинарните неща,начинът на
приготвяне на различни лютики,начинът ,по който месеше уникален хляб,меленето
на брашното,на тези въпроси..все отговаряше,че всичко е усвоила от баба
си..Радваше се,че баба й е приготвила национална носия,когато е родила първото
си детенце..Отраснала беше при баба си..”. Свидетелят Д.Н.- „..И. ежедневно се
чуваше с баба си. Когато сме се събирали на празници И. повече разговаряше с
баба си… След като се роди първото дете направи доста сериозен подарък-продаде
ниви..стоя 2-3 седмици и й помагаше,учеше я да къпят бебето,помагаше й..”.
Свидетелите са единни и в обясненията
им за тежките и обременяващи ежедневието последици от внезапната смърт на баба И.-
св.А.Б.- „..след погребението беше много
разстроена,трудно гледаше детето, месеци наред като видеше по телевизията нещо
за катастрофи превключваше канала и плачеше. Просто един миг ни промени живота…”
Св.Б.Б.- „Винаги се разстройва. Приемам го за голяма загуба..”. Св.А.С.-„..Виждам
се с И. в града и си говорим,но не често на тази тема понеже е болезнена за
нея..”. Св. Л.И.- „..И. се промени след смъртта на баба си.Преди се срещахме
често,тя се затвори,а винаги е била усмихната и лъчезарна.След инцидента спря
да ни търси,не излизаше често..Винаги е ценяла тази жена..”. Свидетелят Д.Н.-„..Емоционалното
състояние на И. беше тежко след това.Много се промени,често плачеше.. често
ходи на с.Дъбован-на гробища,на задушници…”.
При така установената фактическа обстановка съдът
приема,че е сезиран със иск с правно основание чл.226 от КЗ(отм.), § 22, §
31 и § 96 от КЗ/нов/, във връзка с чл.45, чл.52 от ЗЗД.
Предявена е претенция за присъждане на обезщетение за
претърпени от ищеца-внучка на починалата в следствие на катастрофата от
13.10.2013г. И. Б., неимуществени вреди, като последица от смъртта на баба й.
Искът е предявен срещу ответника „Д.З.”АД, тъй като
към ПТП /13.10.2013г./ отговорността на водача, управлявал автомобила, е била обезпечена
със сключена и валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”
с този застраховател. Ищецът е подала Заявление с вх.№45013000368 от
27.08.2018г. и е предявила претенцията си. Не се спори,че няма произнасяне и не
е определено обезщетение от застрахователя.
Налице е и следващата предпоставка за ангажиране отговорността на застрахователя
- наличие на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащ отговорността на
прекия причинител. Както се посочи по-горе и тази предпоставка е категорично
установена със силата на присъдено нещо, постановена и ангажираща гражданския
съд на основание чл.300 от ГПК, с Присъда 16/27.06.2014г., постановена по НОХД
№ 245/2014г. по описа на ОС-Ловеч,влязла в сила на 14.07.2014г.,с която е
обоснована пряката причинно-следствена връзка между допуснатите от признатия за
виновен Т.М.Р. нарушения на ЗДП и причинената смърт на И.М.Б..
Спорът е ищцата попада ли в категорията на лицата,на които се дължи
обезщетение и евентуално какъв следва да е размерът му.
Както е известно с ТРеш.№ 1/2016г.от 21.06.2018г.,пост.по
т.д.№1/2016г.на ОСНГТК на ВКС,се конкретизира кръгът на лицата, легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък.
Възприе се подход за необходимост от синхронизиране на българското
законодателство с европейското. По отношение на най-близкия кръг увредени се
запази разбирането, въведено и прилагано от години, въз основа на Постановление
№4/1961г. и Постановление №5/1969г.на Пленума на ВС, за обхващане на лицата,за
които житейски е логично да се предполага,че са имали връзка с починалия и
пряко и непосредствено търпят болки и страдания от загубата му. В този кръг са деца-включително
и отглеждани, родители, съпруг-включително и фактическият. По изключение право
да търси обезщетение има и „..всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни
болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени..”
(т.1 от ТР№1/2016г.на ОСНГТК на ВКС). Предпоставките да се присъди обезщетение
са да е доказано по несъмнен начин,че търсещият обезщетение е изградил приживе с
починалия особено близка и надхвърляща общоприетите представи за родствена
близост, връзка, поради която със смъртта търпи „изключителни” по интензитета
си болки и страдания. Липсва дефиниция на критерия „изключителни”, но
изхождайки от мотивите на тълкувателното решение,следва да се възприема,че в
тази хипотеза попадат само тези отношения, при които смъртта има пряко и
продължително негативно въздействие върху живота на близкия, обременява
ежедневието и бъдещето му с продължителни негативни емоции,поради липсата на
изключително значим близък.
При преценката налице ли е този
критерий съдът намира,че в случая следва да се отчитат и спецификите на
традиционните за българското семейство отношения. В тях отношенията между баба
и внучка носят дълбока обвързаност и емоция, тъй като свързват пазителя на
семейните ценности с новия член в семейството, на когото се възлагат надеждите
да продължи рода и предава традициите. По делото се установи,че в семейството
на И. са запазени и тачени патриархалните разбирания и достойнства на
разширеното семейство. Мястото на прародителите е съществено и зачитано. След, а
може би и поради раздялата на родителите й, съществена роля в живота й е имала именно
починалата баба И.. Почита й е основана не само на факта,че носи нейното име, но
и на реалното й присъствие в живота й. Още от дете двете са имали изключително
близка и искрена връзка. Бабата е имала влияние и авторитет в ежедневните й
дейности- научила е на основни женски умения и навици, предавани главно и
изключително от баба на внучка-да готви, да плете, да се грижи за детето.
Споделянето на тези интимни моменти придава изключителна ценност на бабата в
живота й. Житейският опит, който й е предала, е бил повод за гордост за И. и
със задоволство е демонстрирала усвоеното от нея. Ценни житейски уроци е
получавала и по отношение на общуването с родители, близки, приятели. Бабата е
била водеща при определяне на образованието й, усвояването на умението до
шофира и се грижи за новосъздаденото семейство. Бабата е била стожерът в
семейството й. И. я е възприемала и е имала действителна роля на образец и ерудит.
Мнението й е било изключително важно за нея, дори и преди това на майка й.
Разчитала е на нейната помощ, съвети, съдействие,разбиране.
При изградена връзка с толкова
интензивно присъствие на бабата, смъртта й е внесла изключителна болка,
страдания и празнота у внучката. Промяната е съществена и макар ежедневието и
емоциите на ищеца вече да са ангажирани със семейството й, споменът за нея,
нуждата от бабините съвети и помощ, са осезаеми. Макар и да е изминал период от
време, липсата й все още се проявява и определя живота на внучката.
При така изложените констатации съдът приема,че е доказано по
категоричен начин,че между И. и баба й И. е съществувала трайна и дълбока емоционална
връзка. От внезапната й загуба внучката е претърпяла значителни по интензивност
и времетраене морални болки и страдания, в голямата си част и непреодолени към
момента и с отпечатък върху целия й живот. Тези характеристики дават основание
да се приеме,че отношенията им изпълняват критерия „изключителност”, въведен с
ТРеш.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС и дават основание и е справедливо да се присъди
обезщетение за преживените от внучката неимуществени вреди-болки и страдания от
смъртта на баба й И. Б..
При преценката на обективния размер следва
да се отчитат действителните и налични към момента на увредата вреди. Обективният
критерий е, че на обезщетение подлежат преките и непосредствени вреди от
увреждането. Специфичното при неимуществените вреди, особено тези от
причиняване на смърт, е че те имат много по-дълго проявление, а в повечето
случаи и неотменимо във времето присъствие. Затова при определяне на дължимия
размер е нужно да се отчитат не само наличните, вече осъществили се вреди,а и
това трайно проявление във времето, обременяващо в голяма част от случаите
целия живот на пострадалите /в т.см.Реш.№95829.09.2009г.пост.по
т.д.№355/2009г.на І ТО на ВКС,Опр.№708/08.12.2009г.на ВКС,пост.по
т.д.№622/2009г./. Преценката трябва да се прави и при съобразяване на историята
на живота на починалия и на пострадалите. Следва да се отчете,че претърпените
болки и страдания от загубата на близък са изключително интензивни както на
емоционално ниво, така и от гледна точка
на очакванията за духовна, материална подкрепа, грижи и внимание.
Критерий при определяне
на размера на обезщетението е принципът на справедливостта, заложен в нормата
на чл.52 ЗЗД. Като показател не следва да се възприема като абстрактен, а
обусловен от общественото възприемане на справедливостта на дадения етап от
развитието му и от съществуващата икономическа конюнктура. Затова при
определяне размера на полагащото се обезщетение освен посочените по-горе
морални измерения на болката на пострадалия, следва да се отчитат и конкретните
икономически условия към настъпването на катастрофата. Стойностният израз на
тази фактори са актуалните към момента на настъпване на събитието лимити на застрахователно
покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите. В този смисъл е и константната съдебната практика,която съдът
съобразява- Реш.№95/24.10.2012г. на ВКС по т.д.№916/2011г., I
т.о.,ТК, Реш.№83/06.07.2009г.по
т.д.№795/2008г.,II ТО на ВКС, Реш.№1/26.03.2012г.по т.д.№299/2011г.,II ТО на
ВКС, Реш.№65/03.07.2012г. по т.д.№211/2011г.,I ТО на ВКС, Реш.№233/20.12.2016г., т.д.№3586/2015г.,II
ТО на ВКС, Реш.№749/05.12.2008г.,по т.д.№387/2008г,ІІ ТО на ВКС, Опр.№756/19.11.2013г.
по т.д.№1235/2013г.,II ТО на ВКС и др. В тях се приема, че застрахователните
лимити следва да са ориентир и за размерите на
обезщетенията, които се определят за пострадалите. Това е и функцията им на договорно
или нормативно определена граница на отговорността на застрахователя, а не само
да бъдат база за определяне на месечните застрахователни вноски, които всеки
застрахован дължи.
В случая в
хода на разглеждане на делото,въпреки договорените предели на застрахователното
покритие, се въведоха конкретни максимални размери, до които е постановено,че може
да се присъжда обезщетение на лицата от категорията на тези по ал.4 от чл.493а
от КЗ. С нормата на § 96 от ПЗР на КЗ се регламентира т.н.обратно действие на
тези лимити и по отношение на висящите към момента на приемането му
производства- по претенции,предявени в периода от 21.06.2018г. до влизане в
сила на нормата-07.12.2018г. Настоящето попада в тази категория висящи дела.
Нормата поставя лимит на допустимото за присъждане обезщетение от 5 000
лева. до приемането на наредба за утвърждаване на методика за определяне на
размера на обезщетенията имуществени и неимуществени вреди на увреденото лице
от смъртта на пострадалия негов близък (чл.493а,ал.2 от КЗ).
Съдът
намира,че подобен подход противоречи на първо място на основополагащия принцип
за определяне размера на обезщетение-този на справедливостта,съгласно чл.52 от ЗЗД. С така въведения лимит се изключва приложението на обективността и
съотнасянето на обема и интензитета на преките и непосредствени вреди към дължимото
обезщетение, като еквивалент в пари. Противоречи на изискването за адекватност
на застрахователното обезщетение към обема на претърпените вреди и лишава от
смисъл сключването на застрахователен договор.
На следващо
място съдът намира,че въведена по този начин нормата на §96 от ПЗР на КЗ
противоречи на европейското право. Видно от §7 от ДР на КЗ,с последния в
националното законодателство са въведени и нормите на редица директиви, между
които и специалната, касаеща застраховката „Гражданска отговорност”- Директива
2009/103 ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009г.,относно
застраховката „Гражданска отговорност” при използването на моторни превозни
средства и контрол върху задължението за сключване на такава застраховка. Директивата
кодифицира съществувалите преди норми и главно Директива 72/166/ЕИО на Съвета
от 24 април1972г. и т.н. Втора директива 84/5/ЕИО на Съвета от 30 декември
1983г. Относими към казуса са нормите, регламентиращи обхвата на лицата,на
които се дължи обезщетение и подходът при определяне на размерите му в
националното законодателство. Така съгласно Директива 2009/103 задължение на
държавите-членки е да гарантират минимални суми на застрахователно
покритие,които да обезщетят напълно и справедливо всички пострадали…Следва да се предвиди
минимално покритие на пострадал или за претенция (т.12 от преамбюла) В чл.9,ал.1
е посочено,че "Без да се засягат всякакви по-високи гаранции, които
държавите-членки могат да предвиждат, всяка държава-членка изисква
застраховката, посочена в член 3, да бъде задължителна най-малко по отношение
на следните минимални суми: а) в случай на телесно увреждане — минимална
застрахователна сума 1 000 000 EUR за пострадал или 5 000 000 EUR за събитие,
независимо от броя на пострадалите; б) в случай на имуществени вреди—1 000 000
EUR за застрахователно събитие, независимо от броя на пострадалите. "
Във връзка с приложението на тази норма е
налице и отговор на Съвета на ЕС на отправено преюдициално запитване - Решение на СЕС от 24.10.2013г.по село
С-277/12,(с докладчик съдия Ал.Арабаджиев), в което Съдът е отговорил,че „ държавите-членки
трябва да упражняват своята компетентност в тази област при спазване на правото
на Съюза и че разпоредбите на националното право, които уреждат обезщетяването
при произшествия при използването на моторни превозни средства, не могат да лишат
посочени по-горе директиви от тяхното полезно действие..” Също е
прието,че „ Ако националните законодатели бяха свободни, когато счетат за
нужно, да определят в националното право за всяка отделна категория установени
вреди максимални гарантирани суми, по-малки от минималните гарантирани суми по
член 1, параграф 2 от Втора директива посочените минимални гарантирани суми, и
следователно този член, биха били лишени от тяхното полезно действие..”. Тълкуването,което
съдът дава е,че ”Член 3, параграф 1 от Директива 72/166 и член 1,параграфи 1 и
2 от Втора директива 84/5 , трябва да
се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно
която задължителната застраховка „Гражданска отговорност" при
използването на моторни превозни средства покрива обезщетението за
неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на
гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството, настъпила
при пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална сума, която
е по-малка от посочените в член 1,параграф 2 от Втора директива 84/5.
В случая с
нормата на §96 от ПЗР на КЗ реално се въвежда на лимит на максималното
обезщетение,което може да се получи при застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”, което, обаче е в пъти по-ниско от установените стандарти, описани
по-горе и поставящи минимален праг за репариране. На практика се дерогират
предварително уговорените застрахователни лимити, при и с оглед на които
страните са сключили застраховката. Въведена в този й вид нормата противоречи
на европейското законодателство, поради което националният съд е задължен да
зачете директното му действие
(т.н.директен ефект) и приложи общностното право. Това е наложително и при
наличието на изрично произнасяне на Съда на
Европейските общности по преюдициалното запитване,касаещо тези
разпоредби, съгласно чл.633 от ГПК.
(Следва да се
отбележи,че опасността от злоупотреба и необосновано предявяване на множество
претенции на лица,от категорията на чл.493а,ал.4 от КЗ, се преодолява с
въведения критерий за доказване на „изключителност” на връзката между
пострадалия и увреденото лице, преценката на които се извършва от съда на база
на ангажираните доказателства.)
По изложените
съображения съдът намира,че не следва да е обвързан с въведения в §96 от ПЗР на
КЗ максимален размер на възможно
обезщетение, а е нужно съгласно принципа на справедливостта и
европейските норми да определи обезщетението в съответствие с действителните
вреди,претърпени от ищеца.
При определяне
на размера на обезщетението съдът отчита,че със смъртта на баба й И.М. е
загубила изключително близък родственик, със значимо присъствие в целия й
живот. Макар към момента вече да не се нуждае толкова от непосредствената й
помощ,то подкрепата, съветите и възможността да споделя значимите моменти от
зрелия си живот, е осуетена и невъзможна поради внезапната смърт на баба й.
Споменът за нея е реален,все още определя ежедневието й и тя трудно превъзмогва
мъката си.
При това
положение следва да се приеме, че претърпените от ищцата неимуществени вреди
следва да се репарират със сумата от 40 000 лева, който размер съответства на
критерия за справедливо обезщетение,съгласно чл.52 от ЗЗД. Претенцията над тази
сума-до пълния претендиран размер на 60 000лв.,се явява неоснователна и
недоказана и следва да се отхвърли.
При този
изход следва да се присъди и лихва за забава. В случая, на основание §22 от
КЗ(нов), приложими към казуса са нормите на КЗ(отм.), където застрахователното
обезщетение се дължеше съгласно общия принцип на непозволеното
увреждане-чл.84,ал.3 от ЗЗД-от деня на деликта (при липсата на норма,аналогична
на чл.496 от КЗ нов). Ищецът е избрала да претендира лихва от момента на
уведомяване на застрахователя- 27.08.2018г., с което съдът следва да се
съобрази и уважи от тази дата, при отчитане на нормата на чл.208,ал.1 КЗ и
чл.223,ал.2 от КЗ(отм.) и липсата на данни за уговорен срок за плащане.
При този изход на спора и
обстоятелството,че ищцата е освободена от заплащане на държавна такса и
разноски,на основание чл.78,ал.6 от ГПК таксата върху уважения размер на
претенцията следва да се заплати от осъдения ответник. Така, съгласно чл.1 от
Тарифа за държавните такси,които съдилищата събират по ГПК, дължимата държавна
такса е в размер на 1600лв., която „Д.З.”АД следва да заплати в полза на
ОС-Ловеч.
Разноските на страните следва да се
определят по съразмерност с уважената/отхвърлена част от иска.
От ищеца се представи пълномощно с
вписан реално изплатен хонорар от 1730лв. С оглед уважената част от иска има
право на възстановяване на сумата 1038лв.,които ответникът следва да й заплати.
На ответника се дължи юрисконсултско
възнаграждение,на основание чл.78,ал.8 от ГПК и във връзка с чл.25,ал.1 и ал.2
от Наредбата към Закона за правната помощ. При съобразяване цената на иска
съдът определя възнаграждението в размер на 500лв. Съразмерно с отхвърлената
част от иска на присъждане подлежи сумата 150лв.,която ищецът следва да заплати
на ответника.
По изложените съображения Окръжен съд Ловеч
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Д.З.”АД,
с ЕИК *****,със седалище и адрес на
управление в *****, представлявано от Д.Х.Д., Ж.М.Д. Ю.К.К., Р.Ц.Д., ДА ЗАПЛАТИ на И.В.М. с ЕГН **********,***, на основание чл.226 от КЗ(отм.), § 22,
§ 31 и § 96 от КЗ/нов/, във връзка с чл.45,чл.52 от ЗЗД, сумата 40 000
(четиридесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на баба й- И.М.Б.,б.ж.на гр.П.,починала на
13.10.2013г., в ПТП, за причиняването на което е признат за виновен Т.М.Р., с Присъда
№ 16/27.06.2014г., постановена по НОХД № 245/2014г. по описа на ОС-Ловеч, влязла
в сила на 14.07.2014г., при наличие на валидна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите за автомобила по полица с №08113001175775, към момента на
причиняване на ПТП на 13.10.2013г., със застраховател отв. „Д.З.”АД, ведно със
законната лихва върху тази сума с начало
от 27.08.2018г. до окончателното изплащане на сумата,
а иска до пълния претендиран размер
от 60 000 лева, като неоснователен
и недоказан ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Д.З.”АД,
с ЕИК *****,с горните данни, да
заплати на да заплати на Окръжен съд
Ловеч държавна такса върху уважения размер на иска в размер на 1600 (хиляда
и шестстотин) лева.
ОСЪЖДА „Д.З.”АД,
с ЕИК *****,с горните данни, да
заплати на да заплати на И.В.М., с горните данни, разноски по
съразмерност с уважената част от претенцията й, от 1038 (хиляда трийсет и осем)
лева.
ОСЪЖДА И.В.М.,
с горните данни, да заплати
на „Д.З.”АД, с ЕИК *****,с горните данни, разноски по съразмерност с отхвърлената
част от претенцията й, от 150 (сто и петдесет) лева.
Решението може да се обжалва пред Апелативен
съд-Велико Търново в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: