Р Е Ш Е Н И Е  № 260401

05.07.2021 г., гр. Сливен

 

В  ИМЕТО   НА    НАРОДА

СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД                          VІ-ти  ГРАЖДАНСКИ състав

в публично заседание на четвърти март 2021г., в следния състав:

                                                                                 председател: МИНЧО МИНЕВ                                                       

 секретар: ТАНЯ ИВАНОВА

 прокурор: 

 като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ

 гр. дело № 2443 по описа за 2020 година.

 

В исковата молба се излага, че през 2017-та година била извършена проверка на ГППИМП „Медик Биг“ООД Сливен, при която контролния екип констатирал, че от практиката е допуснато превишение на определените стойности на медико- диагностичните дейности за четвъртото тримесечие на 2016г. Съставен бил протокол № РД-13-01-90/ 07.06.2017г. за неоснователно получени суми в размер 2 096.88лв., а по-късно директора на РЗОК-Сливен изпратил до дружеството покана за възстановяването й, на осн.чл.76а ал.3 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/. Ищецът признава, че въпреки получаването й не изпълнил. Все пак сумата била прихваната от плащане, което се следвало на медицинската практика за извършена медицинска дейност за м. април 2019г. Ищецът счита, че с нея Националната здравно-осигурителна каса /НЗОК/ се е обогатила неоснователно, за сметка на неговото обедняване, поради което предявява иск последната да бъде осъдена да му я заплати, ведно със законната лихва от момента на депозиране на исковата молба пред съда. Аргументира се с фактите, че проверката е била извършена на основание решение № РД-НС- 04-24-1 от 29.03.2016г. на Надзорния съвет на НЗОК,  издадено на осн.чл. 54 ал.9 и чл.59а ал.6 от ЗЗО, тъй като не е бил подписан Национален рамков договор за 2016-та година. То обаче по-късно било обявено за нищожно- с решение № 1341 от 31.01.2019г. по адм.д.№ 8647/ 2017г.на тричленен състав на Върховния административен съд, оставено в сила от решение на петчленен състав на съда, по адм.дело № 333/10.01.2020г. Според ищеца, решението на ВАС има обратна сила и поради това е отпаднало  основанието за извършеното от него плащане на сумата 2 096.88лв.

ГППИМП „Медик Биг“ООД Сливен търси сторените разноски по  делото- заплатена държавна такса /83.88лв./ и адвокатско възнаграждение /750лв./, за които представя списък.

В своевременно депозирания писмен отговор ответника заема съвсем различна от коментираната до тук позиция. Според процесуалния му представител, който не оспорва изложената в исковата молба фактическа обстановка, решението на съда няма обратна сила, а на основание конкретни законови текстове- чл.190 ал.1 и чл.195 ал.1 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, въпросното решение № РД-НС- 04-24-1 от 29.03.2016г. на Надзорния съвет на НЗОК, което е подзаконов нормативен акт, е действало във времето, заключено в процеса на неговото обжалване. Счита, че решението на съда за отмяна на подзаконов нормативен акт действа само занапред, а в тази връзка цитира и съдебна практика.

 

След като обсъди събраните по делото доказателства съда намери за установено следното от фактическа страна:

Не са спорни по делото изложените в исковата молба обстоятелства- както като фактология, така и като хронология. За тях са представени и писмени доказателства. По тази причина съда приема, че те са категорично доказани.

Със заповед № РД-09-490/ 15.05.2017г. директора на РЗОК-Сливен е разпоредил да се извърши тематична проверка – по изпълнението на определения брой назначени специализирани медицински дейности и стойността на назначаваните медико-диагностични дейности от изпълнителя на  медицинска помощ ГППИМП „Медик Биг“ООД Сливен за четвъртото тримесечие за 2016г. В заповедта изрично е посочено, че се издава на основание решение № РД—04-24-1 от 29.03.2016г.

За резултата от нея е съставен протокол № РД-13-01-89/ 07.06.2017г. на контрольор в РЗОК Сливен, от който е видно, че е установено превишение на определените стойности на назначаваните медико-диагностични дейности  за четвъртото тримесечие на 2016г. в размер на 2 096.88лв. С протокол №РД-13-01-90 от същата дата на медицинската практика е разпоредено да възстанови тази сума, а за същото директора на РЗОК-Сливен е изпратил покана /изх.№ 29-05-103/ 21.06.2017г./ до ГППИМП „Медик Биг“ООД Сливен.

 

Безспорно е, а дори може и да се прецени, че ответника признава, че е получил сумата – по описания в исковата молба начин. Няма спор и че за 2016г. не е подписван Национален рамков договор за медицинските, съотв.денталните дейности.

  

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Предявен е осъдителен оценяем иск, който е с правно основание чл.55 ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, като ищеца твърди, че ответника се е обогатил за сметка на обедняването му, без основание. Съдът не споделя това мнение и ще отхвърли иска- защото на фактическата по делото обстановка и нормативната уредба съответства становището на ответника в писмения му отговор. Спорът между страните по делото е дали действието на решение на Надзорния съвет на НЗОК, заместващо неподписан Национален рамков договор, отпада с обратна сила, след като бъде обявено за нищожно от съда. Съдията-докладчик счита, че това решение е подзаконов нормативен акт и не би могло да е друго, щом Върховния административен съд, обявил нищожността на решение № РД-НС- 04-24-1 от 29.03.2016г. на Надзорния съвет на НЗОК,  издадено на осн.чл. 54 ал.9 и чл.59а ал.6 от ЗЗО, счита така/представеното по делото решение на ВАС/. От друга страна, съгл. чл.185 ал.1 от АПК, подзаконовите нормативни актове могат да се оспорват пред съд, като оспорването не спира действието на акта- чл.190 ал.1. Съгласно чл.193 ал.1, съда обявява нищожността на оспорения нормативен акт или част от него; отменя го изцяло или частично или отхвърля оспорването. Съдебното решение има действие спрямо всички- ал.2 на чл.193, а подзаконовия нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение-чл.195 ал.1 от АПК. Вярно е, че законодателя не е бил много прецизен, тъй като текста коментира изрично само отменените подзаконови нормативни актове, но не споменава нищо за обявените за нищожни- какъвто  е процесния случай, поставен за разглеждане пред Сливенски районен съд. Тази неяснота следва да се счита преодоляна със задължителното за съда тълкувателно решение №/ 19.11.2014г. на ВКС по тълк.дело №2/2014г., ОСГТК, в което е прието, че щом АПК изрично регламентира действието на отменителното решение на съда от момента на влизането му в сила и след обнародване, при това без да го свързва с действието на оспорения нормативен акт, уредено отделно в чл. 190, ал. 1 АПК, няма основание правните последици от акта, действал като норма за поведение при висящо негово оспорване, да бъдат отречени като ненастъпили. Нищожните актове поначало не пораждат правни последици, но в случая законодателното разрешение е съобразено с характера на оспорвания акт като нормативен. Също така е прието,  че съда по висящ граждански спор също следва да съобрази специалния характер на чл. 190, ал. 1 във вр. чл. 195 АПК като правила, регулиращи действието на правен източник. При прогласена нищожност включително, законът изрично в чл. 195, ал. 2 АПК е определил правните последици от акта като "възникнали" и на следващо място е посочил, че административният орган, а не съдът е компетентен за преуреждането им. Ето защо и съгласно чл. 196 АПК в случая не намира приложение общата уредба за правомощията на административния съд при нищожност или отмяна на административен акт по чл. 173 АПК, нито общите правила, свързани с последиците от това. Ефектът на решението на административния съд е преустановяване занапред действието на съответните правни норми поради отричане на юридическата им сила - ефект пряко относим към нормотворческия процес.

С тези аргументи СлРС счита, че решението на съд, с което подзаконов нормативен акт е обявен за нищожен има същото действие като решението, с което подзаконов нормативен акт е отменен- действието е занапред, като възникналите до влизането в сила на съдебното решение ив двата случая обществени отношения остават. При това положение се налага единствения възможен извод, че процесната сума е била дължима от ищеца на ответника, като това не се е променило с обявяването за нищожно на решението на Надзорния съвет на НЗОК  и с получаването й последната не се е обогатила без основание. Основанието е било налично. Цитираното решение на Надзорния съвет на НЗОК е от съществено значение, тъй като се приема когато за съответната година не е приет Национален рамков договор за медицинските и денталните дейности /тогава се прилага НРД от предходната година/ и промени в действащото законодателство налагат изменение или допълнение на съдържащите се в НРД изисквания- чл.54 ал.9 от ЗЗО.

Чл.76а ал.3 от ЗЗО разпорежда, че в случаите, когато изпълнителя на медицинска помощ е получил суми без правно основание и това е установено при проверка от контролните органи, изпълнителя е длъжен да възстанови сумите.

 

По въпроса за разноските- такива се претендират само от ищеца, но с оглед изхода на делото и по аргумент за противното от  ал.1 на чл.78 от ГПК,  не му се следват.

 

При горните съображения, Сливенски районен съд

 

              Р    Е    Ш    И    :

 

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН иска на  ГППИМП „Медик Биг“ООД Сливен, с ЕИК *********, със съдебен адресат адв.Ж.Д., тя на адрес: *** да бъде осъдена НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНО-ОСИГУРИТЕЛНА КАСА, с БУЛСТАТ *********, гр.София, ул.“Кричим“1 да му заплати сумата 2 096.88лв., с която касата неоснователно се обогатила за сметка на обедняването на ищеца и която представлява стойността на надвишението на назначаваните от груповата практика медико-диагностични дейности за четвъртото  тримесечие на 2016г. 

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на  ГППИМП „Медик Биг“ООД Сливен, с ЕИК ********* да бъде осъдена НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНО-ОСИГУРИТЕЛНА КАСА да му заплати сторените от него разноски по  делото.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване- пред Сливенски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: