РЕШЕНИЕ
№ 113
гр. Девня, 01.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА
при участието на секретаря И.ИЛ. В.
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Гражданско дело №
20253120100146 по описа за 2025 година
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно
основание чл. 127 ал. 2 и чл. 143 ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 142 от СК.
Производството е образувано по искова молба, предявена от Е. И. Д.,
ЕГН: **********1, чрез проц. представител срещу М. Л. С., ЕГН: **********,
с правно основание чл. 127 ал. 2 от СК - с искане за предоставяне
упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете И.
Е. И. с ЕГН ********** на майката, за определяне на местоживеенето на
детето на адреса на майката; за определяне на разширен режим на лични
контакти между бащата и детето.
Твърди се в молбата, че страните са живеели на семейни начала в
продължение на десет години в дома на ищеца в с. Б., обл. Пл., като от
съвместното съжителство имали родено едно дете - И. Е. И., ЕГН: **********.
Сочи се, че на 05.09.2024 г. ответницата напуснала съвместно обитаваното
жилище заедно с малолетното дете и се преместила да живее при сестра си в
гр. Девня. Излага се, че от тогава ищецът не може да вижда детето си, като на
предложението му да постигнат споразумение по въпросите за родителските
права, местоживеенето, личните контакти и издръжката на общото им дете
ответницата не била съгласна. Ищецът сочи, че обича детето си и иска да го
вижда и поддържа връзка с нея. Твърди, че до момента е заплащал издръжка
за детето в размер на 450 лева, както и му е купил мобилен телефон, за да
могат поне да се чуват. Сочи, че не работи по трудов договор, но се занимава с
продажба на авточасти втора употреба и има възможност да заплаща месечна
1
издръжка за детето си в размер на 300 лева. Моли с ответницата да бъдат
призовани на съд и съдът да постанови решение, по силата на което
родителските права по отношение на детето И. Е. И. да бъдат предоставени на
майката, местоживеенето на детето да бъде постановено при нея, съдът да
определи той да заплаща издръжка в полза на детето си в размер на 300 лева и
следния режим на лични отношения на бащата с детето - всяка първа и трета
седмица от месеца от 17 ч. в петък до 19 ч. в неделя с преспИ.не в дома на
бащата, за Коледните празници всяка нечетна година, за Новогодишните
празници през всяка четна година, два дни за Великден след предварителна
уговорка с майката, за 14 януари и 6 май всяка година, като има право да
вземам детето на 13 януари и на 5 май в 15 ч. и да го върне на 15 януари и 7
май в 12 ч., два пъти по 14 дни през лятото, когато това не съвпада с платения
годишен отпуск на майката, както и по всяко друго време по взаимно
споразумение между родителите. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответницата по
делото.
С определение рег. № 90/13.03.2025 г. съдът е определил
привременни мерки по въпросите за упражняване на родителските права,
местоживеенето на детето и издръжката му, както и по отношение на режима
на лични отношения с неотглеждащия го родител.
В проведените по делото съдебни заседания страните се явяват лично
и с процесуалните си представители. Изслушани лично заявяват, че
постановените от съда привременни мерки са регламентирали техните
отношения и тези с общото им дете, като страните спазват привременните
мерки, които ги удовлетворяват. Ищецът моли единствено за намаляване на
размера на месечната издръжка, като заявява, че същата е непосилна за него,
тъй като е безработен. Ангажира доказателства в тази връзка. Заявява, че би
могъл да заплаща издръжка в размер на 320 лева месечно. Моли също така за
разширяване на определения режим на лични контакти с детето, който да
включва и личните им семейни празници. В хода на устните състезания
пълномощникът му пледира за уважаване на предявените искове, а този на
ответницата за постановяване на решение, съвпадащо с определените от съда
привременни мерки.
За контролиращата страна Дирекция “Социално подпомагане” –
Вълчи дол в с. з. представител не се явява.
След преценка на събраните доказателства по отделно и в
съвкупност, съдът направи следните фактически констатации:
От Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане
№ 0941/10.06.2019 г. се установява, че детето И. Е. И., ЕГН:********** е
родено на ******* г. в гр. Пл.от родители ответницата М. Л. С., ЕГН:
********** и ищеца Е. И. Д., ЕГН: **********1.
Видно от служебно изготвени справки от НБД „Население“ е, че
2
детето и неговата майка са с регистриран настоящ адрес в гр. Д********** от
16.09.2024 г.
От служебна бележка изх. №43/20.01.2025 г., издадена от Директора
на детска градина „Н.“, филиал „Д.“ филиал „Здравец“ в гр. Девня е, че детето
И. Е. И. е записано в трета група за учебната 2024/2025 г.
Видно от представения по делото трудов договор №6014/27.11.2024
г., сключен на 27.11.2024 г. между ответницата С. и „ЛФС“ЕООД, ЕИК:
********* е, че ответницата е назначена в дружеството като касиер с основно
месечно трудово възнаграждение в размер на 1 468 лева.
Представено е удостоверение, издадено на 19.09.2024 г. от
управителя на „Прима Фуудс“АД, ЕИК: *********, установяващо средно
нетно възнаграждение на ответницата за периода м. април 2024 г. до м. август
2024 г. вкл. в размер на 650, 23 лева.
Представено е и удостоверение, издадено на 10.04.2025 г. от
ръководителя на „ЛФС“ЕООД, от което е видно, че за времето от м. декември
2024 г. до м. март 2025 г. вкл. ответницата е получавала средно месечен
брутен доход в размер на 1420, 30 лева.
Ответницата С. е декларирала с декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние от 02.06.2025 г. представена по делото, че не
притежава други доходи, извън трудовото си възнаграждение и не притежава
недвижимо имущество и МПС.
Представена е и регистрационна карта на ищеца Д. в дирекция
„Бюро по труда“ гр. Плевен с дата на регистрация 03.04.2025 г. и последна
заверка от 03.06.2025 г.
От приетите социални доклади, изготвени от ДСП – Девня и ДСП –
Плевен се установява, че жилищните условия в домовете на страните са добри
и подходящи за отглеждане на дете на възрастта на И.. Грижите за детето се
полагат от майката, която е осигурила сигурна и стабилна среда за детето,
грижите които полага за него са адекватни. Между нея и детето има изградена
силна емоционална връзка. Бащата осъществява връзка с детето си редовно
след постановяване на привременните мерки от съда и редовно заплаща
определената му издръжка.
От показанията на разпитаните по делото свидетели М. И. М. и Ахр.
К.а М. също се установява, че детето се отглежда от майката при добри битови
условия, като редовно осъществява срещи с баща си съгласно определения от
съда режим, вземайки детето от дома на майката и връщайки го отново там.
При тези срещи детето И. се чувства добре, като между него и бащата също
има изградена силна емоционална връзка. Майката и детето живеят на
квартира, като при отглеждането на детето тя е подпомагана от своята сестра –
свид. М.. Последната заявява, че майката среща финансови затруднения при
отглеждането на детето и разчита на издръжката от бащата. Свид. М. пък
заявява, че ищецът се занимава със стари автомобили, които предава за
3
вторични суровини, от която дейност реализира доходи от порядъка на 500 -
600 лева, които са му недостатъчни и разчита на помощта на своите родители.
Съдът, въз основа на установеното от фактическа страна, прави
следните правни изводи:
Между страните не съществува спор относно родителските права
върху детето И., като и двамата считат, че в негов по – добър интерес е те да се
упражняват от майката.
След постановяване на привременните мерки режимът на лични
отношения между бащата и детето се осъществява редовно в рамките на
определеното от съда, като бащата взема детето от дома на майката и го
връща отново там в указаните часове, а майката не възпрепятства техните
срещи.
Ответницата не оспорва и искането на ищеца да осъществява срещи
с детето и на дните 14.01. и 06.05., които са семейни празници в семейството
му и всички роднини се събират, за да празнуват заедно. Това би допринесло
за създаване на връзка между детето и роднините от разширения семеен кръг
на бащата, което несъмнено е в негов интерес.
Съдът счита, че следва да бъде увеличен и периода, които детето да
прекарва с баща си през лятото, така, както е поискано в исковата молба.
Спорът между страните касае месечната издръжка, която бащата
дължи за детето си като неотглеждащ родител.
Като последица от предоставяне родителските права на майката,
бащата следва да бъде осъден да заплаща ежемесечна издръжка на детето си.
Съгласно разпоредбата на чл. 143 ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на
ненавършилото пълнолетие дете независимо дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си. Съобразно своите възможности и
материално състояние те следва да осигуряват условията на живот,
необходими за развитието на детето. Конкретният размер на тази издръжка е
функция от потребностите на самото дете и възможностите на неговите
родители – чл. 142 ал. 1 от СК, но не може да бъде по - малък от минимума,
предвиден в нормата на чл. 142 ал. 2 от СК, а именно една четвърт от размера
на минималната работна заплата за страната. Ирелевантно е дали заплащането
на издръжка би създавало затруднения за ответника, тъй като съгласно чл. 143
ал. 2 от СК задължението на родителите за издръжка на ненавършилото
пълнолетие дете е безусловно, а безусловният му характер цели да се осигурят
на всяко дете финансова стабилност и начин на живот, позволяващи му то да
отрасне здраво, да се образова и да има добра житейска реализация. Нормата
на чл. 143 ал. 2 от СК е императивна и вменява в задължение на родителите да
издържат своите непълнолетни деца, независимо дали са работоспособни и
дали имат имущество, от което да се издържат, т. е. при всички случай
родителите дължат издръжка по силата на закона.
Според постановките в ППВС № 5 от 16.11.1970 г., доразвити с
4
ППВС № 5 от 30.11.1981 г., нуждите на лицата, които имат право на издръжка
се определят от обикновените условия на техния живот. Вземат се предвид
възрастта, образованието и всички обстоятелства, които са от значение за
случая, като нуждите са винаги конкретни. Възможностите на лицето, което
дължи издръжката са основание за даването й и показател за нейния размер.
Те също винаги са обективни и конкретни. Определят се от доходите,
имуществото, квалификацията на задълженото лице. За да бъдат приложени
правилно тези разяснения, следва да се имат предвид условията, при които са
живели децата в семейството. Издръжката трябва да е в такъв размер, че да
способства за правилното и хармонично изграждане на издържания и за
подготовката му за пълноценна изява в обществото. При определяне размера
на издръжката следва да се определи общата сума за издръжка на детето,
която да се разпредели съобразно възможностите на родителите. За размера е
от значение и при кого от родителите детето е предоставено за отглеждане,
като усилията, които се полагат и ангажираността на родителя във връзка с
отглеждане на детето следва да се вземат под внимание при определяне на
издръжката, която той дължи.
Детето И. е на 6 години, не страда от хронични заболявания, няма
данни за здравословни проблеми, няма и данни за други извънредни нужди. За
определяне размера на издръжката меродавни са нуждите на дете на тази
възраст, което обуславя повишена нуждата от разходи за облекло, обувки,
храна заради бързия растеж. За да определи размера на месечната издръжка за
детето на страните, отчитайки в съвкупност неговите нужди и възможностите
на двамата им родители /за които не се установява да дължат издръжка на
друго дете освен на общото си дете/, съдът намира, че общата текуща месечна
издръжка, която ищцата и ответникът са длъжни и могат да осигуряват на
малолетното си дете възлиза на около 500 лева месечно, за да бъдат
подходящо посрещнати не само базовите нужди на детето от облекло, храна,
отопление, медицински грижи и медикаменти, занимателни пособия, но също
така свързаните с естествените потребности на всяко подрастващо дете от
социален живот и развлечения, като следва да се отбележи, че се касае за
наложителни разходи с траен характер, които занапред биха могли единствено
да достигнат по - висок ръст, не и да намалеят. При разпределяне този общ
размер на текущата парична издръжка между двамата родители съдът счита за
напълно справедливо бащата да поеме заплащането на сумата от 350 лева
месечно, която сума съдът преценява като напълно съобразена с
възможностите му с оглед данните по делото, а останалите необходими
средства да продължат да се осигуряват от майката, наред с непосредствените
грижи по отглеждането и възпитанието на детето, които грижи и усилия
съгласно т. 7 от ППВС № 5/1970 г. следва да се вземат предвид при определяне
размера на издръжката, дължима от отглеждащия родител, съответно на него
да се възложи по - малък дял от паричната издръжка. Установява се по делото,
че ищецът е регистриран като безработен, осъществява доходи от около 500-
600 лева, които са непостоянни. Без съмнение заради отдалечеността от
5
мястото, в което живее до гр. Девня за да спазва режима на лични контакти и
да вижда детето си редовно, така както желае, той следва да направи редица
разходи в това число и пътни разходи. От друга страна ответницата не доказва
твърденията си, че той реализира големи доходи от незаконна дейност, поради
което претенцията й за присъждане на издръжка в по – висок размер е
неоснователна.
Издръжките се дължат, ведно със законната лихва за забава /арг. от
чл. 146 ал. 1 изр. 2 от СК/.
Съгласно чл. 242 ал. 1 предл. 1 от ГПК съдът постановява
предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, като
това се отнася и за исковете по чл. 127 ал. 2 от СК. Поради това съдът е
длъжен да допусне, служебно предварително изпълнение на решението в
частта за издръжката на детето, дори и без искане на страните.
По разноските:
Производството по реда на чл. 127 ал. 2 от СК има характер на
спорна съдебна администрация и така налага кумулативното произнасяне по
всички предвидени в закона въпроси в интерес на детето. Ето защо нормите на
чл. 78 ал. 1 и ал. 3 ГПК не се прилагат пряко, а разноските остават в тежест на
страните така, както са направени, съгласно приетото в Тълкувателно решение
№ 3/27.06.2024 г. по тълк. д. № 3/2023 г. на ОСГК на ВКС; Определение № 385
от 25.08.2016 г. по ч.гр.д. № 3423/2015 г. на ВКС; и други.
Относно искът с правно основание чл. 143 ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 142 от
СК, съгласно разпоредбата на чл. 69 ал. 1 т. 7 от ГПК вр. чл. 1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като иск за
периодични платежи за неопределено време, дължимата държавна такса е в
размер на 4 % върху сборът на платежите за три години. В процесния случай в
тежест на ищеца следва да бъдат възложени за плащане в полза на Държавата,
към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС – Девня общо сумата от 504
лева, на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК.
На основание чл. 242 ал.1 от ГПК следва да бъде постановено
предварително изпълнение на решението в частта, с която се уважава иска за
присъждане на издръжка.
Водим от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по
отношение на детето И. Е. И., ЕГН: ********** на майката М. Л. С., ЕГН:
**********, на основание чл. 127 ал. 2 от СК.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето И. Е. И., ЕГН: **********
при майката М. Л. С., ЕГН: **********, на адрес в гр. Д*********.
6
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата Е. И. Д., ЕГН:
********** с детето И. Е. И., ЕГН: **********, както следва:
- всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 17:00 часа в
петък до 19:00 ч. в неделя с приспИ.не в дома на бащата;
- всяка нечетна година за два дни по време на коледните празници с
приспИ.не в дома на бащата, след предварителна уговорка с майката;
- всяка четна година за два дни през новогодишните празници с
приспИ.не в дома на бащата, след предварителна уговорка с майката;
- два дни през великденските празници с приспИ.не в дома на
бащата, след предварителна уговорка с майката;
- всяка година за времето от 15:00 часа на 13.01. до 19:00 часа на
15.01.;
- всяка година за времето от 15:00 часа на 05.05. до 19:00 часа на
07.05.;
- два пъти по 14 дни през лятото с приспИ.не в дома на бащата, в
период, в който майката не е в платен годишен отпуск, като за
осъществяването на личните контакти бащата да взима детето от дома, в който
живеят майката и детето и да го връща в този дом.
ОСЪЖДА бащата Е. И. Д., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАЩА
месечна издръжка в полза на детето И. Е. И., ЕГН: **********, чрез неговата
майка и законен представител М. Л. С., ЕГН: **********, в размер на 350, 00
лева /триста и петдесет лева/ месечно, с падеж 5-то число на месеца, за
който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска,
считано от датата на забавата до изплащане на задължението, на основание чл.
143 ал. 1 и 2 вр. чл. 142 от СК.
ОСЪЖДА Е. И. Д., ЕГН: **********, с адрес: с. Б********* ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Девня
сумата от 504 лева /петстотин и четири лева/, представляваща държавна
такса по иска за издръжка, на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО, в частта относно присъдената издръжка, подлежи на
предварително изпълнение на основание чл. 242 ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
7
8