№ 27
гр. Русе , 30.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на осемнадесети март, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Свилен Сирманов
Членове:Петър Балков
Милена Пейчева
при участието на секретаря Ева Димитрова
в присъствието на прокурора Добромира Рачева Кожухарова (ОП-Русе)
като разгледа докладваното от Петър Балков Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20214500600115 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по чл. 313 и сл. от НПК.
С присъда № 260052/10.11.2020 год., постановена по НОХД №
1413/2020 год., РРС-VІІ-ми нак. състав е ПРИЗНАЛ подс. Ф. А. Д. от гр.
Гложево, Рс. област, за ВИНОВЕН в това, че на 17.06.2020 год. в
гр.Глоджево, обл.Русе, управлявал моторно превозно средство — лек
автомобил “Мерцедес” с per. № ***, с концентрация на алкохол в кръвта си
над 1,2 на хиляда - 1,25 на хиляда, установено по надлежния ред - по реда на
Наредба № 1 / 19.07.2017 г. на M3, МВР и МП, поради което и на основание
чл.343б, ал.1 вр. с чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК му е НАЛОЖИЛ наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, което на основание
чл.66 от НК е ОТЛОЖИЛ за изпитателен срок от три години.
На основание чл.343г от НК е ПОСТАНОВИЛ ЛИШАВАПЕ от
право да управлява МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА като на основание чл.59,
ал.4 НК ПРИСПАДА времето, през което за същото деяние е бил лишен по
административен ред от възможността да управлява МПС.
1
ОСЪДИЛ е Ф. А. Д., със снета по-горе самоличност, да заплати по
сметка на ОДМВР - Русе направените в хода на досъдебното производство
разноски в размер на 55,16 лв., а по сметка на Районен съд - Русе направените
по делото разноски в хода на съдебното производство в размер на 101,16 лв.
Жалбоподателят Ф. А. Д. от гр. Гложево, чрез договорно
упълномощения защитник адв. С.Б. от РАК, недоволен от нея я обжалва в
законния срок и развивайки оплаквания за нейната необоснованост, моли да
бъде отменена и вместо това да постанови друга присъда, с която да го
оправдае по първоначално предявеното му обвинение. В съдебно заседание
пред въззивната инстанция двамата редовно призовани не се явяват.
Представителят на Окръжна прокуратура гр. Русе счита, че жалбата
е неоснователна, а присъдата за правилна и законосъобразна, поради което
настоява същата да бъде потвърдена.
Въззивната инстанция, след като взе предвид доказателствата по
делото, наведените във въззивната жалба доводи и становищата на страните,
след служебна проверка на присъдата по реда чл. 314 ал. 1 от НПК, намира,
че
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Отменителните основания по чл. 336 ал. 1 т. 3 от НПК не е налице.
Първостепенният съд е събрал доказателствения материал, който е
необходим за обективно, всестранно и пълно изясняване на действителната
фактическа обстановка. Същият е взел под внимание всички относими по
делото доказателства и след задълбочен анализ на установените по несъмнен
и категоричен начин, фактически положения, обосновано е достигнал до
своите изводи относно авторството, съставомерността и правната
квалификация на извършеното от подс. Д. престъпление по смисъла на чл.
343б ал.1 от НК.
Въззивната инстанция счита, че в хода на делото не са допуснати
съществени процесуални нарушения на принципните разпоредби, предвидени
в чл. 13, чл. 14 от НПК във връзка с правилата по чл. 102, чл. 107, чл. 301, чл.
303 и чл. 305 ал.3 от НПК, които да са довели до неправилен анализ на
2
събраните по делото доказателства. Съобразил е всички относими факти и
обстоятелства и след задълбочен анализ на установените по несъмнен и
категоричен начин фактически положения, обосновано е достигнал до своите
изводи относно фактологията, доказателствата и правната страна на делото,
свързани с авторството, съставомерността и квалификацията на извършеното
от подс. Д., престъпление по чл. 343б ал.1 от НК. По съществото си
наведените в жалбата доводи за необоснованост на постановената присъда не
се споделят от настоящата инстанция. След като подложи на задълбочена
преценка събраните и проверени от районния съд доказателства, намира, че
възприетите фактически констатации изцяло съответстват на събраните
доказателства, а също така и на изведените обосновани правни изводи.
Неоснователен е довода за процесуална незаконосъобразност на присъдата.
Безспорно е установено, че подс. Д. е правоспособен водач на МПС.
При такива предпоставки на 17.06.2020 г., вечерта, в гр. Глоджево,
обл. Русе, управлявал лек автомобил “Мерцедес” с per. № *** по ул. „К.М.,
когато бил забелязан от полицейски екип на РУП Ветово при ОД на МВР -
Русе. Същият бил спрян за проверка, при която се установило, че лъхал на
алкохол. Затова бил тестван с апарат „Алкотест Дрегер 7510” с номер ARBB
0075. Техническото средство отчело концентрация на алкохол в издишваните
пари 0,94 на хиляда. Предвид резултата срещу него бил съставен АУАН и му
бил връчен талон за медицинско изследване. Подсъдимият посетил УМБАЛ
„Канев“ АД - Русе, където дал кръвна проба, химическото изследване на
която установило наличие на алкохол в размер на 1,25 на хиляда.
Районният съд правилно е възприел изложената фактическа
обстановка и неговите констатации се подкрепят изцяло от събраните по
делото гласни доказателства, а именно от свидетелските показания на С.Е.Г.
Н.В.М. АУАН № 183391, талон за изследване № 073533 с приложени
стикери, протокол за медицинско изследване от 17.06.2020 г., протокол за
последваща проверка от 29.04.2020 г., съдебно химически експертизи за
определяне концентрацията на алкохол, справка за съдимост, автобиография,
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, както и
справка от Сектор “ПП- КАТ” - Русе.
Всички те са последователни, логични, взаимно се допълват и
3
допринасят за установяване на престъплението, предмет на настоящото
съдебно производство, механизма на извършването му и участието на
подсъдимия в него.
От показанията на свидетелите С.Е.Г. и Н.В.М. - полицейски
служители, става ясно, че на инкриминираната дата подсъдимият бил водач
на МПС и бил спрян за проверка, при което след изследването му с „Алкотест
Дрегер 7510” била отчетена концентрация на алкохол в издишваните пари
0,94 на хиляда. За това му съставили АУАН и му връчили талон за
медицинско изследване. От протокола за медицинско изследване става ясно,
че подсъдимият дал кръвна проба в УМБАЛ „Канев“ АД - Русе. От талон за
изследване № 073533 с приложени стикери, протокол за медицинско
изследване и заключенията на СХ експертизи се установява, наличието на
етилов алкохол в кръвта на подсъдимия.
Първоначалното изследване на кръвната проба взета от Д.
установила наличие на алкохол в концентрация 1,25 на хиляда. Повторното
изследване, извършено след привличането му към наказателна отговорност за
престъпление по чл.343б, ал.1 от НК и след внасянето на обвинителния акт
срещу него, по време на съдебното производство, довело до заключение, че тя
е в концентрация 1,28 на хиляда. В случая разликата се явява по-малка от
предвидената в чл.27, ал.4 от Наредбата, поради което не е налице
необходимост от трето изследване на кръвната проба, каквото изискване
предвижда същата разпоредба.
Решаващият съд е направил обстоен анализ на всички гласни
доказателства вкл. и на обясненията на подс. Д., в резултат на който
обосновано е достигнал до извода, че в действителност на посочената дата и
място след като след употреба на алкохол е управлявавал собственото си
МПС.
Авторството на подсъдимият е безспорно установено на база
преките впечателния на свидетелите посочени по-горе, на база медицинската
документация ,СМЕ за уврежданията му. Правилно съдът е кредитирал
изцяло тези гласни доказателства, тъй като същите са последователни,
непротиворечиви и кореспондиращи с останалите писмени доказателства в
това число и тези от експертен порядък.
4
Възраженията на защитата на подсъдимия относно нарушения на
реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от
водачите на моторни превозни средства по Наредбата са неоснователни.
Разпоредбата на чл.2 ал.2 от Наредба предвижда ред за установяване на
употреба на алкохол с лабораторно изследване на кръвта, когато физическото
състояние на водача не позволява извършване на проверка с техническо
средство. В случая реда на Наредбата дори не предвижда съставяне на талон
за медицинско изследване, макар че такъв е съставен.
В Наредбата не е налице изискване вземането на кръвна проба в този
случай да стане в присъствието на свидетел, който да удостовери това
обстоятелство за разлика от хипотезите на отказ за получаване на талон за
медицинско изследване по чл.6 вр.чл.3 от Наредбата. Само отказът на водача
да бъде изследван се отразява от лекаря в протокола за медицинско
изследване, което се удостоверява с подпис на изследвания и/или на
свидетел/чл.11 ал.2/.
Хипотезата на чл.7 не намира приложени с оглед регламентираните
в нея положения/ установена чрез техническо средство употреба на алкохол/,
тъй като пряко приложение има нормата на чл.5.
В срока на чл.15 от Наредбата / до 72 часа/ в случая на следващият
ден пробата от кръв и протокола, заедно с талона който не се е изисквал е
изпратена в хладилна чанта за анализ в химическата лаборатория.
Правото на защита на подсъдимия не е нарушено, тъй като е
отговорено на исканията му при привличането, вкл. и при предявяване на
разследването, а на искането за съдебномедицинска експертиза с оглед на
това как се отразява колоиден разтвор Рингер, отговор бе даден в хода на
съдебното следствие, чийто резултат бе обратен на явно очаквания.
Правилно съдът е приел, че изпълнителното деяние е било
осъществено от подс. Д., чрез действие. Именно въз основа на тези
доказателства съдът правилно е извел извода, че от обективна страна подс.
Ф.Д. е осъществил всички обективни и субективни признаци от състава на
престъплението по смисъла на чл. 343б ал.1 от НК.
5
Подсъдимият е предаден на съд за престъпление по чл.343б, ал.1 от
НК при концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, в случая 1,25
на хиляда. Затова при наличието на доказателства относно управлението на
МПС след употреба на алкохол и при липсата на изменение на обвинението,
следва да се приеме, че именно тази е концентрацията на алкохол в кръвта на
подсъдимия, която е най-ниската установена и се явява по-благоприятната за
него.
От протокола за последваща проверка става ясно, че техническото
средство, с което подсъдимият бил тестван за употреба на алкохол, е годно за
употреба.
Независимо от тезата на защитата на подсъдимия за необоснованост
на изложените в мотивите на присъдата съображения, въззивната инстанция
счита, че районния съд след като е подложил на преценка всички
доказателства и най-вече показанията на свидетелите очевидци и
съпоставяйки ги със съвкупния доказателствен материал, обосновано е
достигнал до своите правни изводи, относно наличието на обективната и
субективна съставомерност на деянието. По-горе бяха изложени подробни
съображения относно приетите за достоверни от първата инстанция гласни и
писмени доказателства, в чиято доказателствена стойност няма никакво
съмнение. След като ги е съобразил съдът, правилно е приложил и
материалния закон, поради което с присъдата си го е признал за виновен по
предявеното му обвинение, правилно е индивидуализирал и му е наложил
съответно наказание.
Обосновано съдът не е кредитирал защитната теза на подс. Д., че той
не е употребил алкохо, тъй като не намира опора в доказателствения
материал.
Неоснователни са наведените във въззивната жалба доводи за
необоснованост на присъдата, тъй като обвинението не е било доказано по
безспорен и категоричен начин. В стремежа си да обоснове тезата за
недоказаност на престъплението защитата на подсъдимия, теоретизирайки е
изпаднала във вътрешно противоречие, което на практика не следва да се
обсъжда в това производство. Всички наведени доводи не намират опора
нито в събрания съвкупен доказателствен материал, относно доказването на
6
този вид престъпления, поради което окръжният съд изцяло не ги споделя.
В противовес на изложената защитна теза, настоящата инстанция
намира, че анализ на всички доказателства е направен от решаващата
инстанция, в резултат на който кредитирания от двете инстанции съвкупен
доказателствен материал навежда на единствения извод, че извършеното от
подс. Д. от обективна и субективна страна съставлява престъпление по чл.
343б ал.1 от НК. Възприетата фактическа обстановка сочи, че при наличност
на обективна съставомерност на това престъпление, в крайна сметка и от
субективна страна той е осъществил състава на същото престъпление.
От справката за съдимост на Ф.Д. се установява чистото му съдебно
минало.
От справката на Сектор “ПП-КАТ” - Русе е видно, че подсъдимият е
правоспособен водач от 1983 г. и има наложени наказания с наказателни
постановления за две нарушения на правилата за движение по пътищата, а с
фишове - за четири. От същата справка се установява, че със Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 20-0457-
000049/19.06.2020 г., заради деянието му, е лишен от право да управлява
МПС до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18
месеца.
От декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние е видно, че поде. Д. не притежава имущество и няма доходи.
В хода на досъдебното производство и в присъствието на защитника
си, подсъдимият не взел отношение по въпроса за вината и се възползвал от
правото си да не даде обяснения по същество относно повдигнатото му
обвинение. Поради тази причина не са налице предпоставките на чл.279, ал.2
вр. с ал.1, т.2 от НПК за прочитане на обясненията на подсъдимия.
Подсъдимият е пълнолетен и вменяем, следователно е
наказателноотговорно лице. Съгласно чл.31, ал.1 от НК, той може да бъде
субект на престъплението, за което е обвинен.
С деянието си от обективна страна на 17.06.2020 год. в гр.Глоджево,
обл.Русе, подсъдимият управлявал моторно превозно средство — лек
7
автомобил “Мерцедес” с per. № ***, с концентрация на алкохол в кръвта си
над 1,2 на хиляда - 1,25 на хиляда, установено по надлежния ред - по реда на
Наредба № 1 / 19.07.2017 г. на M3, МВР и МП.
От субективна страна действал при пряк умисъл — съзнавал е
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и искал настъпването им. Знаел, че е употребил
алкохол и въпреки това не се е съобразил с разпоредбите на закона и привел
МПС в движение.
При индивидуализация на наказанието съдът правилно е съобразил
като смекчаващите отговорността обстоятелства като чистото съдебно
минало, оказаното съдействие от подсъдимия, добрите характеристични
данни като правоспособен водач, ниската стойност на установеното
съдържание на алкохол в кръвта, доближаващо се до долната граница, от
която деянието се криминализира и лошото му финансово положение.
Отегчаващи отговорността не се отчетоха.
При така изложеното, съдът намира, че са налице многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, при които и най-лекото наказание,
предвидено за извършеното от подсъдимия престъпление се оказва
несъразмерно тежко, поради което са налице предпоставките за определяне
на наказанието при условията на чл.55 от НК.
С оглед на горното и на основание чл.343б, ал.1 вр. с чл.55, ал.1, т.1
и ал.З от НК, съдът му наложи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок
от ШЕСТ МЕСЕЦА, което на основание чл.66 от НК отложи за изпитателен
срок от три години, тъй като намери, че за поправянето му не е необходимо
да бъде изолиран от обществото.
На основание чл.343г от НК, съдът законосъобразно е постановил
подсъдимият да изтърпи и наказание ЛИШАВАНЕ от право да управлява
МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА, като на основание чл.59, ал.4 от НК
приспада времето, през което за същото деяние е бил лишен по
административен ред от възможността да управлява МПС.
Така определените наказания биха постигнали целите да се
предупреди и превъзпита подс. Д. към спазване на установения правен ред и в
8
бъдеще да се съобразява с установените в държавата правила за движение по
пътищата, както и че ще се въздейства възпитателно и предупредително
върху останалите граждани.
При този изход на делото поде. Д. дължи по сметка на ОДМВР -
Русе направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на
55,16 лв., а по сметка на Районен съд - Русе направените разноски в хода на
съдебното производство в размер на 101,16 лв.
Предвид изложеното окръжният съд намира, че не са налице
инвокираните в жалбата отменителни и изменителни основания, поради
които изцяло възприема обвинителната теза на прокуратурата. В този смисъл
присъдата като правилна и законосъобразна следва изцяло да бъде
потвърдена.
Въззивната инстанция упражнявайки правомощията си по чл. 314
ал.1 от НПК, след като извърши служебна проверка на атакуваната присъда,
счита, че други основания не са налице.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 338 от НПК съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260052/10.11.2020 год., постановена
по НОХД № 1413/2020 год., РРС-VІІ-ми нак. състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9