Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 15.09.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица……………III състав,.гражданска колегия в публично заседание на 15 март….…………………..……………………… през две хиляди и седемнадесета година…….…...…………………………в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ел.ФИЛИПОВА

 

при секретаря Св.Петрова………………………………и в присъствието на прокурора……………………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело 2 по описа за 2016 г………….……...……………..и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по иск с правно основание  чл.109 ЗС.

 

Предявен е иск от А.И. ***, по който е конституиран като ответник ЕТ „Капка-58-И.Ц.”***.

Ищецът твърди, че е собственик на ПИ с идентификатор 03928.512.93 с административен адрес гр. Берковица, ул. Берковска река № 81, а ответникът е собственик на ПИ с идентификатор 03928.512.94, който е съседен на неговия имот. Твърди, че ответникът е построил незаконно и без негово знание и разрешение висока над 2.5 м. плътна ограда, разположена на границата между имоти 03928.512.93 и 03928.512.94. Твърди още, че оградата е построена без да са спазени нормативните изисквания за височина, засенчва имота му и ограничава възможностите му да го ползва по начин, по който той би желал. Освен това оградата завършва със стръмна двускатна керемидена покривна конструкция, едната част от която е наклонена и наднесена над неговия имот, при което при дъжд водата от покривната конструкция се стича в неговия имот и го наводнява, а при снеговалеж се създава възможност падащия от конструкцията сняг да застраши намиращите се в близост хора, автомобили и други вещи. Моли съда, да постанови решение, с което осъди ответника да премахне построената от него ограда, която е разположена между имоти 03928.512.93 и 03928.512.94. Претендира и направените в производството разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът оспорва предявения иск. Твърди, че е придобил собствеността върху ПИ с идентификатор 03928.512.94 през 1999 г., към който момент плътния каменен зид между имотите вече е бил издраден, като имотът е бил държавна собственост и е архитектурно-строителен паметник на културата. Твърди още, че плътният каменен зид е изграден и попада изцяло в неговия имот и е търпим строеж, поради което е невярно твърдението на ищеца, че с оглед неспазване на нормативните изисквания за височина оградата му засенчва имота. По отношение на покривната конструкция заявява, че същата е изградена съгласно разрешение за поставяне № 8/2003 г. на главния архитект на гр. Берковица, издадено е Конструктивно становище и виза и с нищо не пречи на ищеца да ползва имота си, тъй като в близост до покривната конструкция в имота на ищеца няма изградени сгради или засадени насаждения, а причината да не бъдат поставени улуци, които да отвеждат водата е, че ищеца е изгонил майсторите, които е трябвало да ги монтират. По тези съображения моли съда, да постанови решение, с което отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

 

         В съдебно заседание страните чрез процесуалните си представители поддържат твърденията си. Ищецът е направил искане за проверка на законосъобразността на представени от ответника удостоверение 4290/20.02.2002 година на НИПК (л.35), удостоверение РД – 94-И-186/12.09.2003 на Гл.архитект на Община Берковица (л.43) и разрешение за поставяне 8/19.09.2003 година на Гл.архитект на Община Берковица (л.44).

         Съдът е приел за безспорен между тях факта, че ищецът е собственик на ПИ с идентификатор 03928.512.93, а ответникът  - на съседния ПИ с кратък идентификатор 94. В хода на съдебното дирене са събрани множество писмени и гласни доказателства; изслушани са заключения по назначени основна и две повторни експертизи.

         За безспорен следва да бъде приет и факта, че между двата имота е изградена масивна каменна ограда, изпълнена във възрожденски стил, както и че построената в имота на ответника сграда е паметник на архитектурата като част от културното наследство.

         Основният спор между страните се сведе до това, дали каменната ограда е също паметник на културата и дали покривът на изградения в имота навес е част от оградата.

        

         В конкретния случай чрез предявения негаторен иск ищeцът защитава правата си на собственик. Правото на собственост може да бъде защитено, когато е налице „въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост” – арг. ТР 31/1984г. ОСГК. Чрез иска по чл.109 ЗС се защитава правото на собственост срещу всяко посегателство, което е :1.неоснователно, т.е. въздействието противоречи на установения правен режим; предприето е не по установения за това ред и 2.накърнява защитените чужди права; пречи на собственика, респ.съсобственика на имота да упражнява правата си в пълен обем. При преценка на последното обстоятелство следва да се държи сметка и за вида на вещта и нейното предназначение. При разглеждане на всеки спор съдът пък е длъжен да се произнася само в рамките на въведения от ищеца предмет.

 

         Установява се от доказателствата по делото, че имот с кратък идентификатор 94 е обявен за архитектурно строителен паметник. Вниманието на Националния институт за паментниците на културата е насочено към къщата на Николай К. *** още към 1975 година. Недвижимата културна ценност е с индекс М – 58-13-I.  През 1981 година е изготвен проект за реставрация на паметника. Според този проект е предвидено оградата на имота да бъде запазена изградена от речни камъни с височина 2.00 метра конкретно към съседния имот, покрита с керемиди. Съдът приема, че предвидената по проект височина на оградата е именно 2.00 метра, изхождайки от данните, съдържащи се в архитектурния проект, представен от Националния институт за недвижимото културно наследство, а не от копията, находящи се на л.47,48 от делото. До 1999 година имотът е бил държавна собственост. Като паметник на културното наследство е реставриран/консервиран в периода 1981 – 1983 година.

         Имотът на ищеца до 2007 година бил общинска собственост – детска градина.

         За град Берковица е налице действащ регулационен план от 1997 година. Одобрена е и кадастрална карта през 2008 година. От заключението на вещото лице Л.А., направила заснемане, както и от представено по делото на л.40 – 42 контролно геодезическо заснемане, е видно, че границата между двата имота по регулация и по кадастрална карта съвпадат с малки изключения, които според мнението и на трите вещи лица е в рамките на допустимите стойности за грешка по чл.18 от Наредба 3/28.04.2005 година за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастрални регистри. Констатираното отклонение е на места от 0.11 до 0.21см. Оградата е изградена по регулационната граница, попада изцяло в имота на ответника с изключение на констатираните отклонения от 0.11 – 0.21 см на някои места.

През 2003 година в имота на ответника са изградени четири навеса. Покривите на три от тях имат по един скат, наднесен над оградата и съответно към имота на ищеца(покривите са двускатни и другият скат се оттича в имота на ответника. Визуална представа за разположението на трите навеса към имота на ищеца се придобива от снимките, приложени към заключението на вещото лице Л.А. на л.100 от делото). За да изгради тези навеси, покрити по този начин, ответникът се е снабдил с конструктивно становище и разрешение за поставяне (л.44, 45 от делото). Според мнението на вещите лица формално това конструктивно становище е спазено, тъй като по същество то не съдържа предписание с колко ската да е покрива на навесите и как да са ориентирани последните, а единствено, че следва да се отводнява с улуци в собствения имот. Категорично обаче не е спазено правилото, че покривната конструкция не може да бъде наднасяна над съседен имот. Издаденото разрешение е за поставяне на преместваем обект. Изграждането на навесите не е съгласувано с НИПК/НИНКН.

Вещите лица установиха в производството, че оградата в частта на трите навеса е 2.20 м при двата по – ниски навеса и 2.60 при по – високия среден навес. В тази част оградата е надзиждана, за да се затвори пространството между нея и покрива на навесите.

В останалата автентична част оградата завършва с покрив от оригинални едноулучни керемиди.

 

При така установените факти, съдът намира следното :

На първо място следва да се посочи ясно предмета на спора, тъй като съдът не може да се произнася извън очертаните от спора граници. В исковата молба е посочено, че се иска „премахване на построената ограда…, евентуално онези нейни части, които са изградени незаконно или не отговарят на нормативните изисквания и пречат на ползването на имота”.

В хода на производството и от събраните от делото доказателства се установи, че ищецът не ползва лично имота, а има наематели (сам по себе си този факт не е от значение за спора). Пространството до процесната ограда се използва предимно за паркиране на автомобилите на наемателите и техните клиенти. При дъждовно време водите от покривите на трите навеса се оттичат в имота на ищеца. Снеговалежите създават допълнителни усложнения поради тежестта на падащите от тях снежни маси. Допълнително от тези покриви по начина, по който са наднесени (около 40 – 50 см според вещите лица) над имота на ищеца, падат керемиди, което създава реална опасност както за паркираните автомобили, така и за преминаващите в близост хора. С оглед на това съдът намира за безспорно установено в производството, че е налице въздействие върху имота на ищеца, което пречи на нормалното му ползване, респ. пречи на собственика да упражнява правата си в пълен обем. Това доказано въздействие е резултат на наднесените над имота на ищеца покриви на построените в двора на ответника навеси. Тези навеси и покривите им обаче НЕ са предмет на делото. Съдът не възприема всякакви последващи исковата молба интерпретации, чрез които се цели да бъде внушено, че след като покривите на навесите опират(лежат) на оградата, то те са част от самата ограда, респ. след като те са пречка за упражняване правата на собственика, следва да бъде премахната цялата ограда. Ако се предположи хипотетично обратното и бъде постановено премахване на навесите, това би ли означавало, че ще се премахне и оградата поради „функционалната свързаност” на покрива на навесите с оградата?

На следващо място съдът приема, че изградената между имотите на страните каменна ограда е законно изградена и е част от обекта на архитектурното наследство „Къща на Никола К.”***. Къщата е особен вид паметник на културата. Жилищната сграда, двора и оградата съставляват цялостна неделима композиция, която е обект на опазване и съхранение като образец от Възрожденската култура на града. Не случайно в проекта за реставрация на комплекса се съдържат проекти и за двора и за оградата. Именно на тези проекти се позовава и защитната теза на ищеца досежно височината на оградата. Изграждането на оградата по регулационната линия между двата имота с височина 2.00 метра отговаря както на изискванията на ЗТСУ (отм.), действал към момента на изграждане/реставрация, така и на сега действащия ЗУТ. По разбиране на съда фактът, че по делото не е представен протокол за строителна линия за самата ограда сам по себе си не обуславя незаконност на построяването й. Пак подчертава, че оградата в случая следва да се разглежда като част от единна композиция – паметник на архитектурата. Некоректно е посочването на чл.34, ал.1 от Наредба 5 за правила и норми по ТСУ (отм.) за относима към случая. Тя касае „ограждането” на една обществена сграда. Когато става въпрос за поставяне на ограда между две и повече обществени сгради, относима е разпоредбата на чл.34, ал.3 от Наредбата, а според нея поставянето на огради между обществени сгради става по линията на ползването, т.е. оградата е ситуирана на правилното място.

През 2003 година върху част от оградата е извършена интервенция, като са надзидани около 40 см и 60 см съответно в частта заета от покрива на двата  по - ниски  и по – високия навес. Това е направено с цел да се запълни пространството между оградата и покривите на навесите. В такава насока са заключенията и на трите вещи лица. Именно тези части, допълнително изградените във височина на оградата, съдът намира за незаконно извършени. С тях се превишава максимално допустимата височина на ограда от такъв тип – 2.00 метра; за изграждането им липсва каквато и да е строителна документация и разрешения. Според задължителната практика, изразена в решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК (Р 453 от 06.01.2011 на ВКС по гр.д. 815/2010 г. II г.о; Р 430 от 27.10.2010 година по гр.д. 312/2010 г. , II г.о), когато правото на собственост е накърнено с незаконно строителство на регулационната линия или на недопустимо от нея отстояние, ищецът не следва да доказва как и с какво строителството ограничава правата му, достатъчно е само да изложи твърдения, че накърнението е в резултат на нарушението на благоустройствените норми. Такова твърдение се съдържа в исковата молба. Смисълът е, че благоустройствените норми, регулиращи отношенията по повод огражденията на имотите и отстоянията на постройките са създадени така, че да се гарантира спокойното упражняване на правата на собствениците на имотите. Затова всякога тяхното нарушаване води до извод за накърняване на тези права.

Искът към съда е формулиран, както бе посочено и по – горе, да бъде премахната оградата или онези нейни части, които пречат…Премахване на цялата ограда в случая е абсолютно немислимо и недопустимо доколкото се касае до обект на архитектурното наследство. Оградата е и законно изградена, както бе обяснено по – горе. Частта обаче от нея, която служи да уплътни пространството между самата ограда и покривите на трите навеса – по около 40 см при двата по – ниски навеса и около 60 см при по – високия навес, се явява незаконно изградена; тя не е част от оригиналната ограда; за нея липсва архитектурен проект още по – малко съгласуван с НИПК или както сполучливо се е изразило вещото лице Г.К. – довело е до свободна интерпретация на художествения образ на обекта. Именно тази част следва да бъде и премахната.

 

По изложените съображения съдът намира за основателен предявения иск, поради което последният следва да бъде уважен. Ищецът е претендирал направените в производството разноски, поради което такива  се дължат на основание чл. 78, ал. 1 ГПК

 

По горните съображения съдът

 

 

                                     Р     Е     Ш     И :

 

         ОСЪЖДА ЕТ „КАПКА – 58 – И.Ц.”, с ЕИК111008298, със седалище и адрес на управление гр. Берковица, ул. Пирин 13, представлявано от И.Ц.К. да премахне частта от построената между ПИ 03925.512.93 и ПИ 03928.512.94 ограда, която служи за уплътняване на пространството между самата ограда и покривите на изградените в имот 03928.512.94 навеси и надвишава допустимата височина на оригиналната ограда от 2.00 метра.

 

ОСЪЖДА ЕТ „КАПКА – 58 – И.Ц.”, с ЕИК111008298, със седалище и адрес на управление гр. Берковица, ул. Пирин 13, представлявано от И.Ц.К. ДА ЗАПЛАТИ на А.И.И., с ЕГН ********** ***  направените в производството разноски в размер на 1710, 75 лв.

 

         Решението подлежи на обжалване пред МОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                               РАЙОНЕН  СЪДИЯ :