Решение по дело №159/2015 на Окръжен съд - Кюстендил

Р       Е       Ш       Е        Н       И       Е  № 197

                                                     

                                                           

 

 

 

гр.Кюстендил, 23.08.2018 г.

 

 

 

 

 

Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в   публично съдебно заседание,

на петнадесети януари

през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Ваня Богоева

при участието на секретаря  Росица Стоицова,

 като разгледа докладваното от  съдия Ваня Богоева гр.д. № 159

по описа за 2015 г. на КнОС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по глава ХХХІІ-ра от ГПК.

              Образувано е по искова молба, подадена от „ОТП Факторинг България“ ЕАД,ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район „Оборище“, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 19, ет.2, представлявано от И.Г.Д.-М.– Изпълнителен директор, чрез пълномощника юрисконсулт Р.М.М.против Д.В.Д., ЕГН ********** и А.Л.Д., ЕГН **********,***, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.124, ал.2 ГПК вр. чл.415, ал.1 и чл.422, ал.1 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено по отношение на ответниците съществуване на вземане на ищеца срещу ответниците, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК №2148/21.10.2011 г. и изпълнителен лист от 24.10.2011 г., издадени по ч.гр.д.№3171/2011 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, произтичащи  от Договор за жилищен кредит от 28.06.2007 г., включващи сумата от 42 715.32 лева – главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 19.10.2011 г., до изплащане на вземането, сумата от 5 856.11 лева, представляваща лихва за периода от 28.12.2010 г. до 18.10.2011 г. и сумата от 3 782.46 лева, представляваща заемни такси.

   В исковата молба са изложени обстоятелства за това, че ищецът е придобил процесните вземания и те съществуват в негова полза по силата на сключен договор за цесия, с уточнението, че договорът за цесия и с него вземанията са прехвърляни от предходния кредитор  Банка „ДСК“ ЕАД след провеждане на заповедно производство. Изложени са обстоятелства във връзка с това, че първоначално правоотношението е възникнало между Банка „ДСК“ ЕАД в качеството й на „кредитор“ и ответниците Д., по силата на договор за жилищен кредит от 28 юни 2007 година. По силата на този договор ответниците са получили сума в размер на 44 000 лв., предоставена им за закупуване на подробно описан в исковата молба недвижим имот, находящ се в село Гирчевци. Според съдържанието на така сключеният договор и след усвояване на кредита, същият е следвало да бъде погасяван чрез месечни вноски, съобразно изготвен погасителен план, определящ размера и сроковете, в които същите са дължими, като изплащането им е следвало да бъде извършвано на 28-мо число от месеца. Така изготвеният погасителен план  е обективиран в Приложение 1, като неразделна част от договора. Конкретизирано е, че кредитополучателите са имали задължение за заплащане на фиксирана лихва за срок от време – първата година от договора, чиито размер е 1,5%, а за останалия срок, след изтичане на първата година, лихва, която е формирана от базов лихвен процент и надбавка, като базовият лихвен процент е бил в размер 3,69%  към момента на сключване на договора, посочен по-горе и стандартна надбавка в размер на 5 процентни пункта, или лихвеният процент, който към този момент е формиран и е 8,69 %. Посочено е, че като обезпечения на договора за кредит и съобразно постигнатото съгласие в т.8 от него е учредена договорна ипотека върху имота, който е описан и предназначен за покупка от ответниците.

Ищецът се позовава на общи условия към договора за кредит, които счита за неразделна част от същия и предвидената възможност в т. 20.2 от Общите условия, кредитът да бъде обявен за предсрочно изискуем, в случай, че е налице забава в плащанията на главница и/или лихва за период над 90 дни. В този случай за банката възниква възможност да обяви кредита за предсрочно изискуем, като е предвидена и възможност до предявяване на молба за събиране по съдебен ред на вземането, остатъкът от кредита да бъде олихвяван с договорения лихвен процент, който да бъде увеличен с наказателна надбавка в размер на десет пункта. Последвало е сключване на две допълнителни споразумения, с всяко от които между страните е постигано съгласие за обявяване на размер на остатък от кредита, както и начина и сроковете, в които ще бъдат погасявани задълженията.

Първоначално е сключено допълнително споразумение на 09.12.2009 г., според което към посочената дата остатъкът от дълга на ответниците е в размер на 45121.99 лв., в т.ч. главница от 42655,32 лв., редовна договорена лихва в размер на 1773,17 лв. и наказателна лихва в размер на 693.50 лв. От тези суми е внесена сума в размер на 600 лв., като кредиторът се е отказал от вземане за наказателна лихва, чиито размер е 692.80 лв., за посочения в исковата молба период. Договорен е гратисен период за издължаване на остатъка от дълга в размер на 43828 лв., като гратисният период касае издължаването на главницата и то е за срок от шест месеца. През този период кредитополучателите е следвало да заплащат месечна лихва по погасителния план в размер на 190 лв. Непогасената част от начислената лихва е договорено да бъде капитализирана към остатъка от главницата към първия работен ден, следващ последната падежна дата от посочения шестмесечен гратисен период. Предвидени са условия за начина, по който ще бъде капитализирана лихвата и условията, при които ще се капитализира лихвата при настъпване на предсрочна изискуемост при настъпване на някое от конкретно договорените основания. Предвиден е и ред и начин, по който за Банката е предвидена възможност да начислява сторнирана наказателна лихва. Заявено е, че крайният срок за издължаване на кредита не е променен, т.е. същият е запазен. Размерът на лихвата по кредита към момента на подписване на споразумението е в размер на общо 10.69%.

Последвало е подписване на второ допълнително споразумение с дата 07.10.2010 г., с което страните са заявили и постигнали съгласие за размера на общия дълг към този момент с посочване на дължимата главница от 42655.32 лв., редовна лихва 3652.09 лв. и наказателна лихва 83.91 лв. Погасяване от тези суми кредитополучателите са направили в размер на 0,12 ст. Посочено е вземането за наказателна лихва, от което кредиторът се е отказал, период за това, както и условията по които и при които ще се погасява остатъкът от дълга, чиито размер според твърдението в исковата молба е 42655 лв., с договорен срок от 36 месеца, считано от датата на сключване на това второ споразумение, с отново договаряне възможност за предсрочна изискуемост при непогасяване на дължимите вноски в срок. Договорен е индивидуален погасителен план за гратисния период от 18 месеца с нарастващи фиксирани месечни погасителни вноски при равни времеви периоди. Посочен е размерът на вноската за първия шестмесечен период, както и размерите за втория и третия шестмесечни периоди, възможност при неплащане през гратисния период на редовните лихви, същите да се капитализират и издължаване на кредита с анюитетни вноски, т.е. на равни месечни вноски, които включват лихва и главница за остатъчния срок. Предвидени са условия, при които лихвата ще се определя в случай на настъпване на предсрочна изискуемост. Посочено е, че към датата на подписване на второто допълнително споразумение, лихвата е в размер на общо 10.69 %., размерът, който е посочен и за лихвата по първото допълнително споразумение.

 

                                                                            - 2 -

 

Изложено е твърдение, че към 01.04.2011 год. кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем, т.е. предсрочната изискуемост, според твърденията на ищеца е настъпила на тази дата, като се твърди, че за настъпилата предсрочна изискуемост, двамата ответници са уведомени с покана-уведомление от 08.04.2011 год. Предоставен е 14-дневен срок за погасяване на целия остатък от кредита, след който срок ответниците са предупредени, че кредиторът ще реализира правата си по съдебен ред. Посочено е, че към 19.10.2011 год. са изминали 353 дни забава в плащанията. Конкретизирано е, че към посочената дата 01.04.2011 год. са неплатени четири погасителни вноски, а именно тези, дължими на 28.12.2010 год., както и на 28 януари, на 28 февруари и на 28 март, за 2011 г. – всички четири вноски в размер на по 212 лв. След настъпване на предсрочната изискуемост, ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение на основание чл.417, т.2 ГПК по реда на заповедното производство. Било е образувано частно гр.дело № 3171/2011 год. на Районен съд-Кюстендил. Искането е уважено и е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение под № 2148 от 21.10.2011 г., въз основа на представено извлечение от счетоводните книги на Банка „ДСК“ ЕАД, която в качеството си на „кредитор“ е направила искането в заповедното производство. Според заповедта за изпълнение са дължими суми, като главница от 42715,32 лв. по договора за жилищен кредит, 5 856,11 лв. лихва изтекла за периода 28.12.2010 г. до 18.10.2012 г. и заемни такси в общ размер 3782,46 лв., като е издадена заповед и за дължима законна лихва върху главницата от 19.10.2011 г. до окончателното заплащане на сумите.

След осъществяване на заповедното производство, на 25.01.2012 г. Банката е цедирала вземанията си по силата на сключен договор за покупко-продажба на вземане в полза на ищовото търговско дружество, което към момента на сключване на договора е имало правно-организационна структура - еднолично дружество с ограничена отговорност. Последвало е вписване на договора за цесия. Изложени са твърдения за това, че е било предвидено изрична възможност договорената между цедента и цесионера, в т. 5.4 от процесния договор за цесия, уведомяването за извършеното прехвърляне на вземането да бъде извършено от цедента, а не от предходния кредитор. Това уведомяване в исковата молба се твърди да е сторено на 25.01.2012 г. и втори път на 19.09.2014 год. с уведомителни писма, които ищцовото търговско дружество ги е изпратило. Също така, ищецът счита, че ответниците са уведомени за извършеното прехвърляне на вземането и с връчената им покана за доброволно изпълнение по образуваното изпълнително производство, а именно по изпълнително дело №984/2012 г . При условията на евентуалност в исковата молба се поддържа твърдение, че в случай, че не се приеме с поканата за доброволно изпълнение да е извършено уведомяване на длъжниците, то да се счита, че те са уведомени с исковата молба. Ищецът се е позовал на съдебна практика, възприемаща възможността, това да бъде сторено и с исковата молба

Във връзка с процесуалната допустимост на иска, ищецът е посочил, че е последвало възражение от длъжниците по реда на чл. 414 от ГПК в заповедното производство, моментът и сроковете, в които съответно ищецът е уведомен за така постъпилото възражение и съответно срока, в който искът е предявен, обосноваващи твърдения на ищеца за това, че искът е допустим.

Направено е уточнение, съобразно дадени от съда указания и пояснения за начина, по който е формиран размерът, като е уточнен размерът и периодът за дължимост на претендираните вземания за възнаградителна лихва, чиито размер е конкретизиран на сумата от 4074,62 лв., съответно наказателна лихва от 1781,49 лв. и дължимите периоди за това - за първата от 28.12.2010 г. до 18.10.2011 г.,  а за втората, период от 01.04.2011г. до 18.10.2011 г. Уточнено е основанието за дължимост на заемната такса и как е формиран размерът на претендираната сума, като е конкретизирано, че заемната такса в общ размер на 3652.09 лв. заявен в исковата молба включва сума от 95.00 лв., представляваща годишна такса управление, застраховка в размер на 35.37 лв. и отсрочени лихви - 3652,09 лв., дължими по силата на допълнителното споразумение от 07.10.2010 г., чл.1.1 от него.

Претендира се по отношение на ответниците да бъде призната дължимостта на конкретизираните по размер от ищеца суми, представляващи вземания, придобити от него, както бе посочено по силата на договор за цесия, с която са прехвърляни вземанията на първоначалния кредитор, възникнали по договор за жилищен кредит.

От страна на ответниците е подаден отговор в срока по чл.367, ал.1 ГПК, с който  същите са направили възражение за недопустимост на исковата молба, аргументирано с това, че заповедното производство е протекло при участието на първоначалния кредитор Банка „ДСК“ ЕАД, а исковото производство е образувано въз основа на искова молба, която е подадена от цесионера „ОТП Факторинг България“ ЕАД и възражението е за това, че длъжниците са уведомени за цедиране на вземанията едва с исковата молба и доколкото това е сторено от цедента, а не от цесионера, то по отношение на тях договорът на цесия твърдят, че няма действие. Оспорват твърденията, изложени в исковата молба, извършеното прехвърляне на вземанията да им е съобщено по начина, твърдян в исковата молба, както и това да е сторено правомерно, съобразно изискванията на чл.99, ал.4 от ЗЗД. Позовават се на възприетите разрешения на въпроса за възможността за уведомяване с исковата молба, обективирани в постановени съдебни актове по реда на чл.290 от ГПК, формиращи задължителна съдебна практика.

Подробно са обосновани твърдения за наличие на неравноправни клаузи, като е направено възражение в този смисъл и се иска да бъдат възприети за нищожни като неравноправни клаузи, представляващи членове 7, 11, 12 и 14 от Договора за кредит, т.2 от Допълнително споразумение от 09.12.2009 год., с твърдението, че същите представляват неравноправни клаузи, съобразно действащите разпоредби на чл.143 и 146 от Закона за защита на потребителите.

Възраженията са в смисъл, че посочените клаузи са неравноправни и по-конкретно т.25.3 от Общите условия към договора, която предвижда неправомерна според ответниците възможност за едностранно променяне на базовия лихвен процент. Друго възражение, обосноваващо неравноправност на клаузите е това, че е предвиденото едностранно променяне на базовия лихвен процент с неизвестна за длъжниците методиката за формиране на същия, нарушаване изискването базовият лихвен процент да бъде определян при съобразяване настъпилите промени и към края на съответната календарна година, както и това че при промяната, същият е единствено завишаван без да се отчита настъпилите промени в смисъл за намаляване на базовия лихвен процент. Също така са направени възражения, че за предприетите действия по промяна на базовия лихвен процент, съответно размера на дължимата лихва, банката не е уведомявала по подходящ начин, респективно по предвиден нормативно начин длъжниците. Т.е. същите са неуведомени.

С подадената в срока по чл.372, ал.1 ГПК допълнителна искова молба, ищецът е застъпил становище, че всички извършени промени са съобразени с постиганото съгласие между страните по първоначалния договор за кредит и допълнителните споразумения, с подробно пояснение за клаузите, с които това е регламентирано. Оспорено е твърдението на ответниците за това, че същите са били принудени да скрлючат двете допълнителни споразумения, като се позовават на подадени молби от тях, с които е инициирано сключването им.

Ответниците в депозирания допълнителен отговор в срока по чл. 373 ГПК, са направили възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземането за договорна лихва и изтеклата мораторна лихва, както и възражение, че не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, поради това, че са неуведомени по надлежния ред длъжниците, т.е., че волеизявлението на банката не е стигнало до знанието им.

Кюстендилският окръжен съд след извършената съвкупна преценка на събраните доказателства, доводите и възраженията на страните, въз основа на закона и при условията на чл. 235, ал.2 ГПК и чл. 235, ал.3 ГПК, прие за установено следното:

                                                                                    - 3 -

 

От приетите по делото писмени доказателства се установи, че „Банка ДСК“ ЕАД с договор за покупко – продажба на вземане от 25.01.2012 г. е продала на ищеца „ОТП Факторинг България“ ЕООД вземане, произтичащо от Договор за кредит от 28.06.2007 г., сключен между кредитора „Банка ДСК“ ЕАД и кредитополучател Д.В.д., с разрешен размер от 44 000 лева, с общ размер на цедираното вземане, към дата на подписване на договора за цесия, от 54 462.59 лева, от които: 42 715.32 лева просрочена главница; 5 656.11 лева – присъдени лихви; 1888.08 – законна лихва и 4 903.08 лева – такси и разноски. кредит №414 от 07.01.2008 г. е предоставил на „Г.Б.Х. Транспортайшън“ ООД кредит за инвестиционни цели в размер на 50 000 лева за закупуване на товарен автомобил и ремарке.

           С уведомления от 25.01.2012 г. и 19.09.2014 г. цесионера „ОТП Факторинг България“ ЕООД е уведомило ответниците Д. за настъпилата цесия, което обстоятелство е станало на 15.10.2014 г., видно от уведомление за доставена куриерска пратка на Български пощи, като в същото изрично е упоменато съдържанието на пратката, а именно „уведомление за цесия от 25.01.2012 г.“.

От представения по делото Договор за жилищен кредит с дата 28.06.2007 г., сключен между кредитора „Банка ДСК „ ЕАД и длъжниците Д.В.Д. и А.Л. Таскова се установява, че страните са се договорили банката – кредитор да предостави на кредитополучателите кредит в размер на 44 000.00 лева за покупка на следния недвижим имот: ½ идеална част от терена на УПИ XIII – 25 в квартал 5 по плана на с. Гирчевци, община Кюстендил, целият състоящ се от 1370 кв.м., заедно с втория етаж от масивната жилищна сграда и таванските помещения. В чл.2 от договора е уговорено длъжниците да погасят задълженията си в срок от 360 месеца от момента на усвояване на кредита. В чл.7 от Договора е уговорено, че кредитополучателите заплащат фиксирана лихва за първата година от срока на кредита в размер на 1.5 %, като за останалия срок от кредита кредипололучателите заплащат лихва, формирана от базов лихвен процент и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка, съгласно Условия за ползване на преференциален лихвен процент по програма ДСК „Уют“. Към датата на сключване на договора базовият лихвен процент е 3.69%, стандартната надбавка е в размер на 5 процентни пункта или лихвения процент по кредита е общо 8.69%. В чл.11 от Договора е записано, че неразделна част от същия са Общите условия за предоставяне на ипотечни кредити, а в чл.12 е уговорено, че кредитополучателя заплаща такси, съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които Банка „ДСК“ ЕАД прилага по извършвани услуги на клиента. Чл.14 установява, че банката може едностранно да изменя или допълва общите условия и Тарифата, за което уведомява кредитополучателя. В чл.25.3 от ОУ към процесния договор е упоменато, че кредиторът има право едностранно да променя базовия лихвен процент и таксите, за което уведомява Кредитополучателя по подходящия начин, като е конкретизирано при наличие на кои обстоятелства е допустимо такова изменение. Към договора е приложен погасителен план, установяващ срока за погасяване на кредита и размера на всяка една погасителна вноска. В чл.20.1 от ОУ към Договора за кредит е уговорено, че при забава на плащането на месечна вноска за главница и/или лихва от деня, следващ падежната дата, определена в Договора, остатъкът от кредита се олихвява с договорената лихва, увеличена с наказателна надбавка от 3 процентни пункта, както и че при допусната забава в плащанията над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем.

             С Допълнително споразумение от 09.12.2009 г. страните по Договора за кредит №**********/28.06.2007 г. са постигнали следните договорености: към посочената дата остатъкът от дълга на ответниците възлиза на 45121.99 лв., в т.ч. главница от 42655,32 лв., редовна договорена лихва в размер на 1773,17 лв. и наказателна лихва в размер на 693.50 лв. От тези суми е внесена сума в размер на 600 лв., като кредиторът се е отказал от вземане за наказателна лихва, чиито размер е 692.80 лв., за посочения в исковата молба период. Договорен е гратисен период за издължаване на остатъка от дълга в размер на 43828 лв., като гратисният период касае издължаването на главницата и то е за срок от шест месеца. През този период кредитополучателите е следвало да заплащат месечна лихва по погасителния план в размер на 190 лв. Непогасената част от начислената лихва е договорено да бъде капитализирана към остатъка от главницата към първия работен ден, следващ последната падежна дата от посочения шестмесечен гратисен период. Предвидени са условия за начина, по който ще бъде капитализирана лихвата и условията, при които ще се капитализира лихвата при настъпване на предсрочна изискуемост при настъпване на някое от конкретно договорените основания. Предвиден е и ред и начин, по който за Банката е предвидена възможност да начислява сторнирана наказателна лихва.      

        Заявено е, че крайният срок за издължаване на кредита не е променен, т.е. същият е запазен. Размерът на лихвата по кредита към момента на подписване на споразумението е в размер на общо 10.69%.

        С подписването на второ допълнително споразумение с дата 07.10.2010 г., страните са заявили и постигнали съгласие за размера на общия дълг към този момент с посочване на дължимата главница от 42655.32 лв., редовна лихва 3652.09 лв. и наказателна лихва 83.91 лв. Погасяване от тези суми кредитополучателите са направили в размер на 0,12 ст. Посочено е вземането за наказателна лихва, от което кредиторът се е отказал, период за това, както и условията по които и при които ще се погасява остатъкът от дълга, с договорен срок от 36 месеца, считано от датата на сключване на това второ споразумение, с отново договаряне възможност за предсрочна изискуемост при непогасяване на дължимите вноски в срок. Договорен е индивидуален погасителен план за гратисния период от 18 месеца с нарастващи фиксирани месечни погасителни вноски при равни времеви периоди. Посочен е размерът на вноската за първия шестмесечен период, както и размерите за втория и третия шестмесечни периоди, възможност при неплащане през гратисния период на редовните лихви, същите да се капитализират и издължаване на кредита с анюитетни вноски, т.е. на равни месечни вноски, които включват лихва и главница за остатъчния срок. Предвидени са условия, при които лихвата ще се определя в случай на настъпване на предсрочна изискуемост. Посочено е, че към датата на подписване на второто допълнително споразумение, лихвата е в размер на общо 10.69 %., размерът, който е посочен и за лихвата по първото допълнително споразумение.

         От приложените към делото покани – уведомление с дата на издаване 04.04.2011 г. и приложени обратни разписки, се установява, че банката – кредитор се е възползвала от правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, поради забава в погасяване на задълженията по кредита, като същите са връчени на длъжниците на 26.04.2011 г.

По делото е приложена справка за движението по кредита за периода от 01.01.2007 г. до 29.04.2015 г.; Тарифа за таксите по жилищни и ипотечни кредити; Условия за ползване на преферентен лихвен процент по жилищен или ипотечен кредит по програма ДСК „Уют“; Решение на Комитета за управление на активите и пасивите на „Банка ДСК“ ЕАД от 20.03.2008 г. и от 16.10.2008 г.

           След настъпване на предсрочната изискуемост на кредита Банка ДСК ЕАД е поискала издаване на заповед за изпълнение на основание чл.417, т.2 ГПК по реда на заповедното производство. Било е образувано частно гр.дело № 3171/2011 год. на Районен съд-Кюстендил. Искането е уважено и е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение под № 2148 от 21.10.2011 г., въз основа на представено извлечение от счетоводните книги на Банка „ДСК“ ЕАД, която в качеството си на „кредитор“ е направила искането в заповедното производство. Според заповедта за изпълнение са дължими суми, като главница от 42715,32 лв. по договора за жилищен кредит, 5 856,11 лв. лихва изтекла за периода 28.12.2010 г. до 18.10.2012 г. и заемни такси в общ размер 3782,46 лв., като е издадена заповед и за дължима законна лихва върху главницата от 19.10.2011 г. до окончателното заплащане на сумите.

         

                                                                                       - 4 -        

 

            Длъжниците по издадената заповед за изпълнение по чл.417 ГПК в законоустановения срок са депозирали по реда на чл.414 ГПК възражение относно дължимостта на отразените в заповедта суми.

            От приетата и неоспорена съдебно – счетоводна експертиза, изготвена от в.л. Я.А. се установява, че на 28.06.2007 г. по банковата сметка с титуляр Д.В.Д. и сътитуляр А.Л.Д. е постъпила сумата от 44 000.00 лева с основание – усв. КСПЖ. Установява се също така, че за периода от дата на предоставяне на сумата по кредита 28.06.2007 г. до 09.12.2009 г., датата на сключване на първото допълнително споразумение, кредитополучателят е платил общо 7 802.64 лева, от които 1 404.68 лева – главница; 5 954.05 лева – лихва по редовна главница; 2.31 лева – лихва по просрочена главница; 124.13 лева – такса закъснение и 317.47 лева – данъци/такси, а за периода от 09.12.2009 г. дата на сключване на допълнително споразумение №1 до 07.10.2010 г. – датата на сключване на допълнително споразумение 02 кредитополучателят е платил общо 1 300.12 лева, от които 1 300.02 лева за лихва и 0.10 лева просрочена лихва. За периода от 07.10.2010 г. до 26.10.2011 г. кредитополучателят е платил общо 1 409.50 лева, от които: 640.75 лева лихва и 768.75 лева такса закъснение. Установено е, че кредитополучателите по сключения договор за кредит и допълнителните споразумения до 26.10.2011 г. са платили общо 10512.26 лева, с които са погасени:  1404.68 лева – главница; 7 894.82 лева лихва; 2.41 лева лихва по просрочена главница; 892.88 лева такса закъснение и 317.47 лева данъци/такси. Установява се също така, че последната дата, на която е погасена главницата в размер на 19.60 лева е 30.09.2009 г. и с вноска на 26.04.2011 г. е погасена лихва в размер на 200.75 лева, след които дати няма данни за постъпване на други плащания по кредита. Установено е, че общият размер на дължимите суми по договор за жилищен кредит от 28.06.2007 г. изключените към него допълнителни споразумения е в размер на 52 2353.89 лв., от който 3782.46 лв. заемни такси; 5856.11 лв. лихви за периода от 28.12.2010 г. до 18.10.2011 г. и 42 715.32 лв. главница, като от този размер след приспадане на платените суми след датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК – 19.10.2011 г. е в размер на 52 153.89 лв. Установява се, че на 25.01.2012 г. между „Банка ДСК“ ЕАД и „ОТП Факторинг България“ ЕООД е сключен договор за цесия с общ размер на цедираното вземане към датата на подписване на договора от 54 462.59 лв. Установено е, че съгласно изготвен погасителен план към процесния договор за кредит общата сума за погасяване възлиза на 119 299.82 лв. в това число 44 000 лв. главница и 75 299.82 лв. лихва. За периода от предоставяне на кредита до 26.10.2011 г. са платени общо 10 512.26 лв., като размерът на дълга към 26.10.2011 г. след приспадане на платените суми към тази дата възлиза на 52 153.89 лв. Вещото лице установява, че лихвения процент по сключения договор е променян от 28.06.2008 г. по Протокол № 13 от 20.03.2008 г. на Комитета за управление на активите и пасивите на „Банка ДСК“ ЕАД от 4.19 % на 4.69 % и от 21.10.2018 г. по Протокол № 46 от 16.10.2008 г. на Комитета за управление на активите и пасивите на „Банка ДСК“ ЕАД от 4.69 % на 5.69 %. Установява се също така, че за периода от 28.06.2007 г. до 28.12.2010 г. са платени общо 9102.76 лв. за погасяване задължения по кредита като са погасени главница в размер на 152.39 лв. или със 167.71 лв. в повече от погасената за същия период сума по банкови извлечения и лихва в размер на 7086.46 лв. или със 167.71 лв. по-малко от погасената за същия период сума по банкови извлечения. Вещото лице установява, че след 19.10.2011 г. – датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 26.10.2011 г. е платена сумата от 200 лв. В таблици № 6 и № 7 към заключението на вещото лице, същото е показало промени на лихвения процент през периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2011 г. От представената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че след 19.10.2011 г. длъжникът извършил плащане по сметка с титуляр „ОТП Факторинг България“ ЕООД общо на сумата от 350 лв., а съгласно представените извлечения от банковата сметка се установява, че на 26.10.2011 г. е платена сумата от 200 лв., с която са платени такси закъснение. Установява се също така, че базисния лихвен процент на „Банка ДСК“ ЕАД се определя съгласно методика при следните обективни фактори: цена на капитала, лихвени фактори и нелихвени фактори. Сочи се, че промените в показателите показващи трайна тенденция на повишаване за повече от три месеца са основание за промяна в БЛП, условия предвидени в т. 25.3 от общите условия за промяна в размера на БЛП, като промени в лихвената политика на банката са извършвани от Комитет за управление на активите и пасивите на банката и са обявявани на информационни табла в офисите на „Банка ДСК“ ЕАД и на официалния й сайт. Вещото лице намира, че лихвите са правилно изчислени съгласно методиката на банката.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

По допустимостта:

Съдът намира за неоснователно възражението на ответниците за недопустимост на предявения спрямо тях иск, доколкото цесията не е породила действие спрямо тях поради ненадлежното съобщаване за цедирането на задължението на длъжниците. Възражението на ответниците, че ответникът не е активно материалноправно легитимиран да претендира вземания по процесния договор за кредит, поради липсата на уведомяване за  придобиване на дълга от него с Договор за цесия от 25.01.2012 г., е неоснователно. Действително съобразно чл. 99, ал.4 от ЗЗД прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор, но това правило има значение само при противопоставяне на възражение за извършено погасяване на задължението към стария кредитор. Съдебната практика е константна, че предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. В случая е съобщаването за извършената цесия от страна на приобретателя на вземането е правно допустимо. С оглед приложените по делото уведомления от 25.01.2012 г. и 19.09.2014 г. цесионера „ОТП Факторинг България“ ЕООД е уведомило ответниците Д. за настъпилата цесия, което обстоятелство е станало на 15.10.2014 г., видно от уведомление за доставена куриерска пратка на Български пощи, като в същото изрично е упоменато съдържанието на пратката, а именно „уведомление за цесия от 25.01.2012 г.“. при тези данни съда приема, че длъжниците са надлежно уведомени за настъпилата цесия. За пълнота следва да се има в предвид, че в случая връчването на исковата молба, ведно с приложенията, едно от които е уведомлението за договора за цесия, осъществява фактическия състав на чл. 99, ал.4 от ЗЗД, респективно длъжниците следва да се считат уведомени за цесията и възражението им за непротивопоставимост, се явява неоснователно.

С оглед задължителните указания по т. 10а от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК, съдът извърши и служебна проверка за наличието на възражение по чл. 414, ал. 1 от ГПК, респ. и за спазването на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, при която се установи, видно и от материалите по приложеното заповедно производство, че в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК за вземането, предмет на настоящата искова молба. Срещу заповедта е било подадено от ответниците възражение по чл. 414 ГПК в срок, в резултат на което и в срока по чл. 415 ГПК ищецът е предявил настоящия иск по  чл. 422 ГПК. С оглед изложеното се приема, че установителният иск е допустим.

По основателността: Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.124, ал.2 ГПК вр. чл.415, ал.1 и чл.422, ал.1 ГПК.

С оглед разпределението на доказателствената тежест в процеса при така предявените искове в тежест на ищеца е да докаже възникването и дължимостта на спорните вземания, а

                                                                                        - 5 -

 

от своя страна ответниците следва да докажат фактите, които изключват, унищожават или погасяват това вземане.

По претенцията за главница:

В разглеждания казус ищеца основава претенцията си за главница, на настъпила предсрочна изискуемост на задължението на 26.04.2011 г.- датата на обявяване на длъжниците на предсрочната изискуемост, поради неплащане на четири погасителни вноски, а именно тези, дължими на 28.12.2010 год., както и на 28 януари, на 28 февруари и на 28 март, за 2011 г. – всички четири вноски в размер на по 212 лв., което обстоятелство се установява от неоспореното заключение на ССч.Е, а датата на настъпване на предсрочната изискуемост - 26.04.2011 г. от приетите по делото уведомления с приложен към тях отрязък от уведомление за доставени куриерски услуги от български пощи.

Защитната теза на ответниците е, че договорът съдържа неравноправни клаузи, което води до тяхната нищожност. В случая на първо място следва да се посочи, че с оглед момента на началното договаряне, процесният договор е извън приложното поле на специалния Закон за потребителския кредит (отм.), действащ от 01.10.2006 г., но към него е приложима общата императивна закрила срещу неравноправно договаряне, предвидена в Закона за защита на потребителите /в сила от 10.06.2006 г./. Това е така защото кредитът е предоставен на физически лица като обявената основна цел изключва те да са действали като професионалисти и съответно следва да се приемат за потребители по смисъла на § 13, т.1 от ЗЗП, същевременно другата страна е търговско дружество, лицензирано като банка, съответно и предоставянето на кредит несъмнено е в рамките на специалната му търговска дейност.

Съгласно чл.143, ал.1 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, при определените неизчерпателно посочени от законодателя хипотези, между които – предвидената от търговеца възможност да променя едностранно условията по договора въз основа на непредвидено в него основание. По силата на чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите с потребител са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Клаузите, които не са уговорени индивидуално са дефинитивно определени в чл.146, ал.2 от ЗЗП. В чл.144 от ЗЗП са посочени изключенията към които хипотезите на чл.143, ал.1, т.7, т.10 и т.12 от ЗЗП са неприложими.

Ответниците сочат за неравноправни следните клаузи от договора за кредит: членове 7, 11, 12 и 14 от Договора за кредит, т.2 от Допълнително споразумение от 09.12.2009 год., с твърдението, че същите представляват неравноправни клаузи, съобразно действащите разпоредби на чл.143 и 146 от Закона за защита на потребителите.

Възраженията са в смисъл, че посочените клаузи са неравноправни и по-конкретно т.25.3 от Общите условия към договора, която предвижда неправомерна според ответниците възможност за едностранно променяне на базовия лихвен процент. Друго възражение, обосноваващо неравноправност на клаузите е това, че е предвиденото едностранно променяне на базовия лихвен процент с неизвестна за длъжниците методиката за формиране на същия

В чл.11 от процесния договор за кредит е записано, че неразделна част от същия са Общите условия за предоставяне на ипотечни кредити, а в чл. 12 е уговорено, че кредитополучателят заплаща такси, съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които Банка „ДСК“ ЕАД прилага по извършвани услуги на клиента. Чл.14 установява, че банката може едностранно да изменя или допълва общите условия и Тарифата, за което уведомява кредитополучателя. В чл.25.3 от ОУ към процесния договор е упоменато, че кредиторът има право едностранно да променя базовия лихвен процент и таксите, за което уведомява Кредитополучателя по подходящия начин, като е конкретизирано при наличие на кои обстоятелства е допустимо такова изменение.

Съдът счита, че тези клаузи от договора са неравноправни по смисъла на чл. 143, т.10 от ЗЗП, тъй като съдържат уговорки във вреда на потребителя, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, като позволяват на търговеца да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание. Следва да се посочи, че в договора липсва методика, по която банката да изчислява БЛП. Не е посочено  по каква причина и на какво основание е допустимо изменение на БЛП, както и при какви критерии, съобразявани от банката това е допустимо. В нарушение на изискването за добросъвестност е задължението на кредитополучателите да не участват при договарянето на БЛП, както е недопустимо същите предварително да се съгласяват с всякакви възможни промени на БЛП. От изложеното става ясно, че в договора е изключена възможността потребителят да влияе по някакъв начин в договорните отношения между страните, както и че същия е поставен в състояние на зависимост от волята на органи и служители на банката, т.е. от субективни фактори, а не от обективни икономически критерии. Това безусловно представлява значително неравновесие между правата и задълженията на банката и потребителя и по своя характер са неравноправни клаузи, защото така формулирани са изцяло в полза на банката и в ущърб на кредитополучателите.

Съдът счита, че са неприложими изключенията от забраните по чл.143, т.10 и т.12 от ЗЗП, които са предвидени  в чл. 144, ал.2 и ал.3 от ЗЗП. В тази връзка следва да се посочи, че с решение № 205/07.11.2016 г. по т.д. №154/2016 г. на ВКС, ТК, І ТО, постановено по реда на чл.290 ГПК, са дадени разяснения, че  уговорената неиндивидуално в договора за кредит възможност за едностранно увеличаване от страна на банката на първоначално съгласувания размер на базовия лихвен процент, при необявени предварително и невключени като част от съдържанието на договора ясни правила за условията и методиката, при които този размер може да се променя до пълното погасяване на кредита, не отговаря на изискването за добросъвестност, поради което по отношение на тази клауза изключението по чл. 144, ал.3, т.1 ЗПП е неприложимо.

С оглед на изложеното, съдът намира, че с посочените клаузи от договора за кредит са уговорени във вреда на потребителите възможности за банката едностранно да променя условията на погасяване на кредита, без да е информирала насрещната страна по ясен и достъпен начин за критериите, по които ще се извършват измененията както на БЛП, така и на дължимите такси и комисионни.

Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, като разпоредбата на ал. 2 дефинира кои клаузи не са уговорени индивидуално - тези, които са изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, като е посочен пример за такива клаузи при договорите, сключвани при общи условия, като изброяването не е изчерпателно. В случая от събраните по делото доказателства не се установи клаузите на процесния договор или някои от тях  да са индивидуално уговорени, тъй като те са част от стандартни, изготвени предварително условия на банката и кредитополучателите не са имали възможност да влияят върху съдържанието им. По делото липсват данни включването на спорните клаузи в договора за кредит да са в резултат на изричното им обсъждане и съгласие на потребителите по отношение на тяхното съдържание, като доказателствената тежест за установяване на тези обстоятелства е на банката.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че клаузите на чл. 7, чл. 11, чл. 12 и чл. 14 от Договора за кредит, т.2 от Допълнително споразумение от 09.12.2009 год. и т.25.3 от Общите условия към Договора  за жилищен кредит от 28.06.2007 г. не са индивидуално уговорени и са неравноправни по смисъла на чл. 143, т.10  от ЗЗП, поради което същите са нищожни, съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП, като за нищожността съдът следи служебно, дори и без позоваване на страната на това обстоятелство.

                                                                       - 6 -

 

Наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, не води до неговата нищожност, ако договорът може да се прилага и без тези клаузи, съгласно чл.146, ал.5 от ЗЗП, като нищожните клаузи не произвеждат действие между страните по договора.

Имайки предвид неравноправността на посочените клаузи от договора за кредит и предоставената на съда възможност да корегира неравноправните клаузи, размерът на дължимата от ответниците  договорна лихва следва да бъде определен въз основа на първоначално договорения между страните фиксиран размер от 3.69 % БЛП + 5.00 пункта надбавка, защото тази договорка е най-благоприятна за потребителя, съгласно чл. 147, ал. 2 ЗЗП или лихвен процент общо за кредита, възлизащ на 8.69 %.

При извършено от съда преизчисление на дължимите вноски, чрез електронна програма за изчисление на лихви и вземайки предвид и извършените от ответниците погасявания по кредита се установява, че дължащата се от ответниците договорна лихва възлиза на 4 227.21 лева.

С оглед направеното от ответниците възражение за изтекла погасителна давност по отношение на дължимата по договора за кредит договорна лихва и предвид датата на настъпване на  предсрочната изискуемост на кредита, а именно 26.04.2011 г. и датата на предявяване на настоящия иск – 29.0.10.2014 г., се установява, че за периода от 26.04.2011 г. до 29.10.2011 г. правото на иск за вземането на ищеца за договорна лихва е погасено по давност, предвид чл. 111, б.”в” от ЗЗД. Предвид това от дължащата се лихва в размер на 4 227.21 лева  следва да се приспадне лихвата за посочения по-горе период, възлизаща на 1 927.51 лева, се установява, че ответниците имат задължение спрямо ищеца за договорна лихва в размер на 2 299.70 лева.

От приетата по делото ССчетЕ се установява дължимост на сумата от 42 715.32 лева главница, 3 782.46 лева заемни такси и посочената по-горе сума от 2 299.70 лева – договорна лихва или общо сума в размер на 48 797.48 лева за която сума ще бъде уважен предявения иск като основателен и доказан, а за разликата до предявения размер от 52 353.89 лева иска ще бъде отхвърлен като неоснователен.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца се дължат деловодни разноски според доказателствата за извършени такива и съразмерно с уважената част от иска. Изчислен и по посочения начин в полза на ищеца, следва да се присъдят разноски в размер на 3 292.20 лв.

Предвид направеното искане от ответниците и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, в тяхна полза следва да се присъдят деловодни разноски според доказателствата за извършени такива и съразмерно с отхвърлената част от иска, чиито размер възлиза на 33.96 лв.

Съгласно т.12 от ТР № 4/2013 г. съдът следва да се произнесе по разноските в заповедното производство. В заповедта за изпълнение са включени разноски в размер на 2020.62 лв.

    Воден от горното, Кюстендилският окръжен съд

                                          

                                                       

 

 

 

Р       Е      Ш       И:

 

                

 

 

 

ПРИЗНАВА на основание  чл. 422 вр. чл. 415 ГПК за установено по отношение на ответниците Д.В.Д., ЕГН ********** и А.Л.Д., ЕГН **********,*** съществуването на оспорените от тях парични вземания в полза на ищеца  „ОТП Факторинг България“ ЕАД,ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район „Оборище“, бул. „Княз Александър Дондуков“ №19, ет.2, представлявано от И.Г.Д.-М.– Изпълнителен директор, чрез пълномощника юрисконсулт Р. М. М., за които на основание чл. 417 ГПК по ч.гр.д.№ 3171/2011 г. Кюстендилският районен съд е издал заповед № 2148 от 21.10.2011 г. за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 48 797.48 лева, от която: 42 715.32 лева главница, 3 782.46 лева заемни такси и 2 299.70 лева – договорна лихва, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 19.10.2011 г. до изплащане на вземането, като за разликата до предявения размер от общо 52 353.89 лева, отхвърля иска като неоснователен.

              

 

 

 

ОСЪЖДА Д.В.Д., ЕГН ********** и А.Л.Д., ЕГН **********,***  да заплатят на основание на чл. 78, ал.1 ГПК на „ОТП Факторинг България“ ЕАД,ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район „Оборище“, бул. „Княз Александър Дондуков“ №19, ет.2, представлявано от И.Г.Д.-М.– Изпълнителен директор, чрез пълномощника юрисконсулт Р.М.М.сумата от 3 292.20 лева, представляваща разноските в исковото производство, както и да  заплати сторените разноски в заповедното производство, възлизащи на сумата от 2020.62 лева. 

             ОСЪЖДА  „ОТП Факторинг България“ ЕАД,ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район „Оборище“, бул. „Княз Александър Дондуков“ №19, ет.2, представлявано от И.Г.Д.-М.– Изпълнителен директор, чрез пълномощника юрисконсулт Р.М.М.да заплати на Д.В.Д., ЕГН ********** и А.Л.Д., ЕГН **********,*** на основание чл. 78, ал.3 ГПК  сумата от 33.96 лева разноски по водене на делото.

               

 

 

 

Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. 

 

 

                                                                                   

 

 

 

 

 

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: