СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI "Б" въззивен състав, в публично съдебно
заседание на десети декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
при участието на
секретаря Донка Шулева, разгледа докладваното от мл. съдия Миразчийска въззивно
гражданско дело № 7518 по описа на съда
за 2018 г. и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 312160 от 12.01.2018 г., постановено по гр.д. № 66758/2016 г. по
описа на СРС, ГО, 72 състав, са отхвърлени предявените от „И.Ф.“ ООД срещу „Л.“
ООД искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 93, ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи сумата от 2 400 лв.,
представляваща задатък по чл. 1 от договор от 14.11.2013 г., ведно със законна лихва
за периода от 15.05.2015 г. до изплащане на вземането и сумата от 118,85 лв.,
мораторна лихва за периода от 15.11.2014 г. до 11.05.2015 г., за които е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 26339/2015 г. на
СРС, 72 състав.
Срещу решението е подадена въззивна
жалба в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК от ищеца „И.Ф.“ ООД. Във въззивната
жалба се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение. Твърди
се, че СРС неправилно приема, че ответникът не е неизправна страна по процесния
договор, както и че в полза на ищеца не е възникнало правото да получи дадения
задатък в двоен размер. Въззивникът заявява, че след извършени от негови
служители през месеците април и май 2014 г. посещения в търговските обекти на
ответника, имащи за цел да проверят и установят дали се спазва договероното, са
установили системно неизпълнение на договора, изразяващо се в липса на стоки с
марката „Pure H2O“ в търговски обект на „Л.“ ООД, както и
неспазване на съгласуваните между страните начин на подредба и представяне на
стоките с марка „Pure H2O“. Сочи се, че са отправени покани от страна на
ищцовото дружество до ответника за
изпълнение на договореното, които не са изпълнени. Релевират се доводи,
че поради продължително неизпълнение на договорните задължения „И.Ф.“ ООД е
прекратил процесния договор и е поискал от ответното дружество изплащане на
дадения задатък в двоен размер. Аргументира се, че страните са придали на
задатъка обезщетителна функция. Претендират се разноски.
В
законоустановения срок ответникът по жалбата „Л.“ ООД е депозирал писмен
отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Претендират
се разноски.
Софийски градски съд,
след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал.
1 ГПК, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на ре-шението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограни-чен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо.
СРС е сезиран с обективно съединение установителни
искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 93, ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. В
исковата молба ищецът твърди, че с ответника са сключили договор, по силата на
който „И.Ф.“ ООД е превел на „Л.“ ООД парична сума в размер на 1200 лв. като
задатък, срещу което ответникът се е задължил да поддържа в наличност в
обектите си стоки с марката „Pure H2O“. Ищецът поддържа, че е предоставил на
ответника стоки с марката „Pure H2O“, за да изпълни задълженията си по
договора, което счита, че се доказва от приложени по делото фактури. Заявява,
че след извършени от негови служители през месеците април и май 2014 г.
посещения в търговските обекти на ответника, имащи за цел да проверят и
установят дали се спазва договероното, са установили системно неизпълнение на
договора, изразяващо се в липса на стоки с марката „Pure H2O“ в търговски обект
на „Л.“ ООД, както и неспазване на съгласуваните между страните начин на
подредба и представяне на стоките с марка „Pure H2O“. Сочи, че са отправени
покани от страна на ищцовото дружество до ответника за изпълнение на договореното, които не са
изпълнени. Релевира доводи, че поради продължително неизпълнение на договорните
задължения „И.Ф.“ ООД е прекратил процесния договор и е поискал от ответното
дружество изплащане на дадения задатък в двоен размер. Аргументира, че страните
са придали на задатъка обезщетителна функция. В съдебно заседание, проведено пред първоинстанционния
съд, ищецът е уточнил, че неизпълнението на договора касае търговския обект на
ответника – заведение „365“.
В подадения от
ответника отговор на исковата молба искът е оспорен. Признава факта на наличие
на договорни отношения между страните. Оспорва да не е изпълнил задълженията си
по договора. Възразява дадената сума да има характер на задатък. Заявява, че на
претендирания задатък не следва да се начислява ДДС. Обръща внимание, че
предадената сума е 1000 лв. без ДДС.
Няма спор между страните, а и от приетия като писмено
доказателство по делото договор се установява, че между същите през процесния
период са налице облигационни правоотношения, по силата на които ответникът се е задължил да поддържа
в наличност в обектите си стоки с марката „Pure H2O“, предлагани от ищеца,
който се е задължил да осигури стоките и да предостави на ответника сумата от
1000 лв. без ДДС като задатък срещу издадена фактура.
Безспорно е между страните и се установява от приетите
по делото като писмени доказателства фактури и платежни документи, че ищецът е
доставил на ответника договорените стоки, които последният е платил.
От приетата по делото като писмено доказателство
фактура № **********, се установява, че същата е издадена във връзка с
процесния договор от ответника за сумата от 1000 лв., като е начислено ДДС в
размер на 200 лв. Получател по фактурата е ищцовото дружество. Видно от
приетото по делото като писмено доказателство извлечение от банковата сметка на
„И.Ф.“ ООД, ищецът е превел по банкова сметка ***. по горепосочената фактура. Спорно
е между страните дали преведената сума представлява задатък. Съдът намира, че в
чл. 1 от процесния договор дружествата изрично са уговорили, че сумата от 1000
лв. без ДДС се предоставя от ищеца на ответника като задатък за сключване на
договора. Задатъкът представлява реална сделка. Следователно за да възникне
неговата доказателствена, обезпечителна и обезщетителна функция, следва
имущественото благо, представляващо задатък, да бъде предадено от едната страна
на другата, който факт се установява по настоящото дело.
Уговорката за задатък като акцесорна,
добавъчна клауза не притежава само потвърдителна и обезпечителна функция, но включва
в себе си и една потестативна, преобразуваща възможност изправната страна по
един двустранен договор да развали чрез едностранно изявление правната връзка с
насрещната страна, като по този начин се освободи от своята правна обвързаност
насрещно да престира. В нормата на чл. 93, ал. 2 ЗЗД е уредено правилото, че
ако страната, която е дала задатъка, не изпълни задължението си, другата страна
може да се откаже от договора и да задържи задатъка. Ако задължението не е
изпълнено от страната, която е получила задатъка, другата страна при отказ от
договора може да иска задатъка в двоен размер. В този смисъл, законодателят е
предвидил способ за изправната страна, чрез който последната да се освободи от
облигационното правоотношение, като същевременно вредите, които е претърпяла,
са обезпечени с дадения задатък, респ. с връщането му в двоен размер.
От свидетелските показания на разпитания по делото
свидетел Петър Тихин, които съдът кредитира като логични, последователни и
вътрешно непротиворечиви, се установява, че в заведението „365“ се предлага
вода на марката „Pure H2O“. Свидетелят описва нестандартната бутилка и размера.
Заявява, че е имало рекламни материали на тази марка на всяка маса.
Свидетелства, че на 15.04.2014 г. е празнувал рожден се ден в заведението и тази
вода я е имало като асортимент и са я консумирали с алкохола, както и на
24.06.2014 г., когато са празнували рождения ден на съпругата му. Съдът намира,
че от показанията на свидетеля се установява, че ответникът е изпълнявал
задълженията си по процесния договор. Ищецът не представя нито едно
доказателство, с което да установи твърденията си, че е прекратил процесния
договор поради неизпълнение на договорните задължения от ответника, което е
установил с проверки, извършени от негови служители. Следователно по делото не
се установява неизпълнение на договора, неговото разваляне и възникване на
правото на ищеца да получи предоставения задатък в двоен размер.
Поради неоснователност на главния иск, се явява
неоснователен и акцесорният иск за заплащане на мораторна лихва за забава.
Съобразно обстоятелството, че правните съждения, до
които въззивната инстанция е достигнала, изцяло съответстват на крайните правни
изводи на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва на основание чл.
271, ал. 1, изр. 1, предл. 1 ГПК да бъде потвърдено, а въззивната жалба –
оставена без уважение.
При този изход на спора само ответникът по жалбата има
право на разноски, но тъй като не е представено доказателство такива да са
сторени, не следва да се присъждат разноски за въззивното производство.
С оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи
на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 312160 от 12.01.2018 г.,
постановено по гр.д. № 66758/2016 г. по описа на СРС, ГО, 72 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.