№ 21515
гр. София, 25.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20251110106172 по описа за 2025 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл.
124 и сл. ГПК).
Ищецът ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, е
предявил срещу ответника Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве АД, ЕИК *********, осъдителен иск с правно основание чл. 411 от КЗ, за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 2861,74 лева, представляваща
изплатено от него застрахователно обезщетение в размер на 2846,74 лева и ликвидационни
разноски от 15 лева по застраховка „Каско“ по преписка по щета № 000-1261-23-002633,
представляващи имуществена вреда, вследствие на ПТП, станало на 06.11.2023 г., около
15,00 часа в с. Златна панега по вина на застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилиста“ водач на товарен автомобил марка „МАН“, с
рег. № ********, който при извършване на маневра завой надясно от лявата пътна лента за
движение ударил в лявата част застрахования при ищеца лек автомобил марка „Фолксваген“
модел „Пасат“ с рег. № ******, застрахован при ищеца, и му причинява вреди, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба –
03.02.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът чрез упълномощения си процесуален представител твърди, че в срока на
застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско
на МПС“, е настъпило събитие – ПТП, по следния механизъм: 06.11.2023 г., около 15,00 часа
в с. Златна панега по вина на застрахован при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилиста“ водач на товарен автомобил марка „МАН“, с рег. №
********, който при извършване на маневра завой надясно от лявата пътна лента за
1
движение ударил попътно движещия се в дясна лента застрахован при ищеца лек автомобил
марка „Фолксваген“ модел „Пасат“ с рег. № ******, застрахован при ищеца, с което му
причинява щети – в предната лявата част на автомобила – предна броня, преден ляв
калник, ляв фар и преден капак. Сочи, че за ПТП бил съставен двустранен констативен
протокол за ПТП. Твърди, че щетите са на стойност 2846,74 лв., като поддържа, че на
25.10.2024 г. е изпълнил задължението си за заплащане на застрахователно обезщетение на
посочената стойност в полза на сервиз. Твърди, че ответникът е застраховател на
гражданската отговорност на деликвента, спрямо когото в полза на ищеца възниква
регресно вземане за платеното обезщетение. Ищецът твърди също, че е поканил ответника
да заплати регресното вземане, но независимо от получената на 20.03.2024 г. покана, цялата
дължима сума ведно с ликвидационни разноски от 15,00 лева не е погасена. Прави искане
съдът да осъди ответника да му заплати описаните суми, ведно с лихва от исковата
молба. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Не възразява за
разноските на насрещната страна. В представени по реда на чл. 149, ал. 3 от ГПК писмени
бележки поддържа предявения иска и прави доказателствен анализ.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв е постъпил от
ответника, който оспорва претенциите по основание и размер. Не оспорва, че е
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилиста“ на товарния
автомобил. Оспорва механизма на ПТП и вината на застрахования при него водач. Сочи, че
вина за ПТП носи водача на лекия автомобил „Фолксваген“, която управлявала МПС с
превишена скорост. Възразява за съпричиняване на вредоносния резултата от страна на
застрахования при ищеца водач. Твърди, че обезщетението не съответства на действителните
вреди. Прави искане предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски. Не
представя списък по чл. 80 от ГПК. Не възразява за разноските на насрещната страна.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411, изр. 2 от КЗ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 2861,74 лева, представляваща изплатено
от него застрахователно обезщетение в размер на 2846,74 лева и ликвидационни разноски от
15 лева по застраховка „Каско“ по преписка по щета № 000-1261-23-002633, представляващи
имуществена вреда, вследствие на ПТП, станало на 06.11.2023 г., около 15,00 часа в с. Златна
панега по вина на застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилиста“ водач на товарен автомобил марка „МАН“, с рег. № ********, който при
извършване на маневра завой надясно от лявата пътна лента за движение ударил в лявата
част застрахования при ищеца лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Пасат“ с рег. №
******, застрахован при ищеца, и му причинява вреди, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.02.2025 г. до окончателното
изплащане на вземането.
В тежест на ищеца по иска по чл. 411 от КЗ е да докаже, че в срока на
2
застрахователното покритие на договора за имуществено застраховане, вследствие виновно
и противоправно поведение на лице, чиято гражданска отговорност е била застрахована при
ответника към датата на ПТП, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска,
като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди, настъпили
в причинна връзка с поведението на виновния водач, както и че е отправил към ответника
регресна покана за плащане на вземането, която е получена от последния.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния
факт на плащане на обезщетението, както и твърденията си, че водачът на увреденият при
ПТП автомобил е извършил конкретни действия, с които е съпричинил вредата.
Сочените предпоставки за уважаване на иска съдът счита за установени безспорно от
събраните по делото доказателства.
Между страните не е спорно, поради което и с определението от 04.06.2025 г., в което
е обективиран проекта за доклад по делото, по реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК са отделени
като ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че лекият автомобил марка „Фолксваген“
е бил застрахован при ищеца по валидна имуществена застраховка „Каско“, товарният
автомобил „МАН“ е бил застрахован при ответника по валидна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, във връзка с образуваната за ПТП щета ищецът е платил
на сервиза извършил ремонта сумата в размер на 2846,74 лева на 25.10.2024 г., като и че
ищецът е предявил претенция за плащане на застрахователното обезщетение пред ответното
дружество с покана, която е получена на 20.03.2024 г.
Чрез изслушаното и прието по делото заключение на САТЕ, изготвена от инж. Й. Й.,
от констативния протокол за ПТП, подписан между двамата водачи, и след анализ на
показанията на разпитаните свидетели – водачите на двата автомобила, преценени с оглед
разпоредбата на чл. 172 от ГПК, които не спорят по вината, се установява следният
механизъм на ПТП: на 06.11.2023 г., около 15,00 часа, при ясно сухо време, в с. Златна
панега, на излизане от паркинг с посока надясно, на Т-образно кръстовище, водачът на
товарен автомобил „МАН“, предприел маневра завой надясно от лявата лента за движение
за включване в главния път, тъй като бил пропуснат от движещ се по пътя с предимство
автомобил, при което реализирал удар с намиращия се от дясната му страна, в мъртвата зона
на огледалото, попътно движещ се лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Пасат“, който
също изчаквал да се включи в движението. Ударът за водача на товарния автомобил марка
„МАН“ е в предна дясна странична част, в зоната на ремаркето, а за лекия автомобил марка
„Фолксваген“ – в предна лява част – калник, броня и фар.
Чрез протокол за ПТП на лист 6, показанията на разпитаните свидетели преценени с
оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, констатациите на САТЕ за механизма и мястото на
удара, се установява, че водачът на товарния автомобил марка „МАН“ с поведението си е
станал причина за настъпване на ПТП. Съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗДвП водач на пътно
превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да
заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или
3
да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в
частност да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот,
преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай
него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и
скорост на движение. Според чл. 25, ал. 2 от ЗДвП при извършване на маневра, която е
свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да
пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. Водачът на процесното МПС
„МАН“ преди да предприеме маневрата „завой надясно“ не се е съобразил с положението,
посоката и скорост на движение на другият автомобил, каквото задължение има с оглед
общите разпоредби на ЗДвП.
С оглед изложеното, поведението на застрахования при ответника водач е в
противоречие с предписаното в цитираните норми поведение и е противоправно, съгласно
изискванията на чл. 45 от ЗЗД. В процеса не е оборена презумпцията за вина по чл. 45 от
ЗЗД. Ето защо съдът намира, че са налице всички елементи от фактическият състав на чл. 45
от ЗЗД, ангажиращи имуществената деликтна отговорност на водача на товарния автомобил
„МАН“ по отношение на причинените вреди от процесното пътно – транспортно
произшествие.
Предвид наведеното от ответника възражение за съпричиняване от страна на водача
на лекия автомобил марка „Фолксваген“, следва да бъде изследван въпросът дали със своето
поведение той е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, с оглед евентуалното
намаляване на дължимото обезщетение по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. За да е налице
съпричиняване от страна на пострадалия е необходимо извършеното действие или
бездействие да е в пряка причинна връзка с настъпилата вреда, като не е необходимо същото
да е противоправно и виновно. Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да
почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по
правилата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия
или бездействия на увреденото лице, с което то обективно да е способствало за настъпването
на вредите (Така Решение № 99 от 08.10.2013 г. по т.д. 44/2012 г. на ВКС, Второ ТО;
Решение № 98 от 24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на ВКС, Второ ТО/. В конкретния случай,
ответникът не е доказал по правилата на чл. 154 от ГПК фактите, на които основава
твърденията си, напротив – установява се, че лекият автомобил марка „Фолксваген“ се е
установил пръв в дясната част на изхода на паркинга, за да извърши маневрата, като е подал
звуков сигнал, непосредствено преди да настъпи ПТП (л. 84 гръб).
Въз основа на уведомление на водач на „Фолксваген“ до ищеца е образувана
преписка по щета № 000-1261-23-002633, изготвен е опис на щетите и ремонта на МПС е
възложен на автосервиз. За извършената ремонтна дейност са представени фактури.
Изготвен е доклад по щета и сумата, представляваща стойността на ремонта е платена по
сметка на автосервиза с платежно нареждане за кредитен превод, което обстоятелство не е
спорно между страните.
4
С настъпването на застрахователното събитие, а именно – осъщественото пътно-
транспортно произшествие, при което застрахованият автомобил е претърпял описаните в
Протокол за ПТП повреди, за застрахователят е възникнало задължението да заплати
застрахователно обезщетение в размер на претърпяната от застрахования имуществена вреда
в рамките на предвидената в договора сума, както между страните не е спорно и се
установява, че застрахователят е заплатил на доверения сервиз сумата, необходима за
ремонта на увредените детайли, което обстоятелство не се оспорва и от ответната страна,
поради което и на основание чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ ищецът е встъпил в правата на третото
лице срещу причинителя на вредата.
Между страните не е спорно, поради което и с определението от 04.06.2025 г., в което е
обективиран проекта за доклад по делото, по реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК е отделено
като ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответникът е застраховател по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилиста“, сключена за
товарния товарният автомобил „МАН“, поради което отговоря за възстановяване на
настъпилите вреди.
В хода на производството, от събраните писмени доказателства – опис на щета, както
и от заключението на приетата по делото САТЕ, безспорно се установяват щетите, нанесени
на застрахования при ищеца лек автомобил в следствие на ПТП, като не се установява някой
от детайлите да е бил увреден в следствие на въздействия извън ПТП каквото твърдение
навежда ответника. Според заключението на вещото лице, на което дава вяра като
компетентно изготвено и безпристрастно, увредени вследствие на ПТП по лекия автомобил
„Фолксваген“ са преден ляв калник, ляв фар и предна броня, както всички вреди по
автомобила с в причинна връзка с механизма на ПТП. Според заключението стойността на
увредените детайли по средни пазарни цени към датата на ПТП при влагане на
оригинална част (Решение № 225 от 08.02.2022 г. по в. гр. д. № 11425/2021 г. на Софийски
градски съд), е в размер на 3753,20 лева, а с алтернативни части е 2948,81 лева, при търсени
от ищеца 2861,74 лева, която сума ведно с ликвидационните разноски в размер на 15 лева се
дължи на ищеца, тъй както съгласно чл. 411, ал. 1, изр. 1 от КЗ ищецът има право да получи
и обезщетение за направените обичайни разноски за определяне на щетата, както съдът
приема, че сумата от 15 лева е обичаен размер на разноските при ликвидиране на щета по
риск Каско при ПТП.
Ето защо, регресното вземане за платено застрахователно обезщетение и обичайните
разноски за определянето му възлиза на сумата в общ размер – 2861,74 лева, която се дължи
на ищеца.
По така изложените съображения съдът намира, че искът следва да бъде уважен в
пълния предявен размер, ведно със законната лихва, считано от дата на предявяването му –
03.02.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.
По отношение на разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК право на разноски има
ищецът. Ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 115 лева (лист 5 по
5
делото), 200 лева – депозит за вещо лице (л. 46 по делото), 80 лева – депозит за призоваване
на свидетел (л. 45 по делото). Същият е заявил и претенция за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК (изм. ДВ,
бр. 8 от 2017 г.), в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Заплащането
на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ (изм. - ДВ, бр. 53 от 2025 г., в сила от
01.10.2025 г.), за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 200
до 450 лв. Предвид фактическата и правна сложност на делото, съдът определя
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 200 лева.
Ето защо, на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да се присъди общо
сумата от 595 лева – разноски за тази инстанция.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: АДРЕС, да заплати на
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в АДРЕС, на основание чл. 411 от КЗ, сумата от 2861,74 лева,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение в размер на 2846,74 лева и
ликвидационни разноски от 15 лева по застраховка „Каско“ по преписка по щета № 000-
1261-23-002633, представляващи имуществена вреда, вследствие на ПТП, станало на
06.11.2023 г., около 15,00 часа в с. Златна панега по вина на застрахован при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилиста“ водач на товарен автомобил марка
„МАН“, с рег. № ********, който при извършване на маневра завой надясно от лявата пътна
лента за движение ударил в лявата част застрахования при ищеца лек автомобил марка
„Фолксваген“ модел „Пасат“ с рег. № ******, застрахован при ищеца, и му причинява вреди,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба
– 03.02.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: АДРЕС, да заплати на
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в АДРЕС, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 595 лева -
разноски за тази инстанция.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7