ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 28206
гр. София, 11.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110122967 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422 вр .чл.415, ал.1, т.1 ГПК
(Установителен иск за съществуване на вземане по издадена Заповед за
изпълнение при подадено възражение)
Производството е образувано по искова молба с вх. № 129143/18.04.2024
г. от Ц. И. Д., ЕГН **********, чрез адвокат Б. ***** С., САК, личен №
*******, съдебен адрес: ******, срещу *********, регистрирано в ******* с
№ на вписване в регистъра *****, представлявано от *******, действащо в Р
България чрез ** ******* ***** ****, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: *******, представлявано от ******, с която са предявени
обективно кумулативно съединени положителни установителни искове, с
правна квалификация, както следва:
1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 2-ро от ЗЗД, вр.
чл. 82 ЗЗД, с който да се признае за установено между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 268,92 евро, представляваща
главница за незаплатени разходи за премаршрутиране за дата 21.05.2023
г., поради погрешно уведомяване за отмяна на полет № W64316 от Рим
до София, планиран по разписание на 19.05.2023 г., ведно със законната
лихва от 19.12.2023 г. (дата на подаване на заявлението) до изплащане на
вземането,
2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 2-ро от ЗЗД, вр.
чл. 82 ЗЗД, с който да се признае за установено между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 26,59 евро, представляваща
доплатена сума за чекинг на двама пътници на стойност, поради
1
погрешно уведомяване за отмяна на полет № W64316 от Рим до София,
планиран по разписание на 19.05.2023 г., ведно със законната лихва от
19.12.2023 г. (дата на подаване на заявлението) до изплащане на
вземането,
3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 2-ро от ЗЗД, вр.
чл. 82 ЗЗД с който да се признае за установено между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 268,92 евро, представляваща
допълнителни разходи за хотелски престой, поради погрешно
уведомяване за отмяна на полет № W64316 от Рим до София, планиран
по разписание на 19.05.2023 г., ведно със законната лихва от 19.12.2023 г.
(дата на подаване на заявлението) до изплащане на вземането,
за които суми има издадена Заповед № 158 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 03.01.2024 г. по ч. гр. д. № 69843 по описа на
СРС за 2023 година, за незаплатени разходи поради погрешно уведомяване за
отмяна на полет № W64316 от Рим до София, планиран по разписание на
19.05.2023 г., резервация № ***.
В исковата молба се твърди, че ищецът Ц. И. Д. закупил билети за двама
за полет № W64316 от Рим до София, резервация № *****. Полетът е
планиран по разписание на 19.05.2023 г., с час на излитане 15:10 на 19.05.2023
г. и час на пристигане 18:00. Ден преди полета, доверителят ми е получил
мейл от авиокомпанията с уведомление, че полетът му от Рим до София,
планиран на 19.05.2023 г. е отменен без да посочват каква е причината за това.
Вследствие на отмяната, ищецът е бил принуден да избере премаршрутиране
за дата 21.05.2023 г. с полет № W64316, с който да се прибере в София.
Предвид наложителното удължаване на престоя на ищеца в Рим, същият е бил
принуден да резервира хотелски престой в ********* за дните до новия полет
на 21.05.2023 г., което му коствало сумата от 268,92 евро, чиято стойност с
оглед политиката на хотела се заплаща предварително и не се възстановява.
Тъй като планираното връщане в България се е провалило по вина на
авиопревозвача, на ищеца му се е наложило да отмени своите ангажименти в
страната, за което е изпитал силно неудобство. Освен това, ищецът се е
принудил да чекира своите билети за новия полет на 21.05.2023 г.
предварително, като заплати такса в размер на 26,59 евро, за да получи
възможно най-скоро новите бордни карти и да бъде спокоен.
Предвид, че ищецът е имал важни ангажименти в София, все пак е
решил по собствена инициатива да се свърже с информационния център на
авиокомпанията и да поиска информация за първоначално планувания му
полет. От центъра за обслужване на клиенти го информирали, че полет №
W64316 от Рим до София, планиран по разписание на 19.05.2023 г., с час на
излитане 15:10 в действителност ще бъде осъществен. За последното той не е
бил уведомен своевременно от въздушния превозвач. В резултат на това,
ищецът е извършил допълнителни разходи за хотелски престой и чекиране на
билетите за новия полет, които в последствие са се оказали ненужни и са
2
останали неизползвани, не по своя вина.
Ищецът се позовава на чл. 6.3.1. от Общите условия на авиокомпанията,
като твърди, че ответникът е длъжен да уведомява своите пътници за
изменение/отмяна на полетите, което го задължава и в настоящия случай да
съобщи на ищеца, че първоначално отменения полет в действителност ще
бъде осъществен. Твърди, че ако ответникът бил спазил общите условия за
уведомяване по сключения договор за въздушен превоз, доверителят му
нямаше да стори допълнителни и невъзстановени разходи за хотелски престой
и чекиране на билети в общ размер на 295,51 евро, както и нямаше да бъде
принуден да отменя своите ангажименти в България и да търпи негативи от
това.
Сочи, че отговорността на въздушния превозвач не е ограничена до
обезщетението по чл. 7 от Регламента само за отмяна или закъснение на
полети и всеки пътник, претърпял вреди, има право да получи обезщетение по
общия ред. Освен задължението по договор за въздушен превоз да превози
пътника до мястото, за където последният си е закупил билет, той е длъжен да
го уведомява за изменение на обстоятелствата за полета. В тази връзка на
основание чл. 82 от ЗЗД отговорността на превозвача при неизпълнение на
своите задължения се простира до всички ПРЕКИ и ПРЕДВИДИМИ вреди,
изразяващи се в претърпени вреди или пропуснати ползи.
Твърди, че вредите от неизпълнението на задължението по договора от
страна на превозвача са преки, тоест не биха настъпили, ако авиокомпанията
била уведомила ищеца, че ще изпълни полета навременно. Ако ответникът е
съобщил, че полетът ще бъде осъществен, ищецът нямал да стори
допълнителните разходи за хотелски престой и чекиране на нови самолетни
билети, респективно не би загубил парите, които е платил за тях.
Излага доводи, че договорната отговорност за обезщетяване на вредите
от неизпълнението е ограничена до преките и предвидими вреди. Това са
вредите, настъпили като безусловен или закономерен резултат от
неизпълнението и които нормалният и здрав човешки разум би трябвало да
допусне при пораждане на задължението.
Твърди, че Регламент 261/2004 ЕО създава минимални права в полза на
пътниците във въздушния транспорт и съгласно чл. 12 се прилага, без да се
засягат правата на пътниците за допълнително обезщетяване, от което може да
се приспадне обезщетението по регламента. Следователно целта на
обезщетението, предоставено на пътниците във въздушния транспорт по реда
на член 12 от, е пътниците да бъдат обезщетени за цялата вреда, която са
претърпели поради неизпълнението от въздушния превозвач на неговите
договорни задължения. този смисъл посочената разпоредба позволява на
националния съд да осъди въздушния превозвач да обезщети вредата,
произтичаща за пътниците от неизпълнението на задължения по договора за
въздушен превоз, на различно от правно основание, тоест по-специално при
условията, предвидени от националното право.
3
Твърди, че ответникът е бил поканен да изпълни задължението си чрез
онлайн платформата си за претендиране на обезщетение, както и чрез покана
за доброволно изпълнение връчена на 25.07.2023 г. чрез ЧСИ ***** с per. №
*** и район на действие - СГС, доброволно плащане не е извършено, с което е
станал повод за завеждането на настоящия иск.
Моли съда да установи със сила на пресъдено нещо съществуването на
вземането на Ц. И. Д., ЕГН ********** в размер на 295,51 евро,
представляваща главница за незаплатени разходи за премаршрутиране за дата
21.05.2023 г. с доплащане за чекинг на двама пътници на стойност 26,59 евро и
допълнителни разходи за хотелски престой в размер на 268,92 евро, поради
неизпълнено уведомяване за осъществяването на полет № W64316 от Рим до
София, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране
на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на сумата.
Претендира разноски.
Моли делото да се гледа в негово отсъствие. Моли ако са налице
предпоставките на чл.238 ГПК да се постанови неприсъствено решение.
Моли, ако ответникът оспорва обстоятелството, че ищецът е бил пътник
на процесния полет, на основание чл.190 от ГПК, ответникът да бъде
задължен да представи списък на пътниците на полет № W64316 от дата
19.05.2023 г. от Рим до София.
Моли да бъде приложено ч. гр. д. № 69843/2023 г. по описа на СРС.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Признава, че е
имало сключен договор за въздушен превоз за полет W 4316 по линия Рим,
Италия – София, България от 19.05.2023 г.
Твърди, че процесният полет е бил изпълнен навреме и без закъснение.
Признава, че на 18.05.2023 г. е била обявена стачка в Италия, за което
пътниците били уведомени, че полетът ще бъде отменен. Твърди, че стачката
била отменена и пътниците впоследствие били уведомени, че полетът ще се
изпълни по разписание. Твърди, че извършените от ищеца допълнителни
разходи за хотелски престой в размер на 268.92 евро и разходи за чекинг от
26.59 евро са неоснователни и недоказани. Възразява за разходите за хотелски
престой, тъй като ищецът не е доказал, че сумата е поискана от хотела и че
същият е отказал да възстанови сумата. Твърди, че таксата за чекинг е
неоснователна, тъй като пътниците дължат такава такса само ако са
пропуснали да се чекират. Сумата била направена на 21.05.2023 г., а ищецът е
пътувал на 19.05.2023 г,. поради което твърди, че не е възможно да има
начислена такава такса.
Във възражението по чл.414 ГПК ответникът прави аналогични
възражения с отговора. В този смисъл е т. 11а от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк.
д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.
Оспорва исковете. Моли съда да ги отхвърли. Претендира разноски за
двете производства.
4
Представя като писмено доказателство и доказателствено средство:
имейл от дежурения ръководител на операциите
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид материалите по
делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на производство
Настоящото производство е образувано след указания за предявяване на
установителен иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК по ч. гр. д. № 69843/2023 г.
Съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение №
158/03.01.2024 г. Заповедта е връчена на длъжника на 15.01.2024 г. (л.15 от
заповедното дело), поради което срокът изтича на 15.02.2024 г. Съгласно
представено писмо от Български пощи, клеймото на писмото е от 15.02.2024 г.
Същото е в срок. С разпореждане съдът е дал указания за предявяване на иск
на заявителя, което се връчено на 18.03.2024 г. (л.25 от заповедното дело). На
18.04.2024 г. е подадено искова молба и на същата дата са представени
доказателства за това. Ето защо производството е допустимо. В този смисъл
т.10а от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.
По представителната власт
Ищецът се представлява от адвокат Б. ***** С., САК, личен № *******,
съдебен адрес: ********, с надлежно учредена представителна власт за всички
инстанции (л.9 от делото).
Ответникът се представлява от адв. К. И. със съдебен адрес: **********,
***************, валидно за всички инстанции (л.70 от делото).
По държавната такса
Интересът по исковете е под 1250.00 лева, поради което за всички искове
се събира една минимална държавна такса, на основание чл.72, ал.2 ГПК. По
делото липсва документ по чл.128, т.2 ГПК. Редуцирана, на основание чл.415,
ал.4 ГПК, таксата е в размер на 25.00 лева. Същата не е внесена. С
разпореждане № 37630/12.03.2024 г. (л.23 от заповедното дело) съдът е дал
указания за дължимата държавна такса. С молба с вх. № 160017/16.05.2024 г.
ищецът представя документ по чл.128, т.2 ГПК (л.60 от делото).
По редовността на исковата молба
Съдът приема, че исковата молба е редовна. Съдържа всички реквизити
по чл.127-128 ГПК. Ето защо следва да се обяви проект за доклад по делото.
Съдът следва да обяви на страните, че служебно ще приложи
императивна правна норма, на основание чл.7, ал.3 ГПК
С оглед задължителните указания, дадени в ТР № 1/17.03.2022 г. по
тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да обяви на страните,
че служебно ще се произнесе по нищожността на сделките, които са
представени по делото и на които страните се позовават.
По доказателствата
Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата
5
молба писмени доказателства и доказателствени средства, които са
допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия
пред съда правен спор, поради което следва да бъдат допуснати като писмени
доказателства и доказателствени средства.
Съдът приема, че следва да се приложи заповедното производство към
настоящото дело, което да се върне след влизане на краен съдебен акт.
Без уважение следва да бъде оставено искането на ищеца за задължаване
на ответника да представи списък на пътниците на полет № W64316 от дата
19.05.2023 г. от Рим до София, доколкото това искане е насочено към
установяване на обстоятелства, които съгласно изричните изявления на
ответника не са спорни между страните.
Предварителни въпроси
Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора
доброволно по отношение на предявените искове – признаване на иска,
неприсъствено решение, чрез съдебна спогодба, медиация или друг
алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им укаже, че
доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най -
взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито
съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и
изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми. При
приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена.
Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както
са ги направили, ако друго не е уговорено.
С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да
прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие
(ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед
разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните
процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа
по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК,
като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с
потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на
страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда
книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото,
които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не
са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на
брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева
за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка
следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.
С оглед изложеното, делото следва да бъде насрочено в едномесечен
срок, като първата свободна дата 13.08.2024 година от 11.30 часа, за която
дата да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
6
определение.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
СЪОБЩАВА, на основание чл. 140 ГПК вр. чл. 146 ГПК, следния
проект за доклад на делото:
Страни, предмет и правна квалификация, чл.146, ал.1, т.1 ГПК –
Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Производството е образувано по искова молба с вх. № 129143/18.04.2024 г. от Ц. И.
Д., ЕГН **********, чрез адвокат Б. ***** С., САК, личен № *******, съдебен адрес:
******, срещу *********, регистрирано в ******* с № на вписване в регистъра *****,
представлявано от *******, действащо в Р България чрез ** ******* ***** ****, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление: *******, представлявано от ******, с която са
предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове, с
правна квалификация, както следва:
1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 2-ро от ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД,
с който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 268,92 евро, представляваща главница за незаплатени разходи за
премаршрутиране за дата 21.05.2023 г., поради погрешно уведомяване за отмяна на
полет № W64316 от Рим до София, планиран по разписание на 19.05.2023 г., ведно със
законната лихва от 19.12.2023 г. (дата на подаване на заявлението) до изплащане на
вземането,
2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 2-ро от ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД,
с който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 26,59 евро, представляваща доплатена сума за чекинг на двама пътници на
стойност, поради погрешно уведомяване за отмяна на полет № W64316 от Рим до
София, планиран по разписание на 19.05.2023 г., ведно със законната лихва от
19.12.2023 г. (дата на подаване на заявлението) до изплащане на вземането,
3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 2-ро от ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД с
който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 268,92 евро, представляваща допълнителни разходи за хотелски престой,
поради погрешно уведомяване за отмяна на полет № W64316 от Рим до София,
планиран по разписание на 19.05.2023 г., ведно със законната лихва от 19.12.2023 г.
(дата на подаване на заявлението) до изплащане на вземането,
за които суми има издадена Заповед № 158 за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК от 03.01.2024 г. по ч. гр. д. № 69843 по описа на СРС за 2023 година, за незаплатени
разходи поради погрешно уведомяване за отмяна на полет № W64316 от Рим до София,
планиран по разписание на 19.05.2023 г., резервация № ***.
В исковата молба се твърди, че ищецът Ц. И. Д. закупил билети за двама за полет №
W64316 от Рим до София, резервация № *****. Полетът е планиран по разписание на
19.05.2023 г., с час на излитане 15:10 на 19.05.2023 г. и час на пристигане 18:00. Ден преди
полета, доверителят ми е получил мейл от авиокомпанията с уведомление, че полетът му от
Рим до София, планиран на 19.05.2023 г. е отменен без да посочват каква е причината за
това. Вследствие на отмяната, ищецът е бил принуден да избере премаршрутиране за дата
21.05.2023 г. с полет № W64316, с който да се прибере в София. Предвид наложителното
удължаване на престоя на ищеца в Рим, същият е бил принуден да резервира хотелски
7
престой в ********* за дните до новия полет на 21.05.2023 г., което му коствало сумата от
268,92 евро, чиято стойност с оглед политиката на хотела се заплаща предварително и не се
възстановява. Тъй като планираното връщане в България се е провалило по вина на
авиопревозвача, на ищеца му се е наложило да отмени своите ангажименти в страната, за
което е изпитал силно неудобство. Освен това, ищецът се е принудил да чекира своите
билети за новия полет на 21.05.2023 г. предварително, като заплати такса в размер на 26,59
евро, за да получи възможно най-скоро новите бордни карти и да бъде спокоен.
Предвид, че ищецът е имал важни ангажименти в София, все пак е решил по
собствена инициатива да се свърже с информационния център на авиокомпанията и да
поиска информация за първоначално планувания му полет. От центъра за обслужване на
клиенти го информирали, че полет № W64316 от Рим до София, планиран по разписание на
19.05.2023 г., с час на излитане 15:10 в действителност ще бъде осъществен. За последното
той не е бил уведомен своевременно от въздушния превозвач. В резултат на това, ищецът е
извършил допълнителни разходи за хотелски престой и чекиране на билетите за новия полет,
които в последствие са се оказали ненужни и са останали неизползвани, не по своя вина.
Ищецът се позовава на чл. 6.3.1. от Общите условия на авиокомпанията, като твърди,
че ответникът е длъжен да уведомява своите пътници за изменение/отмяна на полетите,
което го задължава и в настоящия случай да съобщи на ищеца, че първоначално отменения
полет в действителност ще бъде осъществен. Твърди, че ако ответникът бил спазил общите
условия за уведомяване по сключения договор за въздушен превоз, доверителят му нямаше
да стори допълнителни и невъзстановени разходи за хотелски престой и чекиране на билети
в общ размер на 295,51 евро, както и нямаше да бъде принуден да отменя своите
ангажименти в България и да търпи негативи от това.
Сочи, че отговорността на въздушния превозвач не е ограничена до обезщетението по
чл. 7 от Регламента само за отмяна или закъснение на полети и всеки пътник, претърпял
вреди, има право да получи обезщетение по общия ред. Освен задължението по договор за
въздушен превоз да превози пътника до мястото, за където последният си е закупил билет,
той е длъжен да го уведомява за изменение на обстоятелствата за полета. В тази връзка на
основание чл. 82 от ЗЗД отговорността на превозвача при неизпълнение на своите
задължения се простира до всички ПРЕКИ и ПРЕДВИДИМИ вреди, изразяващи се в
претърпени вреди или пропуснати ползи.
Твърди, че вредите от неизпълнението на задължението по договора от страна на
превозвача са преки, тоест не биха настъпили, ако авиокомпанията била уведомила ищеца,
че ще изпълни полета навременно. Ако ответникът е съобщил, че полетът ще бъде
осъществен, ищецът нямал да стори допълнителните разходи за хотелски престой и чекиране
на нови самолетни билети, респективно не би загубил парите, които е платил за тях.
Излага доводи, че договорната отговорност за обезщетяване на вредите от
неизпълнението е ограничена до преките и предвидими вреди. Това са вредите, настъпили
като безусловен или закономерен резултат от неизпълнението и които нормалният и здрав
човешки разум би трябвало да допусне при пораждане на задължението.
Твърди, че Регламент 261/2004 ЕО създава минимални права в полза на пътниците във
въздушния транспорт и съгласно чл. 12 се прилага, без да се засягат правата на пътниците за
допълнително обезщетяване, от което може да се приспадне обезщетението по регламента.
Следователно целта на обезщетението, предоставено на пътниците във въздушния транспорт
по реда на член 12 от, е пътниците да бъдат обезщетени за цялата вреда, която са претърпели
поради неизпълнението от въздушния превозвач на неговите договорни задължения. този
смисъл посочената разпоредба позволява на националния съд да осъди въздушния превозвач
да обезщети вредата, произтичаща за пътниците от неизпълнението на задължения по
договора за въздушен превоз, на различно от правно основание, тоест по-специално при
условията, предвидени от националното право.
8
Твърди, че ответникът е бил поканен да изпълни задължението си чрез онлайн
платформата си за претендиране на обезщетение, както и чрез покана за доброволно
изпълнение връчена на 25.07.2023 г. чрез ЧСИ ***** с per. № *** и район на действие - СГС,
доброволно плащане не е извършено, с което е станал повод за завеждането на настоящия
иск.
Моли съда да установи със сила на пресъдено нещо съществуването на вземането на
Ц. И. Д., ЕГН ********** в размер на 295,51 евро, представляваща главница за незаплатени
разходи за премаршрутиране за дата 21.05.2023 г. с доплащане за чекинг на двама пътници
на стойност 26,59 евро и допълнителни разходи за хотелски престой в размер на 268,92 евро,
поради неизпълнено уведомяване за осъществяването на полет № W64316 от Рим до София,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл.
410 от ГПК до окончателно изплащане на сумата.
Претендира разноски.
Моли делото да се гледа в негово отсъствие. Моли ако са налице предпоставките на
чл.238 ГПК да се постанови неприсъствено решение.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Признава, че е имало сключен
договор за въздушен превоз за полет W 4316 по линия Рим, Италия – София, България от
19.05.2023 г.
Твърди, че процесният полет е бил изпълнен навреме и без закъснение. Признава, че
на 18.05.2023 г. е била обявена стачка в Италия, за което пътниците били уведомени, че
полетът ще бъде отменен. Твърди, че стачката била отменена и пътниците впоследствие
били уведомени, че полетът ще се изпълни по разписание. Твърди, че извършените от ищеца
допълнителни разходи за хотелски престой в размер на 268.92 евро и разходи за чекинг от
26.59 евро са неоснователни и недоказани. Възразява за разходите за хотелски престой, тъй
като ищецът не е доказал, че сумата е поискана от хотела и че същият е отказал да
възстанови сумата. Твърди, че таксата за чекинг е неоснователна, тъй като пътниците
дължат такава такса само ако са пропуснали да се чекират. Сумата била направена на
21.05.2023 г., а ищецът е пътувал на 19.05.2023 г,. поради което твърди, че не е възможно да
има начислена такава такса.
Във възражението по чл.414 ГПК ответникът прави аналогични възражения с
отговора. В този смисъл е т. 11а от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на
ВКС.
Оспорва исковете. Моли съда да ги отхвърли. Претендира разноски за двете
производства.
чл.146, ал.1, т.2 ГПК – Правна квалификация на правата, претендирани
от ищеца, на насрещните права и възражения на ответника:
Обективно кумулативно съединени положителни установителни искове, с
правна квалификация, както следва:
1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 2-ро от ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД, с
който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 268,92 евро, представляваща главница за незаплатени разходи за
премаршрутиране за дата 21.05.2023 г., поради погрешно уведомяване за отмяна на
полет № W64316 от Рим до София, планиран по разписание на 19.05.2023 г., ведно със
законната лихва от 19.12.2023 г. (дата на подаване на заявлението) до изплащане на
вземането,
2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 2-ро от ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД, с
който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
9
сумата от 26,59 евро, представляваща доплатена сума за чекинг на двама пътници на
стойност, поради погрешно уведомяване за отмяна на полет № W64316 от Рим до
София, планиран по разписание на 19.05.2023 г., ведно със законната лихва от
19.12.2023 г. (дата на подаване на заявлението) до изплащане на вземането,
3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 2-ро от ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД с
който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 268,92 евро, представляваща допълнителни разходи за хотелски престой,
поради погрешно уведомяване за отмяна на полет № W64316 от Рим до София,
планиран по разписание на 19.05.2023 г., ведно със законната лихва от 19.12.2023 г.
(дата на подаване на заявлението) до изплащане на вземането,
за които суми има издадена Заповед № 158 за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК от 03.01.2024 г. по ч. гр. д. № 69843 по описа на СРС за 2023 година, за незаплатени
разходи поради погрешно уведомяване за отмяна на полет № W64316 от Рим до София,
планиран по разписание на 19.05.2023 г., резервация № ***.
Възражения на ответника:
правопогасяващо – точно и навременно изпълнение на облигационното задължение
по извършване на полета;
оспорващи – че пътникът е бил уведомен за първоначалната отмяна на полета и
впоследствие е уведомен, че полетът ще бъде изпълнен по разписание; че сумата за
хотелски престой е следвало да бъде претендирана от хотел (дали резервацията е имала
възможност за отказ и възстановяване на сума), че съобразно приложимите между
страните общи условия пътниците на полети на ответното дружество дължат плащане
на чекинг само в случай, че са пропуснали да направят чекинг няколко часа преди
началния час на полета.
чл.146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК - Кои права и кои обстоятелства се признават;
Отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства:
Страните не спорят, че между тях е имало сключен договор за въздушен превоз за
полет W64316 за маршрут Рим, Италия – София, България, планиран на 19.05.2023 г., че
ищецът е пътувал с полет W64316 на 19.05.2023 г.; че полетът е бил изпълнен съгласно
разписанието и без закъснение; че ищецът е заплатил сумата от 268.92 евро за хотелски
престой в полза на хотел ***********, както и че преди образуване на производството до
ответника е била отправена покана за заплащане на претендираните суми.
Спорен е момента за виновно неизпълнение на ответника, както и дали
претендираните суми представляват вреди, вследствие на поведението на ответника. Спорно
остава и техния размер. Спорно остава т.2,3,4 и 5 от посочените по-долу.
чл.146, ал.1, т.5 ГПК - Как се разпределя доказателствената тежест:
По иска с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 2-ро от ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД, при
условията на пълно и главно доказване, ищецът следва да докаже кумулативно следните
предпоставки:
1. съществуването на валидно правоотношение с ответника по договор за въздушен
превоз, от което да възниква задължение за изпълнение на ответника;
2. виновно неизпълнение /пълно или частично/ на договорното задължение на ответника;
3. вреди под формата на претърпяна загуба /преки и непосредствени/, настъпили реално
за ищеца и които са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението /при
10
сключване на процесния договор за превоз/;
4. причинна връзка между неизпълнението на ответника на задължение по договора за
въздушен превоз и настъпилите вреди;
5. размер на настъпилите имуществени вреди.
Липсата само на един от тях е основание за отпадане на договорната отговорност за
обезщетение за вреди по чл. 82 от ЗЗД.
При условията на насрещно и пълно доказване, ответникът трябва да докаже:
1. точно и навременно изпълнение на облигационното задължение по извършване на
полета;
2. че представителите на авиолинията са действали с грижата на добрия търговец,
респ. дали и кога пътникът е бил информиран за първоначалната отмяна на полета –
изпращане на съобщение от ответника и получаване на съобщения от ищеца.
3. дали и кога е бил уведомен, че полетът ще бъде изпълнен по разписание,
4. погасяване на дълговете.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за: че е заплатил сумата от 26,59 евро за
чекинг на багаж за двама пътници за полет, планиран на 21.05.2023 г.; че резервацията за
хоте е имала възможност за отказ и възстановяване на сума при отказ; на основание чл.146,
ал.2 ГПК.
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства за твърдените обстоятелства, че е
уведомил ищеца за отмяната на полета и че впоследствие е уведомил ищеца, че полетът ще
бъде изпълнен по разписание (изпращане и получаване), на основание чл.146, ал.2 ГПК.
УКАЗВА на страните, че могат да изложат становището си във връзка с
дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия в откритото съдебно заседание и ако не направят
доказателствени искания във връзка с дадените им указания, губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл.147 ГПК –
ако твърдят нови обстоятелства, да посочат и представят нови доказателства,
но само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно, или
ако твърдят нововъзникнали обстоятелства от значение за делото – да посочат
и представят доказателства за тях.
ПРИЛАГА за послужване ч. гр. д. № 71000/2023 г. по описа на СРС,
което да се върне след влизане в сила на крайния съдебен акт по настоящото
производство.
ДОПУСКА като писмени доказателства и доказателствени средства
следните документи: 1. Адвокатско пълномощно; 2. Документ за платена държавна
такса; 3. Бордна карта; 4. Потвърждение за резервация от *********; 5. Покана за
доброволно изпълнение; 6. Общи условия на авиопревозвача; 7. Имейл от дежурния
ръководител на операциите.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за задължаване на
ответника да представи списък на пътниците на полет № W64316 от дата
19.05.2023 г. от Рим до София.
ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора
доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ
за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и
11
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин
за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по
производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги
направили, ако друго не е уговорено.
УКАЗВА на страните, че ако желаят да използват медиация, те могат да
се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес:
http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга. Към Софийски
районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите
всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от ****** на тел. 02/8955423 или на ел.
адрес: ********@***.*******, както и в Центъра за спогодби и медиация на
адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III ” № 54, ст. 204.
УКАЗВА на страните, че:
съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат
предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната, която
отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който
веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова
задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) При неизпълнение на
задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване,
но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици
страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) (1) Когато
връчването се извършва по чл. 38, ал. 2, съобщението, съдържащо информация за
изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на
изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок
от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за
изтегляне.
(2) Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6, съобщението, съдържащо
информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в
деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването не е
потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия ред.
Чл. 50. (1) Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е
вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.
12
(2) Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес,
всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
(3) Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и
може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При
удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя.
(4) Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой,
който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 . Второ
уведомление не се залепва.
(5) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването на
кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания
срещу потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци,
които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни
съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни
съдебни изпълнители се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 на посочен от тях
електронен адрес.
ПРИКАНВА страните и техните процесуални представители, че с оглед
принципа за процесуална икономия, да поискат достъп до настоящото дело в
Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП), както да представят
изрично волеизявление за искане за призоваване и размяна на книжа по
електронен път чрез ЕПЕП и електронна поща (e-mail, книжата и самото
писмо следва да бъдат подписани с КЕП).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че при
избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат
разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на
получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от
страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че ако
изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите
участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни
изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят
предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3
ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50
страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.102з, ал.3 ГПК
вр. чл.23 ТДТССГПК, КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията, съдът
ще приеме, че липсва годно извършено процесуално действие.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 13.08.2024 година от 11.30
часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните чрез техните
процесуални представители.
ПРЕПИС от отговора на исковата молба да се връчи на ищеца чрез
неговия процесуален представител.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на книжа
и след провеждане на процедура по призоваване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
13
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14