Определение по дело №1824/2016 на Районен съд - Стара Загора

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

             Номер   2321             Година   12.09.2016              Град   Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                 ХII  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На дванадесети септември                                                                             Година 2016 

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  И. Р.

Секретар:                

Прокурор:                                   

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 1824 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на „С.” АД, с която са предявени искове по чл. 42, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждането на ответницата Б.Т.Д. да му заплати 14 762.68 лева главница за обезщетение на причинените му имуществени вреди от действията й като представител, без представителна власт, при сключването с н.а. № 172/2007 г. на обявения впоследствие за нищожен поради това договор за покупко – продажба на недвижим имот, с 3143.84 лева мораторна лихва от 21.05.2013 г. до 15.04.2016 г. и законна лихва върху главницата от 15.04.2016 г. до изплащането й, както и разноските по делото. За установяване на същото деяние, предмет на исковата молба, отговорността на мнимия представител за което е специален състав на деликтна отговорност по чл. 42, ал. 1 ЗЗД (така и Р 319-2011-III г.о. на ВКС), е образувано на 07.02.2013 г. и висящо в момента досъдебно производство № --- г. по описа на О. при О. за престъпление по чл. 212, ал. 2, във вр. с ал. 1 НК, по което са дадени указания на разследващия орган за привличането на ответницата към наказателна отговорност за престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 НК, видно от представеното с исковата молба удостоверение на Р. (л. 69-70).

 

За гражданския съд обаче, съществува забрана да установява дали дадено деяние съставлява престъпление, както по нарочен иск, така и инцидентно, по висящ спор, извън случаите на чл.124, ал. 5 ГПК, какъвто настоящият не е (така ТР № 11/1967 г. на ОСГК на ВС, т. 4 от мотивите на ППВС № 7/1981 г. и Опр. № 506-2009-IV г.о. на ВКС). От друга страна, твърдените в исковата молба обстоятелства за увреждащо ищеца деяние на ответницата по чл. 42, ал. 1 ЗЗД, са идентични с посочените в удостоверението на Р., предмет на разследване по висящото досъдебно производство № --- г. по описа на О. при О., по което са дадени и указания за привличането й към наказателна отговорност за престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 НК, с пострадал ищеца, а въз основа на същите обстоятелства, последният е предявил по делото и иска си по чл. 42, ал. 1 ЗЗД за обезщетение на причинените му вреди. В същото време, със задължителното за съдилищата ТР № 5/2006 г. на ОСГТК на ВКС, постановено по въпросите за погасителната давност за предявяване на граждански иск за вреди от престъпление, са дадени задължителни разяснения, че при висящо в досъдебна фаза наказателно производство, производството по предявен от пострадалия граждански иск за вреди от същото деяние следва да се спре съгласно чл. 182, б. „д” ГПК отм. (сега чл. 229, ал. 1 ,т. 5 ГПК) до приключване на наказателното производство (т. 2 от мотивите на ТР № 5/2006 г. на ОСГТК на ВКС). В този смисъл е и постоянната практика на ВКС по този въпрос (Опр. № 64-2012-III г.о. и Опр. № 266-2015-I т.о. на ВКС), включително и задължителната такава по чл. 290 ГПК (Р № 116-2013-IV г.о. на ВКС).

 

Изложеното налага извода, че при разглеждане на настоящото дело се разкриват от ищеца в исковата му молба горепосочените престъпни обстоятелства, установяването на които може да бъде извършено само в образуваното за това наказателно производство, а понеже са елемент от състава на твърдения в исковата молба деликт по чл. 42, ал. 1 ЗЗД, при произнасянето си относно гражданските им последици, настоящият граждански съд ще следва да зачете установеното в наказателния процес досежно извършването им, тяхната противоправност и виновността на дееца за същите (чл. 300 ГПК). Следователно, изходът на настоящия граждански спор е обусловен от установяването на тези престъпни обстоятелства, а установяването им е недопустимо в настоящия граждански процес при липсата на предвидените в чл. 124, ал. 5 ГПК или чл. 300 ГПК предпоставки за това (влязла в сила присъда относно тези обстоятелства; отказ да се образува наказателно производство за установяването им или прекратено такова на някое от основанията, посочени в чл. 24 от НПК, респективно спряно наказателно производство на някое от основанията, посочени в чл. 25 или 26 НПК). В същото време е налице е образувано за установяването им и висящо към момента досъдебно производство --- г. по описа на О. при О. (така и ТР № 11/1967-ОСГК на ВС и т. 4 от мотивите на ППВС № 7/1981 г.). Това е пречка по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК за движение на настоящото дело (така Р 116-2013-IV г.о. на ВКС). Поради това съдът следва на това основание по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК да го спре до отстраняването й (така и Р 116-2013-IV г.о. на ВКС). Понеже в случая е вече образувано за това досъдебно производство --- г. по описа на О. при О. за установяване на престъпните обстоятелства, обуславящи изхода на настоящия граждански спор, съдът не следва отново да сезира за същите Р. (чл. 230, ал. 1 ГПК).

   

Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            СПИРА производството по настоящото гражданско дело номер 1824 по описа за 2016 г. на Старозагорския районен съд на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК – до приключване на висящото наказателно производство по ДП № --- г. по описа на О. при О..

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Старозагорския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните по делото.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: