Р Е Ш
Е Н И Е
№
град Ловеч, 26.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди и двадесета година в
състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любомира Кръстева
ЧЛЕНОВЕ:
Мирослав Вълков
Димитрина Павлова
при секретаря Татяна Тотева и в присъствието на
прокурора Кирил Петров, като разгледа докладваното от съдия Кръстева к.а.д. № 52
по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 285, ал.1, изр. второ от ЗИНЗС във вр. с глава Дванадесета от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
С
Решение
№ 91/17.06.2019 г. постановено по адм.д. № 376/2018 г. по описа на
АдмС – Ловеч е оставена без разглеждане искова молба от В.А.Х. с ЕГН **********,
изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора ***, понастоящем Затвора ***,
в частта ѝ предявена против Държавата Република България за присъждане на
обезщетение в размер на 250000 лв., представлявана от министър на финансите, и
е отхвърлена исковата молба от В.А.Х. с ЕГН **********, изтърпяващ наказание
лишаване от свобода в Затвора ***, понастоящем Затвора ***, в частта ѝ
предявена солидарно против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“,
Министерство на правосъдието, Министерство на здравеопазването и Министерство
на вътрешните работи за присъждане на обезщетение от 250 000 лева ведно със
законната лихва, предявен солидарно, представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди за периода от 22.06.2011г. до 25.08.2012г., вследствие
незаконосъобразни действия и бездействия на тези ответници.
Решението
е обжалвано в срок с касационна жалба от В.А.Х. чрез процесуален представител адв.
В.Н. в частта, в която искът е отхвърлен. В останалата част решението е влязло
в сила като необжалвано.
В
касационната жалба се твърди, че съдебното решение е незаконосъобразно. Касаторът
твърди, че първо-инстанционният съд е постановил решение, което противоречи на
закона. Иска да бъде отменено решението в обжалваната част и да бъде уважен
искът до справедлив размер.
Жалбата
е подадена в срок от надлежна страна, допустима е и следва да бъде разгледана. В
съдебно заседание касаторът се представлява от адв. Н., поддържа жалбата.
Ответникът,
редовно призован, не се представлява.
Представителят
на Окръжна прокуратура – гр. Ловеч взема становище за неоснователност на касационната
жалба.
Ловешки
административен съд, касационен състав, след като извърши преценка на събраните
по делото доказателства, с оглед посочените в жалбата касационни основания,
намира, че жалбата е неоснователна.
Касационната
инстанция не изследва фактите, а правилното прилагане на закона към
установените от първата инстанция факти. Касационното производство не е
предвидено за отстраняване на грешките на страните, а на първо-инстанционния
съд.
По
делото са събрани писмени и гласни доказателства, от анализа на които се
установява по безспорен начин, че в касаторът Х. е имал два периода на престой
в СБАЛЛС от 01.12.2011г. до 05.01.2012г. и от 17.01.2012г. до 13.07.2012г., по
време на които е приемал препарата Клопиксол. Лечението му с „Клопиксол“ за
двата периода на престой в СБАЛЛС е ставало по медицинско предписание, съгласно
назначената му терапия.
Нормативно
установеното задължение на администрацията в местата за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода е създаването на условия за опазване на
физическото и психичното здраве на лицата, изтърпяващи това наказание. В
конкретния казус обаче, по делото не е доказано, че са допуснати
незаконосъобразни бездействия, както и действия, нарушаващи правилата за
осигуряване на адекватни медицински грижи и диагностициране.
В мястото за лишаване от
свобода Затвора ***ъдето е изтърпявал наказанието си касаторът, е организирано
медицинско обслужване – създадени са Медицински център и Специализирана болница
за активно лечение със съответните специалисти, спрямо него е извършена
медицинска дейност по преценка на необходимостта от оказването на медицинска
помощ и провеждането на медицинско лечение, т.е. своевременно са му
предоставени адекватни медицински грижи и медицинска помощ, и няма никакви
доказателства да му е отказано предписано лечение, съответно да не са изпълнени
медицински предписания. Съгласно разпоредбите на глава Десета от ЗИНЗС на
лишените от свобода се осигурява медицинско обслужване, отговарящо на
медицинските стандарти. По какъв начин ще се проведе лечението се преценява от
компетентни лекари. Налице е разлика между дължимата административна дейност по
материално-битово осигуряване, наличие на медицински специалисти, оборудване с
медицинска техника, снабдяване с лекарства и др., които се организират от ГДИН,
и медицинската такава – профилактична, диагностична, лечебна и др., като
качеството на последната следва да се основава на медицински стандарти и добра
медицинска практика, но не представлява административна дейност, и контролът
върху обема и качеството ѝ е извън обхвата на защитата по Глава шеста от
ЗИНЗС. В случая твърденията в предявената искова молба по същество се отнасят до качеството на медицинската дейност, но
административният орган не отговаря за начина, по който е лекуван касаторът, и
за медикаментите, които са му предписани.
И при двата му опита за самоубийство администрацията
на затвора незабавно е насочила Х. за лечение първо към МЦ, а оттам в СБАЛЛС. Лекарите
от СБАЛЛС са изпълнили задължението си да го прегледат и назначат съответното
на диагнозата и по тяхна преценка лечение. Назначени са му и допълнителни
изследвания (кръв, урина и др.), извършена му е имунизация Манту, което води до
извода, че са изпълнение вменените с чл.2, т.3 и чл.128, ал.1 от ЗИНЗС
задължения.
Налице е и изтекла погасителна давност по иска,
каквото възражение изрично правят всички ответници по делото. Правилно съдът е
приел възраженията за основателни.
Съгласно чл.110 от ЗЗД във
вр. с §1 от ЗОДОВ давността за предявяване на иск по чл.1 от ЗОДОВ, респективно
чл.284 от ЗИНЗС с оглед липсата на специални разпоредби в двата закона е 5
години. В Тълкувателно Решение № 3 от 22.04.2005г. по Тълкувателно дело №
3/2004г. на ОСГК на ВКС е прието кой е началният момент на погасителната
давност при исковете за обезщетение от причинени вреди от незаконни действия,
респективно бездействия на административния орган. Съобразно т.4 от това
тълкувателно решение, началният момент на погасителната давност за предявяване
на иск за обезщетение за причинени вреди от незаконни действия или бездействия
на административните органи, е от момента на преустановяването им. Преустановяването на твърдените от касатора в исковата
молба действия и бездействия от длъжностни лица е 25.08.2012г. - крайната дата
на исковия период. От 25.08.2012г. е започнала да тече петгодишната погасителна
давност, която е изтекла на 25.08.2017г.
Касационният
състав, на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, споделя изложените в мотивите на обжалваното
решение фактически и правни изводи на първоинстанционния съд.
Постановеното
решение е правилно и законосъобразно в обжалваната част и следва да бъде
оставено в сила.
По има направени искания за възстановяване на
деловодни разноски от страна на ответника. С оглед трайната практика на ВАС,
разпоредбите на чл.286, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС се явяват специални спрямо тези на
чл.78 от ГПК и чл.143 от АПК. Те не предвиждат, че при отхвърляне изцяло или
частично на предявените искове, на ответника се дължи заплащане на
юрисконсултско възнаграждение. Искането следва да бъде оставено без уважение.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Ловешки
административен съд, касационен състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 91/17.06.2019 г.
постановено по адм.д. №376/2018 г. по описа на АдмС – Ловеч като
законосъобразно.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: