О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№153 08.04.2019г. Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На
осми април 2019г.
в
закрито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Дарина Драгнева
Като разгледа докладваното
от съдия Дарина Драгнева административно дело №772 по описа за 2018г. и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.248 от ГПК вр. с чл.144 от АПК, образувано по молбата на
адвокат П. в качеството й на пълномощник на жалбоподателя по делото В.Л.Н. с
искане за допълване на Определение №57/13.02.2019г., постановено по настоящото
дело като бъде осъден ответника СУ „В.
Левски“ гр. Стара Загора да заплати възнаграждение за един адвокат в размер на
500лв., съгласно представените списък и договор за правна помощ и съдействие.
Ответника възразява против основателността на искането за допълване на
Определение №57/13.02.2019г. в частта му за разноските, с доводи за липса на
непълнота на съдебния акт и на доказателства за необходимост от предоставяне на
безплатна адвокатска помощ. Твърди се, че съдебното определение в частта му за
разноските е обосновано и няма основание да бъде допълване. Няма основание да
бъде и изменявано с присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер на 500лв., тъй като към момента на подаване на
възражението против жалбата договора за правна помощ и съдействие и пълномощно
не са били приложени. По делото и към молбата за допълване на определението не
са представени доказателства за наличие на условията по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА,
поради което такива не са налице. Жалбоподателят е превърнал задаването на
въпроси към училищата под формата на упражняване на право на достъп до
обществена информация и после водене на съдебни дела в своя професия. Видно от
информационната система на АС Стара Загора само пред този съд има подадени над
40 жалби от същото лице с еднакъв предмет по отношение на множество училища на
територията на областта, чрез същия адвокат и се претендира адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА. Отделно жалбоподателя е подал
жалби и в други съдилища на територията на цялата страна със същия предмет и
процесуален представител. Счита, че тези факти сочат на злоупотреба с право и
действително не се цели достъп до информация, а присъждане на съдебни разноски.
Дори и да се дължи адвокатско възнаграждение, претендираното следва да е под
минималния размер.
Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно
доказателствата и закона намира за установено следното:
Искането
за допълване на определение №57/13.02.2019г, постановено по адм.д.№772/18г. по
описа на АС Стара Загора, с което на основание чл. 159 т.3 от АПК е прекратено съдебното
производство, образувано по жалбата на В.Л.Н. против мълчалив отказ на
Директора на СУ „В. Левски“ гр. Стара
Загора да предостави достъп до обществена информация и ответника е осъден да
заплати сумата от 10лв., представляваща заплатени разноски по делото, е неоснователно.
В
определението, чието допълване се иска съдът се е произнесъл по искането на
жалбоподателя за присъждане на деловодните разноски и на възнаграждение за един
адвокат като е осъдил ответника да заплати сумата от 10лв., представляваща
заплатена държавна такса. Следователно не е налице непълнота, която да бъде
отстранена на основанието и по реда на чл.248 от ГПК. В мотивите към
определението са изложени мотиви защо настоящия съдебен състав не приема за
основателно искането за осъждане на ответника да заплати възнаграждение за един
адвокат в размер на 500лв. по договор за правна помощ и съдействие, който не е
представен към жалбата от 14.12.2018г, а към молбата от 04.02.2019г. за отстраняване на
нередовността й. Жалбата от 14.12.2018г. е подписана от лице, посочено като
упълномощен адвокат, но без да е представен документ за упълномощаване –
пълномощно или договор за правна помощ и съдействие, поради което съдът е
приел, че липсват доказателства за реално понесени от жалбоподателя разноски
към момента на образуване на делото, представляващи възнаграждение за един
адвокат срещу извършена от него услуга – изготвяне на жалба срещу
административен акт. С изричен диспозитив – Определение №57/13.02.2019г. ответника
е осъден да заплати сумата от 10лв., представляваща заплатена държавна такса по
делото, предвид изложените към съдебния акт мотиви за липса на доказателства за
реално предоставена към 14.12.2018г правна помощ за изготвяне и подаване на
жалбата срещу възнаграждение от 500лв. С молбата за допълване на определението,
чиито петитум е в противоречие с изложените мотиви,
сочещи на искане за неговото изменение, не се представят доказателства, които
да установяват, че към 14.12.2018г. между адвоката и неговия пълномощник е
съществувал договор за правна помощ и съдействие с предмет изготвяне на жалба
срещу мълчаливия отказ на ответника. В
настоящия случай жалбата е подадена на 14.12.2018г. и носи подписа на трето лице посочено като адвокат, но без приложен договор за правна
защита и съдействие, поради което представения с молбата от 04.02.2019г.
договор с един адвокат има достоверна дата от този момент, след който не може
да бъде съставен. Този договор с достоверна дата от 04.02.2019г. не може да
служи като доказателство за изготвяне на жалба на дата, предхождаща неговото
сключване. Договора за правна защита и съдействие, който съдържа разписка за
плащане или уговорка за освобождаване на жалбоподателя от задължението да
заплати, при което на адвоката се следват разноските за възнаграждението му, е
частен документ, който се противопоставя на другата страна. По причина, че е
частен диспозитивен документ същия няма достоверна дата, и за такава се счита
датата на представянето му по делото – от този момент разноските са платени или
се дължат на адвоката в хипотезата на чл.38 от ЗА. Следователно от 04.02.2019г.
без съмнение съществува договор за правна помощ и съдействие, а жалбата е
изготвена преди този момент, поради което не може да се приеме, че е в негово изпълнение.
Разноските са сторени не по-рано от 04.02.2019г., а към тази дата жалбоподателя
вече е получил достъп до търсената обществена информация, поради което и
предвид, че адвокатската защита не е необходима по тези дела, се налага извода,
че няма пряка причинно-следствена връзка между оспорения акт и уговореното
възнаграждение за нает адвокат. Още на 20.12.2018г, един ден след получаване на
жалбата и преди администрирането и до съда, ответника е издал искания
административен акт и жалбоподателя към момента на получаване на съдебното
разпореждане за отстраняване на нередовността /28.01.2019г/ е знаел, че
оспорения от него мълчалив отказ вече не съществува и делото ще бъде
прекратено, независимо от основанието, което съда ще възприеме. Следователно
нямал е и нужда от правна защита и съдействие, поради което сключването на
договора на 04.02.2019г. не е в причинно-следствена връзка с поведението на
ответника. Посочената в договора недостоверна дата от 03.12.2018г. сочи и на
още един факт, а именно че е налице злоупотреба с право, чрез предявяване на
искането за разноски, тъй като към 03.12.2018г. мълчалив отказ не съществува
т.е. договора е нямал предмет. Достатъчно е да се сравнят достоверните дати на
документа за заплащане на държавната такса – 14.12.2018г и на договора
-04.02.2019г, за да се стигне до извода, че към 14.12.2018г адвоката не е имал
нито представителна власт да упражнява чужди права пред съд / като е положил
подпис под жалбата/, нито на 03.12.2018г е било правно възможно да му се
възложи изготвяне на жалба срещу мълчалив отказ, който не съществува.
Следователно разноски за правна защита и съдействие на жалбоподателя, съответно
на адвоката му не се дължат.
Мотивиран от изложеното и
на основание чл.248 от ГПК вр. с чл.144 от АПК, Административен съд Стара
Загора
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В.Л.Н. да бъде допълнено Определение №57/13.02.2019г,
постановено по адм.д.№772/18г по описа на АС Стара Загора
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред ВАС на РБ в 7-дневен срок от връчването му на страните.
Административен съдия: