Р Е
Ш Е Н
И Е № 147
гр. Пловдив, 07.05.2019 г.
Пловдивски Апелативен Съд – трети граждански състав, в открито заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и деветнадесета година в състав
Председател: Вера Иванова
Членове: Елена Арнаучкова
Величка Белева
при секретаря Стефка Тошева, като разгледа докладваното от съдията Белева т.д. № 741/2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.
Обжалва се от ответника по спора „ С. „ ООД ***, ЕИК *********чрез процесуалния представител адвокат И.Г. изцяло Решение № 324 от 29.06.2018 г. по т.д. № 168/2017 г. на Окръжен Съд – С.З., с което е уважен предявеният от ищцата Д.Р. иск по чл. 422 от ГПК като е признато за установено че въззиваемото дружество й дължи сумата 262 081, 22 лв. представляваща неизплатено задължение по запис на заповед от **********г. с падеж 29.02.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.12.2016 г. – за което вземане е издадена Заповед по чл. 417 от ГПК № 3529/09.12.2016 г. по ч.гр.д. № 5718/2016 г. на РС – С.З.. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението и искане за неговата отмяна и отхвърляне на иска. Претендират се направените разноски.
Въззиваемата страна Д.Р. е депозирал отговор, в който поддържа жалбата да е неоснователна. Претендира разноските, направени за въззивното производство.
Съдът установи следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен от въззиваемата Д.Р. против дружеството-въззивник „ С. „ ООД *** иск с правно основание чл. 422 от ГПК - за признаване за установено че дружеството й дължи сума в размер на 262 081, 22 лв. на основание Запис на заповед от **********г. с падеж 29.02.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 7.12.2016 г. до окончателното й изплащане – за което вземане е издадена Заповед по чл. 417 от ГПК № 3529/09.12.2016 г. по ч.гр.д. № 5718/2016 г. на РС – С.З..
По делото е безспорно установено издаването в полза на Р. като кредитор на цитираната заповед за незабавно изпълнение, срещу която длъжникът „С. „ ООД е възразил по реда и в срока по чл. 414 от ГПК, съответно в срока по чл. 415 ал. 4 от ГПК е предявен установителния иск досежно вземането от ищцата като кредитор.
В исковата молба е възведено каузалното правоотношение, по което е издаден записа на заповед от **********г. за процесната сума. Твърдението е че каузата е договор за заем от **********г. за сума в размер на 134 000 евро / с левова равностойност 262 081, 22 лв. / с падеж за връщане 29.02.2016 г., която сума е предадена / банкови парични преводи по сметка на дружеството / и не е върната на падежа и към настоящия момент. Изложени са още твърдения че в периода 20.07.2005 г. – 11.10.2011 г. ищцата е предоставила по банков път суми в общ размер 378 000 евро с левова равностойност 739 303, 75 лв. – в това число и процесната, все на основание заемни правоотношения. Облигациите са обективирани в няколко договора за заем - сред които и процесния. В края на всяка календарна година към всеки от договорите - съгласно уговорките в тях, били подписвани нарочни протоколи и издавани записи на заповед за сумите по облигациите. Парични суми по банковата сметка на дружеството били превеждани не само от нея, но и от останалите съдружници, като всички преводи били на основание заемни правоотношения, което се установявало от сключените между съдружниците и сегашни управители В.С.и Д. Б. спогодби от 12.12.2016 г. - макар счетоводното им отразяване да не било на това основание. Със спогодбите тези съдружници в качеството си на настоящи управители – заедно и поотделно, взаимно си признавали извършените от тях парични преводи като вземания към дружеството на основание възникнали заемни правоотношения, а същевременно оспорвали това основание по отношение на извършените от ищцата преводи.
В депозирания отговор ответникът оспорва иска по основание. Възведените възражения са че предоставяните от ищцата суми – сред които и процесната, не са на основание твърдяната облигация. Договор за заем не е посочен като основание на преводите в представените платежни нареждания , нито осчетоводен при дружеството. В обявените в търговския регистър финансови отчети на дружеството не са отразени задължения по договори за заем изобщо и в частност към ищцата, като тези отчети са подписани от ищцата в качеството й на управител на дружеството до 2016 година. Първичните счетоводни документи и изобщо цялата счетоводна документация на дружеството също не отразявали паричните преводи от ищцата – в т.ч. и процесния, да са на основание заемно правоотношение. Счетоводно те били отразени като постъпили от съдружниците резервни средства – допълнителни резерви, собственост на дружеството. Във връзка с така изразеното становище представените от ищцата договор за заем от **********г. и издадения въз основа на него запис на заповед от **********г. са оспорени с твърдения че са съставени не на посочените в тях дати, а впоследствие – когато подписалия ги от името на дружеството негов управител К.Т. не е бил вече такъв, и изцяло с оглед нуждите на ищцата в настоящото производство. Оспорено е и авторството на положените в документите подписи от името на К.Т..
Във връзка с оспорването е представен оригинала на договора за заем, като представения с исковата молба препис от същия договор е изключен от доказателствата по делото от първоинстанционния съд поради констатирани несъответствия с оригинала. Въз основа на приетия оригинал на договора и на съдържащия в заповедното производство оригинал на записа на заповед и при съпоставка с други образци от подписа на К.Т. вещото лице – графолог е депозирало заключение че подписите в документите са изпълнени от това лице, посочено като техен автор, а досежно времето на съставянето на документите – че не е възможно то да се установи.
Назначена е ССчЕ, от чието заключение се установява че внасяните от Д.Р. суми в общ размер 739 090,55 лв. – сред които и процесните 262 081,22 лв., са осчетоводявани в сметка № 117/1 – Допълнителни резерви. На това основание са осчетоводени и сумите, внесени от останалите трима съдружници. Вноските на всички съдружници са посочени по дати и размери, както и като общ размер. Няма счетоводно отразено задължение на дружеството към съдружниците за връщането на тези суми. Във всички счетоводни баланси те са отразени в Раздел А – Собствен капитал, Група IV – Резерви, статия „ Други резерви“. Ако бяха заемни средства то счетоводното им отразяване в ГФО за съответната година следва да е в раздел „ В „ на баланса - Задължения, статия „ Други задължения“. Установено е също така че превежданите от ищцата и останалите съдружници суми не са декларирани като предоставяни заеми пред Б** в изпълнение на валутния закон и Наредба № 27/13.3.2014 г. Не са декларирани и пред Н**, но доколкото съдружниците и в частност ищцата, не са местни лица не съществува задължението по чл. 50 ал. 1 т. 5 от ЗДДФЛ за деклариране пред фиска на предоставени и/или получени парични заеми.
От справка в ТР се установява че ответното дружество „ С. „ ООД е регистрирано от четирима съдружници - Д.Р., К.Т., В.С.и Д. Б.. Управители на дружеството заедно и поотделно до 19.08.2016 г. са били Р. и Т., а от така посочената дата – С.и Б. – заедно и поотделно.
Представени са спогодби между всеки от последните двама и дружеството както следва:
Със спогодба от 12.12.2016 г. между В.С.като съдружник и „ С. „ ООД, представлявано от Д. Б. се признава че сумите, преведени от С.на дружеството в периода 2005 г. – 2008 г. в общ размер 202 784 евро / 396 611 лева / са заемни средства без уговорен срок за връщане. Признава се че 40 000 евро от тях са върнати на С., а разликата до 202 784 евро ще бъдат погасени вместо чрез плащане чрез прехвърляне върху С.на собственост върху имоти на дружеството. Със спогодба от същата дата, сключена между Б. като съдружник и „ С. „ ООД чрез управителя С.се признава че и преведените от Б. парични средства в размер на 716 839 евро / 1 402 015 лв. / са на основание предоставени на дружеството заеми, че те са му върнати до размер на 40 000 евро, а остатъка до 716 389 евро ще бъдат погасени вместо чрез плащане чрез прехвърляне върху Б. на собственост върху имоти на дружеството.
Сумите,
предмет на горепосочените спогодби – според заключението на ССчЕ са паричните
средства, преведени от тези двама съдружници на дружеството и осчетоводени от
последното на същото основание като преведените от ищцата – допълнителни
резерви.
Представеният от ищцата и приет от първоинстанционния съд оригинал на договора за заем не е ценен от този съд поради това че бил неотносим към спора, тъй като ищцата не се позовавала на него и не заявявала да черпи права от същия – доколкото твърдяната в ИМ заемна сума е различна от посочената такава в оригинала на договора. Записа на заповед е ценен – поради неговата автентичност и неопровергаване на посочената дата на съставянето му от ответното дружество - комуто съдът е възложил доказателствената тежест за това. С оглед което и предвид заверяването на сметката на дружеството с преведената от ищцата процесна сума е приета за доказана и възведената кауза, въз основа на която е издаден записа на заповед – договор за заем. Искът е приет за основателен и уважен изцяло.
Във въззивната жалба се поддържа да е неправилен извода на съда за наличие на твърдяната кауза по ценната книга – договор за заем. Твърди са да не е доказан – при лежаща върху ищцата доказателствена тежест, фактическия състав на заемното правоотношение – съгласие на страните и предаване на сумата. Правилно както копието, така и оригинала на договора са изключени от доказателствата по делото, поради което се налага извод че съгласие за заемно правоотношение не е доказано по делото. Не е налице и предаване на сумата на това основание според събраните по делото доказателства – посочените в платежните нареждания основания на паричните преводи, начина на тяхното осчетоводяването, недекларирането на получени заеми пред Б**. Неправилно било прието също че записа на заповед е с достоверна дата. Ценната книга е частен диспозитивен документ, поради което доказателствената тежест да установи достоверната й дата е на страната, която черпи права от нея, в случая на ищцата, от която такова доказване не е проведено по делото.
Настоящата инстанция намира жалбата за неоснователна, а първоинстанционното решение като краен резултат за правилно, по различни от изложените в него съображения.
Безспорно установено е предаването на процесната сума от въззивницата на ответното дружество. Спорно е основанието - възведеното от ищцата заемно правоотношение, в която насока представеният от нея договор за заем от **********г. в оригинал. Неправилно първоинстанционният съд е приел че заявеното си право ищцата не основава на него, поради което той е неотносим към спора и не следва да се цени и коментира по същество. Оригиналът е представен във връзка с оспорването му от ответника по чл. 193 от ГПК и искане по чл. 183 от ГПК. Като така той не е друг договор, въпреки констатираните несъответствия между него и представеното с исковата молба копие. Предвид вида и естеството на тези несъответствия не може да се приеме че са налице два различни договора за заем, доколкото всички съществени клаузи на заемното правоотношение съвпадат. Именно оригинала на документа – договор за заем от **********г. е този, който следва да бъде преценяван от съда, поотделно и в съвкупност с останалите ангажирани по делото доказателства.
От заключението на графологичната ескспертиза е категорично установено че за заемателя „ С. „ ООД договорът за заем от **********г. е подписан от посоченото в него лице К.Т., който безспорно и съгласно справката в ТР, е управител и представляващ дружеството към така посочената дата. Същото лице и в същото качество е подписало и записа на заповед от **********г. Относно датата на съставянето на документа графологът е заявил че тя не може да бъде установена. Относно възможността юридическо лице да оспори сделки и договори, съставени и подписани от негов бивш органен представител във връзка с посочената в тях дата на съставяне константната съдебна практика – в това число и по чл. 290 от ГПК, приема че това не е оспорване на достоверността по смисъла на чл. 181 от ГПК, тъй като тази разпоредба се отнася за третите лица, неучаствали в съставянето на документа, каквото ответното дружество в случая не е. Съгласно разпоредбата на чл. 180 от ГПК частни документи, подписани от лицата, които са ги издали съставляват доказателство че съдържащите се в тях изявления са направени от тези лица. Но формалната доказателствена сила на частните документи - в случая договора за заем от **********г. и издадения въз основа на него запис на заповед от **********г. не обхваща датата и мястото на съставянето им. Затова и оспорването от ответното дружество относно тази дата е допустимо, тъй като то може да се отрази пряко на съществуването и действителността им – като подписани от лице без представителна власт. Доказателствената тежест да установи датата е на страната, която претендира благоприятни последици от документа – в случая ищцата. В този смисъл Решение № 167/3.7.2018 г. на ВКС по гр.д. № 4020/2017 г., IV г.о.
Събраните по делото доказателства – коментирани по горе, обсъдени в тяхната съвкупност обосновават според настоящата инстанция извод че отношенията между страните са възведените такива по договор за заем със заемодател ищцата Р., съответно заемател ответното дружество. Безспорно установено е че през 2006 г. ищцата е превела по банкова сметка на дружеството исковата сума в размер на 134 000 евро. Безспорно установено е че за периода 2005 г. - 2011 г. не само ищцата, а и останалите трима съдружници са предоставяли парични средства на дружеството във връзка с осъществяването на неговата дейност. В отношенията между всеки от тях и дружеството многократно е изразявана воля че така предоставените средства са заемни такива. В отношенията на ищцата и на съдружника К.Т. с дружеството за тях са съставяни договори за заем, а по отношение на В.С.и Д. Б. – между всеки от тях и дружеството са подписани спогодби от 12.12.2016 г., с които предоставените от тях парични средства се признава да са на основание заемни правоотношения, признава се факта на връщане на част от тези парични средства като заемни такива и се договарят начини и срокове за погасяване от дружеството на невърнатите средства. Тази несъмнено и ясно обективирана воля на страните относно основанието на паричните преводи – възведената по делото облигация, не се опровергава от факта на счетоводното отразяване на средствата като резерви. Неправилното счетоводно отразяване само по себе си не опровергава действителното основание, на което са предоставени средствата от съдружниците и в частност от ищцата. Оспорените документи, на които тя основава правата си, са в точно съответствие с това основание, както и с преведената от нея през 2006 г. сума в общ размер от 134 000 евро. С оглед което следва да се приеме че договорът за заем от **********г., съответно издадените въз основа на него протокол и запис на заповед от **********г. не са съставени и подписани от К.Т. в по-късен момент, когато той вече не е бил управител и представляващ дружеството с цел увреждане на интересите му и създаване на несъществуващи права на ищцата. Искът е доказан по основание и размер.
Предвид така изложените съображения обжалваното решение за уважаване на иска се потвърждава като правилно.
С оглед този резултат на въззиваемата -ищца се дължат направените за въззивното производство разноски. Такива се претендират от про цесуалният й представител адвокат Н. както следва: 100 лв. за ССчЕ и за адвокатско възнаграждение в размер на 4 500 лв. , като се твърди този размер да съставлява минималния размер съгласно Наредба № 1/2004 г. Представен е в този смисъл и списък по чл. 80 от ГПК, но не и договор за правна помощ за договорено и заплатено възнаграждение за адвоката.
Искането за присъждане на сумата
100 лв., представляваща заплатено възнаграждение за ССчЕ е основателно.
Искането за присъждане на възнаграждение за един адвокат в размер на 4 500
лв. е неоснователно. Липсва както договаряне, така и заплащане на такова от
страната. На адвоката в лично качество се дължи възнаграждение при оказване на
безплатна помощ, но само ако такава е уговорена в хипотези на чл. 38 от ЗА,
каквато уговорка в случая не е налице.
Предвид изложеното съдът
Р Е Ш И
Потвърждава Решение № 324 от 29.06.2018 г., постановено по т.д. № 168/2017 г. на Окръжен Съд – С.З..
Осъжда „ С. „ ООД ***, ЕИК *********да заплати на Д.Р., италиански гражданин, родена на *** г. в гр. Б., И., с постоянен адрес ***, л.к. № *********, издадена на ********** г. от Община М., И. разноски за въззивното производство в размер на 100 / сто / лева.
Решението може да се обжалва пред Върховен Касационен Съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател:
Членове: