РЕШЕНИЕ
№ 10306
гр. София, 21.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20211110125658 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът /ЮЛ/, ЕИК ..., твърди, че ответницата Т. Ч. Б., ЕГН **********, е потребител
на топлинна енергия за имот с адрес гр. София, /АДРЕС/, аб. № ..., като не била заплатила
следните суми:
4916,49 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г.,
495,84 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2018 г. до 20.01.2021 г.,
34,75 лв., представляваща цена за извършено дялово разпределение за периода от
01.12.2017 г. до 30.04.2020 г.,
5,84 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение
за периода от 31.01.2017 г. до 20.01.2021 г.
Заявява, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която
разпределението на топлинна енергия било извършвано от „/ЮЛ/ съобразно сключения
между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Ищецът моли съда да
признае за установено, че ответницата му дължи заявените суми. Правният интерес от
1
предявените искове ищецът обосновава с подаденото от ответника възражение по чл. 414
ГПК срещу издадената за посочените суми в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по ч. гр. д. № 5761 г. по описа на СРС. Претендира разноски.
Ищецът моли за допускането на съдебно-техническа ескпертиза и съдебно-счетоводна
експертиза, които да отговорят на поставени в исковата молба въпроси, касаещи
топлоснабдяването и заплащането на отоплителната услуга през процесния период.
Представя писмени доказателства.
Ищецът моли на негова страна, като трето лице-помагач, да бъде конституирано
дружеството за дялово разпределение „/ЮЛ/.
Ответницата Т. Ч. Б., ЕГН **********, чрез сина си Н. В., с отговор на исковата молба
в срока по чл. 131 ГПК оспорва исковете като неоснователни. Релевира възражение за
настъпила погасителна давност по отношение на процесните вземания, чиято изискуемост е
настъпила преди 29.01.2018 г. Възразява, че дължи сумата в размер на 378,33 лв.,
представляваща цена на доставена ТЕ за месец септември 2020 г., тъй като същият е извън
процесния период. Оспорва, че цената на доставена ТЕ е в размера на процесните вземания.
Претендира разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „/ЮЛ/ заявява становище за
основателност на исковете, като представя доказателства за извършеното дялово
разпределение в имота и издадените изравнителни сметки през процесния отоплителен
период.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Съгласно §1, т.2а от ДР на
ЗЕ /в редакцията му към 17.07.2012 г. относима към процесния период/ битов клиент е
този, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови
нужди, а потребител на енергия или природен газ за битови нужди е физическо лице,
собственик или ползвател на имота, което използва ел. или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за
домакинството си.
От представените по делото писмени доказателства в тяхната съвкупност, а именно:
нотариален акт за продажба на недвижим имот № 184/06.05.1993 г., Списък на етажните
собственици в СЕС, находяща се на горепосочения адрес в гр. София, /АДРЕС/, ЕТ. ..., ап....
към Протокол от 11.06.2002 г., в който за ап.... е вписана и подписана Т. Б. Ч. /продавач по
цитирания н.а./, приобщени по делото на л.14-15; 20-22/ както и от представените от третото
2
лице помагач доказателства – протоколи и др. документи касаещи отчитането на топлинна
енергия за процесния период в имота на клиента, всички приети като неоспорени, се
установява, че именно ответницата Т. Б. е ползвател на процесния апартамент № ..., находящ
се на горепосочения адрес в гр. София. След прехвърляне на „голата“ собственост върху
процесния апартамент № ... на горепосочения адрес през 1993 г. на нейния син и
пълномощник по делото -- Н. В., ответницата Б. си е запазила вещното право на ползване
върху недвижимия имот пожизнено. Последното води до извод, че за процесния
отоплителен период от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. потребител на ТЕ и клиент на /ЮЛ/, е
именно ответника Т. Б., в качеството й на единствен вещен ползвател на апартамент № ....
Предвид горното, съдът приема, че в периода между 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г.
ответницата Т. Б. като ползвател на имот в СЕС, присъединен към абонатна станция има
качеството на клиент на дружеството – доставчик на топлинна енергия, респ. същата е
потребител на доставеното количество топлоенергия до имота.
От приложените по делото писмени доказателства – извлечения от сметки, протокол
от ОС на ЕС от 11.06.2002 г. и сключения Договор № 2350 от 14.06.2002 г./на л.18-23 от
делото /, дялово разпределение за процесния период, ОФ-ри за периода /на л.24-26/ всички
те неоспорени от ответника както и от заключението на СТЕ, се установява, че в апартамент
№ ... е доставяна топлинна енергия през целия отоплителен период /2017-2020 г./.
От заключението на СТЕ се установява, че процесната сграда, в която се намира ап. ...
е с непрекъснато топлоснабдяване за целия период от м.05.2017 г. до м.04.2020 г., като /ЮЛ/
ежемесечно е извършвала отчети на общия топломер в АС, който е от търговски тип,
преминал е задължителния метрологичен контрол, съгласно Наредбата и са отчислявани
технологични разходи за сметка на ищеца, изчислявани, съгласно зависимост, която
включва данни за съоръженията в АС от производителя, температури на топлоносителя –
подаваща и връщаща, температура на почвата, измерена на дълбочина 125 см. и броя
работни часове на АС. Както и вещото лице по СТЕ е установило, дяловото разпределение
за периода е извършвано от ФДР „/ЮЛ/. За абоната са представени 3 бр. отчета, които обаче
били „празни“ тъй като в имота на ответника не се изчислява ТЕ за отопление на имот, а за
абоната се изчислява единствено ТЕ за битово горещо водоснабдяване , като за първите два
сезона, начисленията са на база за 2 – потребителя, за периода от м.05.2019 г. до м.04.2020 г.
начисляването е по чл.69 от Наредбата за топлоснабдяването /след изм. от м.03.2020 г.:/.
Видно от обясненията на в.л. от съдебно заседание, след изменението на Наредбата за
топлоснабдяването през 2020 г., за всички потребители, които имат отчет „на база“, в
случай, че остане разлика от общия водомер в сградата, същата се разпределя към тези
имоти, сред които в процесната жилищна сграда спадал и апартамента на ответника. В
случая начисленото количество за БГВ било по-високо, като отговаряло на база за 4
потребители. Количествата ТЕ за БГВ са изчислени по т.5.2. от Приложение към чл.61, ал.1
от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването от м.04.2017 г., като разпределението между
потребителите се извършвало, въз основа на отчетения разход на гореща вода.
Разпределението на ТЕ за сградна инсталация е извършено съгласно зависимост описана в
3
Приложение към чл.61, ал.1, т.6.1.1. на Наредба № 16-334 за топлоснабдяването, като за
имота сградна инсталация е разпределена в зависимост от пълния отопляем обем – 163
куб.м. и този на ЕС – 10 705 куб.м.
Въз основа именно на отчетите от уредите, изравнителната сума за целия период за
процесния апартамент № ... възлиза на 1 209,05 лв., която сума е за доплащане от абоната.
Страните по делото не спорят, а от представените по делото писмени доказателства, в
т.ч. извлечение от сметки за аб. № ..., представените от ответника и издадени от третото
лице-помагач индивидуални справки и главен отчет, вкл. заключението на СТЕ, прието без
възражения от страните, се установява, че сградата в режим на ЕС, находяща се на горния
адрес в гр. София, /АДРЕС/, е топлоснабдена през целия процесен период, като
захранването с топлинна енергия в СЕС е осъществявано от две абонатни станции, тип
БРУТЕРМ.
От приетата по делото СТЕ се установява също, че за процесния отоплителен период
общата сума за ТЕ, прогнозно фактурирана е 3632,29 лв., от която сума 407,77 лв. за
отопление на имота и сградна инсталация; 3224,... лв. е за БГВ, съответно след
изравняването извършено от „/ЮЛ/ изравнителната сума е с + 1209,0507 лв. /т.е. за
доплащане от абоната/. Така, реално потребената ТЕ за процесния период от 01.05.2017 г. до
30.04.2020 г. възлиза на 4841,34 лв.
Заключението по приетата ССчЕ сочи, че съобразно с действащите цени на ТЕ през
процесния период утвърдени от КЕВР общо начислените и незаплатени суми за ТЕ,
възлизат на претендирания от ищеца размер от 4916,49 лв. /получена като сбор от прогнозно
фактурираните 3632,29 лв., изравнителните сметки от 1209,05 лв., увеличени с
извършените от ищеца корекции от 75,11 лв.,20 лв./. Вещото лице е установило, че ищецът е
издал 3 Общи фактури за отоплителен период от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., като за
първия отоплителен сезон от м.05.2017 г. до м.04.2018 г. е издал Обща фактура №
**********/31.07.2018 г. в общ размер на 1049,63 лв., отчитаща реално потребената ТЕ за
периода, включваща прогнозни сметки от 1135,27 лв. и изравнителни сметки от -85,63 лв.
/за възстановяване/. За следващия отоплителен сезон от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. е
издадена ОФ № .../31.07.2019 г. в общ размер на 1282,43 лв., отчитаща реално потребена ТЕ
за периода, включваща прогнозни сметки от 1177,11 лв. и изравнителни сметки от +105,32
лв., като в.л. по ССчЕ е установило, че няма извършвани плащания от страна на абоната.
За последния отоплителен сезон, включен в процесния период, била издадена ОФ №
.../31.07.2020 г. в общ размер на 2111,... лв., отчитаща реално потребена ТЕ за периода,
включваща прогнозни сметки от 1319,94 лв. и изравнителни сметки от 864,00 лв., към която
сума в резултат на корекция от промяна в цената на ТЕ е добавена сумата от 72,42 лв., в
резултат на което неплатен остатък за ТЕ възлиза на 2183,94 лв.
Вещото лице по ССчЕ е установило, че през м.09.2020 г. са осчетоводени изравнителни
сметки, съгл. фактури №№ ....; ...; ... възлизащи на обща стойност 400,19 лв., но същите
отразяват реално потребена от абоната ТЕ за периода от м.05.2019 г. до м. 04.2020 г., т.е. са
относими към процесния отоплителен период, в който смисъл пък възраженията на
4
ответника, заявени във връзка с тази сума, че излиза извън рамките на процесния период, се
явяват неоснователни.
Предвид изложеното по-горе и от приетите доказателства, в тяхната съвкупност,
настоящият съдебен състав приема, че по делото се установяват безспорно, въведените от
ищеца с ИМ твърдения, че ответника Т. Б., в качеството си на собственик на
топлоснабдения имот – апартамент № ..., находящ се на посочения по-горе адрес в гр. София
да е потребител на доставяната до имота й топлинна енергия. Предвид разп. на чл.149, ал.1,
т.6 и чл.150 от ЗЕ, ответника Б., като собственик топлоснабдения имот, е обвързана по
силата на закона от облигационни отношения по Договор за продажба на топлинна енергия
при Общи условия с ищцовото дружество /актуалните такива относими към процесния
период са тези, приети с Решение по Протокол № 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите
на /ЮЛ/ и одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР /досежно доставяната до
ползвания от нея имот топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от нейна
страна, че желае да закупува доставяната в имота от ищеца /ЮЛ/, топлинна енергия. Без
значение за валидното възникване на облигацията по договор за доставка на топлинна
енергия са качествените параметри на реално доставяната такава. Доколкото закона
обвързва качеството ползвател на топлинна енергия с притежаваните вещни права върху
топлоснабдения имот, то и отговорността на ответника за задължения за цена на доставена
до имота му топлинна енергия във връзка с чл. 150 от ЗЕ следва да е съответна на участието
му в собствеността, т.е. доколкото се установява безспорно имота да се ползва от ответника
Б. по силата на запазено от нея при продажбата на имота, пожизнено право на ползване, то
именно посочения от ищеца ответник ще следва да отговаря за дължимата цена за
доставената до имота топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от КЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им.
Съгласно чл. 150, ал. 3 от ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се
установява, а и не се твърди Ц. П. да се е възползвала от правото си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
Предвид изложеното, съдът приема, че между страните за процесния период е
сключен действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни ОУ.
От събраните по делото писмени доказателства съдът приема за установено, че при
спазване на чл. 125, чл.139 и чл.141 от ЗЕ, на ответника на горепосочения адрес е доставяна
топлинна енергия при дялово разпределение в сграда в режим на етажна собственост, при
отчитане и заплащане на потребената топлинна енергия разсрочено, на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация и съгласно зависимост определена в Приложение към
чл.61., ал.1, т.1 на Наредба № 16-334/2007 г. за топлоснабдяването. От третото лице-помагач
5
не са представени редовни отчети, но такива са били предоставени на в.л. изпълнило СТЕ,
като в същите няма отразено реално потребено количество ТЕ за отопление, доколкото
такава в имота не се използвала, а цялото количество ТЕ, претендирано за плащане от
ищеца произтича от доставената ТЕ за БГВ и разпределената такава за „сградна
инсталация“. От тези доказателства, в т.ч. от кредитираната СТЕ, съдът приема, че по делото
безспорно се установява, че в имота на ответника е доставяна, респ. потребявана ТЕ, освен
за сградна инсталация, но също така и за БГВ, в установените и посочени по-горе размери.
Съгласно чл. 143 от ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при
въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя
от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно
Методика по Наредбата за топлоснабдяването. При анализ на приетите доказателства, съдът
приема, че начислените при ищеца количества потребена от ответника топлинна енергия /по
показанията на уредите до 30.04.2019 г. и съобразно зависимост по Наредба № 16-334/2007
г. за топлоснабдяването по отношение на останалите начислени суми за остатъка от
периода/ са съответни на разпределена от ТЛП при спазване поднормативната уредба. Не се
установи по делото да са правени рекламации от ответника, във връзка с отразеното по
изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния период
от време, като именно показанията по последните сметки /отразени в приетите по делото
Индивидуални справки за използвана топлинна енергия на л.89-91/ са послужили за
определяне на количествата топлинна енергия, за които на ответника Б. са начислени
сметките за процесния период. Видно от приетите индивидуални справки за отопление и
топла вода, през трите отоплителни сезона, се установява, че ответника следва да довнесе
сумата от 1209,05 лв. видно от заключенията и на двете експертизи СТЕ и ССчЕ.
Дължимата от ответника сума се дължи от доставената ТЕ за сградна инсталация и
БГВ, като начисленото количество отговаря на реално потребеното.
От приложените по делото съобщения към общите фактури /на л.24-26 от делото/ се
установява, че данните от дяловото разпределение са коректно отчетени във фактурите, вкл.
и данните от изравнителните сметки.
С оглед изложеното, съдът приема, че претендираните за плащане суми от ответника
са правилно изчислени, отговарят на доставеното и реално потребено количество ТЕ, като
стойността на ТЕ е в съответствие с одобрените от КЕВР за периода цени на ТЕ.
При тази установеност от фактическа страна, съдът следва да разгледа възражението
за погасяване на част от вземането на ищеца по давност. Разгледано по същество, същото е
основателно, в частта относно претендираната главница, за периода от 01.05.2017 г. до
30.11.2017г. /при приложение на чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и
за преодоляване на последиците/. Съгласно приетата по делото обща фактура №
**********/31.07.2018 г., в която са отразени окончателно дължимите суми и кредитните
известия към фактурите с прогнозно начислените задължения, недължимата главница за ТЕ
възлиза на сумата от 603, 16 лв. След приложение на давността, вземанията на ищеца,
6
изискуемостта на които е настъпила преди повече от 3 години, от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда или вземанията за част от процесния период от
01.05.2017 г. до 29.01.2018г., в размер на 603,16 лв. за ТЕ са недължими поради
погасяването им по давност. Остатъка от 4 313,33 лв., представляващ стойност на доставена
и потребена ТЕ до процесния имот, в периода от 01.12.2017 г. до 30.04.2020г. е дължим и до
този размер предявения иск за главницата за ТЕ, следва да се уважи.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Предвид чл. 150 от ЗЕ отношенията по повод продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие и потребителя на същата се уреждат от публично известни
Общи условия. Предвид липсата на данни по делото за възражение от ответника по чл. 150,
ал. 3 ЗЕ съдът намира, приетите от /ЮЛ/ и одобрени от комисията /през м.06.2016 г./ Общи
условия за процесния период да са обвързващи и за ответника Т. Б.. С разпоредбата на чл.
33, ал.2 от същите се определя срок за заплащане на дължимата от купувача месечна цена на
доставената топлинна енергия – 45 дни след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл.33, ал.4 от ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва, само за задълженията по чл.32, ал.2, ако не са заплатени в срока по ал.2.
В този смисъл и на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД, считано от деня следващ последния
ден от горния срок купувачът на топлинна енергия изпада в забава за изпълнение на
задължението си за заплащане на цената на доставената му топлинна енергия и дължи
обезщетение в размерите по чл. 86 ЗЗД. Доколкото съдът приема за безспорно, че
ответницата е изпаднала в забава по отношение на претендираната за плащане от ищеца
главница за ТЕ, а и самата ответница не твърди да е плащала задълженията си през
процесния период, размерът на обезщетението за забава, установено посредством
заключението на ССчЕ възлиза на сумата от ГПК и посредством онлайн лихвен калкулатор.
Така установен размерът на мораторната лихва върху установената като дължима главница
за ТЕ от общо 4313,33 лв. изчислена за претендирания от ищеца по ИМ период от
15.09.2018 г. до 20.01.2021 г., възлиза на сумата от 357,39 лв., до който размер предявения
иск ще следва да се уважи, а за разликата до пълния предявен размер от 495,84 лв. или за
сумата от 138,45лв. иска подлежи на отхвърляне, като неоснователен.
По иска за главница и мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение:
От приетите по делото доказателства, касаещи дяловото разпределение в имота, както
и от заключенията на СТЕ и ССчЕ, се установява, че в апартамента, ползван от Т. Б. е
извършвана дейност по топлинно счетоводство, като липсата на реален отчет на
индивидуалните уреди за доставеното и изразходвано количество ТЕ за отопление и топла
вода за периода, се дължи на неползване на ТЕ за отопление от страна на абоната и
отчитането на БГВ на база, а не по реален отчет но монтирани водомери в апартамента. В
сградата в режим на ЕС, в която се намира процесния апартамент обаче ФДР е извършвала
ежегодни отчети на уредите, т.е. дейност по дялово разпределение и отчет на топломерите,
респ. ежегодно са изготвяни и индивидуални справки за отопление и топла вода /в случая са
приложени на л.74-76/ и въз основа на същите са изготвяни процесните изравнителни
7
сметки. От приетата по делото справка /неоспорена от ответника/ отразяваща
извлечението от сметката за аб. № ... и заключението по приетата без възражения ССчЕ, се
установява, че фактурираната и незаплатена цена на извършваната услуга по дялово
разпределение от ФДР за периода от м.12.2017 г. до м.04.2020 г. възлиза на сумата от 34,75
лв. /за 29 месеца * 1,14, 1,19 или 1,24 лв. в различните периоди/. По делото има
своевременно заявено възражение от ответника за погасяване на част от вземането на ищеца
по давност, но съдът приема същото за неоснователно, тъй като изискуемостта на вземането
за дялово разпределение за първия месец, включен в процесния период /т.е. това за
м.12.2017 г./ настъпва едва в края на м.01.2020 г., като давността за същото е прекъсната с
подаденото на 29.01.2021 г. заявление по чл.410 от ГПК. Следователно, предявения иск за
главницата за ДР, дължима за периода от м.12.2017 г. до м.04.2020 г. в размер на 34,75 лв.,
като основателен и доказан, ще следва да се уважи изцяло.
Ответницата Б. не твърди и не представя доказателства за плащане на дължимата сума,
поради което предявения иск за цената на услугата „дялово разпределение“ която същата не
е заплатила в срок следва да бъде уважен, в посочения по-горе размер от 34,75 лв.
Съгласно чл. 36 от ОУ на ищеца, клиентите заплащат цена за услугата „дялово
разпределение“, извършвана от избран от клиента Търговец /ФДР/, като стойността й се
формира от цената за обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето на
изравнителните сметки и цена за отчитане на един уред да дялово разпределение и броя на
уредите в имота на Клиента, за отчитате на уредите за дялово разпределение извън
обявените от търговеца дати, се заплаща допълнителна цена, по ценоразпис определен от
Продавача. Редът и начина на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от
продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата. Продавачът има право да
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва, когато задълженията на
клиентите не са заплатени в срок от 30 дни от издаване на изравнителните сметки.
В този смисъл и на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД, считано от деня следващ последния ден
от горния срок купувачът на топлинна енергия изпада в забава за изпълнение на
задължението си за заплащане на цената на таксата за услугата „Дялово разпределение“ и
дължи обезщетение в размерите по чл. 86, ал.1 от ЗЗД. В конкретния случай ответницата
безспорно е изпаднала в забава за изпълнение на задълженията си за заплащане на таксата
дялово разпределение, като за претендирания от ищеца период на забава от 31.01.2018 г. до
20.01.2021 г. същия дължи и обезщетение за забава в размер на 5,84 лв., върху
установената като дължима главница от 34,75 лв., който размер е установен и посредством
приетото заключение по ССчЕ.
В заключение и на база приетите и обсъдени по-горе доказателства, общата дължима
сума от ответницата Т. Б., след приспадане на погасените по давност суми, възлиза на
4711,31 лв., от която сума 4313,33 лв. съставлява дължима главница за ТЕ за периода от
01.12.2017 г. до 30.04.2020 г.; 357,39лв. - дължима мораторна лихва върху главницата за ТЕ
за претендирания период от 15.09.2018 г. до 20.01.2021 г.; 34,75 лв. съставлява дължимата
главница за дялово разпределение за периода от м.12.2017 г. до м.04.2020 г., а 5,84 лв. -
8
мораторна лихва върху главницата за ДР за периода от 31.01.2018 г. до 20.01.2021 г. За
разликата до пълния предявен размер на вземането за главницата за ТЕ за мораторната лихва
върху ТЕ или за сумата от общо 741,61 лв. исковете подлежат на отхвърляне като
неоснователни, поради изтекла давност - за сумата от 603,16 лв., а за сумата от 138,45 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за ТЕ иска на ищеца подлежи на
отхвърляне като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът на осн.
чл.78, ал.1 от ГПК, съответно на уважената част от исковете му, а ответника, на осн. чл.78,
ал.3 от ГПК, съобразно с отхвърлената част от исковете. Ответникът не претендира разноски
и няма данни по делото за реално извършени такива.
Видно от Списъка по чл.80 от ГПК и приложените по делото доказателства за
извършване на разноските, ищецът е сторил такива в размер на 639,00 лв., от която сума
139,00 лв. за довнесена държавна такса, 500,00 лв. – депозит за експертизи, а с оглед факта,
че е представляван в производството от юрисконсулт на осн. чл.78, ал.8 от ГПК претендира
и му се следва и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер /с оглед липсата на
фактическа и правна сложност на делото/, т.е. сума от 100,00 лв. Така общия размер на
съдебните разноски на ищеца в настоящото исково производство възлиза на 739,00 лв., от
които съобразно с уважената част от исковете, в тежест на ответницата ще следва да се
възложат разноски до размер от 638,49 лв.
Съгласно задължителните указания на ВКС, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение
№ 4 от 18.06.2014г., постановено по тълк.д. № 4/2013г. ОСГТК, съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
Съобразно с изхода на делото, в полза на ищеца ще следва да се признаят и разноски
от заповедното производство до размер от 137,43 лв.
Така мотивиран съдът на осн. чл.235, ал.1 от ГПК
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, че Т. Ч. Б., ЕГН **********, в
качеството си на вещен ползвател на имот с адрес в гр. София, /АДРЕС/, ЕТ. ..., ап.... е
потребител на топлинна енергия, доставяна до същия имот – Апартамент № ... и дължи на
/ЮЛ/, ЕИК ..., сумите от общо 4711,31 лв., а по отделно, както следва:
4313,33 лв., представляваща цена на доставената през периода 01.12.2017 г. до
30.04.2020 г., топлинна енергия до топлоснабден имот - апартамент ..., находящ се в
9
гр. София, /АДРЕС/, ЕТ. ..., с аб. № ..., ведно със законната лихва, считано от
29.01.2021г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до
пълния предявен размер от 4916,49 лева, или за сумата от 603,16 лв. и периода от
01.05.2017 г. до 30.11.2017 г., като неоснователен, поради погасяване на вземането по
давност.
34,75 лв. представляваща дължими такси за услугата дялово разпределение,
извършвана в периода от м.12.2017 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва,
считано от 29.01.2021г. до окончателното изплащане , за които вземания по ч.гр.д. №
5761/21г. по описа на СРС, 164-и състав на 05.02.2021г. е издадена заповед по чл. 410
ГПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Т. Ч. Б., ЕГН **********, в качеството си на вещен
ползвател на имот с адрес в гр. София, /АДРЕС/, ЕТ. ..., ап...., е потребител на топлинна
енергия за имот с адрес гр. София, /АДРЕС/, ЕТ. ..., ап. ... дължи на /ЮЛ/ ЕИК ..., сумите от:
357,39 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за ТЕ от 4313,33
лв., дължима за периода от 15.09.2018 г. до 20.01.2021 г., а за разликата до пълния
предявен размер от 495,84 лв. или за сумата от 138,45 лв. ОТХВЪРЛЯ иска като
неоснователен;
5,84 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за ДР от 34,75 лв.,
дължимо за периода от 31.01.2018 г. до 20.01.2021 г.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, Т. Ч. Б., ЕГН ********** да заплати на
/ЮЛ/, ЕИК ... сумата от 638,49 лв. представляваща съдебни разноски в исковото
производство, както и 137,43 лв., представляваща разноските в заповедното производство
по ч.гр.д. № 5761/2021 г. по описа на СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца –
„/ЮЛ/, с ЕИК *********.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10