Решение по дело №593/2019 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 22 ноември 2019 г. (в сила от 12 декември 2019 г.)
Съдия: Галина Колева Динкова
Дело: 20197240700593
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 22 август 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И  Е

         

431                                                22.11.2019г.                        град Стара Загора

 

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, ІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                         

               СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

       

при секретар  Албена Ангелова                                                                                   

и с участието на прокурор                                                                            

като разгледа докладваното от съдия Г. Динкова административно дело № 593 по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:                                                       

 

            Производството е с правно основание чл.156 и сл. от данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл.4, ал.1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ и чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с §2 от ДР на ДОПК.

            Образувано е по жалба на С.Д.Р. ***  против Акт за установяване на задължение  по декларация /АУЗД/ № 64956/ 16.05.2019г, издаден от старши инспектор в отдел „Местни данъци и такси“ /МДТ/ при Община Стара Загора, потвърден изцяло с Решени № 64956/ 23.07.2019г. на Началник отдел МДТ при Община Стара Загора. Жалбоподателят твърди, че е заплащал своевременно дължимите за периода 2013г. – 2018г. данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ и такса битови отпадъци /ТБО/, които са били определени от приходната администрация още с декларирането на придобития от него имот. При случайно извършена проверка с ПИК код, издаден от НАП, е установил наличието на неплатени задължения за ДНИ и ТБО, и след поискана информация за това несъответствие е бил уведомен, че поради допусната техническа грешка при обработка на декларацията му, се е наложило доначисляване на по-висок размер ДНИ и ТБО. През мес.април 2019г. е подал жалба до кмета на Община Стара Загора с искане да му бъде издаден Акт за установяване на задължение по декларация, за да може да упражни правото си на защита срещу определянето на нови размери на задълженията. В тази връзка е бил издаден оспорения в настоящото производство АУЗД № 64956/ 16.05.2019г.. Оспорващият твърди, че тъй като в случая неправилното определяне на дължимия ДНИ и ТБО се дължи на грешка, допусната от приходната администрация, не следва да му бъдат определяни допълнителни задължения със задна дата. По тези съображения моли съда да постанови решение, с което да отмени АУЗД № 64956/ 16.05.2019г., като незаконосъобразен и необоснован.

 

Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция „Местни приходи" при Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че оспореният АУЗД като издаден от компетентен орган, в изискуемата форма и при правилно приложение на материалния и на процесуалния закон е законосъобразен. Моли съда да отхвърли жалбата срещу нето и да присъди разноски по представен списък.

 

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следната фактическа обстановка:

 

С Декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. № **********/ 27.03.1998г. С.Д.Р. е декларирал придобит чрез дарение недвижим имот, съгласно нотариален акт № 62, том V, нот.дело № 1378/ 15.04.1993г., представляващ земя и сграда с административен адрес: гр.Стара Загора, ул.“К.“ № хх, ет.1. В декларацията е отбелязано, че сградата е със жилищно предназначение, конструкцията е масивна монолитна, с РЗП 100кв.м.

 

            На 24.04.2019г. Р. ***-2159, в която заявява несъгласието си с размера на определения му данък и ТБО за недвижим имот, находящ се в гр.Стара Загора, ул.“К.“ № 14, ет.1, касаещ периода 2013г-2018г., както и размера на начислените лихви за забава върху допълнително установените суми за МДТ. Сочи, че за същия период е заплатил дължимите данъци и такси за имота, които са били определени още с декларирането му, но размерът на същите е бил повишен служебно през месец октомври 2018г., без да е подавал никакви допълнителни документи или декларация за този имот. Моли да бъде издаден Акт за установяване на задълженията по декларация за дължимите суми за периода, за да може да упражни правото си на жалба, съобразно закона.

            С оспорения в настоящото производство Акт за установяване на задължение по декларация № 64956/ 16.05.2019г., издаден от Деян Неделчев, на длъжност старши инспектор в отдел „Местни данъци и такси“ при Община Стара Загора, определен за орган по приходите със Заповед № РД-25-152/ 23.01.2012г. на Кмета на Община Стара Загора, на основание чл.107, ал.3 от ДОПК, по искане на задълженото лице, във връзка с чл.4 и чл.9б от ЗМДТ, съгласно декларация по чл.14 от ЗМДТ вх.№ **********/ 27.03.1998г., е установен размер на задълженията на С.Д.Р. за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за периода от 2013г. до 2018г., както следва: за 2013г. ДНИ в размер на 34.94лв и ТБО в размер на 47.89лв; за 2014г – ДНИ в размер на 28.93лв. и ТБО в размер на 59.86лв; за 2015г. – ДНИ в размер н а28.93лв и ТБО в  размер на 59.86лв; за 2016г – ДНИ в размер на 28.93лв. и ТБО в размер н а59.86лв; за 2016г. – ДНИ в размер н а28.93лв. и ТБО в размер на 59.86лв; за 2017г. – ДНИ в размер на 28.93лв. и ТБО в размер н а59.86лв и з а2018г. – ДНИ в размер на 28.93лв. и ТБО в размер 59.86лв. Общия размер на задълженията за периода 2013г.-2018г. възлиза на 516.78лв., от които 169.549лв. за ДНИ и 347.19лв. – ТБО. В АУЗД са изложени мотиви, че при извършена служебна проверка през месец октомври 2018г. било установена допусната грешка от служителя, обработил подадената през 1998г. декларация по чл.14 ЗМДТ с вх.№ **********, тъй като въпреки коректно подадените в нея данни относно конструкцията на обекта – М3-масивна монолитна постройка, в програмния продукт на отдел МДТ при Община Стара Загора, е била въведена полумасивна конструкция на сградата. В резултат на това данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за процесния имот са били определени в по-нисък размер от действително дължимите и съответно заплатени от лицето. Сочи се, че през разглеждания период /2013-2018г./ ДЗЛ е заплатило задължения за ДНИ и ТБО, в т.ч. и лихви, общо в размер на 331,75лв., а доначислената разлика за тези задължения, подлежаща на внасяне, възлиза общо на 516.78лв./с конкретизиране по години на дължимите разлики за ДНИ и ТБО/. Прието е, че доколкото в случая се касае за грешка, допусната от приходната администрация, не следва да се начислява лихва за просрочие върху установените за внасяне задължения, до момента на влизане в сила на издадения АУЗД.  

            В срока по чл.107, ал.4 от ДОПК С.Р. е подал жалба против съставения АУЗД № 64956 от 16.05.2019г. до Началника на отдел МДТ при Община Стара Загора, като е заявил, че не е съгласен с така определения му нов размер на ДНИ и ТБО. Твърди, че за периода 2013г. – 2018г. е заплатил дължимите данъци и такси, които са му били определени при декларирането на имота и са в по-нисък размер от сегашния.  Заявява, че е съгласен да плаща определеният нов размер местен данък и такса битови отпадъци след датата на откриването на техническата грешка, а именно от 01.01.2019г.

            С Решение № 64956 от 23.07.2019г. Началникът на отдел МДТ при община Стара Загора, след като е разгледал жалбата по същество, е потвърдил издадения АУЗД № 64956/ 16.05.2019г. В мотивите са обсъдени възраженията на жалбоподателя, като същите са приети за неоснователни. От фактическа страна се сочи за установено, че жалбоподателят като собственик на недвижим имот на територията на гр.Стара Загора, на ул.“К.“ № 14, коректно е декларирал придобиването на имота, представляващ дворно място с площ от 100кв.м. и жилище със застроена площ 98,00кв.м. и прилежащо избено помещение със застроена площ от 2.00кв.м, находящи се на първия етаж от построената в имота къща. При въвеждане на данните от декларацията в програмния продукт на отдел МДТ при Община Стара Загора е допусната техническа грешка, в резултат на която е въведена конструкция на обекта - полумасивна, вместо действителната такава – М3-масивна монолитна, посочена и от лицето при подаване на декларацията. Поради тази причина на С.Р. са били начислени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за процесния имот в по-нисък размер от действително дължимите и съответно заплатени от лицето. При констатирано несъответствие между данните, посочени в декларацията и данните, обработени в програмния продукт на отдел МДТ при Община Стара Загора, органът по приходите правилно е установил с обжалвания АУЗД действителния размер на задълженията за ДНИ и ТБО.  Изложени са съображения, че доколкото размерът на тези задължения се определя и дължи по силата на закон и подзаконов нормативен акт, констатираната неточност в случая не се явява пречка за установяване действителния размер на описаните задължения. Приет е за правилен и извода на актосъставителя, че установения с процесния АУЗД размер на задължението за довнасяне има характер на новоустановен такъв, поради което не се следва лихва за просрочие до окончателното установяване на задължението, т.е. до влизането в сила на съставения акт за установяване на публичното вземане.

            Решение № 64956/23.07.2019г. е получено от жалбоподателя на 30.07.2019г., видно от приложената на л.27 от делото разписка, а жалбата на С.Р. е подадена чрез административния орган до съда на 13.08.2019г.

 

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения акт на  основание чл. 160, ал.2 от ДОПК и чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК, намира за установено следното от правна страна:

 

            Оспорването, като направено в законово установения срок по чл.156, ал.1 във вр. с чл.144 от ДОПК, от легитимирано лице, за което актът е неблагоприятен и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

 

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

            Задълженията за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци представляват публични общински вземания, изрично регламентирани в чл.162, ал.2, т.1 от ДОПК, вр.с чл.1, ал.1, т.1 и чл.6, ал.1 б.”а” от ЗМДТ. В разпоредбата на чл.166, ал.1 ДОПК е предвидено, че установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Относно вземанията за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци /ТБО/ приложимият ред е регламентираният такъв в ДОПК, доколкото съгласно чл. 4, ал.1 от ЗМДТ и във вр. с чл.9б от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и местните такси се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. В чл.4, ал.3 във вр. с ал.4 от ЗМДТ е предвидено, че в производствата по чл.4, ал.1 служителите на общинската администрация, определени със заповед на кмета на общината, имат правата и задълженията на органи по приходите. В ал.5 на чл.4 е регламентирано че кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл.152, ал.2 от ДОПК, а Ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община упражнява правомощия на Териториален директор на НАП.

            Акт за установяване на задължение по декларация № 64956/ 16.05.2019г. е издаден от старши инспектор в отдел „Местни данъци и такси” при Община Стара Загора, определен да осъществява функции /права и задължения/ на орган по приходите съгласно изискванията на чл.4, ал.4 във вр. с ал.3 и чл.9б от ЗМДТ със Заповед № РД-25-152/ 23.01.2012г. на Кмета на Община Стара Загора. Потвърждаващото АУЗД Решение № 64956/ 23.07.2019г. е издадено от Началника на отдел МДТ в Община Стара Загора, с функции и правомощия на Териториален Директор на НАП по см. на чл.4, ал.5 от ЗМДТ, компетентен да разглежда и да се произнася по жалби срещу издадени АУЗД, съгласно чл.107, ал.4 от ДОПК във вр. с чл. 4, ал.1 от ЗМДТ. Следователно обжалваният АУЗД е издаден от надлежно оправомощено длъжностно лице в кръга на неговите правомощия.

            Процесният АУЗД е в предписаната от закона писмена форма, съдържа фактически и правни основания за издаването му, конкретност и яснота на разпоредените правни последици. Посочено е, че АУЗД № 64956/ 16.05.2019г. се издава на основание чл. 107, ал.3 от ДОПК, по искане на задълженото лице, във вр. с чл. 4 и чл.9б от ЗМДТ, като от съдържанието на същия е несъмнено установяването на допълнителни задължения за ДНИ и ТБО за периода 2013г.-2018г. за недвижим имот, деклариран с Декларация вх.№ **********/ 27.03.1998г. 

            Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, включително при извършеното установяване на релевантните за определените задължения факти и обстоятелства.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема, че АУЗД № 64956/ 16.05.2019г. е издаден и в съответствие и при правилно приложение на материалния закон.

По делото няма спор между страните, а се установява и от събраните доказателства, че жалбоподателят надлежно е декларирал през 1998г. придобития от него недвижим имот /земя и жилищна сграда/, находящ се в гр.Стара Загора, ул.“К.“ № 14. Всяка година органът е определял дължимите задължения за такса битови отпадъци и данък недвижими имоти за този имот, които задължения са били заплащани своевременно и в пълен размер от задълженото лице/жалбоподателят Р./. Впоследствие, установявайки допусната грешка от приходната администрация при въвеждане на данните за имота в програмния продукт на отдел МДТ при Община Стара Загора – въведена конструкция на сградата полумасивна, вместо действителната такава – масивна монолитна, е било извършено съответно преизчисление, въз основа на което е определен нов размер на задълженията за ДНИ и ТБО за имота. Установените с обжалвания АУЗД размери на ДНИ и ТБО за периода от 2013г. до 2018г. представляват доначислена разлика между заплатения и действителния размер на задълженията за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци.  Не се оспорва от жалбоподателя размера на определените с обжалвания акт ДНИ и ТБО /съгласно изрично направено от него изявление в този смисъл – протокол от съдебно заседание, проведено на 23.10.2019г – лист 34 по делото/. Спорът по делото се свежда до това допустимо ли е да бъде определян нов, по-висок размер на задълженията, със задна дата, при условие, че неправилното им изчисляване се дължи на грешка на приходната администрация, която е била установена през месец 10.2018г. 

Данъкът върху недвижимите имоти, а с оглед на чл. 9б във вр. с чл. ЗМДТ и таксата за битови отпадъци, се установяват в рамките на административно производство, при което данъчният субект и данъчната общинска администрация (чл. 4, ал. 1 - 5 ЗМДТ) имат задължения, които изпълнени в установената последователност водят до изчисляване на размера на дължимия данък и такса. Съгласно чл. 14 ЗМДТ собственикът, съответно ползвателят на недвижим имот по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, подава декларация. Чрез нея той декларира пред компетентните органи правната връзка, която има със съответния недвижим имот и която е основание за придобиване от него на качеството на данъчно задължено лице. Но освен правната връзка с недвижимия имот, обект на облагане, собственикът, съответно ползвателят на имота, е длъжен да декларира и определени, релевантни за данъчното облагане факти и обстоятелства относно имота. Тази декларация няма пряко установително действие за данъка, съответно за таксата, защото на базата на декларираните факти и обстоятелства общинската данъчна администрация извършва изчисление на размера на дължимия данък и такса. Именно защото задълженото лице не изчислява само данъка общинската данъчна администрация му съобщава размера на задължението със съобщението по чл. 23 и 64, ал. 2 ЗМДТ.

За да гарантира законност и обективност на данъчното облагане - чл. 2, ал. 1 и чл. 3 ДОПК, както и за да гарантира правото на защита на данъчно задължения субект, законодателят е предвидил освен правомощията на приемащите декларацията служители по чл. 18 ЗМДТ и процедурите по чл. 107, ал. 2 и 3 ДОПК. Когато задълженият правен субект желае да установи точния начин на изчисляване на задълженията той има право да поиска от органа справка за начина, по който задължението е изчислено. Но когато задълженият правен субект не просто иска да разбере начина на изчисление на задължението, а счита, че то не е изчислено правилно може да поиска от органа да издаде акт за установяване на задължение по декларация. Този акт разкрива на правния субект пътя за защита чрез административното и съдебно обжалване.

В процесния случай АУЗД № 64956/ 16.05.2019г. е издаден в хипотезата на чл.107, ал.3, изречение второ – по искане на задълженото лице. Доколкото за определянето на вече платените задължения няма предходно издаден и влязъл в сила административен акт, ДОПК допуска, независимо, че грешката при определяне на задълженията се дължи на самия административен орган, същите задължения да бъдат коригирани според релевантния факт, а именно че конструкцията на подлежащата на облагане жилищна сграда е масивна монолитна, което има за последица определяне на по-висока данъчна оценка и съответно по-висок размер на дължимите ТБО и ДНИ. Налице е и предпоставката на закона определянето на новия по-висок размер на задълженията за МДТ да се извърши с акт за установяване на задължение по декларация, тъй като АУЗД № 64956/16.05.2019г. не е бил издаден служебно, по инициатива на административния орган /в който случай установяването размера на данъчните задължения и задълженията за такса битови отпадъци би следвало да стане след провеждане на данъчна ревизия/, а по искане на данъчнозадълженото лице, заявено изрично в жалба с вх.№10-01-2159/ 24.04.2019г. /л.14 по делото/.  Не е налице и пречка да бъде определен нов размер на дължимите такса и местен данък в конкретния случай за периоди назад във времето дотам, докъдето прилагането на давностните срокове позволява, което изискване е съобразено в обжалвания АУЗД /установените задължения са за периода 2013г-2018г./.

С оглед на изложеното съдът приема, че Акт за установяване на задължение по декларация № 64956/ 16.05.2019г., издаден от старши инспектор в отдел МДТ при Община Стара Загора, е законосъобразен - издаден е от компетентен орган; в предвидената от закона форма; постановен е в съответствие с  материалноправните разпоредби на които се основава и при спазване на административно-производствените правила. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

Водим от горните мотиви и на основание чл.160, ал.1, предл. последно от  ДОПК и чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд 

 

       Р     Е     Ш     И     :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „С.Д.Р. ***  против Акт за установяване на задължение  по декларация № 64956/ 16.05.2019г, издаден от старши инспектор в отдел „Местни данъци и такси“ /МДТ/ при Община Стара Загора, потвърден изцяло с Решени № 64956/ 23.07.2019г. на Началник отдел МДТ при Община Стара Загора, като неоснователна.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                                     СЪДИЯ: