№4
гр. Силистра, 27.01.2020г.
Силистренският
окръжен съд, наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и осми ноември
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН НЕДЕЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КРЕМЕНА КРАЕВА
ОГНЯН
МАЛАДЖИКОВ
при
секретаря А. ЦЕНКОВА и в присъствието на прокурора И. ЧАФАЛАНОВ разгледа
докладваното от съдия К.КРАЕВА ВНОХД № 227 по описа за две и деветнадесета
година и установи:
Производството
пред настоящата инстанция е образувано по жалба от защитника на
подсъдимата Г.Д.К. срещу неправилността
на присъда по НОХД № 295/2019 г. на РС- Силистра.
С
този съдебен акт подсъдимата К. е била призната за виновна в това, че на
06.10.2017г. в град Силистра, от „Мебелен цех“ в „Оргтехника“ АД гр.Силистра, в
условията на продължавано престъпление и на посредствено извършителство –
посредством пълнолетните лица Р. В. Р. и Б.С. Г., действали невиновно поради
незнание на фактическите обстоятелства, принадлежащи към състава на
престъплението, чрез повреждане на преграда здраво направена за защита на имот,
използване на техническо средство – оксижен, и моторно превозно средство – л.а.
„Фолксваген“ с рег. № СС 2074 СК, е отнела чужди движими вещи – 5бр. топловъздушни
апарати/системи на обща стойност 625 лева; 1бр. метална каса с една врата на
стойност 160.00 лева; 2бр. метални шкафове двукрилни с размери 1,80м. х 2,20м.
на обща стойност 460.00 лева; 2бр. метални шкафове двукрилни с изрязани врати
на обща стойност 300.00 лева; 4 бр. кофпомпи за пожарогасене на обща стойност
140.00 лева, и направила опит да отнеме
1 бр. масивна портална врата с размери 2м. х 2 м. на стойност 250.00 лева, при
общ размер на всички вещи 1935.00 лева, от владението на Оргтехника“ АД гр.Силистра,
без съгласие на законен представител на дружеството, с намерение противозаконно
да ги присвои, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.3 и т.4 вр. чл.194,
ал.1 вр. чл.26, ал.1 и ал.5 НК и чл.18, ал.1 НК и чл.54 НК я и налага наказание
лишаване от свобода за срок от една година.
Условно
отложил изпълнението на присъденото наказание за срок от три години.
Осъдил
подсъдимата да заплати на гражданския ищец сумата от сумата 1935 лева,
представляваща обезщетение за причинените в резултат от престъплението
имуществени вреди на юридическото лице, ведно със законната лихва, считано от
датата на деянието до окончателното изплащане на сумата.
Твърди
се, че тази присъда е незаконосъобразна, необоснована, постановена при
допуснати съществени процесуални нарушения на материолния и процесуалния закон. Прави се искане постановяване на оправдателна
присъда и отхвърляне на предявения граждански иск, тъй като престъплението не е
доказано по безспорен и категоричен начин.
Възразявайки
срещу депозираната жалба, гражданският ищец Оргтехника АД моли за потвърждаване
на присъдата в гражданската и част.
В
съдебно заседание, по съществото на делото пред въззивната инстанция, страните
вземат следните становища:
Прокурорът
предлага присъдата, като правилна, да бъде потвърдена.
Такава
становище застъпва и гр. ищец.
Защитникът
на подсъдимата анализира събраните пред първоинстанционния съд доказателства и
прави извод, че не обосновават категоричност на извод относно виновността на
подсъдимата. Ето защо моли за нейното оправдаване.
Силистренският
окръжен съд, след като взе предвид становищата на страните, запозна се с
материалите по делото и извърши цялостна служебна проверка на обжалваната
присъда, констатира следното:
Събирайки,
проверявайки и анализирайки относимите към производството доказателства,
първоинстанционният съдебен състав е установил фактическа обстановка, която
въззивният съд приема за обосновано и напълно изяснена.
Това становище прави преповтарянето на
коректно описаната фактология ненужно.
Въз
основа на нея решаващия съд е достигнал до верни изводи, свързани с фактите и
обстоятелствата, включени в предмета на доказване.
Съставът
на ОС – Силистра не споделя изложено твърдение във въззивната жалба относно
авторството на деянието и доводите за игнориране обясненията на подсъдимата,
които дава по случая, доколкото при установяване на решаващите факти, свързани
с въпроса извършено ли е или не възведеното спрямо подсъдимата престъпление, е
анализирана подробно доказателствената съвкупност от гласните и писмени
доказателствени средства, при спазване на изискванията на чл. 305, ал.3 НПК,
чрез които са установени поведението и действията на К. въпросният ден – 06.10.2017г. Така съдът е
подложил на внимателна проверка показанията на свидетелите Р. и Г. и възможната
в случая заинтересованост на всеки един от свидетелите, отчитайки тяхната
логическа убедителност и обективна интерпретация на очертаните от свидетелите
факти, с оглед установената и съществуваща корелация между изнесеното от всеки
един от свидетелите, съпоставено с останалите ангажирани по делото
доказателствени източници, формиращи цялостната доказателствена съвкупност по
делото. Съдът е обсъдил надлежно и обясненията на подсъдимата, като е отказал
да даде вяра на твърдението, че двамата работници на СУПЕРЛУКС ЕООД (свидетелите Р. и Г.)
сами са влезли в помещението и рязали металите, след което ги отнесли нанякъде,
докато тя била в РУ - Силистра за среща по повод заведена преписка. Убедително
и аналитично защитено е заключението на съда, че обясненията на подсъдимата по
тези въпроси са необективни. Изведения
посредством приобщените стабилни доказателства ( показния
на св. П. – полицейски служител и данни от книга за пропускателен режим на
Пост1 при РУ Силистра) темпорален
период на нейното отсъствие от процесния обект – около час, не позволява да се
правят обосновани логически изводи за обективна възможност в този период от
време да се нарежат, изведат от цеха, натоварят и извозят множеството отнети
метални предмети, след което работниците да се завърнат на обекта и в спокойно
състояние да дадат разяснения по случая на пристигналите на мястото служители
на АД и полиция. Не са ангажирани доказателства, че подсъдимата е отсъствала от
процесното място за по дълъг от отчетения от РС период. Отделно – достъпа до
помещението на дружеството претърпяло вреди е осъществен през имот стопанисван
от подсъдимата, който тя е напуснала непосредствено преди да се отправи към РУ
Силистра ( обяснения на подсъдимата – л.82 от делото). При това положение нелогично е да се приеме, че
работниците по своя инициатива и едва след този момент ще започнат да извършват
множеството изискващи се за посоченото начинание оперативни дейности – без да
се опасяват, че е възможно тяхната дейност да бъде възприета от самата
подсъдима, при завръщането и в имота. Затова както първоинстанционният съд така
и въззивният състав намира обясненията на подсъдимата в обсъдената част за
нейна защитна версия, която не само не е намерила потвърждение в
доказателствения материал, а е изцяло опровергана от същия. Поради това въззивният
състав прие, че атакуваният съдебен акт не страда от приписаните му пороци,
които да налагат отмяната му.
Конкретни
доводи по приложението на материалния закон и справедливостта на наказанието не
са отразени в жалбата и пледоария в о.с.з. Оплакването е обвързано единствено с
оспорените от защитата факти по престъплението, което въззивният състав намери
за неоснователно. Затова следва да се посочи, че при правилно изведената
фактическа обстановка, съдът законосъобразно е приложил материалния закон,
осъждайки подсъдимата К. за
престъплението за което е предадена на съд. Наказанието е индивидуализирано по
правилото на чл. 54 ал.1 от НК и не е явно несправедливо.
Не
са налице основания за промяна на присъдата и в гражданскоправната й част, тъй
като са установени всички предпоставки съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД
за ангажиране гражданската отговорност на подсъдимата за обезщетяване на
причинените имуществени вреди на гражданския ищец, а именно виновно извършено
противоправно деяние и настъпила имуществена вреда за ищеца, представляваща
пряка и непосредствена последица от същото.
С
оглед на изложеното, което съдът изтъква като аргумент в подкрепа на
становището си, че липсват основания за изменение или отмяна на присъдата,на
основание чл. 338 от НПК
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
присъда по НОХД № 295/2019 г. на РС- Силистра изцяло.
Решението
не подлежи на обжалване.