РЕШЕНИЕ
№ 2611
гр. София, 01.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно
наказателно дело № 20231110217844 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на П. Г. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. Г Д, ул. „П С“ № ,
вх. , ет. , ап. срещу наказателно постановление № 23-4332-027208 на началник сектор в
ОПП-СДВР, с което на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1 000,00 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от дванадесет месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност и неправилност на издаденото
наказателно постановление. Жалбоподателят излага доводи, обуславящи съмнения относно
точността на резултатите от химическия анализ на кръвната проба. Моли за отмяна на
наказателното постановление. При условията на евентуалност моли за изменение на
наказателното постановление по отношение на приложимата санкционна разпоредба.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се явява лично. Поддържа
обективираните в жалбата възражения. Моли за отмяна на наказателното постановление или
изменение в частта, касаеща наложеното наказание и неговия размер.
Въззиваемата страна – ОПП СДВР – редовно призована, не изпраща представител и
не сочи уважителна причина. Представени са писмени бележки от юрк. Христов, с които
моли за потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода на делото
доказателства и доказателствени средства и обсъди доводите и възраженията на
жалбоподателя, прие за установена следната фактическа обстановка:
На 27.10.2023г., около 02:35 часа, в гр. София, на ул. „761-ва“, с посока на движение
от ул. „Кукуряк“ към ул. „Маестро Кънев“ жалбоподателят П. Г. М. управлявал лек
1
автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 250“, с рег. № . Жалбоподателят М. бил спрян за
проверка от свидетеля В. А. Х. и П. Б Д – полицаи при 06 РУ-СДВР. При проверката
жалбоподателят бил изпробван с техническо средство Алкотест Дрегер 7510, със сериен
номер ARPM-0404 за употреба на алкохол. В 02:39 часа техническото средство отчело
положителен резултат от 0,99 g/L в издишвания от жалбоподателя въздух. Свидетелят Х.
съставил на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение серия GA №
1021751/27.10.2023г. за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ЗДвП в
присъствие на жалбоподателя и на П. Богданов Димитров. Жалоподателят получил препис
от акта на същия ден. На жалбоподателя бил издаден талон за медицинско изследване №
0190854 за явяване в УМБАЛ „Св. Анна“ за взимане на кръвна проба до 45 минути от
връчването на талона. Талонът бил връчен на жалбоподателя в 03:55 часа. Жалбоподателят
се явил в УМБАЛ „Св. Анна“ и в 04:32 часа му била взета кръвна проба. При извършеното
химическо изследване на взетата кръвна проба било отчетено наличие на алкохол в кръвта
на жалбоподателя от 0,81 g/L.
Въз основа на цитирания акт, на 10.11.2023г. Д Д Д –началник сектор в ОПП-СДВР
издала наказателно постановление № 23-4332-027208/10.11.2023г., с което на основание чл.
174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя било наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1 000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
дванадесет месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
На 30.11.2023г. жалбоподателят депозирал искане по чл. 27, ал. 3 от Наредба № 1 от
19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или наркотични
вещества или техни аналози за повторен химически анализ. Молбата на жалбоподателя била
уважена – на 06.12.2023г. било извършено повторно химическо изследване на взетата
кръвна проба във „ВМА“, която отчела наличие на алкохол в кръвта на жалбоподателя от
0,79 g/L.
На 12.12.2023г. на жалбоподателя бил връчен препис от наказателното
постановление. На същия ден жалбоподателят депозирал жалба срещу така издаденото
наказателно постановление.
Фактическата обстановка по делото се установява от събраните по делото
доказателства и доказателствени средства – показанията на свидетеля В. А. Х, писмо с вх. №
28332/30.01.2024г., писмо с вх. № 15207/17.01.2024г. с приложение (писмо с УРИ № 433200-
130276/06.12.2023г., искане по чл. 27, ал. 3 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или наркотични вещества или техни
аналози, протокол за повторно химическо изследване за определяне концентрацията на
алкохол, писмо с рег. № И-11814/21.12.2023г.), писмо с вх. № 17271/19.01.2024г., писмо с вх.
№ 49340/14.02.2024г., писмо с вх. № 50802/15.02.2024г., талон за изследване № 0190854,
протокол за химическо изследване № 699/27.10.2023г., протокол за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози, резултат от Дрегер Алкотест 7510, справка картон на водача, заповед № 513з-
4533/31.05.2022г., заповед № 8121к-13318/28.10.2019г., заповед № 8121з-1632/02.12.2021г.
Съдебният състав кредитира показанията на свидетеля Х. относно извършената
проверка на жалбоподателя, доколкото неговите показания са непротиворечиви,
последователни, подробни и логични. Същите се потвърждават изцяло от съставените
писмени документи, поради което съдът се довери изцяло на заявеното от свидетеля. От
показанията на свидетеля Х. съдът получи информация относно извършената проверка на
жалбоподателя. свидетелят Х. потвърждава, че на 27.10.2023г., около 02:30 часа, в гр.
София, на ул. „761-ва“, с посока на движение от ул. „Кукуряк“ към ул. „Маестро Кънев“
жалбоподателят П. Г. М., при управление на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц
250“, с рег. № бил спрян за проверка от полицейски служители – свидетеля Х. и П.
Богданов Димитров. При проверката жалбоподателят бил изпробван с техническо средство
за употреба на алкохол, което отчело положителен резултат от 0,99 g/L в издишвания от
жалбоподателя въздух. Свидетелят Х. съставил на жалбоподателя акт за установяване на
административно нарушение и талон за медицинско изследване за явяване в УМБАЛ „Св.
2
Анна“.
Съдът се довери на събрания и проверен писмен доказателствен материал, поради
пълнотата, последователността и липсата на логически противоречия, като същият се явява
източник на пряка доказателствена информация по случая и доведе до еднозначни
фактически изводи у съдебния състав, поради което съдът го кредитира изцяло.
При така направените изводи относно фактите и обстоятелствата по делото
настоящият състав прие следното от правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
тъй като препис от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 12.12.2023г.,
докато жалбата е депозирана на същия ден от процесуално легитимирано лице и срещу акт,
който подлежи на съдебен контрол, поради което същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
В настоящото производство съдът е длъжен да провери законосъобразността на
обжалваното наказателно постановление, като в този смисъл извърши проверка за
спазването на материалния и процесуалния закон, без да е обвързан от основанията,
изложени в жалбата – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН.
Съдебният състав установи, че актът за установяване на администативно нарушение
и наказателното постановление са изготвени от компетентни за това длъжностни лица.
Според заповед № 513з-4533/31.05.2022г. свидетелят Х. е компетентен да съставя актове за
установяване на административни нарушения по ЗДвП. Според т. 3.9 от заповед № 8121з-
1632/02.12.2021г., началниците на сектори в ОПП-СДВР са компетентни да издават
наказателни постановления за нарушения на ЗДвП. Видно от заповед № 8121к-
13318/28.10.2019г., Д Д Д е преназначена на длъжност началник сектори в ОПП-СДВР.
На следващо място, съдът констатира, че са спазени всички давностни срокове,
визирани в чл. 34 от ЗАНН. Административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на акта за установяване на административно нарушение в предвидения от чл. 34
от ЗАНН тримесечен срок от откриване на нарушителя, респективно едногодишен срок от
извършване на нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е
постановено в шестмесечен срок от съставяне на акта.
Съдът счита, че актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление съдържат всички законоустановени реквизити регламентирани
в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Наказващият орган е описал достатъчно подробно нарушението и
обстоятелствата около неговото извършване. Вмененото нарушение е описано точно,
прецизно и разбираемо, като същото съдържа всички обективни признаци на посочената
като нарушена правна норма от съответния нормативен акт. В двата акта неправилно е
посочен час на извършване на нарушението 02:53 часа вместо 02:35 часа, тъй като
жалбоподателят е спрян за проверка именно в 02:35 часа. Освен това в уводната част на
двата акта е посочено, че нарушението е извършено на ул. „Буземска“, докато в частта,
описваща обстоятелства около извършване на деянието е посочена ул. „761-ва“. Съдът обаче
намира, че този пропуск е несъществен, доколкото от изложените и приети за установени
факти в обжалвания акт по ясен и непротиворечив начин се установяват часът и мястото на
извършеното нарушение.
Съгласно чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, на водача на пътно превозно средство е забранено
да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда
и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Настоящият съдебен състав приема за безспорно доказано обстоятелството, че
жалбоподателят е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 g/L, а
именно 0,79 g/L. Този извод следва от извършения повторен химически анализ на взетата
кръвна проба.
Употреба на алкохол е установена по предвидения в Наредба № 1 от 19.07.2017г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
3
наркотични вещества или техни аналози ред – жалбоподателят бил тестван с техническо
средство, след което му бил издаден талон за изследване и била взета кръвна проба. При
изготвяне на изследването е използван газохроматографски метод, който кореспондира с
изискванията на законодателя, регламентирани в чл. 23, ал. 2 от Наредба № 1 от
19.07.2017г. Извършената проба с Алкотест Дрегер 7510, със сериен № ARPM-0404, на
27.10.2023г. е отчела положителен резултат за употреба на алкохол с резултат 0,99 g/L в
издишания от жалбоподателя въздух. След като апаратът отчел положителен резултат,
свидетелят Х. е издал талон за медицинско изследване № 0190854 за УМБАЛ „Св. Анна“,
където жалбоподателят се явил в предвидения срок и му била взета кръвна проба, която
установила наличие алкохол в кръвта от 0,81 g/L.
След издаване на наказателното постановление жалбоподателят се е възползвал от
правото си по чл. 27, ал. 3 от Наредба № 1 от 19.07.2017г., съгласно което в седемдневен
срок от връчване на наказателното постановление изследваното лице може да поиска за своя
сметка повторно извършване на химически анализ чрез органа по производството, ако не е
изтекъл срокът по чл. 26, ал. 4. Според чл. 26, ал. 4, пробите по ал. 1 и контролните проби
към тях се съхраняват за срок не по-малък от 3 месеца, а пробите по ал. 2 и контролните
проби към тях – за срок не по-малък от 12 месеца. В случая искането на жалбоподателя е
направено в законоустановения срок от връчване на наказателното постановление.
Същевременно пробата е взета на 27.10.2023г., докато молбата на жалбоподателя е
депозирана пред наказващия орган на 30.11.2023г., поради което искането на жалбоподателя
е уважено и на 06.12.2023г. е извършено повторно химическо изследване, което е отчело
0,79 g/L алкохол в кръвта на жалбоподателя. Разликата между двата резултата е
несъществена (0,02 g/L) и не попада в хипотезата на чл. 27, ал. 4 от Наредбата, според която
при отчетена разлика между първото и повторното изследване, два пъти по-голяма от
посочената в чл. 22, ал. 2 от Наредбата, от органа по производството се възлага изследване
на контролната проба в друга лаборатория, което се извършва от трима специалисти. В чл.
22, ал. 2 от Наредбата е визирана разлика с повече от 0,10 на хиляда при резултати до 1 на
хиляда. По тези съображения съдът намира, че е спазена процедурата по установяване
концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя, като в случая следва да се вземе
предвид резултатът от повторното изследване, отчело 0,79 g/L.
Според настоящия съдебен състав цялостният анализ на доказателствените материали
показва, че вмененото нарушение се явява доказано по един категоричен и несъмнен начин,
доколкото по делото са налице преки доказателства за неговото установяване. Извършеното
деяние се доказа по безспорен начин от събраните по делото доказателства, които поотделно
и в тяхната съвкупност водят до единствен извод за съставомерност на извършеното от
жалбоподателя деяние. Вмененото нарушение се доказа от показанията на разпитаните
свидетели, както и от приложените по делото писмени доказателства.
От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл. За формата на вината се
съди по обективно осъществените признаци и поведението на жалбоподателя, които
недвусмислено показват, че същият съзнавал съществуването на законова забрана за
управление на моторно превозно средство след употреба на алкохол; съзнавал е, че е
употребил съответните вид и количество алкохол, както и че управлява моторно превозно
средство след употреба на алкохол над допустимата по закон; съзнавал е
общественоопасния характер на извършеното деяние, както и общественоопасните му
последици, изразяващи се в създаване на опасност за живота и здравето на неограничен кръг
лица, но въпреки това е пренебрегнал установената от законодателя забрана.
Според чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта,
установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо
концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0,8 на
хиляда до 1,2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв. Предвид
установената разлика между проведените изследвания относно концентрацията на алкохол в
4
кръвта на жалбоподателя и приетата от съда за такава от 0,79 g/L, съдът намира, че в
настоящия случай следва да намери приложение ал. 1, според която при концентрация на
алкохол над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително, наказанието е лишаване от право за
управление на МПС за срок от 6 месеца и глоба 500 лв. Съдът намира, че разполага с такова
правомощие, доколкото прилагането на ал. 1 попада в хипотезата на чл. 63, ал. 7, т. 1 от
ЗАНН, съгласно която съдът изменя акта по чл. 58д, когато се налага да приложи закон за
по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението.
За преценка наличието на маловажен случай на извършено административно
нарушение е нужно да се изследват начина, времето и мястото на извършване на
нарушението, мотивите на нарушителя, настъпилите вредни последици, които в своята
съвкупност да свидетелстват за по-ниска степен на обществена опасност на деянието в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Съдът не счита, че са налице
основания за квалифициране на нарушението като маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН,
тъй като същото не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обичайните нарушения от този вид. При преценката за приложимостта на чл. 28 от ЗАНН
съдът отчете важността на обществените отношения, гарантиращи безопасността на пътя,
както и императивната забрана на чл. 189з от ЗДВП, за неприложимост на маловажните
случай при нарушения на закона.
С оглед изхода на делото и съобразно направените искания, на основание чл. 63д от
ЗАНН и чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът намира, че следва да присъди на СДВР да
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл. 37 от ЗПП, съгласно
препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и
се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита
по дела по ЗАНН чл. 27 „е“ от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда
възнаграждение от 80,00 до 150,00 лева. Съобразявайки продължителността на
производството и неговата сложност, съдът намира, че на СДВР следва да се присъди
възнаграждение в размер на 80,00 лева.
С оглед изложеното съдът намира, че при издаване на наказателното постановление
не са допуснати съществени процесуални нарушения и отговорността на жалбоподателя е
била ангажирана за деяние, което е доказано по безспорен начин, но следва да се приложи
закон за по-леко наказуемо нарушение, с оглед на което наказателното постановление
следва да бъде изменено по отношение на приложимата санкционна разпоредба.
Така мотивиран и на- основание чл. 63, ал. 2, т. 4 от ЗАНН, Софийски районен съд,
НО, 105-ти състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 23-4332-027208 на началник сектор в ОПП-
СДВР, с което на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на П. Г. М., с ЕГН **********, с
адрес: гр. Г Д, ул. „П С“ № , вх. , ет. , ап. е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 1 000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от дванадесет
месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, като вместо това налага на основание чл.
174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 500,00 лева и
лишаване от право да управлява на МПС за срок от шест месеца.
ОСЪЖДА П. Г. М., с ЕГН ********** да заплати на ОПП-СДВР сумата от 80,00
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК пред
Административния съд - София-град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6