№ 181
гр. Добрич, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Георги К. Пашалиев
при участието на секретаря Христина Г. Христова
като разгледа докладваното от Георги К. Пашалиев Гражданско дело №
20223230100253 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Подадена е искова молба от Кооперация „Взаимоспомагателна
земеделска кредитна асоциация на частните стопани – Добруджанска
спестовна каса”, със седалище и адрес на управление: ***, ЕИК *********,
срещу К. Д. С., ЕГН ***, с адрес: ***, с която се иска *** да бъде осъдена да
заплати на ищеца следните суми, дължими по договор за заем №
***/08.04.2019 г:
1) 3 500, 00 лева, представляваща главница по договор за заем №
***/08.04.2019 г. ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
27.01.2022 г. до окончателно погасяване на задължението;
2) 830, 00 лева, представляваща възнаградителна лихва по договор за
заем № ***/08.04.2019 г., за периода от 08.04.2019 г. – 25.10.2021 г.;
3) 1260, 00 лева, представляваща неустойка по договор за заем №
***/08.04.2019 г., за периода от 08.04.2019 г. – 25.10.2021 г.
В исковата молба се твърди, че между Кооперация
„Взаимоспомагателна земеделска кредитна асоциация на частните стопани –
Добруджанска спестовна каса” и К. Д. С. е бил сключен договор за заем №
***/08.04.2019 г. По силата на съглашението на *** е била предоставена
заемна сума от 3500, 00 лева, а последната се е задължила да я върне заедно с
възнаградителната лихва от 14, 5 % до 08.04.2022 г. Сочи се, че поради
неизпълнението на *** е начислена неустойка в размер от 1260, 00 лева за
периода от 08.04.2019 г. – 25.10.2021 г. Същата се дължи на основание чл. 10
1
от договора. Дневният лихвен процент се получава, като се раздели
годишният лихвен процент по заема, завишен с 20% на числото 365.
В съдебно заседание ищецът се представлява от адвокат О. Б., който
поддържа исковата молба. Претендират се разноски.
Особеният представител е подал отговор в законоустановения
едномесечен срок. Заявява, че исковете са неоснователни. Счита, че кредитът
не е станал предсрочно изискуем, тъй като ответникът не е бил надлежно
уведомен. Според особения представител, клаузите за плащане на
уговорените лихви са неравноправни, тъй като са прекомерно високи. Твърди,
че целият договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл.
22 от ЗПК. Особеният представител оспорва истинността на приложените по
делото разходен касов ордер и уведомление за прекратяване на договора за
заем. Прави искане претенциите да бъдат отхвърлени.
*** не се явява в съдебно заседание. Особеният представител –
адвокат М. И., пледира за отхвърляне на исковите претенции.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
От представения договор за заем № ***/08.04.2019 г. се установява,
че на 08.04.2019 г. между страните е възникнало облигационно
правоотношение, по силата на което ищецът е предоставил на *** заемна
сума в размер на 3500, 00 лева, при фиксиран годишен лихвен процент от 14,
5 % (865, 23 лева) и годишен процент на разходите от 16, 05 %. *** се е
задължила да върне заемната сума, ведно с възнаградителната лихва, на
тридесет и седем вноски, в срок до 08.04.2022г. Съгласно чл. 10 от договора
„При просрочване на погасителни вноски (по главница и/или лихви) се
начислява наказателен лихвен процент за забава върху просрочената
погасителна вноска в размер на лихвата по заема за съответния период,
завишена с надбавка от 20 % върху просрочената сума“.
По делото не е спорно, а и от представения разходен касов ордер №
1316/08.04.2019 г. се установява, че *** е усвоила заемната сума.
В чл. 24 от договора е уговорена предсрочна изискуемост на целия
кредит при допусната забава в плащанията на вноска по погасителния план. С
писмо с изх. № 14/25.10.2021 г., ищецът е уведомил ***, че кредитът е
предсрочно изискуем. Същото е било получено от К. С. на 26.10.2021 г.,
видно от разписката на гърба на уведомлението.
По делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза. Според
заключението на вещото лице, неплатени са останали главница от 3500, 00
лева и възнаградителна лихва от 824, 04 лева, за периода от 08.04.2019 г. до
25.10.2021 г. Експертът е изчислил, че дължимата неустойка възлиза на 1539,
01 лева, за периода от 08.04.2019 г. до 25.10.2021 г.
2
Заключението е обективно и е изготвено от лице с необходимата
квалификация, поради което съдът го възприема в цялост.
При тази фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правна
квалификация по чл. 240, ал. 1 ЗЗД, по чл. 240, ал. 2 ЗЗД и по чл. 10 от
договора за заем.
По иска за главницата по чл. 240, ал. 1 ЗЗД е в тежест на ищеца да
докаже наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение
между ответника и Кооперация „Взаимоспомагателна земеделска кредитна
асоциация на частните стопани – Добруджанска спестовна каса” по договор
за заем; изпълнение на задължението на кредитодателя за предоставяне на
главницата, както и изискуемостта на задължението за връщане на сумата.
В условията на пълно и главно доказване ищецът установи наличието
на валидно облигационно отношение с ответника, възникнало въз основа на
договор за заем № ***/08.04.2019 г. Установи се, че ищецът е изпълнил
основното си задължение по договора и *** е усвоила заемната сума от 3500,
00 лева. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза стана ясно, че
главницата е останала непогасена в цялост. ***, от своя страна, не ангажира
доказателства, от които да се установи, че е платила процесната сума.
Съдът счита, че предсрочната изискуемост на целия кредит е
настъпила на 26.10.2021 г., когато К. С. е получила уведомлението за
предсрочна изискуемост. Необходимо е да бъде съобразено приетото в т. 18
от Тълкувателно решение № 4/2013 г. по тълкувателно дело № 4 от 2013 г. на
ОСГТК на ВКС. Върховният съд е посочил, че предсрочната изискуемост по
същността си представлява изменение на договора, което настъпва с
волеизявление само на едната от страните и при наличието на две
предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора
право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Последиците от
предсрочната изискуемост настъпват от момента, в който длъжникът е
получил уведомлението. Този факт се установи от разписката за получаване.
Направеното в тази връзка възражение от ответната страна – за
неуведомяване на *** за предсрочната изискуемост на кредита, е
необосновано. Направено е и друго оспорване, което касае момента на
отправяне на уведомлението. Твърди се, че ищецът неоснователно не е
поискал обявяване на предсрочна изискуемост по-рано. Възражението следва
да бъде оставено без уважение. Ищецът сам може да избере кога да обяви
кредита за предсрочно изискуем, независимо от момента, в който
предпоставките за това са налице. Това е така, защото правото на кредитора
да обяви кредита за предсрочно изискуем не е задължение, а възможност, от
която може да се възползва, но може и да не се възползва.
При това положение се налага изводът, че искът за главницата трябва
3
да бъде уважен в цялост.
По иска за възнаградителна лихва по чл. 240, ал. 2 ЗЗД е в тежест на
ищеца да докаже наличието на валидно възникнало облигационно
правоотношение между ответника и Кооперация „Взаимоспомагателна
земеделска кредитна асоциация на частните стопани – Добруджанска
спестовна каса” по договор за заем; изпълнение на задължението на
кредитодателя за предоставяне на главницата, уговорка за плащане на
възнаградителна лихва, размер на лихвата, както и изискуемостта на
претендираната лихва.
Част от предпоставките за уважаване на претенцията се припокриват
с тези по иска за главницата, поради което не е необходимо повтарянето им.
От договора се установи, че страните са уговорили за ползването на
паричната сума да бъде плащана възнаградителна лихва при фиксиран
годишен лихвен процент от 14, 5 % (865, 23 лева). От изчисленията на вещото
лице стана ясно, че за периода от 08.04.2019 г. – 25.10.2021 г. се дължи
възнаградителна лихва от 824, 04 лева. Следователно, искът за
възнаградителна лихва следва да бъде уважен за сумата до 824, 04 лева. Над
този размер до пълния претендиран от 830, 00 лева, претенцията следва да
бъде отхвърлена.
Съдът не споделя становището на ответната страна за противоречие
на възнаградителната лихва с добрите нрави. Нормотворецът не е ограничил
размера на договорното възнаграждение, както го е направил за законната
лихва. Следователно, приложим е принципът на свободно договаряне,
установен в чл. 9 от ЗЗД, но при съблюдаване на добрите нрави и
повелителните норми на закона. В съдебната практика е застъпено становище,
че възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната
лихва, противоречи на добрите нрави. Настоящият състав също възприема
това становище.
От Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне
размера на законната лихва по просрочени парични задължения се извежда,
че размерът на законната лихва е равен на основния лихвен процент на
Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на
текущата година плюс 10 процентни пункта. На 01.01.2019 г. основният
лихвен процент на БНБ е бил 0.00. Следователно, към момента на сключване
на договора за потребителски кредит законната лихва е била 10, 00 %. При
възнаградителна лихва от 14, 5 % е видно, че същата не е по-голяма от
трикратния размер на законната лихва. Оттук се заключава, че договорното
възнаграждението не противоречи на добрите нрави. В този смисъл е и
съдебната практика на ВКС - Решение № 378 от 18.05.2006 г. по гр.д.№
315/2005 г. на ВКС, ІІ г.о.
По иска с правно основание по чл. 10 от договора за заем е в тежест
на ищеца да установи съществуването на главен паричен дълг, падеж на
главното задължение и размер на вземането за мораторна лихва.
4
Обезщетения за забава се претендират за периода за периода от
08.04.2019 г. – 25.10.2021 г. Установи се, че ответникът не е погасил още
първата си вноска по кредита Поради тази причина неустойка се дължи от
този момент. Експертът е изчислил, че за периода от 08.04.2019 г. до
25.10.2021 г. размерът на дължимото обезщетение възлиза на 1539, 01 лева.
Ето защо, искът по чл. 10 от договора за заем следва да бъде уважен в цялост.
В отговора на исковата молба са направени и възражения за
нарушение на ЗПК. Същите не следва да бъдат обсъждани, тъй като Законът
за потребителските кредити е неприложим за процесното съглашение,
съгласно чл. 4, ал. 1, т. 13 от ЗПК.
Със ЗПК са транспонирани разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно
договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО
на Съвета. В чл. 2, пар. 2, б. „л“ от директивата изрично е посочено, че не се
прилага за „договори за кредит, отнасящи се до заеми, отпуснати на
ограничен кръг лица съгласно законова разпоредба от обществени интерес,
при по-нисък лихвен процент от преобладаващите на пазара нива, без лихва
или при други условия, които са по-благоприятни за потребителя от
преобладаващите на пазара, и при лихвени проценти, които не са по-високи
от преобладаващите на пазара“. Настоящият заем е такъв – условията му са по
благоприятни (по-нисък лихвен процент и по-нисък годишен процент на
разходите) и отпускането му е позволено за ограничен кръг лица. Заемът
между страните е отпуснат на основание чл. 6 от Постановление № 343 на МС
от 30.12.2008 г. за реда за продължаване на дейността на
взаимоспомагателните кредитни кооперации на частни земеделски стопани на
Министерски съвет на Република България. Според приетото в
постановлението на МС, взаимоспомагателните кредитни кооперации
отпускат кредити само на своите членове, като се прилага ЗЗД. Всичко
изложено е в подкрепа на тезата за неприложимост на ЗПК по отношение на
настоящия заем.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, в полза на ищеца и на *** се поражда
правото да им бъдат заплатени направените разноски, съразмерно на
уважената и отхвърлената част от претенцията.
Пред настоящата инстанция ищецът е направил разноски в размер на
2120, 40 лева (държавна такса в размер на 240, 40 лева; адвокатско
възнаграждение в размер на 1280, 00 лева; депозит за вещо лице в размер на
300, 00 лева; депозит за особен представител в размер на 300, 00 лева).
Ответната страна не е представила доказателства за разноски.
В съответствие с правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на ***
следва да бъдат възложени разноски за първоинстанционното производство в
размер на 2118, 14 лева.
5
При тези мотиви, Районен съд Добрич
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. Д. С., ЕГН ***, с адрес: *** да заплати на Кооперация
„Взаимоспомагателна земеделска кредитна асоциация на частните стопани –
Добруджанска спестовна каса”, със седалище и адрес на управление: ***,
ЕИК *********, на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, сумата от 3 500, 00 лева,
представляваща главница по договор за заем № ***/08.04.2019 г. ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба – 27.01.2022 г. до окончателно
погасяване на задължението.
ОСЪЖДА К. Д. С., ЕГН ***, с адрес: *** да заплати на Кооперация
„Взаимоспомагателна земеделска кредитна асоциация на частните стопани –
Добруджанска спестовна каса”, със седалище и адрес на управление: ***,
ЕИК *********, на основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД, сумата от 824, 04 лева,
представляваща възнаградителна лихва по договор за заем № ***/08.04.2019
г., за периода от 08.04.2019 г. – 25.10.2021 г. като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата
над 824, 04 лева до пълния претендиран размер от 830, 00 лева.
ОСЪЖДА К. Д. С., ЕГН ***, с адрес: *** да заплати на Кооперация
„Взаимоспомагателна земеделска кредитна асоциация на частните стопани –
Добруджанска спестовна каса”, със седалище и адрес на управление: ***,
ЕИК *********, на основание чл. чл. 10 от договор за заем № ***/08.04.2019
г., сумата от 1260, 00 лева, представляваща неустойка по договор за заем №
***/08.04.2019 г., за периода от 08.04.2019 г. – 25.10.2021 г.
ОСЪЖДА К. Д. С., ЕГН ***, с адрес: *** да заплати на Кооперация
„Взаимоспомагателна земеделска кредитна асоциация на частните стопани –
Добруджанска спестовна каса”, със седалище и адрес на управление: ***,
ЕИК *********, сумата от 2118, 14 лева – разноски по ч.гр.д. № 253/2022 г.
на Районен съд Добрич.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
6
7