О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е № 260069
гр.Пазарджик,05.06.2024 год.
Пазарджишки окръжен съд търговска колегия в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ИВАНКА ИЛИНОВА
Като разгледа докладваното от съдията т.д.№201 по описа за 2017г.,за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.729 от Търговския закон.
С молба вх.№260409/17.05.2024г.синдика е депозирал в съда за одобряване по реда на чл.729 от ТЗ частична сметка за разпределение,обявена в ТР на 15.05.2024г.
Сумата предмет на извършеното разпределение в общ размер на 127792,93лв.
Сумата е разпределена между кредиторите „Е. Д.“ АД и „Б.“ АД ,участващи в разпределението по чл.722 ал.1 т.3 от ТЗ за разноски съответно 65000,00лв.и 2000,00лв.,НАП по ред по чл.722 ал.1 т.7 от ТЗ – 60000,00лв.и Ц.П. по ред по чл.722 ал.1 т.7 от ТЗ – 792,93лв.
Възражение е постъпило в срока по чл.728 от ТЗ от кредитора НАП –ЦУ С..
Агенцията оспорва сметката по съображения,че синдика не е посочил датите,на които са платени сумите представляващи разноски в производството по несъстоятелност и актовете на съда ,въз основа на които е възникнало задължението за плащане.Твърди,че в сметката не следва да бъдат включени суми,които дружествата са внесли като гаранция по допуснати по тяхно искане предварителни обезпечителни мерки и които същите са поискали да им бъдат върнати с молба вх.№260411/15.05.2024г.Оспорва се съществуването на вземанията за разноски поради погасяването им по давност.Излага съображения в тази насока.
С разпореждане от 03.06.2024г.съдът е изискал от синдика становище по възражението.
Такова е депозирано на 05.06.2024г.В него синдикът е посочил конкретно актовете на съда ,с които на основание чл.629б от ТЗ съдът е изискал внасяне на разноски за производството по несъстоятелност.Представил е и извлечение от банковите сметки на кредиторите ,от които се установяват датите и сумите внесени от всеки един от тях именно като предплатени разноски .
Установено е,че „Е. Д.“ АД е предплатило разноски в размер общо на 65000,00лв.,както следва:
- 5000,00лв.на 06.12.2017г.,7000,00лв.на 06.12.2017г.,8000,00лв.на 29.03.2019г. ,25000,00лв.на 17.05.2019г.и 20000,00лв.на 16.08.2019г., както и че„Б.“ АД е предплатило разноски в размер на 2000,00лв.на 29.03.2019г.
С оглед на горното съдът намира възражението за неоснователно. Налице са безспорни доказателства,че двете дружества –кредитори в производството по несъстоятелност за внесли посочените в сметката суми по разпореждане на съда за осигуряване на необходимите средства за движение на производството с цел осребряване на имуществото и удовлетворяване на кредиторите.
Неоснователни са възраженията,че вземанията не са предявени и са погасени по давност.
Възстановяването на предплатените разноски се осъществява чрез изготвяне на сметка за разпределение, тъй като това е единственият начин за удовлетворяване на кредиторите при спазване на законоустановения ред на техните вземания и с осигурена възможност за контрол чрез оспорване на сметката за разпределение по реда на чл. 728 ТЗ.В този смисъл е даденото от ВКС тълкуване по т.9 от ТР №1/2017г.на ОСТК на ВКС.Отчитайки степента на важност в ТР е посочено ,че когато паричните средства не са достатъчни, за да се удовлетворят изцяло вземанията по чл. 722, т. 3 ТЗ за разноски по несъстоятелността,предплатилите разноските кредитори следва да бъдат удовлетворени преди останалите кредитори с вземания за разноски поради установената за тях привилегия в специалната разпоредба на чл. 632а ТЗ. При недостатъчност на средствата в масата на несъстоятелността за цялостно удовлетворяване на вземанията на предплатилите разноските кредитори, по аргумент от чл.722, ал. 2 ТЗ, те се удовлетворяват по съразмерност.
За предплатилите разноски кредитори не е предвидено законово задължение за предявяне на вземанията по специалния ред на чл.688 ал.3 от ТЗ.Напротив разпоредбата на чл. 632а от ТЗ предвижда като единствено условие за изплащане на предплатените суми масата на несъстоятелността да се е увеличила достатъчно. Институтът на погасителната давност е уреден като средство за санкциониране на бездействащ кредитор при събиране на негови изискуеми вземания.В случая кредиторите привнесли разноски през периода от м.декември 2017г.до м.август 2019г. нямат ред за защита на вземанията си в производството по несъстоятелност, който да е алтернативен на уреденото от законодателя правило, че тези средства се възстановяват , тогава когато масата на несъстоятелността се увеличи достатъчно, като това възстановяване се извършва след изготвяне на сметка за разпределение – така ТР 1/03.12.2018 година на ОСТК. Тоест кредитора, дори и да желае преди настъпване на тези две процесуални предпоставки, няма как да осъществят защита на вземанията си за предплатени разноски. Същите според споменатата тълкувателна практика са изключени от кръга на вземанията подлежащи на предявяване, което автоматично лишава техните носители от възможността да се позоват на специалната хипотеза на спиране на давността уредена за предявени вземания – чл. 685а ТЗ. Следователно давност за възстановяване на посочените вземания следва да се възприеме, че започва да тече за кредиторите не от момента на привнасяне на разноските, а от момента на стабилизиране на сметката за разпределение, с която е предвидено да се извърши разплащане на същите в полза на кредиторите, които са ги внесли.
Без отношение към изготвената сметка е факта,че двамата кредитори са внесли суми като гаранция за допуснати по тяхно искане предварителни обезпечителни мерки по чл.629а от ТЗ и по тяхно искане съдът е постановил връщането им с определение от 20.05.2024г.
По тези съображения съдът приема възражението за неоснователно и ще следва да бъде оставено без уважение,а сметката следва да бъде одобрена във вида,в който е изготвена.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.729 ,съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ възражението на НАП-ЦУ С. с вх.№260449/31.05.2024г. против частична сметка за разпределение без уважение и ОДОБРЯВА СМЕТКАТА,съставена от синдика и обявена в ТРРЮЛНЦ по партидата на „Ф.“ АД /н./ ,ЕИК ******** с вписване №20240515151218.
Препис от определението да се изпрати за ОБЯВЯВАНЕ в Търговския регистър, с което кредиторите и длъжникът се смятат за уведомени - на основание чл. 729 ал.2 от ТЗ.
Определението може да се обжалва пред ПАС в 7 дневен срок от обявяването му в Търговския регистър от лицата, посочени в чл. 729, ал.3 от ТЗ.
Препис от определението да се връчи на синдика за изпълнение.
Определението да се впише в книгата по чл. 634в от ТЗ.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: