№ 18012
гр. София, 08.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20251110118284 по
описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищците В. П. Ф. и Р. М. К. са предявили срещу „Т..“ ЕАД отрицателни установителни
искове с правна квалификация чл. 439 ГПК, с които се иска да се признае за установено, че
всяка от тях не дължи по ½ от следните суми: главница в общ размер на 2 086, 35 лв. за
топлинна енергия за периода от м.05.2013 г. до м.04.2014 г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от 05.02.2015 г. до изплащане на вземането, както и законна лихва в
размер на 178, 54 лв. за периода от 30.06.2013 г. до 26.01.2015 г. и 355, 48 лв. разноски по
делото, от които 45, 63 лв. държавна такса и 309, 85 лв. юрисконсултско възнаграждение, за
които е издаден изпълнителен лист от 22.12.2015 г. по гр.д. № 5853/2015 г. по описа на СРС,
53 с-в, въз основа на който е образувано изп.д. № ../2019 г. по описа на ЧСИ С Х
Ищците твърдят, че в кантората на ЧСИ С Хс peг. №... в КЧСИ ответникът "Т..” ЕАД
е образувал съдебно - изпълнително производство за принудително събиране на суми по
изпълнителен лист от 22.12.2015г., издаден от СРС - ГО - 53 състав по гр.д. № 5853/2015 г.
издаден срещу В. П. Ф. и М К Т. Посочват, че М К Т е починал на 23.03.2020 г. и е оставил
наследник Р. М. К. - негова дъщеря и единствен наследник. Твърдят, че В. П. Ф. е била
съпруга на починалото лице М К Т, но към датата на смъртта му същият е бил разведен.
Посочват, че изпълнителният лист е от 22.12.2015 г., а изпълнителното производство е било
образувано на 20.02.2019г., като още към този момент вземанията са били погасени по
давност. С оглед гореизложеното молят за уважаването на предявените искове и
присъждането на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорват предявените искове. Не оспорва, че в негова полза е бил издаден Изпълнителен
лист на 22.12.2015г., издаден по гр. д. № 5853/2015г. по описа на СРС, 53 с-в, срещу
наследодателя на ищците в настоящото производство М К Т и В. П. И..а. Твърди, че с молба
вх. № .. от 20.02.2019г., депозирана от „Т..“ ЕАД, е образувано изпълнително дело № .. по
описа на ЧСИ С Х per. №... към КЧСИ. С молбата за образуване е инициирано принудително
изпълнение спрямо длъжницата, като същевременно било извършено упълномощаване на
съдебния изпълнител с правомощията по чл. 18 ЗЧСИ. На 12.04.2019 г. е бил наложен запор
върху банковите сметки на М Т, открити в „О..а“ АД. На 12.04.2019г. е бил наложен запор
върху банковите сметки на В. Ф., открити в „О..а“ АД. На 09.03.2020г. е бил наложен запор
1
върху банковите сметки на М Т, открити в „Ю...“ АД. На 24.01.2023г. е била направена
справка в НАП за конституирания длъжник Р. К.. Впоследствие на 14.10.2024 г. е била
направена справка за банковите сметки на В. Ф. и Р. К., а на 22.10.2024 г. е бил наложен
запор върху банковите сметки на Р. К.. Счита, че за извършени множество изпълнителни
действия, прекъсващи погасителната давност. В допълнение поради обявеното извънредно
положение на територията на Р Б и съгласно Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, изменен с Държавен вестник бр. 34 от 09.04.2020г., за срока от 13
март 2020 г. до отмяната на извънредното положение на 20.05.2020г. са спрели да текат
определени изрично посочени срокове, един от които е бил погасителната давност. Посочва,
че в случая приложимата давност е пет години. С оглед гореизложеното моли за
отхвърлянето на предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК в
тежест на ищците е да докажат, че след приключване на съдебното дирене в производството,
по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти (с оглед на наведените в
исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок), които водят до погасяване на
установеното изпълняемо право на ответника.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че за
периода от настъпване на изискуемостта на вземанията по изпълнителния лист до изтичане
на срока, с който законът свързва погасяване на вземанията по давност, са били налице
основания за спиране и/или прекъсване течението на давността.
На 22.12.2015 г. е бил издаден изпълнителен лист по влязла в сила заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 24.02.2015 г., издадена по ч.гр.д. № 5853/2015 г. по описа на
СРС, 53 състав, с който В. П. Ф. и М К Т са били осъдени да заплатят на „Т..“ ЕАД следните
суми: 2 086, 35 лв. главница за топлинна енергия за периода от м.05.2013 г. до м.04.2014 г.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от 05.02.2015 г. до изплащане на
вземането, както и законна лихва в размер на 178, 54 лв. за периода от 30.06.2013 г. до
26.01.2015 г. и 355, 48 лв. разноски по делото, от които 45, 63 лв. държавна такса и 309, 85
лв. юрисконсултско възнаграждение. От приложеното по делото удостоверение за
наследници се установява, че М Т е починал на 23.03.2020 г., разведен, като е оставил за
свой наследник по закон ответницата Р. К..
На 20.02.2019 г. ответникът е подал молба до ЧСИ С Х с която е поискал да бъде
образувано изпълнително дело срещу В. Ф. и М Т въз основа на издадения изпълнителен
лист. По молбата е било образувано изп.д. № 485/2019 г. по описа на ЧСИ С Х
На 09.04.2019 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху банкови сметки на
двамата длъжници.
На 30.07.2019 г. съдебният изпълнител е наложил възбрана върху притежавани от В. Ф.
недвижими имоти.
На 04.02.2020 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху банкови сметки на М Т.
На 26.01.2021 г., 29.11.2021 г. и 24.11.2023 г. взискателят е подал молби по
изпълнителното производство, с които е поискал да бъдат наложени запори върху банкови
сметки на длъжниците, върху трудовите им възнаграждения и/или пенсии и да бъдат
наложени възбрани върху притежаваните от тях недвижими имоти.
Междувременно с оглед смъртта на длъжника М Т, на 19.01.2023 г. като длъжник по
изпълнителното производство е била конституирана и ответницата Р. К., като на 15.10.2024
г. съдебният изпълнител е наложил запор върху банковите й сметки.
За да се прецени изтекла ли е спрямо процесните вземания законоустановената
погасителна давност, е необходимо да се съобразят обстоятелствата кога е началният момент
2
на същата, съответно – извършвани ли са действия, прекъснали или спрели теченето на
давността. В разглеждания казус погасителната давност за вземанията е започнала да тече от
датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 5853/2015 г. по
описа на СРС, 53 състав. Заповедта за изпълнение е била издадена на 24.02.2015 г., както е
посочено и в приложения по делото изпълнителен лист, въз основа на който е образувано
изпълнителното производство. Съгласно константната съдебна практика вземанията по
влязла в сила заповед за изпълнение се погасяват с изтичане на общия петгодишен
давностен срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Това е така, защото влязлата в сила заповед за
изпълнение установява с обвързваща страните сила, че определеното по основание и размер
вземане съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражението. В този
смисъл Решение № 50295 от 23.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1030/2022 г., IV г. о. и Решение
№ 118 от 7.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4063/2021 г., III г. о. В конкретния случай въпреки
неустановяване на точната дата на влизане в сила на заповедта за изпълнение, предвид
обстоятелството, че същата е била издадена на 24.02.2015 г. по частно гражданско дело от
2015 г., то очевидно тя е влязла в сила след датата на издаването й 24.02.2015 г., като до
подаването на молбата за образуване на изпълнителното производство на 20.02.2019 г. е
изтекъл период по-малък от четири години. Ето защо, доводите на ищците за изтекла
петгодишна погасителна давност в периода между влизане в сила на заповедта за
изпълнение от 2015 г. и образуването на изпълнителното дело през 2019 г. са неоснователни
и предявените от тях отрицателни установителни искове подлежат на отхвърляне.
За пълнота следва да се посочи, че по изпълнителното производство няма и период по-
голям от две години между две изпълнителни действия или подаване на молба от взискателя
за предприемането на такива, поради което не е налице и хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК за настъпила перемпция. В рамките на самото изпълнително производство не е изтекла
и петгодишна погасителна давност, тъй като регулярно са били предприемани или са били
поискани от взискателя действия, прекъсващи погасителната давност.
По разноските:
При този изход на спора в полза на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да
бъдат присъдени претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. П. Ф., ЕГН **********, и Р. М. К., ЕГН **********, и
двете с адрес: гр. София, жк „Л..“, бл..., вх. А, ет. 9ап.., отрицателни установителни искове с
правна квалификация чл. 439 ГПК, с които се иска да се признае за установено, че всяка от
тях не дължи на „Т..“ ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Я..“
№ ..., по ½ от следните суми: главница в общ размер на 2 086, 35 лв. за топлинна енергия за
периода от м.05.2013 г. до м.04.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата считано
от 05.02.2015 г. до изплащане на вземането, както и законна лихва в размер на 178, 54 лв. за
периода от 30.06.2013 г. до 26.01.2015 г. и 355, 48 лв. разноски по делото, от които 45, 63 лв.
държавна такса и 309, 85 лв. юрисконсултско възнаграждение, за които е издаден
изпълнителен лист от 22.12.2015 г. по гр.д. № 5853/2015 г. по описа на СРС, 53 с-в, въз
основа на който е образувано изп.д. № ../2019 г. по описа на ЧСИ С Х
ОСЪЖДА В. П. Ф., ЕГН **********, и Р. М. К., ЕГН **********, и двете с адрес: гр.
София, жк „Л..“, бл..., вх. А, ет. 9ап.., да заплатят на „Т..“ ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Я..“ № ..., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски по делото
в размер на 100 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
3
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4