Р Е Ш Е Н И Е

№260 019

гр. Габрово, 29.10.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Габровският окръжен съд, въззивен наказателен състав, в публично заседание на седми октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЕЛ НЕДЕЛЧЕВ

                 ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ГЕНЖОВА

                                       ПОЛИНА ПЕНКОВА

при секретаря Веселина Венкова и прокурора Надежда Желева, като разгледа докладваното от съдията Неделчев ВНОХД № 73 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по жалба от адв. М.Д. ***, в качеството й на служебен защитник на подсъдимия Л.И.В. ***, срещу присъда № 317 от 22.07.2020 г. по НОХД № 65/2020 г. по описа на Районен съд – Габрово.

С обжалваната присъда състав на Районен съд – Габрово е признал подсъдимия Л.И.В. за виновен в това, че на 30.09.2019 г., в гр. Габрово, в обитавано от него жилище – ап. 7, находящ се на ул. „М.” № **, вх. „**”, ет. **, без надлежно разрешително по ЗКНВП държал високорискови наркотични вещества, както следва: коноп (канабис, марихуана) с нето тегло 0,99 грама и съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 6,1% на стойност 5,94 лева; коноп (канабис, марихуана) с нето тегло от 7,40 грама и съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 6,0% на стойност 44,40 лева; коноп (канабис, марихуана) с нето тегло 0,46 гр. със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол  3,8% на стойност 2,76 лева; бяло кристално вещество, съдържащо метамфетамин с нето тегло от 0,30 грама, със съдържание на активен компонент метамфетамин 49,3% на стойност 7,50 лв.; бяло кристално вещество, съдържащо метамфетамин с нето тегло от 0,05 грама, със съдържание на активен компонент метамфетамин 13,8% на стойност 1,25 лева и бяло кристално вещество, съдържащо метамфетамин и диметилсулфон с нето тегло от 0,49 грама, със съдържание на активен компонент метамфетамин 4,2% на стойност 12,25 лева, с което е извършил престъпление, за което и на основание чл. 354а, ал. 3, пр. 2-ро, т. 1, във вр. с чл. 54, ал. 1 от НК го е осъдил на една година и три месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 2000 лева, която да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Габрово.

С присъдата е постановено наложеното наказание лишаване от свобода да се изтърпи от подсъдимия Л.В. при първоначален строг режим, на осноание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б” от ЗИНЗС.

Съдът е постановил след влизане на присъдата в сила предметът на престъплението по чл. 354а, ал. 3, пр. 2-ро, т. 1 от НК - 5 на брой полиетиленови пликчета, съдържащи метамфетамин и коноп (марихуана) с общо нето тегло 10,08 грама и бруто тегло 21,24 грама, описани в приемателно - предавателен протокол № 67004 от 03.12.2019 г., намиращи се на съхранение в ЦМУ Сектор “НОП”, да се отнеме в полза на държавмата, на основание чл. 354а, ал. 6 от НК.

Със същата присъда съдът се е поризнесъл за веществените доказателства, представляващи 1 бр. сива на цвят електронна везна; 1 бр. стъкленица и полиетиленов плик, съдържащ бяло кристалообразно вещество диметилсулфон, запечатано в отделен плик, които да се върнат на подсъдимия В., а останалите съхранявани веществени доказателства - 1 бр. запечатан полиетиленов плик, съдържащ празни опаковки от веществени доказателства, след влизане на присъдата в сила да се унищожат.

С присъдата подсъдимият Л.В. е осъден да заплати по сметка на ОД на МВР - Габрово сума в размер на  583,72 лв., дължима за възстановяване на направените разноски при воденото разследване по досъдебното производство, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, както и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Габрово държавна такса от 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Във въззивната жалба се твърди, че наложеното наказание несправедливо по размер. Подсъдимият признал вината си, същият е на 23 години, от деянието не са настъпили вредни последици и стойността на намерените в дома му марихуана и метамфетамин не е голяма. Сочи се, че съдът не е обсъдил смекчаващите вината обстоятелства. Искането е да се измени обжалваната присъда и да се намали размера на наложеното наказание, като при приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК се определи наказание от единадесет месеца лишаване от свобода, което да се търпи при първоначален общ режим и да не се налага кумулативното наказание глоба.

В съдебно заседание подсъдимият Л.В. – лично и чрез защитника си адв. Д., поддържа жалбата. По съществото на делото се придържат към съображенията, изложени в жалбата. При упражняване на правото си на последна дума подсъдимият В. моли за намаляване на размера на наказанието лишаване от свобода.

Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово счита въззивната жалба за неоснователна и моли присъдата да бъде потвърдена.

Габровският окръжен съд, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна и в предвидения в процесуалния закон срок. Разгледана по същество същата е неоснователна.

За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е събрал всички относими към предмета на делото доказателства чрез обясненията на подсъдимия В., депозирани в хода на съдебното следствие и съпоставени с показанията на свидетелите Л.С.и В.П., както и писмените доказателства и доказателствени средства – протокол за претърсване и изземване от 30.09.2019 г. с фотоалбум, одобрен с разпореждане № 558 от 01.10.2019 г. по ЧНД № 1000/2019 г. по описа на РС – Габрово; приемателно-предавателен протокол № 67004 от 03.12.2019 г.; данните за съдебното минало на подсъдимия, отразени в приложената справка за съдимост; заключението на физико-химическата експертиза; веществените доказателства. Въззивният съд, след собствен комплексен анализ на всички събрани по делото доказателства, намира че установената от районния съд фактическа обстановка е обоснована и почива на вярна и добросъвестна интерпретация на събраните по делото доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, като без да я променя по всички основни моменти от предмета на делото, я възприема, както следва:

Подсъдимият Л.И.В. е роден на *** ***. Същият е с основно образование и не работи. От приложената в материалите по делото справка за съдимост се установява, че Л.В. е осъждан многократно за престъпления от общ характер, включително за такива, които имат за предмет наркотични вещества.

Подсъдимият Л.В. живее в жилище, което се намира на ул. „М.” № **, вх. „**”, ет*, ап. * в гр. Габрово, заедно със свидетелката Л.С.– негова баба, и свидетелката В.П. – негова майка. Подсъдиимят обитавал самостоятелно хола на апартамента.

На 30.09.2019 г. в обитаваното от В. жилище било извършено претърсване и изземване от служители на ОД на МВР Габрово. При това процесуално-следствено действие върху маса в хола са били намерени вещи, както следва: 1. Свивка от черен найлон, съдържаща суха листна маса във вид на съцветия, с бруто тегло от 1,4 грама, обозначена като Обект № 1; 2. Свивка от черен найлон, съдържаща суха листна маса във вид на съцветия, с бруто тегло от 9,3 грама, обозначена като Обект № 2; 3. Разсипана по масата суха листна маса с бруто тегло 0,5 грама, означена като Обект № 3; 4. Свивка от сребрист станиол, съдържаща зелена листна маса във вид на 1 бр. съцветие, с бруто тегло 0,9 грама, означена като Обект № 4; 5. Свивка от сребрист станиол, съдържаща прозрачно найлонче с намиращо се в него бяло кристалообразно вещество, с бруто тегло 0,5 грама, означена като Обект № 5; 6. Бяло кристалообразно вещество върху карта за игра, обозначено като Обект № 6; 7. Бяло кристалообразно вещество върху хартия, обозначено като Обект № 7; 8. Бяло кристалообразно вещество, намиращо се в малка стъкленица, с бруто тегло на двете 38,3 грама, обозначено като Обект № 8; 9. Сива на цвят на електронна везна. Всички описани по-горе предмети, след като са били запечатани в отделни пликове и иззети, са приобщени като веществени доказателства по делото. При извършените на място полеви наркотестове, субстанциите в Обекти 1, 2, 3 и 4 са реагирали на наркотично вещество марихуана, а тази в Обект № 5 – на наркотично вещество метамфетамин. При полевите наркотестове субстанциите в Обекти № 6 и 7 не са отчели наркотични вещества. Протоколът от изършеното процесуално-следствено действие е одобрен с разпореждане № 558 от 01.10.2019 г. по ЧНД № 1000/2019 г. на Районен съд - Габрово.

От заключението на назначената на досъдебното производство физико-химическа експертиза, което не е оспорено от страните по делото и е приобщено към доказателствената съвкупност по реда на чл. 282, ал. 3 от НПК, се установява, че в сухата растителна маса във всеки един от представените за изследване обекти, иззети по време на проведеното на 30.09.2019 г. претърсване и изземване, с нето тегло от 0,99 грама при Обект № 1, 7,40 грама при Обект № 2, 0,39 грама при Обект № 3 и 0,46 грама при Обект № 4, е било установено наличието на химични вещества, характерни за конопеното растение, в т.ч. и тетрахидроканабинол, въз основа на които и външният вид на самите обекти последните са определени като коноп (марихуана) със съдържание на тетрахидроканабинол, както следва: от 6,1% - при първия, 6,0% - при втория, 4,8% при третия и 3,8% - при четвъртия от тях. В заключението е отбелязано, че марихуаната (в качеството на наркотик) попада в Списък I – „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарна медицина” от Наредба за класифициране на растенията и веществата като наркотични по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП. Същото установява, че според получените при изследването резултати и критериите, които се съдържа в Постановление № 23 на Министерския съвет от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, паричната стойност на веществата в Обект № 1 е възлизала на сумата от 5,94 лева, на Обект № 2 – на сумата от 44,40 лева и Обект № 4 – на сумата от 2,76 лева. Вещото лице не е уточнило цена за веществото в Обект № 3. За същата е посочило, че не би могла да се определи, тъй като разтрошените части от растения представляват хомогенна смес, а това обстоятелство – заради произтичащата от него невъзможност за тяхното механично разделяне, води до невъзможност за определяне на теглото само на единия от компонентите в нея, а оттук – и на паричната равностойност на този компонент. От заключението на експертизата е видно, че белите кристални вещества във всеки един от представените за изследване обекти с нето тегло от 0,30 грама при Обект № 5, 0,05 грама при Обект № 6 и 0,49 грама при Обект № 7 е установено наличието на метамфетамин, със съдържание на упоменатия вид компонент, както следва: от 49,3% - при първия, 13,8% - при втория и 4,2% при третия от тях. В заключението се сочи, че метамфетаминът (в качеството на наркотик) също попада в Списък I- „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарна медицина” от Наредба за класифициране на растенията и веществата като наркотични по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП. Според получените при изследването резултати и критериите, които се съдържа в Постановление № 23/98 г. на Министерския съвет, паричната стойност на веществата в Обект № 5 е възлизала на сумата от 7,50 лева, на Обект № 6 – на сумата от 1,25 лева и Обект № 7 – на сумата от 12,25 лева. По отношение на бялото вещество на кристали в представения за изследване обект № 8, вещото лице е определило, че е с нето тегло 4,99 грама и съдържа диметилсулфон, който се явява хранителна добавка и не е поставен под контрол от ЗКНВП.

Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени всички доказателствени материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други, без логически грешки при обсъждането им или преиначаване на техния смисъл. Фактите по делото не са предмет на оспорване от страна на подсъдимия, който при даване на обяснения в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд не е отрекъл, че намерените вещи в обитаваната от него стая, които по естественото си съставляват наркотични вещества, са негови. Съобщаваното от подсъдимото лице изцяло кореспондира с доказателствената информация, която се извлича от протокола за претърсване и изземване и експертното заключение, както и от показанията на свидетелите. Пред въззивната инстанция не се развиват оплаквания, свързани с възприетата фактология и доказатствата и доказателствените средства, които я установяват.

Правилно и законосъобразно районният съд е квалифицирал престъплението по чл. 354а, ал. 3, пр. 2-ро, т. 1 от НК – държане на високорискови наркотични вещества без съответно разрешително. Налице са признаците и от субективния състав на престъплението - пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им.

По единственото изрично оплакване, наведено в жалбата - относно размера на наложеното наказание лишаване от свобода и налагането на кумулативно предвиденото наказание глоба, въззивният съд намира следното.

За престъплението по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода от 1 до 6 години и наказание глоба от 2 000 лв. до 10 000 лв.

Съобразно извършения анализ на обстоятелства по делото, имащи значение за определяне на наказанието, районният съд е счел, че наказанието на подсъдимия В. следва да се определи при превес на отегчаващите обстоятелства, като му е наложил наказание от една година и три месеца лишаване от свобода и наказание глоба в размер на 2 000 лв.

Настоящият състав на въззивния съд намира, че независимо от известното противоречие в мотивите на присъдата, доколкото се приема, че е налице превес на отегчаващите обстоятелства, а наказанията се определят в размер близък до минималния за по-тежкото по вид и в размер на минимума за кумулативното такова, отмерените от районния съд наказания са в съответствие с нормата на чл. 54 от НК.

Правилно първостепенният съд е възприел за смекчаващи обстоятелства младата възраст на подсъдимия, оказаното от него съдействие за разкриване на обективната истина, неголямото количество и ниската парична равностойност на предмета на престъплението, както и затрудненото му материално положение във връзка с определяне на имущественото наказание. Правилно и в съответствие с данните по делото за отегчаващи обстоятелства са отчетени осъжданията на В. за престъпления от общ характер, включително такива, свързани с държане на наркотични вещества, както и факта, че настоящото престъпление е извършено по-малко от три месеца след изтърпяване на наказание лишаване от свобода за други престъпления.

Въззивният съд не споделя виждането, развито във въззивната жалба, според което са налице предпоставките за определяне на наказанието лишаване от свобода по реда на чл. 55 от НК. Поначало изпълването на хипотезата на чл. 55 от НК предполага кумулативното проявление на две условия – наличие на изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства и убедителна констатация, че най-лекото, предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко за подсъдимото лице. В разглеждания случай няма кумулативност на двете условия. Наличието на посочените по-горе смекчаващи обстоятелства е отчетено от районния съд и е предопределило определянето в размер близък до минималния за наказанието лишаване от свобода и в размер на минимума за наказанието глоба. Смекчаващите обстоятелства, обаче, не са нито многобройни, нито някое от тях е изключително, още повече като се съпоставят с отегчаващите такива. Равностойността на предмета на престъплението е отчетен в полза на подсъдимия при индивидуализация на наказанието. Тази стойност обаче не е пренебрежимо ниска, за да съставлява изключително смекчаващо обстоятелство, като наред с това Постановление № 23/29.01.1998 г. на МС за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството не е актуализирано от певече от 20 години. Подсъдимият е млад човек, но независимо от това не е показал желание за вграждане в социума, чрез спазване на установените правила за поведение; не е трудово ангажиран и не проявява усилия за реализирането си в обществото. Наложените с присъдата наказание лишаване от свобода не е и несъразмерно тежко за подсъдимото лице. Данните за съдебното му минало сочат, че е осъждан многократно, като общо 6 пъти, включително като непълнолетен, е предаван на съд по обвинения, свързани с наркотични вещества. В. е изтърпял предходното си наказание лишаване от свобода на 18.04.2019 г. Тези обективни факти несъмнено рефлектират върху степента на обществена опасност на дееца, както и на извършеното от него поредно престъпление, имащо за предмет наркотични вещества. В заключение, въззивният съд намира, че така отмереното наказание в размер доближаващ се до минималния, а именно една година и три месеца лишаване от свобода е правилно и законосъобразно определено. Същото съответства на степента на обществена опасност на деянието и на подсъдимия В., на подбудите на последния за извършване на престъплението, като са отчетени и останалите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Правилно, при отчитане на имотното и материалното положение на подсъдимия, е определен минимален размер от 2 000 лв. на кумулативно предвиденото наказание глоба. Така наложените наказания съответстват на целите на личната и на генералната превенция по чл. 36 от НК.   

Не са налице предпоставките за приложение на чл. 66, ал. 1 от НК. Правилно и в съответствие със закона (чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС) е определен първоначален строг режим за изтърпяване на нааложеното на подсъдимия В. наказание лишаване от свобода.

Правилно и законосъобразно е приложена нормата на чл. 354а, ал. 6 от НК, като е отнет в полза на държавата предмета на пестъплението - 5 броя полиетиленови пликчета, съдържащи метамфетамин и коноп (марихуана) с общо нето тегло 10,08 грама и бруто тегло 21,24 грама, описани в приемателно - предавателен протокол № 67004 от 03.12.2019 г., намиращи се на съхранение в ЦМУ Сектор “НОП”.

Правилно и законосъобразно съдът се е поризнесъл за веществените доказателства, представляващи 1 бр. сива на цвят електронна везна; 1 бр. стъкленица и полиетиленов плик, съдържащ бяло кристалообразно вещество диметилсулфон, запечатано в отделен плик, като е постановил да се върнат на подсъдимия В., а останалите съхранявани веществени доказателства - 1 бр. запечатан полиетиленов плик, съдържащ празни опаковки от веществени доказателства, да се унищожат, след влизане на присъдата в сила.

Правилно и в съотвествие с данните по делото съдът е възложил на подсъдимия разноските по делото.

При извършената служебна проверка на присъдата съдът не констатира същата да е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяната ѝ.

По изложените съображения въззивният съд приема, че присъдата на първоинстанционния съд е обоснована и законосъобразна, поради което следва да се потвърди изцяло.

В съответствие с изложеното и на основание чл. 338, във вр. с чл. 334, т. 6 от НПК, въззивният съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 317 от 22.07.2020 г. по НОХД № 65/2020 г. по описа на Районен съд - Габрово.

Решението не подлежи на касационно обжалване или протест.

За изготвяне на решението да се съобщи писмено на страните.                                                             

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                      2.