МОТИВИ към ПРИСЪДА № 33/05.07.2019 г. по НОХД № 866/2019 г. по описа на РАЙОНЕН СЪД - ВЕЛИКО ТЪРНОВО

 

Обвинението на Великотърновска районна прокуратура е срещу Х.А.А., ЕГН **********, за това, че на 21.03.2019 г. в гр. Велико Търново, на пътека между ресторант „***" и ул. „***", извършил по отношение на навършилата 14-годишна възраст А.В.Д. *** действия с цел да възбуди и удовлетвори свое полово желание без съвкупление, като употребил сила - хванал я за рамото и докато я държал с лявата си ръка я опипвал по гърдите и по седалището, след което опипвал половия си орган - престъпление по чл. 150, ал. 1 от Наказателния кодекс.

От А.В.Д. против подсъдимия Х.А.А. е предявен и приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск за сумата от 2 000,00 лева, представляваща обезщетение за причинените на Д. неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от извършеното от подсъдимия престъпно деяние по чл. 150, ал. 1 от НК.

Като частен обвинител и граждански ищец по делото е конституирана А.В.Д., а адв. И.К. от ВТАК за неин повереник.

В съдебно заседание представителят на РП - Велико Търново поддържа обвинението така, както е повдигнато с обвинителния акт. Счита същото за доказано от обективна и субективна страна и предлага подсъдимият А. да бъде признат за виновен като му бъде наложено наказание лишаване от свобода към максималния размер, предвиден в НК за престъплението по чл. 150, ал. 1, което да изтърпи при първоначален строг режим, а предявеният граждански иск бъде уважен изцяло, като основателен и доказан както по своето съдържание, така и по размер.

Гражданският ищец и частен обвинител, лично и чрез процесуалния си представител адв. И.К. от ВТАК, намира, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказанието, предложено от представителя на ВТРП, като поддържа изцяло предявения граждански иск и моли същият да бъде уважен в пълния претендиран размер от 2 000,00 лева, като основателен и доказан.

Защитникът адв. В.Ф. от ВТАК счита, че Х.А. следва да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 150, ал. 1 от НК и съответно бъде отхвърлен предявения граждански иск.

Подсъдимият Х.А. дава обяснения по обвинението, като първоначално не се признава за виновен и излага различни защитни версии, а в хода на съдебните прения заяви, че се признава за виновен и „иска шест месеца затвор и за обидата, която е причинил на пострадалата да бъде осъден да й заплати 2 000,00 лева”.

Съдът, след като обсъди и реши въпросите по чл. 301 от НПК, приема за установено и доказано по безспорен начин от фактическа страна следното:

Подсъдимият Х.А.А. живее под наем в общинско жилище в гр. Велико Търново, ул. „Венета Ботева" № 6, вх. В, ап. 3. В града, картала и сред близки и познати е известен с прякора „Кашона". Към 21.03.2019 г. А. работил като общ работник /сметосъбирач/ към „***" ЕООД - гр. Велико Търново. В квартала е известен с избухливия си характер, често злоупотребяващ с алкохол, вследствие на което става изключително агресивен и буквално неконтролируем, което нееднократно е водило до конфликти с граждани от безобидни ситуации, нарушения на обществения ред, хулигански прояви и извършване на престъпления от общ характер.

Пострадалата А.В.Д., на 51 години, живее в гр. Велико Търново на ул. „***" № 15, заедно със съпруга си - свидетелят П.А.Д.. Работи като коректор в предпечатна подготовка в областен всекидневен вестник „Борба" – Велико Търново.

На 21.03.2019 г., около 12,00 часа, подсъдимият, заедно със своя колега от „***" ЕООД - гр. Велико Търново – свидетелят И.Р.И., се прибирал към дома си. Двамата мъже вървели по бетонната пътека и стълбища от заведението за обществено хранене „***" към ул. „***". По същата пътека, но в обратна посока, към заведението „***”, вървяла пострадалата А.В.Д., която отивала на работа. Други хора по пътеката нямало по това време. Наближавайки към двамата мъже, Д. забелязала погледа на А. върху себе си, станало й неприятно, изплашила се и понеже „там са стълби и парапети, без възможност да кривне, за да избегне срещата”, продължила с наведена глава към земята, за да избегне зрителен контакт с подсъдимия. В момента на разминаването между Д. и А., последният грубо я бутнал по лявото рамо, след което я сграбчил за раменете и  докато я държал с дясната си ръка за рамото, започнал да опипва гърдите й с лявата си ръка, а след това я опипал и по седалището, казвайки й: „Много хубава путка имаш!” Д. успяла да отблъсне А. с ръце, направила няколко крачки и много изплашена, че подсъдимият е тръгнал след нея се обърнала и го видяла с дясната си ръка да мачка половия си орган през панталоните, с кръгови движения, казвайки й: „Ще видиш какво ще ти се случи тук на пътеката, като се срещнем тук по тъмно!". След това Д. извадила от чантата си мобилния си телефон и казала на А., че ще се обади на съпруга си, а той отвърнал: „Ти звъни, аз ще ти го сложа!", като продължил да мачка половия си орган. След това продължил нагоре по пътеката. Д. веднага набрала съпруга си П.А.Д., с когото няколко минути преди това се видели на ул. „***” и му разказала за случилото се. Той веднага се върнал към началото на бетонната пътека, като в движение звъннал на телефон 112 и видял оттам да излиза свидетелят И.И.. Попитал го защо е закачал съпругата му, а И. му обяснил, че не е направил нищо и че мъжът, който е закачал и опипал съпругата му, е неговият колега с прякор „Кашона", но е избягал между блоковете.

От проведеното в хода на разследването разпознаване на лица по снимка /лист 45 - 50 от ДП № 280/2019 г. на РУ – Велико Търново /Х.А. отказал да участва в разпознаване/ е видно, че пострадалата А.Д. е посочила снимката на Х.А.А., категорично заявявайки, че това е мъжът, който я е хванал за рамото, след което я е опипал по гърдите и седалището.

От заключението на изготвената по делото съдебна психолого-психиатрична експертиза се установява, че Х.А. страда от диссоциално личностово разстройство, могъл е да разбира свойството и значението на извършеното противоправно деяние и да ръководи постъпките си. Способен е правилно да възприема и интерпретира фактите от обективната действителност и да дава достоверни обяснения за тях. Характеризира се с емоционална неустойчивост, недостатъчен контрол над волята и емоциите, игнориране на социалните норми на поведение, правила и задължения. Показва грубо безразличие към чуждото страдание и това, което изпитват другите, не признава никакви задължения и без задръжки нарушава социалните норми. При А. е налице тенденция да пренебрегва последствията от действията си, озлобеност, ригидност на мисленето и затруднено интегриране на опита, определящи и затруднено справяне със социалните изисквания към него. Отчетени са повърхностност и нестабилност в емоционално отношение, с прояви на раздразнение, импулсивност, затруднена способност да се отлага удоволствието и нисък толеранс при неизпълнение на изискванията и желанията му. Целта му да се „прикрие” или да се „хареса” обяснява многократното разминаване в обясненията му. Проявява манипулативно поведение и склонност към скриване и изопачаване на истината, демонстрирайки елементарна и повърхностна, но реалистична преценка за ситуацията, както и поведенческа тенденция към избягване на отговорност. Вземането на решение за действие се осъществява като се игнорира антитезното мислене и се пристъпва направо към решение за действие, удовлетворяващо определена потребност от храна или физическо удоволствие. Съдът намира депозираното експертно заключение като обосновано и непораждащо съмнения в неговата правилност, поради което го кредитира.

Така изложената фактическа обстановка се приема от съда за установена от обясненията, дадени от обвиняемия, в това число и в производството по чл. 64 от НПК по ЧНД № 526/2019 г. по описа на ВТРС, показанията на посочените от ВТРП свидетели, от извършеното разпознаване на лица по снимка с приложен фотоалбум към него, от заключението на съдебната психолого-психиатрична експертиза, от свидетелството за съдимост, характеристичната справка, както и от приетите писмени доказателства и доказателствени средства, събрани по ДП № 280/2019 г. по описа на РУ – Велико Търново при ОД на МВР – Велико Търново.

Съдът намира, че по делото са събрани категорични доказателства, сочещи на извода, че подсъдимият А. е извършил престъплението по чл. 150, ал. 1 от НК, доколкото на 21.03.2019 г. в гр. Велико Търново, на пътека между заведение за обществено хранене „***" и ул. „***", е извършил по отношение на навършилата 14-годишна възраст А.В.Д. ***, на 51 години, действия с цел да възбуди и удовлетвори свое полово желание без съвкупление. Блудствените действия са се изразили в опипване на пострадалата по гърдите и по седалището, както и в опипването веднага след това на неговия полов орган. Предвид обстоятелствата, че действията са били насочени към случайно преминаваща непозната жена и съответно е липсвало съгласие от нейна страна да участва в тези действия, се наложило, разминавайки се с нея, първоначално да я сграбчи с двете си ръце за раменете, а след това да я държи с едната си ръка за рамото докато я опипва с другата по гърдите  и седалището, които действия по естеството си представляват употреба на сила, т. е. за извършването на блудствените действия А. употребил сила, а същите не са резултат от доброволен акт.

 От субективна страна подсъдимият А. е действал при форма на вината пряк умисъл, доколкото е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите последици и искал настъпването им, което се обективира от цялостното му поведение. Деецът е съзнавал, че извършените от него действия са от естество да възбудят и удовлетворят половото му желание без съвкупление, съзнавал е и липсата на съгласие за това у пострадалата, налагащо употребата на сила.

При решаване на въпросите за индивидуализацията на наказанието, съдът взе предвид степента на обществената опасност на деянието и личната обществена опасност на подсъдимия, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Обществената опасност на деянието съдът намира за особено висока, доколкото от деянието са засегнати обществени отношения, осигуряващи съблюдаване на половия морал в обществото, на половата нравственост, накърнява се свободата на пострадалия при избор на полов партньор и на полово поведение, накърняват се човешки ценности в съчетание със стремежа на дееца за бързо задоволяване на собствените си първични желания.

Личната обществена опасност на дееца, съдът прецени като изключително висока, съобразявайки съдебното му минало, лошите му характеристични данни и процесуалното му поведение. От една страна следва да се има предвид, че Х.А. е осъждан многократно и е изтърпявал ефективни наказания лишаване от свобода. Голяма част от осъжданията му са за кражби, извършени при условията на опасен рецидив, с множество квалифициращи обстоятелства. С Присъда от 03.04.2007 г. по НОХД № 475/2006 г. по описа на ВТОС, влязла в сила на 19.11.2007 г. е осъден за престъпления по чл. 150, пр. 1 от НК и по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а" и б. „б" от НК, като на основание чл. 23, ал. 1 от НК му е наложено общо наказание в размер на 8 години лишаване от свобода, което на основание чл. 24 от НК е увеличено с 2 години. Така определеното общо наказание в размер на 10 години лишаване от свобода изтърпял на 06.05.2016 г., като само няколко месеца по-късно, на 14.11.2016 г., извършил престъпление по чл. 325, ал. 5, вр. ал. 2, пр. 1, алт. 1 и пр. 2, алт. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а" от НК, за което със споразумение по НОХД № 2256/2016 г. на ВТРС, влязло в сила на 22.12.2016 г., е осъден на 10 месеца лишаване от свобода, което наказание е изтърпяно на 13.09.2017 г. От друга страна, съдът отчете проявеното от подсъдимия манипулативно поведение и склонност към скриване и изопачаване на истината, констатирано и в заключението на съдебната психолого – психиатрична експертиза. В хода на съдебното следствие дава обяснения за деянието, като постоянно променяше своите защитни версии – че не е докосвал жената; че само я е поздравил и я е докоснал по рамото; че на пътеката не е била пострадалата Д., а друга жена на име Мая; че свидетелят И.И. е бил заплашван от  разследващите, за да даде конкретни показания на разпита му пред съдия; че А. е поел вината на свидетеля И., който е извършител на деянието, но в хода на съдебните прения заяви: „Признавам се за виновен за блудството. Това е жената, това, което е написано в обвинителния акт, е вярно. Това, което казах днес, е за да изляза по-бързо, да си оправя борчовете... Отдавна си бях харесал жената. Тогава в онзи ден имах възможност да я заговоря и да го направя, затова го направих. Не послушах какво ми каза И. тогава. Не го послушах да не я опипвам и да се спра. Не го е направил И., аз го направих…”

На следващо място, настоящият съдебен състав отчете и изключителната дързост, с която е извършено деянието: Извършено е посред бял ден - около 12,00 часа на обяд; в оживена част на града /пряк път от квартал „Зона В” до централната част на града, на пътека използвана от много възрастни и деца/; по отношение на случайно преминаваща, нищо неподозираща намеренията му и по никакъв начин непровокирала го с поведение и външен вид жена.

При това положение, за постигане целите, визирани в разпоредбата на            чл. 36 от НК и при съобразяване нормата на чл. 54 от НК, съдът определи и наложи на подсъдимия Х.А.А. наказание в максимално предвидения в Наказателния кодекс размер за престъплението по чл. 150, ал. 1 от НК, а именно от осем години лишаване от свобода, което с оглед на предходните му осъждания следва да изтърпи ефективно, при първоначален строг режим. Съдът счита, че с така определеното наказание ще се постигнат целите на генералната и специална превенция и върху личността на подсъдимия ще се окаже необходимото поправително и превъзпитателно въздействие.

На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК при изпълнение на наказанието лишаване от свобода съдът приспадна времето, през което подсъдимият Х.А.А. е бил задържан и с взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считан от 21.03.2019 г., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.  

По отношение на предявения от Антоанета В.Д. и приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск: С оглед на приетото за установено и доказано, обективирано съставомерно поведение и субективно отношение към него, подсъдимият А. по непозволен и противоправен начин несъмнено е засегнал и увредил психическото здраве на пострадалата. Относно психическото си състояние както към момента непосредствено след извършване на престъпното деяние, така и в един по-късен момент Д. заявява: „Много се изплаших. Чувствах отвращение, омерзение, че това ми се случва посред бял ден. Не очаквах такова нещо… Аз отидох на работа много разстроена. Не казах на колегите за случилото се, беше ми неудобно… За всяка нормална жена такава случка е изключително неприятно преживяване и мога да кажа, че не мога да се отърва от тези емоции и до днес. Избягвам да минавам покрай това място. По-спокойна съм, когато пътувам с автобус или моля съпруга си да ме кара с колата. Не смея дори по светло да минавам оттам… Притеснявам се, не мога да спя нощем, това нещо ме преследва и до ден днешен – самият факт, че този човек не осъзнава, че не може да се държи така с жена, да харесва жена и по този начин да я опипва, че за него това не е никакво престъпление. Много ме е страх, съгласих се да повдигна обвинение не само заради себе си, а и заради другите жени. Ако този човек излезе, потенциално всички добре изглеждащи жени са застрашени от такова нещо…” Посочените страхове, емоционални и душевни страдания се потвърждават и от нейния съпруг – свидетелят П.Д. и са в пряка причинно-следствена връзка с деянието, осъществено от А.. Съобразявайки гореизложеното, продължителността и степента на претърпените психически травми /срам, страх, омерзение, унижение, тревожност/, съдът приема съгласно чл. 52 от ЗЗД, че за репариране на понесените неимуществени вреди от деянието по чл. 150, ал. 1 от НК, извършено от подсъдимия, пострадалата следва да бъде обезщетена със сумата от 2 000,00 лева, тоест предявеният срещу Х.А.А. граждански иск следва да бъде уважен изцяло, като основателен и доказан, в пълния му претендиран размер – размер, признат и от самия подсъдим „за обидата, която съм й причинил”, макар за него това, което е направил да „е нормално и не е престъпление”.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Във връзка с уважения размер на гражданския иск, съдът осъди подсъдимия Х.А.А. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС, държавна такса върху него, в размер на 80,00 лева, както и 05,00 лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.  

При този изход на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подсъдимия Х.А. да заплати в полза на републиканския бюджет, по сметка на ВТРС, направените по делото разноски в размер на 420,00 лева, както и 05,00 лева, в случай  на служебно издаване на изпълнителен лист.

Водим от изложените съображения, съдът постанови приложената присъда.

 

 

 

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: