РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 256
гр. Пловдив, 07 февруари 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІІІ състав, в
публично заседание на седми януари през
две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ПАСКОВ
при секретаря Д.
Й., като разгледа докладваното от председателя административно дело № 2488
по описа за 2016 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на Дял трети, Глава десета,
Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
По жалба на “Медицински център Х.” ООД – Пловдив, със
седалище и адрес на управление гр. П., ул. „***, представлявано от управителя
д-р Г.Т., срещу Писмена покана изх. №
16-2318/ 05.12.2014 г. на Директора на РЗОК – Пловдив за възстановяване на суми
в размер на 18 519, 48 лв., получени без правно основание от дружеството за
трето тримесечие на 2013 г. е било образувано адм. дело № 185/2015г. по
описа на Административен съд- Пловдив.
С Решение № 1296 от 22.06.2016г. съдът е
отхвърлил жалбата като неоснователна.
Недоволен от решението жалбоподателят е обжалвал
същото пред ВА. С Решение № 11112 от
21.10.2016г. постановено по адм. дело № 14325/2015г. ВАС е отменил обжалваното и е върнал делото за ново
разглеждане.
В мотивите за отмяна ВАС е посочил
следното:
Само по-себе си допуснатото превишение на
регулативните стандарти, ако е било компенсирано до края на съответната година,
не обуславя договорната отговорност на изпълнителя на извънболнична медицинска
помощ. Ако този изпълнител като краен резултат за съответната година е назначил
СМД и МДД в определената за него финансова рамка, вредата за НЗОК, причинена от
него с превишението на регулативните стандарти, би била поправена с
последващата икономия.
В случай, че изпълнителят на извънболнична
медицинска помощ, допуснал превишение на определените му регулативни стандарти,
не е компенсирал това превишение до края на съответната година, вредата от
превишението ще е непоправена и налична, поради което за този изпълнител на
извънболнична медицинска помощ ще съществува задължение да поправи вредата,
която е причинил на НЗОК.
ВАС е посочил, че поставените в
разпореждане на конкретния ИМП средства са за цялата 2013 г., но по силата на
чл. 3, ал.1 ЗБНЗОК – 2013 г. те се определят поотделно за всяко тримесечие на
годината и общият размер за годината представлява сбор от средствата,
определени за всички тримесечия, като преценката за нанесена щета на бюджета на
НЗОК следва да бъде направена на база годишен размер на предоставените на
конкретния ИМП средства за брой СМД и стойност на МДД, тъй като разпределението
на средствата се прави за годината и едва след това - по тримесечия за РЗОК и
за конкретния ИМП.
Предвид задължителните указания на ВАС по
делото бе назначена ССчЕ, като в приетото и неоспорено по делото заключение
вещото лице приема следното:
От възложените на МЦ „Х.“ ООД не са налице
неусвоени/неизползвани брой СМД по бланка МЗ-НЗОК № 3, по бланка МЗ-НЗОК № 3А, както и по бланка по бланка
МЗ-НЗОК № 4, през нито едно от тримесечията на отчетната 2013г.
Вещото лице е установило, че някои от
медицинските направления за СМД Бланка НЗОК № 3 и СМД Бланка НЗОК № 4, са
издадени от друго лечебно заведение или частна практика, поради което тези
медицински направления следва да се изключат от стойността на установеното
превишение на регулативния стандарт.
Експертът е приел, че допуснатото
превишение на планираните за лечебното заведение средства за третото тримесечие
на 2013г. се компенсират от други изпълнители на първична и специализирана медицинска
помощ и специализирани дейности, поради което превишението не е причинило щета
на бюджета на РЗОК.
В последното съдебно заседание
пълномощника на жалбоподателя изложи твърдението, че оспореният административен
акт е нищожен. Според него в Заповед № РД-13 1726/20.08.2014г. не са посочени
допълнителните споразумения към Договор № 162318/08.02.2012г., поради което
извършената проверка е извън обхвата, възложен със заповедта.
Настоящият съдебен състав намира за
установено следното:
Следваният в производството пред ответника
ред/чл.76а ЗЗО/ предвижда установяване на нарушението от контролните органи
/ал.1/ и съставянето на нарочен протокол за неоснователно получени суми /ал.2/,
като лицето – обект на проверката, има право да представи писмено възражение
пред директора на РЗОК в 7-дневен срок, считано от деня, следващ деня на
получаване на протокола.
След изтичане на срока за възражения по
ал.1, Директорът на РЗОК издава писмена покана за получаване на сумите,
получени без правно основание, която се връчва на изпълнителя – ал.2 от същия
текст.
В настоящия случай, тази процедура е спазена в
развилото се административно производство - налице е заповед за възлагане на
проверка, в съответствие с която е извършена проверка от определените за целта
контролни органи, изготвен е и протокол за неоснователно получени суми, налице
е дадена възможност на изпълнителя за депозиране на възражение – и такова е
подадено с дата 27.08.2013г. /л. 92/, с наименование „Протестно становище”, а
след това е последвала и писмената покана на ответния ръководител.
Относно твърдението на жалбоподателя, че оспореният
административен акт е нищожен съдът намира за установено следното:
Действително в заповедта не са посочени допълнителните
споразумения към Договор № 162318/08.02.2012г., но това не е основание да се
приеме, извършената проверка е извън обхвата възложен със заповедта. но това
обстоятелство не опорочава по какъвто и да е начин оспорения административен
акт. В
Заповед № РД-13 1726/20.08.2014г. /л.65/ с
която е възложено извършването на проверката изрично е посочен проверявания
период а именно – третото тримесечие на 2013г. и тъй като констатациите в оспорения
административен акт касаят именно този
период, съдът не кредитира доводът на жалбоподателя за нищожност.
Относно законосъобразността на оспорения
акт настоящият съдебен състав намира за установено следното:
Ежегодно Народното събрание
със закон определя средствата, които могат да бъдат разходвани за
специализирана извънболнична медицинска помощ и за медико-диагностична дейност.
Тези средства се разпределят от НЗОК по региони, а от нейните териториални
поделения /РЗОК/ - по индивидуални и групови практики за първична извънболнична
медицинска помощ. В този аспект, превишаването на определените нормативи води
до преразход на лимитирани средства, което е щета за НЗОК и тази щета следва да
бъде поправена от лицата, които са я причинили. /в тази насока е и наложилата
се константната съдебна практика на ВАС още с Решение № 3330 от 15.03.10г. по
адм. д. № 15376/2009г. на ВАС-VІ отд., Решение № 3499 от 17.03.2010г. на ВАС по
адм. д. № 16299/2009г., VI отд., Решение № 4442/07.04. 2010г. по адм. дело №
15113/2009г. по описа на ВАС VІ отд. и Решение № 4774 от 13.04.10г. по адм.
дело № 15793/2009г. на ВАС VІ отд., Решение № 232/ 08.01.2018г. по адм. д. №
13226/2016г. ВАС, VІ отд., Решение № 40/03.01.2018г. по адм. д. № 11636/2016г.,
VІ отд., а и много други/.
От фактическа страна по
делото е установено с протокола за неоснователно получени суми, съдържащ
подробно изложение на фактическите основания за издаване на оспорената писмена
покана, че жалбоподателят е допуснал превишение на определените му РС за 3-то
тримесечие на 2013г.,
Във
връзка с конкретно направените възражения от страна на изпълнителя, следва да
се посочи, че самата покана в случая е постановена в изискваната от закона
форма, съобразно разпоредбата на чл.59 ал.2 АПК. Както вече се посочи, не се
констатират нарушения на процесуалните правила при осъществяване на действията
от страна на органите на РЗОК.
С оглед изложеното, следва
да се отбележи, че подлежащите на възстановяване суми, са средства, изплатени
от НЗОК над определените и договорени обеми за стойности на СМД и МДД, поради допуснатото от лечебното
заведение и неразрешено от НЗОК надвишение на определените предварително или
след увеличение/преразпределение техни размери, т.е. в тези случаи се касае за възстановяване на получени
суми, като по този начин се поправя причинената с превишаването им
щета/преразход на бюджетни средства от фонда, поверен за управление на НЗОК.
В тази връзка от събраните
по делото писмени доказателства, представени от ответника, а също така и на
база изслушаните заключения на в.л. Т., по категоричен начин се установява, че
Касата е заплатила посочените в писмената покана суми във връзка с издадените
направления за МДД и СМД.
На следващо място следва да
се посочи, че Директорът на РЗОК – Пловдив е разпределил и преразпределил допълнителен
брой СМД и стойност на МДД до размер на заделения резерв от РЗОК за това
тримесечие и при отчитане липсата на останал резерв от предходното такова..
Освен това, средствата за СМД и МДД са разпределени по видове още с определяне
бюджета на РЗОК. Същите не могат да се прехвърлят от единия към другия вид,
нито да се компенсират, поради това е без значение обстоятелството дали има
неусвоени направления/стойности, в каквато насока са доводите на
жалбоподателя..
Следва
само да се посочи, че наличието на една правна рамка, формирана вкл. и чрез
договаряне, няма как едностранно да бъде променена само поради желанието на
едната страна по съглашението. В казуса са налице ясно разписани правила как да
се случи една такава промяна, а самият изпълнител на извънболнична помощ не се
е възползвал в съответния за това момент от възможността сам да оспори
определените му окончателно обеми по това съглашение.
Неоснователни са и възраженията във връзка с
преценката за наличие на “излишъци” на регионално/РЗОК – Пловдив/ ниво и на
национално такова, в каквато насока са поставени въпроси на вещото лице, тъй
като “прихващания” и “компенсации” в случая няма как за бъдат направени.
Както се посочи по-горе, в заключението си вещото лице
е приело, че допуснатото превишение на планираните за
лечебното заведение средства за третото тримесечие на 2013г. се компенсират от
други изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ и
специализирани дейности, поради което превишението не е причинило щета на
бюджета на РЗОК.
Настоящият съдебен състав не кредитира
този извод, тъй като нито в законовите разпоредби, нито тези на индивидуалния договор е предвидено да се
извърши компенсация от други неусвоени между отделните изпълнители суми.
ВАС е указал на настоящия съдебен състав,
че ако изпълнителят на извънболнична медицинска помощ, като краен резултат за
съответната година е назначил СМД и МДД в определената за него финансова рамка,
вредата за НЗОК, причинена от него с превишението на регулативните стандарти,
би била поправена с последващата икономия. Тъй като видно от заключението на
вещото лице, възложените на МЦ „Х.“ ООД не са налице неусвоени/неизползвани
брой СМД по бланка МЗ-НЗОК № 3, по бланка МЗ-НЗОК № 3А както и по бланка по бланка
МЗ-НЗОК № 4, през нито едно от тримесечията на отчетната 2013г., то налице е
причинена и непоправена вреда на НЗОК.
Отделно от това следва да се отбележи, че
административният орган към датата на издаване на оспорения административен акт
не е в състояние да установи масовите превишения, направени за същия
отчетен период от многобройните други изпълнители на медицинска помощ, които по
идентични съдебни производства/също все още висящи/ с Касата също се позовават
на подобна възможност.
С изключение на горепосочения извод на вещото лице съдът намира, че в
останалата част заключението на вещото лице следва да бъде изцяло кредитирано ,
като компетентно, безпристрастно и в съответствие с поставените му задачи
При определяне на превишението на определените
регулативни стандарти над позволените стойности обаче, ответникът е допуснал
фактическа грешка, като е взел предвид медицинските
направления за СМД Бланка НЗОК № 3 и СМД Бланка НЗОК № 4, които са издадени от
друго лечебно заведение или частна практика
Очевидно
ответникът е ползвал единствено подадените данни от лечебното заведение, без да
извърши проверка на издадените направления.
Тези несъответствия, са изчерпателно проследени от
вещото лице, като всички горепосочени направления са
подробно описани в таблица № 4 и таблица № 5 на заключението. Видно от същото
общата стойност на 190,68 лв.
Консеквентно
това обосновава и изводите на настоящия състав за основателност на жалбата на
изпълнителя до размера на установените в това производство превишения в размер
на общо 190,68 лв.
В останалата част жалбата следва да бъде
отхвърлена, като неоснователна.
С
оглед констатираната частична незаконосъобразност на оспорения административен
акт и претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, съдът
намира, че такива им се дължат, съобразно уважената, респ. съответно
отхвърлената част на жалбата.
При посочения изход на спора, на Районна здравноосигурителна
каса – Пловдив се дължат извършените
разноски по осъществената юрисконсултска защита в размер на 150 лв., което юрисконсултско възнаграждение е изчислено съгласно чл. 24 от Наредба за заплащането на
правната помощ, във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП, във връзка с чл. 76, ал. 8
от ГПК, във връзка с чл. 144 АПК).
Предвид горното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, ХІІІ състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Писмена покана изх. № 16-2318/ 05.12.2014г. издадена от Директор РЗОК – Пловдив ЧАСТТА, с която на “Медицински център Х.” ООД – Пловдив, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „***, представлявано от
управителя д-р Г.Т.е приканен да
възстанови сумата от 190,68 лева, получена без
правно основание във връзка с изпълнението на индивидуален Договор № 162318/08.02.2012г за оказване на специализирана
извънболнична медицинска помощ от медицински център, сключен между НЗОК/РЗОК –
Пловдив и “Медицински център Х.” ООД – Пловдив
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА, като ОТХВЪРЛЯ жалбата
в останалата и част като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА Медицински център Х.” ООД – Пловдив, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „***, представлявано от
управителя д-р Г.Т.сумата в размер на 150 /сто и петдесет/ лева. разноски по делото по съразмерност и компенсация.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването на страните за неговото
изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: