Решение по дело №198/2016 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 132
Дата: 7 април 2016 г. (в сила от 2 юни 2016 г.)
Съдия: Мария Маркова Берберова-Георгиева
Дело: 20162150200198
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 февруари 2016 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 132                                                  07.04.2016г.                                                   гр.Несебър

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД                                             НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

на осемнадесети март                                                          две хиляди и шестнадесета година

в публично заседание в състав:

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Берберова-Г.

Секретар: Д.Г.

като разгледа докладваното от съдия М.Берберова-Г.

наказателно административен характер дело № 198 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод жалбата на С.П.П. с ЕГН **********, с адрес: *** против Наказателно постановление № 15-0304-002371 от 01.09.2015г. на Началник Сектор към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, с което на основание чл.315, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/, на жалбоподателя П. е наложено административно наказание – глоба в размер на 500 /петстотин/ лева. Моли се за отмяна на обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят П. не се явява не изпраща представител. Не сочи доказателства.

За РУ на МВР-гр.Несебър, представител не се явява. Представят писмени и ангажират гласни доказателства.

Съдът намира, че жалбата е подадена в срок пред надлежната инстанция от лице, което има правен интерес и съдържа изискуемите по закон реквизити, поради което е процесуално допустима.

Като взе предвид исканията на жалбоподателя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, настоящата инстанция намери за установено от фактическа и правна страна следното:

На 19.08.2015г., около 11.05 часа, в гр.Несебър, до почивна станция „Булгартабак”, органите по КАТ спрели за проверка движещия се в посока Районен съд лек автомобил „Фолксваген Пасат” с рег.№ ****, управляван от жалбоподателя П.. При проверката водачът не представил валидна полица за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за 2015г. След справка чрез работната станция за отдалечен достъп /РСОД/, полицейските служители установили, че за управлявания от жалбоподателя автомобил нямало сключена застраховка „Гражданска отговорност” за 2015г. За така констатираното нарушение на жалбоподателя П. бил съставен акт за установяване на административно нарушение, въз основа на който било издадено атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление.

Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят П., който е сезирал съда с жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство по делото. В жалбата си същият сочи, че неправилно е санкциониран, тъй като не е собственик на управлявания от него автомобил. Сочи, че автомобила е собственост на „Найденов Груп” ЕООД, в която фирма П. работи. Твърди, че задължение на управителя на „Найденов Груп” ЕООД е да сключи застраховката „Гражданска отговорност”.

Съдът, в контекста на правомощията си по съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно атакуваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, съобрази следното:

Законът изисква изложените в акта и наказателното постановление обстоятелства, твърдения и обвинения да бъдат доказани от актосъставителя, респективно от административно-наказващия орган. Описаната в акта фактическа обстановка се потвърждава изцяло от материалите по делото, както и от показанията на актосъставителя М.Г. – мл.автоконтрольор при РУ на МВР-Несебър, присъствал при установяване на нарушението. Същият в съдебно заседание установява, че при извършената на жалбоподателя проверка на процесната дата и час, П. не представил валидна полица на задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. След извършена справка чрез РСОД било установено, че за въпросният автомобил не е била сключвана такава. Не се установява наличието на съществени процесуални нарушения при съставянето на акта за установяване на административното нарушение, съответно при издаване на атакуваното наказателно постановление. Изводът, който се налага е, че жалбоподателят е бил законосъобразно санкциониран за извършеното от него административно нарушение.

В жалбата си П. сочи, че не е било негово задължението за сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за управлявания от него автомобил, тъй като не е собственик на същия. Следва да се има предвид обаче, че жалбоподателят не е бил санкциониран, за това, че не е изпълнил задължението си да сключи задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, а за това, че е управлявал моторно превозно средство, във връзка с чието използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

По отношение на наложеното на П. административно наказание, настоящият съдебен състав съобрази следното:

Нормативният акт, действал по време на административно наказателното производство, е бил отменен, като това е станало с приемането на нов Кодекс за застраховането, Обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г. (§ 34 от ПЗР). Видно от разпоредбата на чл.638, ал.3 от новият Кодекс за застраховането, лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лева. Предвид обстоятелството, че сега действащият Кодекс за застраховането е по-благоприятен за жалбоподателя, съобразно императивната разпоредба на чл.3, ал.2 от ЗАНН, той следва да бъде приложен в случая. В резултат на това, атакуваното наказателно постановление следва да бъде изменено, като бъде намален размера на наложеното на жалбоподателя П. административно наказание от 500 лева на 400 лева.

С оглед на този резултат, съдът счита, че са налице основанията на чл.84 от ЗАНН във връзка с чл.189, ал.3 от НПК, съгласно които в тежест на жалбоподателя П. следва да се възложат направените в хода на съдебното производство разноски за свидетел общо в размер на 12 /дванадесет/ лева.

Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд

Р  Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 15-0304-002371 от 01.09.2015г. на Началник Сектор към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, в частта му, с което на основание чл.315, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/, на С.П.П. с ЕГН **********, с адрес: ***, е наложено административно наказание – глоба в размер на 500 /петстотин/ лева, като НАМАЛЯВА същото в размер на 400 /четиристотин/ лева, на основание чл.638, ал.3, от Кодекса за застраховането (Обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г.), във връзка с чл.3, ал.2 от ЗАНН.

ОСЪЖДА С.П.П. с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати по сметка на Районен съд-гр.Несебър сумата общо в размер на 12 /дванадесет/ лева, представляващи направени по делото разноски в хода на съдебното производство.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд-гр.Бургас.

                

           РАЙОНЕН СЪДИЯ: