Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Варна, ....................г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, VII касационен състав, в публично съдебно
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ТАНЯ ДИМИТРОВА
С участието на прокурора при Окръжна
прокуратура - Варна СИЛВИЯН ИВАНОВ и при секретаря МИГЛЕНА ПЕТКОВА, разгледа
докладваното от съдия Т.Димитрова кас.
адм. нак. д. № 2316 от 2019 г. на АдмС-Варна, като за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от
АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Дирекция
„Инспекция по труда” Варна, подадена чрез ст. юриск. Д.О., срещу Решение № 1348
от 04.07.2019 г., постановено по АНД № 2189/2019 г. на Районен съд – Варна (ВРС),
с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 03-009814 от 01.08.2018 г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Варна, като с последното
на „* *“ **** с ЕИК *********е наложена имуществена санкция в размер на 1 700
лева.
Според касатора, решението на ВРС е
незаконосъобразно като постановено при неправилно тълкуване на приложимия закон.
Сочи се, че в административнонаказателната преписка „следва да са приложени
доказателства“ за упълномощаване на К.З.И да представлява дружеството пред
Дирекция „Инспекция по труда“ за получаване на актове за установяване на
административни нарушения (АУАН) - абзац четвърти от пълномощното №
1286/08.04.2013 г., което пълномощно касаторът прилага към жалбата. Изтъква се,
че АУАН е връчен на лице с представителна власт, като наказателното
постановление е издадено при спазване на процесуалните правила предвид
представеното пълномощно. Поддържа се, че при правилно приложение на
материалния закон на въззивното дружество е наложена имуществена санкция, след
връчване на АУАН на надлежен представител, който се е запознал със съдържанието
на АУАН, имал е възможност на направи възражения при съставяне на акта и
впоследствие. Искането е да се отмени решението на ВРС и да се потвърди
наказателното постановление. В хода по същество процесуалният представител на
касатора изтъква, че районният съд неправилно е обсъдил приложените към
административната преписка доказателства и в този смисъл се е произнесъл
неправилно по установената фактическа обстановка.
Ответникът в касационното
производство – „* *” **** с ЕИК *********, представлявано от И.Т.Т. не ангажира
становище по жалбата с писмен отговор и не се явява на съдебно заседание, за
което е редовно призован.
Участващият по делото прокурор дава
заключение за основателност на жалбата и пледира за отмяната на обжалваното
решение. Сочи се, че единственото основание, посочено от ВРС за отмяна на
наказателното постановление е обстоятелството, че АУАН е връчен на лице без
представителна власт, който извод не намира подкрепа в събраните по делото
доказателства, тъй като е приложено пълномощно на лицето, приело акта, а и чрез
същото лице е ставало и призоваването във въззивното производство.
Административният съд, като взе предвид доводите на страните, обсъди фактите, които се извеждат от събраните
по делото доказателства, мотивите на обжалвания съдебен акт и заключението на участващия по делото
прокурор, в рамките
на наведените от жалбоподателя касационни основания и в обхвата на касационната
проверка, очертан в разпоредбата чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е редовна и допустима -
подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно производство и в срока по чл.211,
ал.1 от АПК.
С оспореното пред ВРС наказателно
постановление на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ, на „*
*“ **** с ЕИК *********е наложена имуществена санкция в размер на 1 700 лв. за
извършено нарушение на чл. 152 от КТ, изразяващо се в това, че дружеството в
качеството на работодател, видно от представената отчетна форма за
явяване/неявяване на работа на служителите за месец май 2018 г., не е осигурило
междудневна почивка между 08.05.2018 г. и 09.05.2018 г. в размер не по-малко от
дванадесет часа на лицето Н.М.Г на длъжност „шифт-мениджър“ в обект – заведение
за бързо хранене „Събуей“, находящ се в гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ №
186, МОЛ Варна, стопанисван от „* *“ ****, тъй като на 08.05.2018 г. същият е
работил в работна смяна от 14:00 ч. до 22:00 ч., а на 09.05.2018 г. е започнал
изпълнение на трудовите си задължения от 08:00 часа. В наказателното
постановление е посочено, че нарушението е извършено на 09.05.2018 г. в
посочения обект, както и че за нарушението е съставен АУАН № 03-009814 на
27.07.2018 г.
За да отмени обжалваното пред него
наказателно постановление, районният съд приема, че АУАН е изготвен от
длъжностно лице, със съответната компетентност, но не е надлежно връчен по реда
на чл. 43 от ЗАНН. Въззивният съд е установил, че процесният АУАН е съставен в
отсъствието на законния представител на дружеството, а освен това е връчен на
лице, което няма представителна власт по отношение на санкционираното
дружество, предвид липсата на доказателства за упълномощаване на К.З.И да
представлява дружеството пред Дирекция „Инспекция по труда“ за получаване на
АУАН. Съдът отчита, че е налице отбелязване, че получателят разполага с „пълн.
1268/08.04.2013 г.“, но прави извод за недостатъчност на отбелязването от
актосъставителя за удостоверяване на представителната власт на получателя на
АУАН. Прието е, че административнонаказващият орган е следвало да върне акта на
актосъставителя, но не е сторил това и при неспазване на процесуалните правила
е пристъпил към издаване на наказателното постановление. Обстоятелството, че на
дружеството е наложена имуществена санкция без да се даде възможност на негов
надлежен представител да се запознае със съдържанието на акта, да направи
възражения при съставяне на АУАН, да направи писмени възражения по акта и да
представи доказателства в предвидения от закона срок, ВРС прави извод, че представлява
съществено нарушение на процесуалните правила и обосновава извод за отмяна на
наказателното постановление.
Настоящият
състав на съда намира обжалваното
решение на ВРС за неправилно.
Касационната
инстанция установява, че от една страна, административнонаказващият орган не е
изпълнил пълно задължението, регламентирано в чл. 60, ал. 2 от ЗАНН, след
постъпване на жалбата срещу наказателното постановление, да изпрати на районния
съд цялата преписка, като в съпроводителното писмо да посочи и доказателствата
в подкрепа на обжалваното постановление. Следва да се посочи и че
доказателствената тежест за установяване във въззивното съдебно производство
законосъобразността на наказателното постановление (спазването на процесуалните
правила и съответствието му с материалния закон) е изцяло на
административнонаказващия орган. В случая, действително към изпратената на съда
административнонаказателна преписка не е приложено въпросното пълномощно,
удостоверяващо представителната власт на К.З.И да представлява „* *“ **** с ЕИК
*********при съставяне на процесния АУАН, включително при предявяването и
връчването му. Същото не е представено от ответника по въззивната жалба и в
хода на въззивното производство. Доколкото въпросното пълномощно е приложено от
Дирекция „Инспекция по труда“ Варна към уточнението на касационната жалба,
очевидно същото е било налично при административнонаказващия орган, но не е
приложено от последния към административнонаказателната преписка, изпратена на
районния съд, а и не е представено от ответника по въззивната жалба в хода на
съдебното производство пред ВРС. Същевременно наличието му се сочи от касатора
като довод, обосноваващ неправилност на съдебния акт на ВРС. Настоящият състав
на съда констатира, че „* *“ **** е било призовано за съдебното заседание по
делото на районния съд чрез К.З.И с посочване, че същата е упълномощено лице.
Освен това и решението на ВРС е съобщено на дружеството чрез К.З.И, като към
съобщението призовкарят е приложил въпросното пълномощно.
От
друга страна, касационната инстанция съобразява, че разпоредбата на чл. 14, ал.
1 от НПК задължава районния съд да вземе решението си по вътрешно убеждение,
основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по
делото, като се ръководи от закона, след като е предприел (по аргумент от чл. 13,
ал. 1 от НПК) всички мерки, за да осигури разкриването на обективната истина.
Следва да се отбележи, че е без значение дали са налице или липсват доказателствени
искания от страните. Задължение на съда е по свои почин да събере доказателства
по делото, когато това се налага за разкриване на обективната истина и за да се
извърши надлежна преценка дали наказателното постановление е законосъобразно.
Липсата на такава дейност нарушава прогласените в чл. 13 и чл. 14 от НПК
принципи, а и не може да попълни критериите за справедлив наказателен процес по
смисъла на чл. 6 от ЕКПЧ. Т.е. предвид отбелязването в АУАН, че актът е връчен
на упълномощено лице и при липса на приложени от ответника доказателства за
упълномощаването, е следвало районният съд да укаже на ответника и да му даде
възможност да представи процесното пълномощно и едва тогава, при непредставяне
на такива доказателства, да направи извод за наличие на съществено нарушение на
процесуални правила във връзка с ненадлежното съставяне, връчване и предявяване
на АУАН.
Настоящият
състав на съда намира обжалваното решение на ВРС за неправилно, като
постановено при неизяснена фактическа обстановка по делото, което представлява нарушение
на съдопроизводствените правила (касационно основание съгласно чл. 348, ал. 1,
т. 2 от НПК), т.е. налице е основание за отмяната му и връщане на делото за
ново разглеждане от друг състав на съда, поради забраната за касационната инстанция
да прави нови фактически установявания, а и поради липсата на произнасяне на
въззивния съд дали при ангажиране на административнонаказателната отговорност
на „* *“ **** е налице съобразяването с останалите процесуални правила и
материалния закон.
При извършената служебна
проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно
чл.218, ал.2 от АПК, съдът намира, че решението не страда от други пороци, които да са основания за отмяна, обезсилване
или обявяване на нищожността му.
С оглед направения извод за неправилност на
решението на районния съд, следва същото да бъде отменено и върнато делото за
ново разглеждане от
районния съд.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.221, ал.2, второ предл. и чл.222, ал.2 от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административният съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 1348 от 04.07.2019 г. по АНД № 2189/2019 г. на
Районен съд-Варна.
ВРЪЩА делото
за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Варна.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.