РЕШЕНИЕ
№ 908
гр. София, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Катерина Рачева
Членове:Владимир Вълков
Здравка Иванова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело №
20251000500892 по описа за 2025 година
взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивнa жалбa на Т. О.
чрез адв. Т. Х. срещу решение № 31 от 16.01.2025 г. по гр.д. 754/2024 г. на ОС
Благоевград, 2 състав, с което е отхвърлен предявеният от нея иск срещу Община
Благоевград за обезщетяване на причинени болки и страдания в резултат на падане,
настъпило на 17.04.2024 г., в размер на 80 000 лв. и за присъждане на мораторна лихва
върху главницата, считано от момента на увреждането – 17.04.2024 г. до
окончателното заплащане на обезщетението за неимуществени вреди.
Оплакванията във въззивната жалба са, че решението е неправилно поради
нарушения на материалния и процесуалния закон и необосновано и се иска неговата
отмяна. Непозволеното увреждане е доказано със свидетелските показания и се дължи
обезщетение за причинените болки. Жалбоподателят моли, ако настоящият съд счете,
че е допуснато нарушение при изготвяне на доклада по делото, да изготви доклад, с
който да укаже на ищеца, че дължи доказване на факта, че община Благоевград е
собственик на мястото, на което е падането.
Подаден е отговор на въззивната жалба, в който се твърди нейната
неоснователност.
Във връзка с оплакването за процесуални нарушения при доклада съдът е
констатирал, че уточнението на иска, направено с молба от 25.11.2024 г., не е
изпратено за становище на ответника и не му е дадена възможност в о.с.з за такова. По
тази причина, за да може евентуално да поправи процесуалното нарушение на първата
инстанция, ако такова се установи, съдът е приел уточнението на иска съобразно
1
молбата от 25.11.2024 г. и е дал възможност на ответника по иска да подаде отговор на
уточняващата молба, което той е сторил със становище от 12.05.2025 г.
В съдебно заседание адв. Х. от името на жалбоподателката е поискал назначаване
на съдебно-техническа експертиза със задачи имало ли е неравност на тротоара пред
бл. 35А в Благоевград, ул. „Ален мак“, съществува ли тя към момента; да начертае
схема на подхода от улицата към блока и входа, където живеят родителите на ищцата и
са посочи точното място на неравността на тротоара. Да посочи кога на този тротоар е
извършван ремонт в периода 01.01.2020-31.12.2024 г.
Съдът е оставил искането без уважение поради липса на относимост и
необходимост.
Адв. Х. излага съображения, че решението следва да бъде отменено и да бъде
присъдено обезщетение за понесените вреди. Ответникът чрез свой юрисконсулт моли
за потвърждаване на решението.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира,
че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния
съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу
процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.
Спорни пред въззивната инстанция са въпросите налице ли са елементите от
състава на непозволеното увреждане и от гаранционно-обезпечителната работа на
общината като възложител на работа: противоправно деяние, настъпили вреди,
причинна връзка между деянието и вредите, в какво се изразяват вредите, вина, която
се предполага и възлагане на определена работа при или по повод на която е настъпил
вредоносният резултат. Ако са налице тези елементи, спорно е какъв е размерът на
справедливото обезщетение за неимуществени вреди.
Предявеният иск има за предмет компенсирането на претърпените от ищеца
вреди, причинени от виновно, противоправно поведение на лица, на които ответникът
е възложил работа. Съгласно чл.49 ЗЗД, този който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази
работа. Съгласно ППВС № 7/1958 г. отговорността по чл.49 от ЗЗД е за чужди
виновни противоправни действия, тя ангажира отговорността на възложителя за
вреди, причинени от изпълнителя на работата и по характер е безвиновна,
обезпечителна и се поражда при наличието на вреди, причинени на пострадалия от
лице, на което отговорният по реда на чл.49 ЗЗД е възложил изпълнението на работа.
Настоящият състав намира, че е налице основание за ангажиране на
отговорността на ответника по следните съображения.
По делото се установяват следните факти.
Надвечер на 17.04.2024 г. ищцата се видяла с П. Д., разпитан като свидетел, на
кафе в гр. Благоевград. Когато приключили със служебния си разговор, си взели такси,
като имали намерение таксито да закара първо Т., а после да продължи със свидетеля
до село Логодаж, където той живеел. Стигнали ж.к. „Ален мак“ при гимназията по
икономика. Било вече тъмно, поради което същият изчаквал в таксито Т. да стигне до
входа. Непосредствено след слизането от таксито тя загубила равновесие и паднала на
тротоара. Падането било след залитане при стъпването на бордюра, където имало
неравности, плочки били повдигнати, настилката била неравна. Било неосветено. Той
веднага слязъл от таксито да й помогне, тя не можела да се движи сама, болял я много
десният крак и той я придружил до Спешен център в болница „Пулс“.
С уточнителната молба ищцата е представила снимки, за които се твърди, че са от
мястото на падането, срещу чието приемане като доказателства в първото с.з. пред ОС
2
Благоевград Общината не е възразила.
Съгласно чл. 31 Закона за пътищата /ЗП/ изграждането, ремонтът и поддържането
на общински пътища се извършва от общината. Организирането на дейността по
поддържане на тротоарите в границите на урбанизираните територии е задължение на
съответната община – чл. 30, ал. 4 от Закона за пътищата. предназначени за трайно
задоволяване на обществени потребности от местно значение, определени от
общинския съвет, а разпоредбата на чл. 11 ЗОС вменява в тежест на собственика
/ответник по иска/ задължението да управлява общинските имоти в интерес на
населението съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин.
Общините са длъжни да изпълняват възложените им правомощия, защото така те
постигат целта на закона - добро управление на съответните обществени процеси.
Когато общината не предприеме предписано от закона действие, или го предприеме,
без да положи дължимата грижа и от това настъпят вреди, тя дължи обезщетение. В
случая става въпрос за тротоар, а съгласно пар.1, т.2 от ДР на ЗП той е част от земното
платно и от пътя. Той е публична общинска собственост, поради което общината носи
отговорност за поддържането му във вид, който да позволява да се ползва безопасно.
Увреждането е настъпило в резултат на установено противоправно бездействие на
нейни служители по отношение на задължението общинските улици и тротоари да
бъдат достъпни и безопасни за придвижване от всички участници в движението. Тези
задължения на общината са регламентирани в чл. 31 ЗП, чл. 48, т. 2, б. „а“ и б.
„б“ППЗП, Наредба за управление на общинските пътища на територията на община
Благоевград. Съгласно чл. 32 от тази Наредба поддържането включва полагането на
системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на пътя
и осъществяване на мерките за защита на неговите съоръжения и
принадлежности (ал. 1) и организирането на дейностите по поддържане на
общинските пътища е задължение на общината (ал. 2)
Общината не е изпълнила задължението си да осигури безопасна и достъпна
среда. По делото не се установява обстоятелство, освобождаващо Общината от
отговорност в конкретния случай за увреждането, претърпяно от ищцата вследствие
спъване на тротоар с нарушена повърхност. За да се освободи от отговорност,
Общината следва да докаже изпълнение на вменените по закон задължения за
поддръжка и обезопасяване на тротоарите или да докаже вменяването на това
задължение на друго лице, което в случая не е сторено. Не се установява пътят и
прилежащият тротоар да е частен или републикански. Ответникът има задължение да
поддържа тротоарите и бордюрите безопасни за движение по тях. Ищцата е паднала на
необезопасен тротоар и е получила увреждане, като връзката между бездействието на
служители на ответника и увреждането е пряка и причинна. Контролът върху
състоянието на настилката е възложен на Общината.
Неоснователен е доводът на Общината, че не е доказан начинът, по който се е
случил описаният в исковата молба инцидент. Свидетелят, очевидец на случая, е
възпроизвел къде е паднала ищцата – на тротоара в ж.к. Ален мак, при гимназията по
икономиката. Показанията на св. Д. в писмената си защита ответникът определя като
сравнително достоверни и ги тълкува като разказ за мястото на инцидента –
непосредствено срещу Професионалната гимназия по икономика. Съдът не намира
противоречие в показанията и твърденията на ищцата в уточнителната молба от
25.11.2024 г., която именно следва да се вземе предвид, а не неясната формулировка в
исковата молба – „ищцата се движила по улицата и вследствие на неравност загубила
равновесие и паднала“. От съвпадащите изявления на ищцата и ответника и от
показанията на св. Д. съдът стига до извода, че мястото на падането е на тротоара пред
блока в непосредствена близост до Професионалната гимназия по икономика в ж.к.
3
Ален мак в гр. Благоевград.
Неоснователни са доводите, че Общината е предприела всичко необходимо, за да
поддържа уличната и тротоарната мрежа в добро състояние. Фактът, че на тротоара в
ж.к. „Ален мак“ близо до жилищен блок е имало неравност и вдигнати плочки, се
установява от свидетелските показания.
Неоснователно е и твърдението, че не е доказано, че инцидентът е станал на
територията на община Благоевград и че описаните болки са в резултат именно на
този инцидент. Показанията на св. Д. са достатъчни, за да се приеме за доказано
мястото на инцидента при липса на доказателства, които да ги опровергават, а за
връзката между падането и болките безпротиворечиви са показанията и на двамата
свидетели, медицинските документи и заключението на СМЕ. Според последното
характерът на травмата отговаря на описания механизъм на падане.
Налице са предпоставките по чл.49 ЗЗД за ангажиране отговорността на
общината, тъй като увреждането е настъпило в резултат на установено противоправно
бездействие на нейни служители по отношение на задължението да поддържа
безопасни тротоарите към общинските пътища.
По повод справедливия размер на обезщетението, въззивният съд намира
следното. От заключението на изготвената от д-р А. С. съдебномедицинска експертиза,
която съдът кредитира, като компетентно и обективно дадена, и приложените
медицински документи, се установява, че в резултат на падането е получила
двуглезенно счупване на дясната глезенна става, с дислокация на фрагментите, което е
наложило оперативна интервенция. Получената травма е довела до трайно
затруднение при движенията на крайника, за срок по-голям от 3 месеца. При
получената травма ищцата Т. Т. е получила счупвания на вътрешния и външния глезен
с разместване. След произшествието ищцата била приета в „Многопрофилна болница
за активно лечение ПУЛС“ АД. Наложило се е оперативно лечение - кръвна репозиция
и метална фиксация, плака и винтове за външния малеол и два канюлирани винта за
вътрешния малеол. Има болничен престой от 17.04.2024 г. до 23.04.2024 г. В този
период е проведена оперативната интервенция, извършени са редовни превръзки на
оперативната рана, провеждано е лечение с антибиотици, антикоагуланти, ЛФК.
Изписана е на 23.04.2024 г. в добро състояние с указание за лечение в домашни
условия. На 12-ия постоперативен ден са отстранени конците при спокойна рана. 45
дни е ползвала проходилка при ходене, след което е започнала ЛФК с натоварване на
крайника в продължение на 2 месеца. Оздравителният процес при този вид фрактури
продължава между 3 и 6 месеца. В момента се оплаква от леки болки при по-голямо
натоварване на крайника. Лечебният процес не е приключил, предстои отстраняване на
остеоцинтезния материал, една година след първата оперативна интервенция.
Преживените болки и страдания от Т. Т. - О. са били със значителен интензитет след
травмата, до един -два дни след оперативната интервенция, след което са били
значително по-слаби. Всички оперциии върху костите са придружени със значителни
болки в първите 24 часа постоперативно. В този период се дават различни аналгетици
за туширане на болката.
К. Т. - баща на ищцата, разпитан като свидетел, разказва, че дъщеря му съобщила
по телефона, на следващата сутрин след инцидента, че е със счупен крак и се намира в
болница. Състоянието й било тежко, имала нужда от чужда помощ през
възстановителния период - около половин година. Наложило се свидетелят да напусне
работа през лятната ваканция, тъй като нямало кой да гледа детето на пострадалата и
негово внуче – баща му се занимавал с животновъдство и нямало как да гледа детето
през ваканцията. Дъщеря му започнала рехабилитации, за да изправи крака, тъй като
той висял и не можела да ходи, не можела да кара кола. Два месеца не можела да
4
стъпва на крака си. Останал й белег от операцията. След травмата дъщеря му не е
същият човек, затворила се е вътре в себе си и излиза само при нужда. Предстои
махане на пироните. Показанията на този свидетел възприема, доколкото са в синхрон
със заключението на СМЕ и медицинските документи, като приема, че нуждата от
чужда помощ е била 3-4 месеца, а не половин година.
При така установените увреждания, наложилата се операция, болничен престой от
седем дни, рехабилитация, нуждата от чужда помощ за 3-4 месеца, макар и не за
всички ежедневни дейности, използването на проходилка за 45 дни, два месеца, през
които не е могла да стъпва на крака си, налагащата се втора операция за махане на
имплантите, съпоставени с възрастта на ищеца – 35 години към деня на инцидента,
обществено-икономическите условия и съдебната практика по сходни случаи, съдът
намира за справедливо обезщетение от 28000 (двадесет и осем хиляди) лева. По-
голямо обезщетение не би било обосновано предвид факта, че по време на
възстановителния период не са настъпили усложнения и няма данни за ограничен
обем на движение или затруднено използване на крака към момента. Основателни са
доводите на ответника, че не се доказва сериозно влошаване на здравето на ищцата, не
са доказани болки и страдания, различни от обичайните за периода на възстановяване
и за раздвижване, липсват и сериозни последици за психиката й. Обезщетението се
дължи със законната лихва от деня на увреждането - 17.04.2024 г. до плащането.
Възражението за принос на пострадалата поради намалена бдителност,
придружаващо заболяване или рязка промяна на здравословното състояние е
неоснователно поради липсата на противоправно поведение. Неоснователни поради
тяхната недоказаност са и доводите в становището пред САС за намалена бдителност
на ищцата, тъй като инцидентът е станал в късните вечерни часове – около 21.30 часа
и породилите се в тази връзка основателни съмнения какви напитки са консумирани.
Решението следва да бъде отменено в частта, в която искът за неимуществени
вреди е отхвърлен за сумата от 28 000 лева със законната лихва от деня на
увреждането - 17.04.2024 г. до плащането и потвърдено в останалата отхвърлителна
част – до 80 000 лева.
С оглед изхода на спора разноските за първата инстанция следва да се променят,
както следва. Ищцата е освободена от заплащане на държавна такса и разноски,
поради което ответникът следва да заплати на основание чл. 78, ал 6 ГПК в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на ОС Благоевград сумата от 1120 лева за
държавна такса и 896 лева за хонорар за вещо лице. В полза на адв. Т. Х. от САК,
личен номер ********** съдът определя адвокатски хонорар по реда на чл. 38 от ЗАдв
от 3000 (три хиляди) лева предвид събраните доказателства, преценката относно
размера на иска, проведеното едно заседание и липсата на правна сложност на делото.
Предвид частичното уважаване на иска му се дължат 1050 лева (3000х28000/80000). В
полза на Общината се дължат 65 лева юрисконсултско възнаграждение
(100х52000/80000) и решението следва да се отмени за разликата до 100 лева.
За въззивната инстанция ответникът следва да заплати на основание чл. 78, ал 6
ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на САС сумата от 560 лева за
държавна такса. На адв. Т. Х. от САК, личен номер ********** въззивният съд
определя адвокатски хонорар от 2000 (две хиляди) лева, от които според изхода на
спора се дължат 700 лева (2000х28000/80000). За въззивната инстанция съдът определя
на Община Благоевград юрисконсултско възнаграждение от 100 лева, от които според
изхода на спора се дължат 65 лева (100х52000/80000).
С тези мотиви, Апелативен съд – София, 1 състав
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 31 от 16.01.2025 г. по гр.д. 454/2024 на ОС Благоевград,
втори състав в частта, в която искът на Т. К. Т., ЕГН **********, с адрес *** с правно
основание чл. 45-49 ЗЗД срещу Община Благоевград, БУЛСТАТ *********, с адрес гр.
Благоевград, пл. „Георги Измирлиев“ № 1 за неимуществени вреди е отхвърлен за
сумата от 28 000 (двадесет и осем хиляди) ведно със законната лихва от 17.04.2024 г.
до плащането, както и в частта, в която Т. К. Т. е осъдена да заплати на Община
Благоевград разноски за юрисконсултско възнаграждение за разликата от дължимите
65 лева до присъдените 100 лева, като вместо него постановява:
ОСЪЖДА Община Благоевград, БУЛСТАТ *********, с адрес гр. Благоевград,
пл. „Георги Измирлиев“ № 1 да заплати на Т. К. Т., ЕГН **********, с адрес *** на
основание чл. 45 вр. чл. 49 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в резултат на
падане на 17.04.2024 г. в гр. Благоевград на неравност на тротоар в ж.к. „Ален мак“ в
непосредствена близост до Професионалната гимназия по икономика от 28 000
(двадесет и осем хиляди) лева ведно със законната лихва от 17.04.2024 г. до
плащането.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана отхвърлителна част.
ОСЪЖДА Община Благоевград, БУЛСТАТ *********, с адрес гр. Благоевград,
пл. „Георги Измирлиев“ № 1 да заплати на адв. Т. Х. от САК, личен номер **********
адвокатско възнаграждение за първата инстанция в размер на 1050 (хиляда и петдесет)
лева и за въззивната инстанция в размер на 700 (седемстотин) лева.
ОСЪЖДА Община Благоевград, БУЛСТАТ *********, с адрес гр. Благоевград,
пл. „Георги Измирлиев“ № 1 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на ОС Благоевград 2016 (две хиляди и
шестнадесет) лева и по сметка на Апелативен съд София 560 (петстотин и шестдесет)
лева.
ОСЪЖДА Т. К. Т., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Община
Благоевград, БУЛСТАТ ********* на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК разноски за
въззивната инстанция от 65 (шестдесет и пет) лева за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6