Р Е Ш Е Н И Е
гр. С., 22.01.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I ГО, 10 състав, в
публичното съдебно заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и четиринадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
при
участието на секретаря Евдокия – Мария П., като разгледа докладваното от
съдията гр. д. № 12604 по описа за
Предявен е иск с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК.
Ищецът –
„М.Б.” АД, твърди, че въз основа на запис на заповед от 29.11.2011 г. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника за сумата
от 44 000 лв. Ответникът имал качеството на авалист по ценната книга. Същият
е депозирал възражение срещу постановената заповед. Моли съда да постанови
решение, с което да установи, че ответникът му дължи сумата от 44 000 лв.,
въз основа на запис на заповед от 29.11.2011 г., ведно със законната лихва,
считано от 08.03.2013 г. до окончателното изплащане, като му присъди сторените
разноски по делото.
Ответникът
– П.П.С., е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Твърди,
че не е подписвал договор за поръчителство, нито какъвто и да е друг договор, по
който процесният запис на заповед да служи като обезпечение. Не се намира във
финансови, бизнес или каквито и да е други договорни отношения както с
поемателя, така и са издателя на ценната книга. Счита, че липсата на каузално
правоотношение между издателя и лицето, в чиято полза се поема задължението за
плащане на определена сума, води до неоснователност на иска. Моли съда да
отхвърли предявения иск, като му присъди сторените по делото разноски.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед
разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
На 08.03.2013 г. „М.Б.” АД е депозирал пред СРС заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК срещу „Ф.С.К.” ЕООД, П.П.С. и В.Г.И.,
които солидарно да заплатят сумата от 44 000 лв., въз основа на запис на
заповед от 29.11.2011 г., издаден от посоченото дружество и авалиран от
физическите лица, с падеж – 01.05.2012 г.
С разпореждане от 18.03.2013 г. по ч. гр. д. № 10511/2013 г. по описа
на СРС, І ГО, 46 състав, съдът е постановил исканата заповед, като е присъдил
на заявителя сторените по делото разноски в размер на 2 880 лв., в това
число: 880 лв. – държавна такса и 2 000 лв. – възнаграждение за един
адвокат.
До П.П.С. е изпратена покана за доброволно изпълнение по изп. д. №
20138450400102 по описа на ЧСИ П.М., рег. № 845, за заплащане на сумата от
44 000 лв., като е изпратен и препис от постановената заповед за незабавно
изпълнение. Поканата за доброволно изпълнение и приложението към нея са редовно
връчени лично на посочения длъжник на 22.05.2013 г.
На 27.05.2013 г., в рамките на установения в нормата на чл.414, ал.2 ГПК преклузивен срок, длъжникът П.П.С. е депозирал възражение срещу
постановената заповед, в което твърди, че не дължи изпълнение на вземането.
С разпореждане от 29.07.2013 г. съдът е указал на заявителя, че в
едномесечен срок от получаване на препис от разпореждането може да предяви иск
по общия ред за установяване съществуване на вземането срещу длъжника П.П. С.,
за което е издадена заповед за изпълнение, като довнесе дължимата държавна
такса. Указал е също така, че в едномесечен срок от получаване на препис от
разпореждането следва да представи по делото доказателства за предявяване на
иска, като в противен случай съдът ще обезсили заповедта за изпълнение и
издадения по чл.418 ГПК изпълнителен лист.
Препис от разпореждането от 29.07.2013 г. е надлежно връчен на
заявителя чрез процесуалния му представител на 27.08.2013 г.
Искът е предявен на 20.09.2013 г., в рамките на установения в нормата
на чл.415, ал.1 ГПК преклузивен срок.
От представения по делото заверен препис от запис на заповед се
установява, че на 29.11.2011 г. „Ф.С.К.” ООД безусловно и неотменимо се е
задължил без протест и разноски да плати на 01.05.2012 г., сумата от
44 000 лв. на „М.Б.” АД. Като място на издаване и на плащане е посочено с.
Б., област, С., район Н.И., както и е положен подпис от името на издателя на
ценната книга „Ф.С.К.” ООД.
След менителничното волеизявление е удостоверено, че П.П.С. и В.Г.И. са
се задължили лично, при същите условия, безусловно и неотменимо като поръчители
по записа на заповед.
Върху лицевата страна на ценната книга е удостоверено, че същата е
предявена за плащане на 01.05.2012 г., както на издателя, така и на
поръчителите.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
В предмета на делото е включен установителен иск, предявен от кредитор,
в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК въз основа на документ, при направено възражение от длъжника в срока по
чл.414, ал.2 ГПК. Видът на търсената защита, както и изложените фактически
обстоятелства от ищеца, сочат на приложимост на установения в нормата на
чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК процесуален ред. Целта на ищеца е да се
установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на
вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК.
Записът на заповед съставлява абстрактна,
формална, едностранна сделка, за която законът допуска да поражда права. За да
породи записът на заповед правно действие, следва да се установи, че е
съобразен с реквизитите, установени в нормата на чл.535 ТЗ.
В представената
по делото ценна книга се съдържа наименованието “запис на заповед”, както в
заглавието на акта, така и в контекста на същия. Налице е безусловна клауза за
заплащане на определена парична сума – 44 000 лв. Падежът е уговорен
съгласно нормата на чл.486, т.4 ТЗ вр. с чл.537 ТЗ – на определен ден: 01.05.2012
г. В записа на заповед като място на издаване и плащане е определено с. Б.,
област С., р-н Н.И., а като ремитент (поемател) – „М.Б.” АД. Менителничният
ефект е издаден на 29.11.2011 г. и е положен подпис от името на издателя – „ Ф.С.К.”
ООД
Тъй като
представеният запис на заповед съдържа всички законоустановени реквизити, съдът
приема, че същият е действителен и е породил валидно менителнично задължение.
Менителничното
поръчителство (авал), се учредява чрез едностранно волеизявление, изразено
върху менителничния документ или върху прикрепен върху него лист (алонж),
където авалистът следва да се положи саморъчен подпис. Съобразно разпоредбата
на чл.537 ТЗ вр. чл.484, ал.2 ТЗ, подписът на лицевата страна на менителничния
документ презюмира поемане на авал, освен ако подписът е на издателя. В случая
върху лицевата страна на записа на заповед, след менителничното волеизявление,
е положен подпис от П.П.С. и В.Г., които са авалирали менителничното задължение,
при условията, при които е поето. Доколкото е спазена установената в ТЗ форма,
е възникнало валидно менителнично поръчителство.
Съгласно
задължителните разяснения, дадени с ТР № от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2014 г.
на ОСГТК, предметът на делото по иска,
предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК, се определя от правното твърдение на
ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за
което е издадена заповедта за изпълнение. Вземането по запис на заповед
произтича от абстрактна сделка, на която основанието е извън съдържанието на
документа. При редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо
оспорване на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание на
поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и
съществуването на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и
длъжника - издател по повод или във връзка с което е издаден записът на
заповед. В случая ищецът не е въвел каузалното правоотношение с издателя на
менителничния ефект, поради което следва да се приеме, че същото не се включва
в предмета на делото.
С писмения отговор ответникът релевира
довод, че няма договорни отношения с издателя и поемателя на ценната книга.
Съгласно нормата на чл.485, ал.1 ТЗ поръчителят отговаря както лицето, за което
е поръчителствал. С оглед на това наличието на договорни отношения с издателя
или поемателя на записа на заповед не е предпоставка за възникването на отговорността
му, произтичаща от менителничния ефект.
Ответникът поддържа липса на каузално
правоотношение между издателя и лицето, в чиято полза се поема задължението за
плащане на определена сума. Съгласно нормата на чл.461 ТЗ нищожността на една
менителнична сделка не се отразява върху възникналите въз основа на нея други
менителнични правоотношения, щом като от външна страна нищожната сделка
отговаря на предвидените в закона изисквания относно нейната форма и
съдържание. В случая се установи, че записът на заповед е съобразен с
императивните изискванията за форма и съдържание. Поради самостоятелния
характер на задължението на менителничния поръчител, същият не може да
противопостави на приносителя на менителничния ефект възраженията, които би
могъл да му противопостави издателя на ценната книга, в това число личните
(относителни) възражения, произтичащи от каузалното правоотношение. На
основание чл.485, ал.2 ТЗ задължението на поръчителя е действително и когато
задължението, за което е дадено, е недействително поради каквато и да било
причина, освен поради недостатък във формата. Допустимо е авалистът да релевира
лични възражения на издателя, произтичащи от каузалното правоотношение между
издателя и поемателя единствено в хипотезата, когато авалистът също е страна по
него. Твърдения в тази насока не са заявени по делото. Когато обаче страни по
каузалното правоотношение са само поемателят и издателят, свързаните с него
относителни възражения на издателя могат да бъдат противопоставени от авалиста
на приносителя, само ако последният е недобросъвестен или е извършил
злоупотреба с право. Авалистът не е заявил твърдения за това, поради което и не
са събирани доказателства в тази насока (решение № 17 от 21.04.2011 г. по т. д. № 213/2010
г., ТК, ІІ ТО на ВКС; решение № 5 от 09.02.2010 г. по т. д. № 268/2009 г., ТК,
ІІ ТО на ВКС решение № 120 от 30.07.2010 г. по т. д. № 908/2009 г., ТК, ІІ ТО
на ВКС; решение № 26 от 24.04.2014 г. по т. д. № 1027/2013 г., ТК, ІІ ТО;
решение № 230 от 11.08.201 г. по т. д. № 383/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО,
постановени по реда на чл.290 ГПК). С оглед на това възражението на ответника
за липсата на каузално правоотношение между издателя и поемателя на записа на
заповед не следва да се обсъжда по същество.
По изложените съображения и доколкото е
налице валидно възникнало менителнично поръчителство от ответника за
инкорпорираното в ценната книга задължение в размер на 44 000 лв., следва
да се приеме, че в полза на ищеца съществува вземане, произтичащо от процесния
запис на заповед за посочената сума. Падежът на задължението е настъпил на 01.05.2012
г., на която дата същата е предявена за плащане на длъжника, както и на
поръчителите. С оглед на това предявеният иск се явява изцяло основателен и
като такъв следва да се уважи.
По
разноските по производството:
При този изход на делото и на
основание чл.78, ал.1 ГПК на ответника следва да се възложат сторените от ищеца
разноски, чийто размер възлиза на 880 лв. – заплатена държавна такса, както и
2 000 лв. – заплатено възнаграждение за един адвокат или общо 2 880
лв.
Съгласно т.12 от ТР № 4 от 18.06.2014 ., по тък. д. № 4/2014
г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство следва да се произнесе с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.
С оглед на това на ответника следва да се възложи и сумата от 880 лв. –
заплатена държавна такса за заповедното производство, както и 2 000 лв. –
заплатено възнаграждение за един адвокат, или общо 2 880 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на П.П.С.,
ЕГН **********, с адрес ***, ж. к. „С.Т.”, бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, че дължи на „М.Б.”
АД, ЕИК ********, с адрес с. Б., област С., сумата от 44 000 (четиридесет и четири) лв., въз основа на запис на заповед
от 29.11.2011 г., издаден за сумата от 44 000 лв., платим на определен ден: 01.05.2012
г., ведно със законната лихва, считано от 08.03.2013 г. до окончателното
изплащане, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 18.03.2013
г. по ч. гр. д. № 10511/2013 г. по
описа на СРС, І ГО, 46 състав, по иска, предявен „М.Б.” АД, ЕИК *********,
с адрес ***, срещу П.П.С., ЕГН **********, с адрес ***, ж. к. „С.Т.”, бл.**, вх.*, ет.*, ап.*, с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА П.П.С., ЕГН **********, с адрес ***, ж. к. „С.Т.”, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, да заплати на
„М.Б.”
АД, ЕИК *********, с адрес ***, сумата от
2 880 (две
хиляди осемстотин и осемдесет) лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК,
представляваща сторени в настоящото производство разноски, както и сумата от 2 880 (две
хиляди осемстотин и осемдесет) лв., сторени в заповедното производство
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: