Решение по дело №508/2018 на Районен съд - Свиленград

Р Е Ш Е Н И Е  №

 

                                   гр.Свиленград, 09.10.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Свиленградският  районен съд на девети  октомври две хиляди и осемнадесета година   в публично заседание в следния състав:

 

                                                             Председател : Добринка Кирева

 

секретар: Ренета И. прокурор:........... като разгледа докладваното от съдията  АНД № 508 по описа за 2018година

 

Р Е Ш И:

 

      І. ПРИЗНАВА обвиняемия Р.Ю.В. с ЕГН: **********,роден на ***г***, ром,български гражданин,живущ ***, с основно образование, неженен ,общ работник в строителството, неосъждан

 

        за ВИНОВЕН, в това че:

 

        В периода от 04.02.2017година до 09.06.2017година в гр.Свиленград, област Хасково като  пълнолетно лице без да е сключило брак заживял съпружески с лице от женски пол,ненавършило 16 годишна възраст,а именно Кали Ачова Енчева ,родена на ***г. -престъпление по чл. 191,ал.1 от НК 

         поради което и на основание чл. 191, ал.4 от НК,поради последвал брак между обвиняемия Р.Ю.В. с ЕГН: ********** и лицето Кали Ачова Енчева ,родена на ***г съдът НЕ НАЛАГА  наказание на обвиняемия Р.Ю.В. с ЕГН: **********.

          

Решението подлежи на обжалване и протестиране в 15 - дневен срок пред Окръжен съд - Хасково, считано от обявяването му, по реда на глава ХХІ от НПК.

 

 

 

                                                        Районен съдия:......................

                                     М О Т И В И

към Решение № .......... от  09.10.2018 година

по АНД № 508/2018 година на Районен съд – Свиленград

       

          Производството по делото е по реда на чл. 378 и сл. на глава  28 от НПК.

          Бързо производство (БП) № 418/2018 година по описа на РУ – Свиленград е внесено в Съда от Милена Славова – Прокурор при Районна прокуратура – Свиленград с Постановление за внасяне на делото в Съда с предложение за прилагане на чл. 78а от НК - освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на Р.Ю.В. с ЕГН: **********,роден на ***г***, ром,български гражданин,живущ ***, с основно образование, неженен ,общ работник в строителството неосъждан, за това че в периода от 04.02.2017година до 09.06.2017година в гр.Свиленград, област Хасково като  пълнолетно лице без да е сключило брак заживял съпружески с лице от женски пол,ненавършило 16 годишна възраст,а именно К. А. Е. ,родена на ***г-престъпление по чл. 191,ал.1 от НК.

            В съдебното заседание, Районна прокуратура Свиленград ,редовно призована ,не изпраща представител и не взема становище.  

               Явява се обвиняемия Р.Ю.В., заедно с адвокат Ш. – служебен защитник от БП. Обвиняемият В. се признава за виновен. Не оспорва фактическата обстановка, изложена от Прокуратурата, в този смисъл поддържа изрично изявление, с признание за верност на изложените факти и за виновността си. В личната си защита, обяснява причините за поведението си .Заявява, че е сключил граждански брак с  ненавършилата 16 годишна възраст К. А. Е..

          Защитникът на обвиняемия – адвокат Ш., излага процесуално становище за липса на спор по фактите на обвинението и съответно извършването на престъпното деяние, съгласно внесеното Постановление на прокурора. Пледира По същество заявява, че е сключен граждански брак между обвиняемия и ненавършилата 16 годишна възраст К.А. Е., като ангажира доказателства в тази насока. В тази връзка от страна на защитата е направено искане за приложение на разпоредбата на  чл. 191, ал. 4 НК.

                 Съдът, след като прецени  поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

    Видно от приложената актуална Справка за съдимост рег.№ 815 от 31.08.2018година на Районен съд – Свиленград, обвиняемият Р.Ю.В. не е осъждан и не му е налагано административно наказание по чл. 78а от НК.

  От Характеристичната справка, изготвена от служител на РУ – Свиленград и приложена в кориците на ДП, става ясно, че Р.Ю.В.  е криминално проявен и респективно  има криминалистическа регистрация,но  не се издирва от органите на МВР и няма наложени забрани за напускане на страната.

 В кориците на ДП е приложена Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, от която е видно, че обвиняемият Р.Ю.В. е несемеен,непритежава недвижими имоти, не притежава МПС-ва , и не получава доходи.

Обвиняемият Р.Ю.В.  роден на ***г*** и св. К. А. Е., родена на ***г. от гр.Любимец, се запознали през месец  януари  2016г. през социална интернет мрежа “Фейсбук“, след което се срещали многократно и се харесали много. Двамата станали „гаджета“ и поддържали връзка повече от година. В началото на м. февруари 2017г. двамата обявили пред родителите си, че се обичат и смятат да се оженят по ромските обичаи и да живеят като семейство, въпреки че св.Е. нямала навършени 16 години и била само на 15г. Така на 04.02.2017г. К. А. Е., отишла да живее в дома на родителите на пълнолетния Р.Ю.В. *** и от тогава двамата живеят като съпруг и съпруга без да имат сключен брак.

Понастоящем от съвместното им съжителстване очакват първото си дете.

Междувременно в Дирекция „Социално подпомагане” гр.Свиленград е постъпил сигнал относно лицето К.А.Е., която като непълнолетна е заживяла на съпружески начала с пълнолетния Р.Ю.В., което се потвърдило и от извършената по случая полицейска проверка.

Предвид гореизложеното лицето Р.Ю.В.  е привлечен в качеството на обвиняем, по образуваното по случая бързо производство, като му било предявено обвинение за извършено престъпление по чл.191 ал.1 от НК.

В разпита си в качеството на обвиняем Р.Ю.В. в досъдебното производство отказва да дава обяснения по случая, като единствено заявява, че подготвят документи, за да сключат със св.Енчева и граждански брак.

Съжителството им продължавало и към момента на предявяване на обвинението.

         Възрастта на свидетеля К. А. Е.,  се установяват от приложените официални документи - акт за раждане №0127/12.06.2001г., издаден съответно от Община Свиленград.

         Обвиняемият Р.Ю.В.  в съдебната фаза се признава за виновен в престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Заявява, че е заживял на семейни начала с непълнолетната Е., тъй като се обичали и чакали общо дете,а според техните обичаи това било нормално и не знаел ,че осъществява престъпление.

         В съдебно заседание от страна на защитата се ангажират писмени доказателства относно сключен граждански брак между обвиняемия и св.К.А. Е.,а именно Удостоверение за сключен граждански брак №********** издаден въз основа на акт за сключен граждански брак №0072/08.10.2018г. на общ.Свиленград

         Изложената фактическа обстановка, се установява по несъмнен начин от обясненията на обвиняемия и неговите признания, депозирани в съдебно заседание, така също и от  останалите доказателства – писмени и гласни, събрани в хода на предварителното производство и в съдебната фаза –Акт за раждане  №0127/12.06.2001г., издаден съответно от Община Свиленград свидетеля К. А. Е.; Удостоверение за сключен граждански брак №********** издаден въз основа на акт за сключен граждански брак №0072/08.10.2018г. на общ.Свиленград ;Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние; Справка за съдимост,хапактеристична справка; така и от свидетелските показания от БП, обективирани в Протоколи за разпит на свидетелите – Га П. М.,Ю. Р. В.,И. С. А.,А. Р. Е. и К.А. Е., последните ценени в съответствие с чл. 378, ал. 2 от НПК и приобщени по делото, ведно с другите писмени доказателствени средства, на посоченото основание и по реда на чл. 283 от НПК. Така очертаната съвкупност от доказателствени средства, събрани по делото е  напълно безпротиворечива, като съдържимите се данни в тези източници са взаимно кореспондиращи и допълващи се, по своето съдържание те не се дискредитират едни други, което и не налага друго допълнително обсъждане.

В доказателствата по делото писмени и гласни противоречия не се констатираха, поради което не се налага подробното им обсъждане. Релевантно и достатъчно във връзка с правната преценка на доказателствената съвкупност, Съдебният състав намира за необходимо да отбележи, че кредитира изцяло с доверие свидетелските показания на всички свидетели, поради липсата  на противоречия – вътрешни или помежду им, тяхната изчерпателност и систематика, еднозначната им насоченост и цялостна корелация с писмените източници, които ги подкрепят. В този смисъл обосновано е и правдивото им звучене. Идентична е оценката и относно обясненията на обвиняемия, депозирани в съдебното производство, с характер на самопризнания,  които не се опровергават от останалите доказателства. Обясненията му са логични, последователни, не съдържат противоречия, подкрепят се и от другите гласни и писмени доказателства по делото, поради което и Съдът изцяло ги възприема за достоверни. Ето защо, не се  намериха основания да не бъдат възприети същите с доверие, доколкото не могат да се определят за изцяло защитна позиция, респ. насочени към прикриване на обективната истина по делото.

Що се отнася до писмените доказателства, те не се оспориха по своето съдържание и/или истинността им, не се констатираха от Съда и техни недостатъци от външна, формална страна на документите, поради което те се кредитираха за достоверни. А онези от тях, представляващи официални документи и/или доказателствени средства по смисъла на НПК за извършените процесуално-следствени действия ,  съответно имат необходимите реквизити, съставени са от компетентни органи и по предвидения процесуален ред,  в този смисъл същите са редовни и  годни такива, валидно удостоверяващи ги. Частните документи, също не се оспориха по своето съдържание и следва да бъдат ценени относно възпроизведените факти в тяхното съдържание, доколкото и са относими  и необходими за преценката на личността на обвиняемия и неговото имуществено състояние, от тук и релевантни за индивидуализацията на следващото се наказание. Въз основа на гореизброените и обсъдени  писмени и гласни доказателства се формираха фактическите и правни изводи относно времето, мястото и изпълнителната форма на деянието и неговият механизъм на извършване, както и авторството му.

            При така изяснената фактическа обстановка Съдът достигна до единствено възможния и несъмнен извод, че с действията си обвиняемия Р.Ю.В. е осъществил със­тава на престъплението по чл. 191,ал. 1 от НК.

         Обвиняемият Р.Ю.В. с ЕГН: **********,роден на ***г***, ром,български гражданин,живущ ***, с основно образование, неженен ,общ работник в строителството, неосъждан.

          Съгласно нормата на чл. 191, ал.1 от НК, пълнолетно лице, което без да е сключило брак, заживее съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация, както и с обществено порицание.

          При така установената по несъмнен начин и неоспорена фактическа обстановка, Съдът приема от правна страна, че с деянието си обвиняемият Р.Ю.В. е извършил от обективна и субективна страна престъпление по чл. 191, ал.1 от НК.

           Обективно е вярно, тъй като са установени категорично от доказателствата, различният биологичен пол на обвиняемия и лицето, съжителствало с него – свидетеля К. А. Е., както и тяхната възраст. Последната е родена на ***г., от женски пол е, според данните от приложените официални документи /акт за раждане на същата/, които не се оспориха досежно тяхното съдържание от която и да е от страните, а и като официален документ – акта за раждане се ползва с обвързваща материална доказателствени сила за посочените факти. С оглед рождената й дата, несъмнено към инкриминирания период от време, 04.02.2017година до 09.06.2017година  тя е била непълнолетна, навършила 14 години, но не и 16 години. От обективна страна, безспорно доказано е и установяването на фактическо съжителство между свидетеля К.А. Е. и  обвиняемия Р.Ю.В., във времето от 04.02.2017година до 09.06.2017година  – крайният момент, визиран в Постановлението на Районна прокуратура, съвпадащ и съответстващ на момента, в който непълнолетната е навършила 16 годишна възраст.

Сложилите се фактически взаимоотношения помежду същите, така както са установени от доказателствата по делото, несъмнено наподобяват брачните, обвръзващи мъжът и жената след сключването на граждански брак, според материалните норми на действащото семейно право - СК, с присъщите права и задължения – съвместен живот в общо домакинство, обща издръжка на семейството, изпълнение на грижи в бита и осъществявани полови контакти. Пряко доказателство за последното, несъмнено е фактът , е че свидетелката е забременяла от това съжителство и чака дете ,което обстоятелство не се оспорва както от свидетелката,така и от самият обвиняем. И доколкото е налице трайно състояние в отношенията им при съжителството, от друга страна и предвид възрастта на лицето от женски пол - ненавършило 16 години, това фактическо положение се явява престъпно и законът го е инкириминирал като престъпление. Предвид изложеното,  изпълнителното деяние, безспорно е осъществено със своите обективни признаци. Касае се за пордълженото престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК.

         От субективна страна деянието е извършено от обвиняемия Р.Ю.В. виновно при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза първа от НК в състояние на вменяемост. Съзнавал е общественоопасния характер на извършеното от него деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Същият е имал ясна представа за биологичната възраст на лицето, с което съжителства – ненавършила 16 години, съзнавал е видът и характера на отношенията, които установява с нея, желаел и пряко ги е целял, т.к. е заживял с нея съпружески и са се съвъкупявали, което е било очевидно  при конкретните обстоятелства, свързани с извършения ритуал по венчавка, според традициите и последващото забременяване на непълнолетната свидетелка. Бил е наясно и с предвидената в закона минимална възраст за встъпване в законен брак, а ако не е знаел  е бил длъжен. Следователно е разбирал противоправния и общественоопасния характер на  деянието си и неговите последици. От тук и изводът, пряко да е целял настъпването на общественоопасния резултат на извършеното от него престъпление, в което се обективира неговия умисъл.

          Сочи се от обвиняемия, както и от родителите на обвиняемия и на непълнолетната К.А. Е., че съобразно техния етнос, това съжителстване било нормално. Да се приеме, че традициите изключват съставомерния характер на деянието по чл. 191, ал.1 НК на практика означава при тълкуване на закона да се създава нов закон различен от този, който е създаден от компетентния орган. Встъпването в брак на непълнолетни е само по себе си причина за огромно безпокойство. Не бива да се подценява и обществената опасност на тези деяния, която се обективира в няколко направления: преждевременното раждане, което смущава нормалното психо физическо съзряване на девойката, нейното обучение, възпитание, квалификация. Ранните бракове представляват една заплаха за реализацията на правото на образование, гарантирано от множество международни актове, сред които са Европейската конвенция за правата на човека, Международния пакт за икономическите,социални и културни права, Конвенцията за правата на детето.

          Престъплението по чл. 191, ал.1 от НК е продължено и формално.

          По изложените съображения съдът прие за доказано, че обвиняемият Р.Ю.В. е осъществил, както от обективна, така и от субективна страна, състава на престъплението по чл. 191, ал.1 от НК, поради което го призна за виновен.

        Видно от приложената по делото справка за съдимост обвиняемият не е осъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а НК. С оглед на изложените фактически и правни изводи са налице материално - правните предпоставки обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление по чл. 191, ал.1 от НК, като му бъде наложено административно наказание Глоба по реда на чл. 78А от НК. Обвиняемият е пълнолетно лице, не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78А от НК, престъплението е извършено умишлено и за него НК предвижда наказание лишаване от свобода до две години или пробация, както и обществено порицание, като не са налице отрицателните предпоставки на чл. 78А, ал.7 от НК и от престъплението, което е формално, не са причинени съставомерни имуществени вреди.

        Съгласно  чл. 191, ал.4 от НК, в случаите по ал.1 деецът не се наказва, а наложеното наказание не се изпълнява, ако до привеждане на присъдата в изпълнение последва брак между мъжа и жената. В проведеното по делото съдебно заседание от страна на обвиняемия Р.Ю.В. се представи заверено копие от Удостоверение за сключен граждански брак, видно от който той и лицето К. А.Е. са сключили граждански брак на 08.10.2018 г.

         Ето защо съдът призна обвиняемият Р.Ю.В. за виновен, като на основание  чл. 191, ал.4, вр. ал.1 от НК не го наказа. 

             Относно разноските:

            По делото не се констатираха сторени разонски,поради което съдът не се произнесе в тази част.     

           Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Решението си.

 

 

                           РАЙОНЕН  СЪДИЯ:............................

                                                        (Добринка Кирева)