Р Е
Ш Е Н И Е
№ 2023
19.06.2020г., гр.Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
районен съд, гражданско отделение, в открито заседание на втори юни две хиляди
и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАДЕЖДА
СЛАВЧЕВА
при секретаря Марияна Михайлова, като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 11700 по описа на съда за 2019 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с
чл.415 ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
В
исковата молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД против Г.П.М. се твърди,
че ответникът има задължения към ищцовото дружество за предоставени услуги по
доставка на питейна вода, в размер на 1398.81 лева и мораторна лихва за периода
от 31.08.2017 г. до 31.01.2019 г. в размер на 134.97 лв. за обект в гр. .....,
ул. ............ Твърди, че за
потребените за посочения период количества вода са издадени фактури за
главници, подробно посочени в исковата молба, с посочена дата на издаване,
дължима сума и период, за който се дължи сумата. Ответникът фигурирал в базата
данни на оператора като потребител с № ........., а отношенията между
дружеството и клиентите му се уреждали от публично известни общи условия.
Ответникът имал качеството на потребител, тъй като бил наемател на ......... на
водоснабдения недвижим имот. Изложени са съображения за проведено заповедно
производство по чл.410 ГПК по образувано ч.гр.дело № 3482/2019 по описа на ПРС.
Направено е искане за постановяване на решение, с което да се приеме за
установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество горепосочените суми.
Претендира се и законната лихва от депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, както и направените
разноски в производството.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника,
чрез назначения му особен представител, със становище за неоснователност на
предявените искове, които се оспорват по основание и размер. Сочи се, че липсва
облигационно правоотношение между страните, като не е установено ответникът да
има качеството на потребител на дружеството – ищец. Освен това ищецът основавал
вземанията си на изготвени от него справки за неплатени задължения и преписи от
карнети, които се оспорват – те представлявали частни документи. В голяма част
от карнетите липсвал положен подпис от ответника за част от процесните месеци.
Сочи се, че на дата 07.06.2017 г. прави впечатление че било измерено
несъразмерно голямо количество вода към нуждите на едно домакинство. Направено
е искане за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като прецени всички събрани по
делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за
установено от фактическа страна следното:
От
приложеното ч.гр.дело № 3482 по описа на ПРС за 2019. е видно, че е издадена
заповед № 2247 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК 13.03.2019г,
по силата на която е разпоредено длъжникът Г.П.М. да заплати на „ВиК” ЕООД
сумата от 1398,81 лв. - главница,
представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална
вода за периода от 22.06.2017 г. до 11.02.2019 г., за обект, находящ се в гр. ......,
ул. ........... по партида с абонатен номер .........; 134,97 лв. -
обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 31.08.2017 г. до 31.01.2019 г.; ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението-
01.03.2019 г. до окончателното й погасяване, както и разноските по делото в
размер на 30,68 лева - държавна такса и 300 лева– адвокатско възнаграждение.
По
делото е представена справка за неплатени задължения, според която дължимите
суми за консумирана питейна и отведена канална вода за аб. № ......... са в
размер на 1398,81 лв. главница и 134,97 лв. лихва. Според справка за
водомерите, на адрес гр......., ул. ........... е монтиран водомер № ...........
Представен е опис на издадените от дружеството фактури за дължими суми, както и
карнети за отчитане показанията на посочения водомер.
Представени са Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор, гр.Пловдив, както и Общи условия за предоставяне
на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор.
Представена е преписка от ........., касаеща наемното правоотношение с Г.П.М.
за ....... жилище, находящо се в гр........, ул. ...............
От
изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за
периода от 22.06.2017г. до 11.02.2019г. няма извършени плащания в полза на
ищцовото дружество от ползвателя на имот, находящ се в гр. ......, ул.
............ Размерът на задълженията – главница и лихва на ответника за
процесния период възлизали на 1398,81 лева- главница за периода 22.06.2017г. до
11.02.2019г., 134,97 лева – мораторна лихва за периода от 31.08.2017г. до
31.01.2019г. или общо 1533,78 лева. Счетоводството на ищеца било водено
редовно, съгласно изискванията на Закона за счетоводството за периода от
22.06.2017г. до 11.02.2019г., като редовно са осчетоводени задълженията на
ответника за процесния период. Изчислените суми по отделните главници съвпадат
с данните от приложените по делото карнети, а отчетените данни от карнетите
намерили точно отражение в процесните фактури – отчели изразходваното
количество вода от абоната за посочения период.
Съдът кредитира заключението на съдебно-счетоводна експертиза като
компетентно изготвено, обективно, а и неоспорено от страните по делото.
По делото е разпитан свидетелят С.Н.М.- ........ при ищцовото дружество
на длъжност ........, който заяви пред съда, че от месец февруари 2018г.
изпълнява посочената длъжност при ищцовото дружество. Бил влизал няколко пъти
да отчита водомера в процесния недвижим имот. Достъп до жилището му бил
предоставен от сина на Г.М. и като била получена информация, че ответникът е в
чужбина. Водомерът бил в изправност. Имотът представлявал двуетажна къща, с
изба, а водомерът се намирал в избеното помещение. Съдът кредитира показанията
на свидетеля и след съобразяване на чл. 172 ГПК, тъй като са ясни,
последователни, житейски обясними и непротиворечиви. Няма данни, които да ги
оборват, при което и няма основание да не бъдат ценени.
При така възприетата фактическа
обстановка съдът направи следните правни изводи:
От приложеното ч.гр.дело № 3482 по описа на
Пловдивски районен съд за 2019г., е видно, че за процесните суми е била
издадената заповед за изпълнение № 2247 от 13.03.2019 г., която е била връчена
при условията на чл. 47 ГПК, като в рамките на дадения от съда едномесечен
срок, са предявени и настоящите искове, поради което същите са процесуално
допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.
Безспорно
е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от
Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане.
Съгласно
чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на В и К
услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора
и одобрени от собственика на В и К системите, като в конкретния случай
отношенията между страните по предоставяне на В и К услуги са уредени от
одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба,
сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква.
Съобразно
чл. 3 от посочената Наредба, потребители на В и К услуги са собствениците или
притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени
имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите
условия на оператора. Разпоредбата в
ОУ регламентира няколко основни групи потребители – юридически или физически
лица – собственици, ползватели и притежатели на вещно право на строеж на имота,
за които се предоставят В и К услуги, както и собственици или ползватели на
имоти в етажна собственост, предприятия ползващи непитейна вода след
обработката й. От постъпилите по делото писмени доказателства – преписка от .........
се установява безспорно, че Г.П.М. е настанен в .......то жилище, находящо се в
гр......., ул. .............., ул. Модул № Д1, по силата на заповед на ............от 02.11.2004
г. Представен е договор за наем на ....... жилище от 05.09.2007г., сключен
между Г.М. ***, чрез ........., въз основа на заповед за настаняване от
02.11.2004г. за процесния недвижим имот, като договорът е сключен без определен
срок. Като членове на домакинството на наемателя са изброени 5 лица: Г.П.М. и Т.С.М.
– съпруг и съпруга, А.Т.М. – син, М.Г.М.- дъщеря, Г.Г.М. – син. Представен е
констативен протокол от ............от 24.10.2018 г., видно от който е
извършена проверка в процесния имот на посочената дата, като е било
констатирано, че имотът се обитава от наемателите. Същата констатация е отразена
и с протоколи от 14.03.2018г., 18.10.2017г., 07.03.2017 г. При тези данни съдът
намира за неоснователно възражението, че между страните липсва облигационно
отношение, тъй като от писмените доказателства се установява категорично, че
същият е „потребител” по смисъла на чл. 2, ал.1, както и че имотът се обитава
от членовете на неговото домакинство.
В чл.
33, ал. 2 от ОУ е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат ползваните
услуги в 30- дневен срок от датата на фактурирането им, при неизпълнение на
което задължение според чл. 40 от наредбата се дължи обезщетение в размер на
законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след
настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на В и К
оператора. Ответникът е въвел възражение относно начисленото количество вода,
респективно на отчитанията на ищцовото дружество, в частност нa начисляването на сумата от 788,22 лева от 22.06.2017 г. От представения от ищеца опис на фактури по
делото се установява, че на 22.06.2017г. е издадена фактура № 33887831 на
стойност 788,22 лева, отнасяща се за период от 01.06.2016г. до 07.06.2017г.,
като видно от представените от ищцовото дружество карнети, при извършена
проверка на 07.06.2017 г. след съпоставка на стойностите на процесния водомер
при предходно отчитане, била констатирана разлика от 435 куб. м. Извършеното отчитане и начисляване на 435
куб. м. вода е отразено в карнета, който е подписан от потребителя. Полагането
на подпис от страна на потребителя има характер на извънсъдебно признание, че
реално отчетеното количество вода е ползвано и дължимо от същия. Същото се
отнася и за останалите отчитания, доколкото липсват данни ответникът или член
на неговото домакинство да е възразил срещу отчетените данни в карнетите при
извършване на инкасирането. От друга страна от изготвеното по делото заключение
на съдебно-счетоводната експертиза се установи, че отчетените данни от
карнетите са намерили точно отражение в процесните фактури, както и че
счетоводството на ищцовото дружество е редовно водено. Липсват доказателства по
делото процесните суми да са заплатени в полза на ищцовото дружество. Предвид
изложеното съдът намира предявеният иск за главница за доказан по основание и
размер, който иск следва да бъде изцяло уважен. По делото се установи наличието
на главен паричен дълг, като с оглед разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД ответникът
дължи и обезщетение за забава, считано от изтичането на 30 дни от датата на
издаване на всяка от описаните фактури, отнасяща се за съответния фактуриран
период. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че
размерът на дължимото обезщетение за забава възлиза на исковата сума, поради
което предявеният иск следва да бъде уважен като доказан по основание и размер.
От ищеца са претендирани направените по делото
разноски. С оглед разясненията, дадени по т.12 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г., ОСГТК на ВКС, съобразно които съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение, съдът намира, че на страната
следва да се присъдят направените в заповедното производство разноски в размер
на 30,68 лв. държавна такса и 300 лв. адвокатско възнаграждение, както и
направените разноски в исковото производство от 75 лв. внесена държавна такса и
100 лв. определено от съда юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от
337,36 лева- възнаграждение за особен представител и 160 лв. възнаграждение на
вещо лице, или 330,68 лева – разноски за заповедното производство и 672,36 лева
– разноски за исковото производство.
Поради изложеното съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.П.М., ЕГН **********,
с адрес: *** дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, със
законен представител С.Л.Н. сумата от 1398,81 лв. /хиляда триста
деветдесет и осем лева и осемдесет и една стотинки/- главница, представляваща неплатени задължения за
консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 22.06.2017 г. до
11.02.2019 г., за обект, находящ се в гр. ......, ул. ........... по партида с
абонатен номер .........; 134,97 лв.
/сто тридесет и четири лева и деветдесет и седем стотинки/ - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 31.08.2017 г. до
31.01.2019 г.; ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 01.03.2019 г. до
окончателното й погасяване за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК от 13.03.2019г. по ч.гр.д. № 3482 по описа на ПРС за 2019г.
ОСЪЖДА Г.П.М., ЕГН **********, с
адрес: *** да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул. „Шести септември” № 250,
със законен представител С.Л.Н. направените по заповедното производство разноски в общ размер на 330,68 лв. /триста и тридесет лева и
шестдесет и осем стотинки/, както и направените в настоящото производство
разноски в общ размер от 672,36 лв. /шестстотин седемдесет и два лева и
тридесет и шест стотинки/.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п./ НАДЕЖДА
СЛАВЧЕВА
Вярно с оригинала!
ММ