Решение по дело №763/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.84, ал.3 от Закона за убежището и бежанците, вр. с чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ.

Съдът е сезиран с жалба, подадена от Д.В.М., ЛНЧ **********, гражданин на Руската Федерация, роден на *** г. в гр. Екатеринбург, представляван от пълномощника адв. К.В.К. от САК, против Решение № 4595 от 06.03.2023 г., издадено от зам.-председател на Държавна агенция за бежанците при МС.

В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, противоречие с материалния закон, несъответствие с целта на закона. Излагат се съображения, че административният орган не е извършил задълбочен анализ на изложените от М. факти и доказателствата към тях, вследствие на което е извел неправилни изводи за липса на предпоставките за предоставяне на жалбоподателя на статут на бежанец, съответно хуманитарен статут. Навеждат се доводи, че за предоставяне на искания от жалбоподателя статут са изпълнени предпоставките на чл. 8, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от ЗУБ, доколкото са налице данни, че държавните органи в Руската федерация имат убеждение, че жалбоподателят има определена политическа принадлежност, както и същият е бил преследван за изразено политическо мнение относно войната в Украйна. Изложени са още съображения, че оспореният акт е издаден след изтичане на срока предвиден в чл. 75, ал. 1 от ЗУБ, с което е допуснато съществено нарушение на административната процедура. В допълнение се сочат и обстоятелства относно интеграцията на М. и неговото семейство в РБългария. Иска се оспореното решение да се отмени и преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

В съдебно заседание оспорващият се явява лично и с адв. К.. Поддържа жалбата и моли за отмяна на оспореното решение. Ангажира доказателства.

Ответникът, зам. председател на Държавна агенция за бежанците, не се явява в съдебно заседание. В писмени бележки излага съображения за неоснователност на жалбата, и моли същата да бъде отхвърлена. Представя административната преписка. Моли за отхвърляне на искането за присъждане на разноски от страна на жалбоподателя.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че не са налице основанията за предоставяне на бежански статут и хуманитарен статут по отношение на жалбоподателя. Моли за потвърждаване на оспореното решение.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства счита за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят е подал молба входящ № 316/20.07.2022 г. на РПЦ- с. Баня, с която е поискал предоставяне на международна закрила, поради страх от преследване в Руската федерация на него и семейството му, вследствие на политическите му убеждения и позиции.

По повод подадената молба за закрила, жалбоподателят е регистриран с Регистрационен лист рег. № УП3121/20.07.2022 г., в който е отразено, че същият е с имена М. (фамилно) Д. (собствено) В. (бащино), от мъжки пол, роден на *** ***, Руска федерация, гражданин на Руска федерация, етническа принадлежност - руснак, вероизповедание: православен християнин, семейно положение - женен, ЛНЧ **********. Личните данни на молителя са установени от представен задграничен паспорт № 76 7144123, издаден на 31.03.2022 г., валиден до 31.03.2032 г. В регистрационния лист е отразено още, че съпруга на жалбоподателя е М. М. В., родена на *** г. в гр. Свердловск, Руска федерация, гражданка на Руска федерация, етническа принадлежност - рускиня, вероизповедание: православен християнин, ЛНЧ **********, и същият има две деца: М. А. Д., от мъжки пол, роден на *** г., в гр. Екатеринбург, Руска федерация, гражданин на Руска федерация, ЛНЧ ********** и М. А. Д., от женски пол, родена на *** г. в гр. Екатеринбург, Руска федерация, гражданка на Руска федерация, ЛНЧ **********. Личните данни на съпругата и децата на жалбоподателя са установени от представени задгранични паспорти и актове за раждане. Съпругата на жалбоподателя М. М. В. е регистрирана в Държавна агенция за бежанците с отделна молба за закрила.

За влизане в РБългария на семейството на жалбоподателя са издадени визи тип „С“ от Българското посолство в гр. Екатеринбург, Руска федерация. Цялото семейство е пристигнало в РБългария на 21.06.2022 г. със самолет от гр. Москва за гр. Варна с прекачване в гр. Истанбул. Към момента на регистрация – 20.07.2022 г., както и към настоящия момент, молителят, заедно със семейството си, пребивава в гр. Бургас, ж.к. „Меден Рудник“, бл. 136, вх. 4, ет. 6, ап. 80, въз основа на сключен договор за наем от 12.07.2022 г. За пребиваване на посочения адрес е издадено Решение № 153 от 21.07.2022 г. на Директора на РПЦ- с. Баня.

Към настоящия момент жалбоподателят осъществява трудова дейност в „Рива“ ООД, съгласно сключен трудов договор от 16.11.2022 г., съпругата му провежда частни уроци по английски език (представени са документи обосноваващи нужната квалификация), а децата посещават ОУ „Найден Геров“. Д.М. изучава български език, за което представя договор от 10.01.2023 г. за провеждане на курс.

В хода на процедурата за предоставяне на закрила, с Писмо с рег. № УП3121/21.07.2022 г. Директорът на РПЦ – с. Баня е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност“ писмено становище по постъпилата молба за международна закрила от жалбоподателя. В отговор, с Писмо с рег. №М-16107/10.08.2022 г., от Директора на специализирана дирекция „М“ – ДАНС е дадено становище, че не се възразява да бъде предоставена закрила в РБългария на жалбоподателя, в случай, че същият отговаря на условията по ЗУБ.

От Директора на РПЦ – с. Баня е отправено искане до ОДМВР- Бургас за извършване на проверка на адреса, на който е предоставено разрешение за пребиваване на семейство М.. Съгласно предоставена в РПЦ – с. Баня на 08.08.2022 г. докладна записка, изготвена от полицейски инспектор при Четвърто РУ при ОДМВР- Бургас, при проверката на заявения адрес на 29.07.2022 г. са установени жалбоподателят и неговото семейство, а домоуправителят на блока е заявил, че същите са се настанили преди около седмица, за което бил уведомен.

С жалбоподателя е проведено интервю, за което е съставен Протокол с рег. №УП3121/23.08.2022 г. В протокола е отразено, че интервюто е проведено в присъствието на преводач. При провеждане на интервюто чужденецът потвърждава данните, попълнени в регистрационния лист, както и, че е напуснал Руската федерация заедно със семейството си на 21.06.2022 г. със самолетен полет от гр. Москва до гр. Варна с прикачване в гр. Истанбул. М. заявява, че се страхува, че в Руската федерация той и семейството му ще бъдат преследвани поради неговите политически виждания и позиции относно войната в Украйна, които той открито заявявал. Същият разказва, че проблемите му започнали през м.февруари 2022 г., когато Руската федерация обявила специалната военна операция в Украйна, която за него била война, а той самият бил шокиран от случващото се. Споделя, че на 26.02.2022 г. в гр. Екатеринбург бил организиран протест за изразяване на недоволство от случващото се в Украйна, официално заявен от партия „Ябълка“ (местна партия). М. решил да се присъедини към протеста заедно със своя тъст (В. М.). На протеста полицията започнала масово да задържа хора, с цел да се пресече събирането на много хора на едно място, като в един момент всичко станало стихийно и задържали организаторите. Чужденецът споделя, че хората се страхували да вдигнат плакатите, за да не бъдат арестувани, поради което вървели по улиците и скандирали – „Не на войната“. М. разказва още, че по време на протеста тъстът му попитал полицаите „защо арестувате хората“, като изразил своето възмущение, без (според кандидата) да използва обидни думи, при което последният бил арестуван. М. не бил арестуван с тъста си и продължил да върви с хората от протеста. Според чужденеца, той не бил задържан, тъй като нямало място в полицейската кола. М. споделя, че тъстът му бил обвинен в участие в незаконно мероприятие (представя протокол) и бил осъден с наложено административно наказание глоба, което той обжалвал. Протестите продължили, като на същите имало специални подразделения на полицията, като полицаите носели маски и специални щитове. Средствата за масова информация били ограничени, но хората знаели какво се случвало. М. споделя, че самият той винаги изразявал своята позиция кратко, ясно и гласно, в това число и в спортната зала, в която тренирал, в която ходели и неговите деца, в работата с колегите си, с близките си роднини. Включително изразявал мнението си за зверствата във войната и протест срещу убийствата в интернет, във Facebook, в YouTube. М. разказва, че след събитията в Буча, решил да излезе на самостоятелен протест, защото разбрал, че било опасно да се участва в общите протести. Направил плакат и на 03.04.2022 г. излязъл в центъра на района, в който живеел. В този момент не се страхувал, тъй като за такъв протест не му било нужно разрешение. Протестът си провел пред полицейския участък в района, в който живеели - на ул. „Бардина“, Ленински район. Носеният от него плакат имал надпис „Не на войната“, изписан на руски и на английски език и бил с цветовете на украинското знаме. Направил си снимка с плаката, която публикувал във Facebook, за да кажел още по - силно „Не на войната“. По време на този протест не бил задържан, въпреки че бил пред камерите за видеонаблюдение, които се намирали в района. На 22.04.2022 г., със същия плакат, М. отново излязъл на самостоятелен протест, тъй като масовите протести били забранени, а органите на властта разпръсквали протестиращите. Този протест провел в центъра на града. Докато протестирал бил задържан от полицейски патрул. При задържането бил обграден от трима души, като единият се представил и му казал да свали плаката, след което М. бил отведен до колата за проверка на самоличността. Полицейските служители му взели плаката и го разпитали къде работи и с какво се занимава. Според М., когато служителите разбрали, че има собствена фирма, променили отношението си към него и му казали, че щели да го проверят, което той изтълкувал като заплаха. При задържането му на площада му бил съставен протокол за нарушение, изразяващо се в оскърбление на руската армия и му била направена снимка с плаката със специална камера, каквито служителите носили със себе си. След това М. бил отведен с полицейския автомобил в участъка, където бил предаден на друг служител, който го карал да дава обяснения за действията си. Взети му били отпечатъци, както и го разпитвали дали има задграничен паспорт. Съставили му протокол, като изисквали обяснения, защо бил в центъра на града с този плакат, какви му били исканията и мотивите. М. обяснил всичко на полицейските служители, тъй като нямал какво да крие. След съставяне на протокола бил заведен в друга сграда на управлението, където друг полицейски инспектор му съставил протокол за административно наказание, въз основа на по-рано издадения протокол. Според чужденеца, протоколът бил издаден, тъй като той бил обидил органите на властта и нарушил законите. Наложено му било административно наказание глоба от около 500 евро. М. посочва, че не подписал протокола, като отбелязал своето несъгласие с решението и формулировката на наказанието. По повод изразеното несъгласие, чужденецът разказва, че инспекторът му казал, че следващият път наказанието щяло да бъде по-голямо, като тонът му прозвучал заплашителен. След това М. бил освободен, като му било казано, че ще бъде даден на съд. В последствие получил призовка, че на 18.05.2022 г. трябва да се яви в съда. При явяването му в съда, му бил прочетен, изготвения от инспектора протокол, поискани му били обяснения. М. разказва, че заявил, че бил против войната и не бил обиждал никой. Същият записал върху решението на съда „не“. В интервюто си М. добавя, че по-време на самостоятелните му протести не бил провокирал, обиждал или нападал органите на реда. Същият не обжалвал наложеното му наказание, защото разбрал, че нямало смисъл, видно от станалото с делото на неговия тъст. След издаването на съдебното решение ограничил публикацията си във Facebook - снимката с плаката „Не на войната“, само за неговите приятели. М. споделя, че в този момент разбрал, че нещата щели да станат много по- сериозни за него и взел решение да напусне страната си със своето семейство. Разбрал, че не бил в безопасност, тъй като инспекторът му казал, че ако го видят на протест още веднъж, нямало да му се размине само с глоба, както и полицаите, които го задържали на площада му казали, че ще му проверят фирмата. Чужденецът разказва, че след обявяването му за виновен от съда, взел решение да закрие фирмата си, за да са в безопасност неговите партньори. Споделя, че фирмата му била в добро финансово състояние, нямала задължения и били в добри партньорски отношения с други фирми. Бързал да закрие фирмата, за което наел адвокат, защото ако чакал да го проверят, държавата щяла да му направи проблеми. Мислили с неговата съпруга, че не били в безопасност и решили да напуснат страната по- бързо. М. добавя, че щели така или иначе да стигнат до поста му във Facebook, който ограничил или ако видят лицето му на митинг, щели да изпълнят това за което бил предупреден в полицейския участък, че този път нямало да се размине само с глоба. Една седмица преди да напусне Руската федерация, заплатил наложената от съда глоба, защото нямало как да премине границата с неплатена глоба. Заедно със съпругата си продали автомобила и имуществото, което имали в страната си, като в момента живеели с парите от продажбите. Изтъква, че напуснал страната си именно в този момент, защото всички негови акции били открити и можело да бъдат повод за преследване и тълкуване като престъпление, а следващия път наказанието нямало да е административно и можело да стане наказателно постановление. М. заявява, че би се върнал в страната си, ако отменят решението на съда и премахнат административното му наказание. Същият изтъква, че съгласно наложеното му наказание, в продължение на една година нямал право да нарушава закона, да публикува статии в интернет, да изказва мнение и да участва в митинги. Със своите действия той бил против закона в страната си. Счита, че ако се завърне в страната си по произход щял да бъде преследван за своите постове и акциите изразяващи несъгласие с войната. Моли да получи защита в РБългария от действащите закони, които Руската федерация прилагала и които действали в момента. М. посочва, че не членувал в политическа партия или организация и нямал проблеми с властите в страната си преди Руската федерация да обяви специалната военна операция в Украйна, като до този момент не бил арестуван или осъждан в държавата си по произход.

Към административната преписка е приложен и протокол с рег. № УП3122/22.08.2022 г. от проведено интервю с М. М. В., съпруга на жалбоподателя. Същата потвърждава данните за влизане в РБългария, отразени в регистрациония лист на М.. Посочва, че не членува в политическа партия или организация. Като причина да напусне страната, заедно със семейството си, изтъква войната и антивоенните им възгледи, на които те били последователи и които подържали. Посочва също, че в страната им на произход липсва перспектива и била налице опасност мъжът ида попадне в затвора, а като конкретен повод посочва воденото срещу съпруга и дело, вследствие на което му било наложено административно наказание, което създало реална опасност съпругът ида попадне в затвора. М. споделя, че съпругът ии баща ине били съгласни със започналата война между Русия и Украйна, поради което на 26.02.2022 г. взели участие в организиран митинг срещу войната, който бил официално разрешен от органите на реда. Тя не присъствала на митинга, тъй като съпругът ии баща исчитали, че било опасно и в случай на арести, нямало да има кой да гледа децата. Разказва, че на митинга в центъра на града баща иотишъл с кола, а съпругът и– пеша, като при пристигането си видели, че имало служители на руската гвардия, които опитвали да разпръснат участниците. Баща ипопитал полицаите, какво се случва вследствие на което бил задържан. Имало и други задържани лица. Според М., властите имали план да задържат определен брой хора, с което да сплашат останалите. Съпругът исподелил, че не бил задържан, тъй като нямало достатъчно място в колите (автобусите). Руската гражданка разказва, че баща ибил задържан за около 6 часа, като му бил издаден протокол за участие в неразрешен митинг. Според М., такъв протокол бил издаван на всички задържани на митинга лица. В полицейския участък баща ии другите задържани стояли прави на много тясно пространство, не ги пускали и до тоалетна. Баща ибил освободен след връчване на изготвения протокол, като го уведомили, че ще бъде насрочено дело. Относно митинга, М. споделя, че бил мирен и нямало ескалация, протестиращите не носили плакати, защото ако в Русия носиш плакат си подстрекател и провокатор. Същата разказва, че в следващите седмици били в шок. След събитията в Буча разбрали, че нямат достъп до новините, те не се излъчвали, а трябвало, ако искаш да разбереш нещо да го търсиш, за да стигнеш до информацията. Тогава съпругът иизразил мнение, че не било редно да се убиват хора, това не било правилно и те не можели да стоят и да гледат безучастно, защото имали много приятели в Украйна. Съпругът инаправил плакат, на който пишело „Не на войната“, тя го снимала с този плакат, която снимка той публикувал в знак на подкрепа за Украйна, а тя публикувала пост в „Инстаграм“ с текст „Не на войната“, като написала, че не всички поддържат военните действия на Руската федерация на няколко езика: немски, английски и италиански, но не и на руски. На 03.04.2022 г. съпругът иизлязъл на самостоятелен протест с плаката, който провел в центъра на техния район, като наблизо били дома на културата и полицейският участък. След като го снимала, той продължил сам да протестира към центъра. Тогава нищо не се случило, само били поздравявани от минаващите хора. М. споделя, че по това време имало ремонт в техният район, поставени били камери навсякъде и предполагат, че съпругът ие бил заснет. Уточнява още, че това се случило през деня, но полицейският участък по това време бил затворен и нямало никаква реакция от страна на полицията. Споделя, че с продължаването на войната техните виждания не се променяли. М. разказва още, че на 22.04.2022 г. съпругът ивзел плаката и отишъл на протест на площада пред паметника на Ленин, за което не я бил уведомил, за да не се притеснява, тъй като първия път бил сниман с плаката от уличните камери и ако бил арестуван, какво щяла да прави сама с децата. По-късно М. споделил на съпругата си, че това бил негов дълг – да отиде и да протестира, той искал да отстоява максимално позицията си, за да стигне до повече хора. За този протест съгласно конституцията на Руската федерация той нямал нужда от разрешение, тъй като бил самостоятелен протест и всеки имал право на глас. Уточнява, че организиран протест било при повече от двама души. Същата вечер съпругът исе прибрал с издаден протокол, затова, че дискредитирал действията на руските въоръжени сили зад граница. Разказал и, че това му го били вменили, като му казали, че щяло да има дело срещу него и тъй като му било за първи път щял да има само глоба. Той иразказал, че преди задържането му стоял много малко време на площада, когато към него отишли трима полицаи, като двама били от двете му страни, а единият стоял зад него. Направили му снимка със специалните си фотоапарати, взели му плаката и го отвели с полицейската кола до участъка. В колата му казали, че ще се разправят с него, което в Русия, според М., било заплаха. М. посочва, че съпругът не и е споделил върху него да било упражнено насилие или да бил унижаван, само бил разпитван кой е и с какво се занимава. Разказал иоще, че в участъка го посрещнал специален полицай със защитно облекло, с шлем, бронежилетка и оръжия. Той първо го разпитвал, но съпругът ине и разказал подробности, за това какво са го разпитвали. По- късно го завели при инспектора, където видял голяма купчина с еднакви полицейски протоколи. Инспекторката му казала, че ако още един път отиде на протест, ще има наказателно дело и няма да се размине само с глоба, а ще има ефективно наказание. Съпругът ине се съгласил с това, което му предявили като обвинение. Направил черти в празното пространство на протокола, за да не може да се допълва в последствие по него, взел едно копие и се прибрал в дома си. Делото срещу съпругът исе провело на 18.05.2022 г., а баща ине ибил казал за неговото дело, за да не се притеснява допълнително. Делото на съпруга ипродължило 5 минути, при което той не се съгласил с повдигнатото обвинение. Съдията го попитал, защо в паспорта му било записано само едното им дете, осъдили го да заплати глоба около 500 евро. Баща иобжалвал решението на съда, а съпругът и не го обжалвал, защото било безсмислено. М. споделила, че след това взели решение, че трябва да напуснат страната си, защото административното наказание щяло да сложи край на бизнеса на съпруга и, тъй като нямало да може да участва в държавни договори и нямало да може да търгува, а той работел с различни заводи, в това число и такива с военно оборудване. От друга страна, М. била преподавател и нямало да може да се развива в международен план, както и да се явява на изпити за международни сертификати. Относно присъдата на баща си, М. разказва, че в издадения му протокол бил вписан грешен час на нарушението, сочещ, че същото било извършено през времето, в което баща ибил в участъка. След като констатирал това, съдът върнал протокола на полицията да бъде поправен. След проведеното обжалване протоколът не бил отменен и на баща исъщо била наложена глоба. Докато вървели всички тези дела, тя и съпругът ивзели решение, че ще трябва да напуснат страната. Платили глобата на съпруга и, като уточнява, че след това срещу тях не са били предприемани действия от страна на официалните власти. Още на 22.04.2022 г. започнали действия за закриване на фирмата на съпруга и, тъй като той не искал да чака да започнат да разследват бизнеса му, защото винаги можело да се намери някаква нередност и това да доведе до невъзможност за сключването на договори, защото собственика имал административно наказание и можело да попаднат във фалит. М. посочва, че ако сега се завърнели у дома, след като съпругът и вече са го снимали, веднага щели да го обвинят, като този път щяло да има наказание срещу него. Ако се върнел и участва в организирани мероприятия, в Русия имало специална програма, с която щели да разпознаят лицето му и щяло да му бъде повдигнато дело, защото веднъж му било наложено административно наказание. Той вече бил заставал на площада срещу режима, а това не се прощавало. М. споделила още, че ако се завърнат в родната си страна, съпругът ищял да бъде вкаран в затвора или щял да бъде под постоянно наблюдение, децата в училище щели да се под постоянна пропаганда, а за нея щяло да бъде застой в професионален план.

От страна на кандидата М. при разглеждане на бежанската му история са представени и постановление от 27.05.2022 г. на съдия на Октябрски районен съд на гр. Екатеринбург, във връзка с установено нарушение, извършено от В. А. М. (тъст на жалбоподателя), ведно с протокол за административно нарушение от 26.02.2022 г., и постановление от 18.05.2022 г. на съдия на Верх-Исетския районен съд на гр. Екатеринбург, във връзка с установено нарушение, извършено от Д. В. М., ведно с протокол за административно нарушение от 22.04.2022 г. Видно от приложените доказателства на В. М. е наложено административно наказание глоба в размер на 20 000 рубли за извършено нарушение на част 5 от член 20.2 от Кодекса на Руската Федерация за административните правонарушения. Нарушението на В. М. е описано като участие в несъгласувано по определения от закона ред публично мероприятие. Видно от съдържанието на постановлението, В. М. е поддържал тезата, че не е участвал в организирания митинг на 26.02.2022 г., а минавал в близост, като бил придружаван от съпругата си и двама приятели. Същият не е посочил, че е придружаван от Д.М.. Съгласно постановлението, издадено по повод установено нарушение от Д.М., същият е наказан с административно наказание глоба в размер на 45 000 рубли за извършено нарушение на част 1 от чл. 20.3.3 от Кодекса на Руската Федерация за административните правонарушения. Самото нарушение се изразявало в участие в публично мероприятие, провеждано под формата на единичен пикет на 22.04.2022 г., с използване на агитационен материал – плакат с текст „Не на войната“, който М. публично демонстрирал на преминаващите край него граждани, с което осъществил публични действия, насочени към дискредитиране на Въоръжените сили на Руската Федерация извън пределите на територията на Руската Федерация. В постановлението било отразено, че в писмени обяснения М. е посочил, че плакатът е бил изготвен от него, като е отишъл на площада за да изрази своето мнение и демонстрация, тъй като не е бил съгласен със случващото се в Украйна. Съгласно изготвения протокол за административно правонарушение ползваният от Д.М. плакат е бил изпълнен от плътна, бяла хартия, като на фона на белия цвята е бил нанесен надпис с черен цвят „Не на войната“.

Като доказателства от страна на Д.М. са представени и документи за завършено образование, трудов стаж и придобити квалификации, както за него, така и за съпругата му. Представена е и извадка от фейсбук, на която се вижда публикацията на снимка на М. с плакат с надпис на руски език „Не на войната“, който плакат е с цветовете на украинското знаме- синьо и бяло. Представени са и статии, публикувани в местни електронни сайтове, относно протестите провеждани в гр. Екатеринбург на 26.02.2022 г., както и извадки от български електронни сайтове, в който е поместена информация, че призивите за мир в Русия се наказват със затвор. Представен е също така и протокол от 13.05.2022 г. на общото събрание на съдружниците на фирмата, в която Д.М. е съдружник, видно от който е взето решение за ликвидиране на дружеството.

Представено е и писмо от 23.06.2022 г. на Департамент по образованието, гр. Екатеринбург, изготвено въз основа на искане от М.В. от 03.06.2022 г., за съгласие за преминаване на детето и в домашна форма на обучение.

С цел изясняване на фактите от значение за произнасяне по молбата на Д.М. е изготвена Справка вх.№ МД-496/16.08.2022г. на Дирекция „Международна дейност“ на ДАБ относно общото положение в Русия, актуалната политическа и икономическа обстановка, спазване на човешките права, рискови групи, и отношение на руските официални власти към критиците и опонентите на режима в Кремъл. Изготвена е и Справка вх. № МД-37/20.01.2023 г. на Дирекция „Международна дейност“ на ДАБ. В справката от 20.01.2023 г. е отразено следното:

„Руската федерация разполага с централизирана, авторитарна политическа система, доминирана от президента - пост, понастоящем заеман от В. П.. Двукамарното Федерално събрание се състои от пряко избираема долна камара (Държавна дума) и назначаема горна камара (Съвет на федерацията), като и двете не разполагат с независимост от изпълнителната власт. Президентските избори през 2018 г. и изборите за долна камара от 19 септември 2021 г. са белязани от обвинения в намеса на правителството и манипулиране на изборния процес, включително изключване на значими опозиционни кандидати.

Министерството на вътрешните работи, Федералната служба за сигурност (ФСБ), Следственият комитет, прокуратурата и Националната гвардия са отговорни за правоприлагането. ФСБ отговаря за държавната сигурност, контраразузнаването и борбата с тероризма, както и за борбата с организираната престъпност и корупцията, а Националната полиция, подчинена на Министерството на вътрешните работи, отговаря за борбата срещу всички престъпления. Националната гвардия подпомага граничната служба на ФСБ при осигуряването на границите, администрира контрола над оръжията, бори се с тероризма и организираната престъпност, защитава обществения ред и охранява важни държавни съоръжения. Националната гвардия също така участва във въоръжена отбрана на територията на страната в координация със силите на Министерството на отбраната....

... Ръководните власти на национално ниво обаче имат в най-добрия случай ограничен контрол върху силите за сигурност в Република Чечня, които се отчитат единствено на ръководителя на въпросната република, Р. К.. Членовете на руските сили за сигурност извършват злоупотреби и нарушения на правата на човека, а властите не успяват да предприемат адекватни мерки за идентифициране, разследване, наказателно преследване или наказание на повечето извършили злоупотреби длъжностни лица, което води до атмосфера на безнаказаност. ...

…Блогър/потребители на социални медии: лицата, публикуващи съдържание в социалните медии, което се счита за критично към правителството, властите или армията, могат да бъдат атакувани или затворени, като рискът от наказателно преследване е най-голям на изток от планината Урал….

…Протестиращи: Провеждането на публични демонстрации, които не са политически чувствителни, може да бъде разрешено. Законите в Русия предвиждат свобода на събранията, но местните власти ограничават това право. Разпоредбите изискват организаторите на публични събрания, демонстрации или шествия с повече от едно лице да уведомяват правителството, въпреки че властите твърдят, че организаторите на протести трябва да получат разрешение от правителството, а не само да предоставят уведомление. Неуспехът да се получи официално разрешение за провеждане на протест води до това демонстрацията да бъде разглеждана като незаконна от служителите на реда, които рутинно разпръскват подобни протести. Въпреки че се провеждат някои публични демонстрации, в много случаи местните служители избирателно отказват на групи разрешение за събиране и предлагат алтернативни места, които са неудобни или отдалечени. Много публични демонстрации са ограничени или забранени поради мерките срещу коронавируса SARS-CoV-2, а всеки регион налага свои собствени ограничения….“

След проведеното интервю и събраните доказателства, мл.експерт в РПЦ-с.Баня е изразил становище за отказ за предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут по молбата на Д.М..

С Решение № 4595/06.03.2023г. на Зам. председателя на Държавна агенция за бежанците, в производство по общия ред, образувано по чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗУБ, е отказано да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя, поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 и на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ.

Административният орган е разгледал и анализирал изложените от Д.М. факти и обстоятелства и представените доказателства, вследствие на което е констатирал неточности и неясноти в изложената от чужденеца бежанска история, поради което не е кредитирал същите. В тази връзка е приел за достоверно единствено твърдението на М., че е бил задържан на 22.04.2022 г. за проведен от него протест, за което било изготвено съдебно постановление, въз основа на което на чужденеца било наложено административно наказание. Въз основа на извършения анализ е достигнал до извод, че за Д.М. не са налице предпоставките за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут по ЗУБ. Приел е, че установената бежанска история не може да обоснове извод за риск от преследване спрямо чужденеца в държавата му на произход, риск за живота или свободата му. Изложил е съображения, че М. не е бил принуден да напусне Руската федерация, а е заминал доброволно с цел да търси закрила от Република България. Приел е, че проблемите, които са възникнали за чужденеца и вследствие на които се обосновава искането за предоставяне на бежански статут, са такива от правен характер, създадени от неспазване на законите на Руската федерация, като същите не са предизвикани нито от държавен орган, нито от организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства и не са заради политическите му възгледи. В тази връзка е уточнил, че бежанците следва да се приемат като жертва или потенциална жертва на несправедливост, а не да бъдат бегълци от правосъдие. Относно искането за предоставяне на хуманитарен статут, административният орган е приел, че чужденецът не е бил принуден да напусне Руската федерация поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция, а обосновава минимални лични причини на страх, като съобразно установените данни същият има възможност да се върне в страната си на произход и да води сравнително нормален начин на живот. Изложил е мотиви, че обстановката в Руската федерация не обосновава извод за изключително ниво на общо насилие. На територията на страната не е налице въоръжен конфликт. Приел е, че не се установяват данни спрямо М. да са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието на територията на държавата си по произход, той би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут.

По делото в качество на свидетели са разпитани Р. Я., гражданин на Руската федерация, на който е назначен преводач от руски на български език и обратно, и Р. И. Д..

В показанията си Яковлев заявява, че се е запознал с жалбоподателя на митинг, проведен на 09.04.2023 г. в РБългария. Свидетелят сочи, че не му е известно жалбоподателят да е осъждан в от руската държава. Посочва, че М. е в РБългария тъй като е против войната в Украйна, против позицията на Руската федерация и против политиката на Путин. Яковлев заявява, че са му известни много примери за осъждани граждани за позицията си против политиката на Путин. Свидетелят разказва, че Д.М. е заявявал позицията си против войната като е участвал в антивоенни митинги, състояли се на 09.04.2023 г. в гр. Бургас, на които М. давал и интервю за българските медии. Репортажи за митинга имало в интернет и по телевизията. Посочва, че знае, че още докато е бил в Русия М. е застъпвал своята антивоенна позиция. Яковлев посочва, че след като е участвал в митинг, ако се върне в Русия го чака затвор. Според него, при действащия режим в Руската федерация, за М. няма перспектива да се завърне без последствия, като уточнява, че в Русия изпращали в затвора дори ако маратонките не са в съответния цвят. Свидетелят не знае дали за М. има препятствия да получи временно или постоянно местожителство в България.

Свидетелят Д., работодател на жалбоподателя, описва М. като отлично технически образован човек, който е с демократично мислене. Посочва, че жалбоподателят му е много необходим в работата, тъй като се справял добре с работата, а той самия търсел специалист повече от 7 месеца. Свидетелят изразява мнение, че М. би могъл много добре да се впише в българското общество.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.84, ал.3 от ЗУБ, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. На 20.03.2023 г., срещу подпис, решението е връчено на оспорващия, който е запознат с неговото съдържание на език, който разбира, и това е удостоверено с подпис на преводач. Жалбата срещу решението е депозирана на 31.03.2023 г., съобразно представения от жалбоподателя екземпляр от жалбата, която дата не се оспорва от ответната страна.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 48, ал.1, т.1, предл.второ от ЗУБ Председателят на Държавна агенция за бежанците при МС има законоустановено правомощие да отказва международна закрила в Република България. Със Заповед №03-15/03.05.2022 г. компетентният орган е делегирал правомощията си по чл. 48, ал. 1, т. 1 от ЗУБ на зам. председателя на Държавна агенция за бежанците, който е издател на оспорения административен акт.

Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК. В решението се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му. Административният орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на чужденеца не следва да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут, като задълбочено е обсъдил както изложените от жалбоподателя данни в бежанската му история, така и обстановката в страната му на произход. Обективираните в решението фактически съображения имат подробна мотивировка, ясни и кореспондиращи са на приложените правни норми и дават възможност на чужденеца да разбере кои са мотивите, възприети от административния орган, за да постанови решението, с което му се отказва предоставяне на исканата международна закрила.

Съдът не констатира при издаване на оспореното решение да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

В хода на производството по общия ред с чужденеца е проведено интервю, за което е съставен протокол, като интервюто е проведено посредством преводач, на език, посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него. За осъществяването му жалбоподателят е дал своето съгласие и изрично е посочил, че не съществуват пречки от здравословен или психичен характер, които да пречат на провеждането му. От протокола, обективиращ резултатите от интервюто, се установява предоставянето на пълни процесуални гаранции от страна на ответният орган за това заявителят да обоснове бежанската си история и да ангажира доказателства. В този смисъл не е допуснато нарушение на чл. 35 от АПК и съдът намира, че са спазени всички изисквания към провеждането на интервюто, регламентирани в чл. 63а от ЗУБ.

Спазено е изискването на чл. 58, ал. 10 от ЗУБ (изм. ДВ бр. 89 от 2020 г.), като в случая от ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, каквото е дадено преди произнасянето на органа и с него от страна на ДАНС не се възразява по предоставяне на статут при наличие на предпоставките за това.

Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява административният орган да пропуска да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на молителя. Същите са подробно анализирани, като въз основа на тях ответникът възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателя преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ в страната му по произход - Русия, където е живял до м.юни 2022 г. Административният орган е изпълнил задължението си при произнасяне по молбата за международна закрила да извърши всестранна и задълбочена преценка на всички относими факти, декларации или документи, свързани с личното положение на молителя и с държавата му по произход, което сочи, че няма допуснато съществено процесуално нарушение на плоскостта на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ.

Съдът констатира, както правилно е отчетено от жалбоподателя, че оспореното решение е издадено почти осем месеца след образуване на производството за предоставяне на международна защита – регистрацията е извършена на 20.07.2022 г., а решението е издадено на 06.03.2023 г. Действително разпоредбата на чл. 75, ал. 1 от ЗУБ предвижда шест месечен срок за произнасяне на компетентния орган. Този срок обаче е инструктивен, т.е. с изтичането му не се преклудира възможността на органа да издаде съответния акт. Ето защо неспазването на срока, предвиден в чл. 75, ал. 1 от ЗУБ, не може да обоснове незаконосъобразност на оспореното решение.

При извършената проверка относно материалната законосъобразност на атакувания акт, съдът намира следното:

В разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ са посочени предпоставките за предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут. Нормата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ урежда условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България. На първо място молителят трябва да се намира извън държавата си по произход, да не може или да не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, че от една страна изпитва основателно опасение от преследване, а от друга страна - това преследване е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Преследването следва да се изразява в нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Опасенията от преследване може да се основават на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването му, особено ако се установи, че тази дейност представлява израз или продължение на убежденията или ориентацията, изразявани в държавата по произход, освен когато тя е извършена единствено с цел чужденецът да получи международна закрила по този закон.

Наличието и основателността на опасенията от преследване следва да бъдат преценени с оглед представените данни в бежанската история за статут на кандидата, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход. Опасенията не следва да са абстрактни, а трябва да се основават на конкретни факти.

Към датата на подаване на молбата за предоставяне на статут на бежанец и към настоящия момент жалбоподателят не се намира на територията на страната си по произход – Руската федерация. От изложената бежанска история, както и от доказателствата по делото, се установява, че М. и неговото семейство доброволно са напуснали пределите на страната си по произход, като липсват данни тези техни действия да са били препятствани по какъвто и да било начин от властите в тази страна. Не се установяват и данни за наличие на препятствие за завръщането на жалбоподателя в страната му на произход, а и последният не твърди такива да съществуват.

Данните от бежанската история на Д.М., изложена пред административния орган, не обосновават фактически довод за проявен спрямо него акт на преследване по смисъла на чл. 8 от ЗУБ от страна на официалните власти в родната му страна, дали поради неговата етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия, или поради политическо убеждение. Чужденецът твърди, че не е имал етнически и религиозни проблеми, не му е оказвано физическо насилие. Същият твърди, че не желае да се завърне в Руската федерация, поради възникнал у него страх от преследване в държавата му на произход, вследствие на политическите му убеждения и позиции относно войната в Украйна, които той открито заявявал, и които били в разрез с политиката на държавата. Заявяването на мнението си осъществявал чрез публикации в интернет и участие в митинги и протести. Конкретният фактически довод, на който жалбоподателят обосновава своите опасения се изразяват в публикуване на страницата му във Facebook на негова снимка с плакат с цветовете на знамето на Украйна и с надпис „Не на войната“, както и обстоятелството, че вече веднъж му е било наложено административно наказание (глоба) за извършено от него административно правонарушение за дискредитиране действията на въоръжените сили на Руската федерация извън територията на страната, чрез участие в единичен пикет и ползване на агитационни символи (демонстрационен плакат с надпис „Не на войната“), поради което при повторно нарушение същият се опасява, че ще бъде подложен на по-значителни репресии и наказание. От друга страна, се почувствал заплашен от думите на полицейските служители, че фирмата му ще бъде проверена, както и интерпретирал като заплаха от преследване казаното от полицейския инспектор, че при повторно нарушение на закона чрез участие в митинги ще бъде осъден на по-тежко наказание, т.е. ще бъде лишен от свобода.

В проведената процедура по предоставяне на статут на бежанец не са събрани доказателства, които по-категоричен начин да доказват отправените към М. заплахи от страна на служителите на реда, а от друга страна липсват и данни тези заплахи по един или друг начин да са били осъществени или тяхното осъществяване да е започнало. Липсват също така и данни по отношение на чужденеца да са предприети, каквито и да било действия във връзка с извършената от него публикация във Facebook – поставена профилна снимка с плакат с цветовете на знамето на Украйна и с надпис „Не на войната“. Напротив от данните по преписката се установява, че въпросната снимка е достъпна само за лица от приятелския кръг на М., т.е. не е общо достъпна. От друга страна, според твърденията на жалбоподателя тази снимка е публикувана още на 03.04.2022 г., но няма данни същата, или други публикации в интернет със същото съдържание и смисъл, за които М. само твърди, че е извършвал, да са станали повод за преследването му или отправянето на заплахи спрямо него. Идентични доводи следват и по отношение на твърдяните от него опасения от преследване във връзка с организиран от него едноличен пикет (протест) пред полицейския участък в района, в който живее, когато е била направена, според неговите твърдения, и въпросната снимка. Според М. към този момент той бил заснет от камерите намиращи се в района, но сам посочва, че не е бил арестуван, както и от страна на органите на реда не са предприети каквито и да било други действия, спрямо него в този момент. Още повече, че съпругата на жалбоподателя в изложението си пред административния орган е посочила, че снимката е правена пред полицейския участък, но същият не е работил в този момент. Липсват каквито и да било твърдения от страна на жалбоподателя, както и доказателства, че описаните действия са станали повод за неговото преследване от страна на руските власти.

Тук следва да се отбележи, че съдът споделя доводите на административния орган, че изложеното от жалбоподателя относно ареста на неговия тъст В. М. се явяват неотносими към бежанската му история. Същите нямат отношение към жалбоподателя доколкото не извеждат доводи за негово лично участие в събитията. Действително същият споделя, че е присъствал на протеста, когато тъстът му е бил арестуван, с което обосновава желанието си и действията си да отстоява своето мнение по отношение на войната в Украйна. От представените доказателства обаче не се установява, той действително да е участвал в този протест. Видно от представения протокол за извършено административно правонарушение от страна на В. М., жалбоподателят не е споменат като лице, което го е придружавало на протеста. От друга страна, въпреки данните за извършени множество арести на този протест, то липсват данни жалбоподателят да е бил арестуван или неговото присъствие да е било регистрирано по някакъв начин от руските власти, което да доведе до бъдещи репресии спрямо него. Още повече, че дори и в протокола за налагане на административно наказание на самия жалбоподател нито участието му в протеста на 26.02.2022 г., нито публикациите му в интернет или други негови прояви са били разгледани като отегчаващи вината обстоятелства или като друг вид обстоятелства, довели до неговото наказание.

Единственият достоверен довод, който жалбоподателят е изнесъл в своята бежанска история, както правилно е приел и административния орган, е осъщественият арест на 22.04.2022 г., вследствие на който на М. е наложено административно наказание – глоба, за извършено от него административно нарушение - дискредитиране действията на въоръжените сили на Руската федерация извън територията на страната, чрез участие в единичен пикет и ползване на агитационни символи (демонстрационен плакат с надпис „Не на войната“) и вследствие на който същият обосновава възникнал страх, че по отношение на него може да бъдат наложени по-рестриктивни мерки, а именно лишаване от свобода. Данни за ареста, за извършеното нарушение, съобразно законите на Руската федерация, и наложената санкция се установяват от приложения по преписката съдебен протокол от 18.05.2022 г.

Действително, съгласно чл.280.3 от Наказателен кодекс на Руската федерация от 13.06.1996 г. № 63-ФЗ е предвидено по-тежко наказание, в случаите когато едно лице вече е било наказано за дискредитиране действията на руската армия извън страната, в това число и по административноправен ред, на което нарушение съответства и нарушението, за което е санкциониран М., наложено на основание чл.20.3.3 от Кодекс на Руската федерация за административноправните нарушения от 30.12.2001 г. № 195-ФЗ (КоАН на РФ). С разпоредбата са предвидени няколко алтернативни наказания – по-висока глоба, обществено полезен труд, лишаване от свобода. От данните по делото безспорно се установява, че жалбоподателят вече е бил наказан по административен ред за това нарушение. Това обаче само по себе си не може да доведе до извод за преследване или основателни опасения от преследване. От една страна, следва да се има предвид, както правилно административният орган се е позовал, че съгласно §56 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец на Службата на ВКБООН, лице, което е беглец от правосъдие не може да се третира като бежанец, такова лице се приема за бежанец когато е жертва или потенциална жертва на несправедливост. Следователно, за да бъде прието едно лице като бежанец, то не е достатъчно същото да е заплашено от налагане на наказание за евентуално бъдещо извършено от него деяние, което е наказуемо съобразно законите на страната му на произход. Изисква се по отношение на това лице да е подходено или да има опасност да се подходи несправедливо или дискриминационно (чл. 8, ал. 5, т. 2 и т. 3 от ЗУБ), като тази опасност следва значително да застрашава или накърнява човешките му права. От приложения протокол за налагане на административно наказание, както и от изложените данни от М. и неговата съпруга в проведените интервюта, не се установява по време на ареста на М. и при провеждане на производството по налагане на административно наказание по отношение на жалбоподателя да са допуснати дискриминационни или други действия, който да накърняват човешките му права – на същия е дадена възможност да даде обяснения, дадена му е възможност да обжалва постановения акт, от която той не се е възползвал, липсват данни по време на ареста да е бил подложен на физическо насилие или други действия, засягащи човешките му права в степен по-висока или непропорционална на предвиденото наказание за нарушението, за което е бил санкциониран. Не би могло да се приеме също така, че по отношение на него е приложено такова психическо насилие, изразяващо се в заплахи, което да обоснове реален страх от преследване. Дори полицейските служители да са заявили, че ще бъде извършена проверка на фирмата на М., то по делото и в бежанската история на чужденеца, липсват каквито и да било данни, че тези заплахи са реализирани или е имало реална опасност да бъдат реализирани. Също така изявлението на полицейския инспектор, че при последващо нарушение М. подлежи на по-тежко наказание, не може да се възприеме като заплаха, доколкото същото съответства на законите на страната. От друга страна, след издаването на протокола за налагане на административно наказание, липсват данни М. да е бил уличен, набеден или дори той самият да твърди, че е извършил друго нарушение, за което да е санкциониран по по-тежкия състав за повторност и което наказание да обосновава дискриминационно или непропорционално приложение на законите на страната, или дори предстояща възможност от такова санкциониране. Напротив от данните по делото се установява, че М. безпрепятствено е напуснал пределите на Руската федерация. Следва да се има предвид също така, че видно от изготвената справка вх. № МД-37/20.01.2023 г. в Руската федерация се допуска провеждането на протести, макар и същите да са значително ограничени, т.е. не за всяко едно участие в протест дадено лице подлежи на санкция. Единствено наложеното наказание по отношение на жалбоподателя и предвидената в закона на Руската федерация възможност при повторно нарушение за прилагане на по-тежко наказание не могат да доведат до извод, че човешките права и свободи на чужденеца са дотолкова засегнати, че да се приеме, че М. е подложен на преследване по смисъла на чл. 8 от ЗУБ.

Горният извод не може да се промени и с оглед дадените в хода на съдебното производство показания на свидетеля Я., според който М. е участвал в антивоенен протест по време на пребиваването му в РБългария, поради което ако се върне в страната си на произход ще последва затвор. Въведените твърдения не се обосновават с реални доводи, а по-скоро са абстрактни.

Не може да се обоснове и извод за преследване вследствие на обстоятелството, че жалбоподателят е закрил фирмата си. Съгласно данните по преписката той и съдружникът му сами са предприели действия по закриване на собственото си дружество. Липсват каквито и да било данни, че това дружеството е било подложено на проверки или дейността му действително е била застрашена вследствие на ареста на М., както същият твърди.

Неотносими към производството по предоставяне на статут на бежанец са обстоятелствата касаещи пребиваването на чужденеца в РБългария – осигурената трудова заетост, жилище и др.

В обобщение съдът приема, че по отношение на жалбоподателя не са налице предпоставките на чл. 8 от ЗУП да му бъде предоставен статут на бежанец. В чл. 9, § 1 от Директива 2004/83/ЕО на Съвета, от 29 април, 2004 г. е регламентирано, че „актовете, считани за преследване, по смисъла на член 1А от Женевската конвенция: а) трябва да бъдат достатъчно сериозни по своето естество или по повторяемия си характер, за да представляват тежко нарушение на основните права на човека, и по-конкретно на правата, упражняването на които не е възможно да бъде ограничено по какъвто и да било начин по силата на член 15, параграф 2 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, или б) трябва да представляват съвкупност от различни мерки, включително и нарушения на правата на човека, която да бъде достатъчно тежка, за да засегне индивида по начин, сравним с посоченото в буква а)“. В случая не се обосновава по отношение на М. да е проявен акт на преследване по смисъла на цитираната разпоредба, който акт – действие или поредица от действия, да застрашават живата или човешките права на жалбоподателя в степен, която да оправдае целите на предоставяне на статут на бежанец. Ноторно известните факти за авторитаризма на президента на Руската федерация и за протестите срещу войната в Украйна сами по себе си не могат да бъдат повод за предоставяне на статут на бежанец, доколкото в случая е необходимо преследването да се обосновава на факти и обстоятелства касаещи конкретното лице, което е подало искане за защита. От друга страна, от представената справка на Дирекция „Международна дейност“ на ДАБ от 20.01.2023 г. се установява, че протестиращите лица не са наказателно преследвани, освен при нарушаване на реда за провеждане на събрания, митинги и демонстрации, като има данни, че публичните демонстрации са ограничавани и забранявани. По изложените съображения съдът приема, че административният орган правилно и обосновано е отказал предоставяне на статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ на Д.М..

Съдът намира за правилна и обоснована и преценката на ответника за неоснователност на молбата за предоставяне на хуманитарен статут на основанията, посочени в чл.9, ал.1, т.1-3. Съгласно чл.9, ал.1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Текстът на цитираната норма е в синхрон с този на чл. 15 от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. (отм. с Директива 95/2011/ЕО) относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци и като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила.

В разглеждания случай, както се сочи в оспореното решение, чужденецът не навежда като причина за напускането на родната си страна наличието на опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде подложен на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. От бежанската му история става ясно, че той няма взаимоотношения с властите, които да представляват основания за предоставяне на хуманитарен статут. В случая реална опасност или риск от смъртно наказание, екзекуция, изтезание или друго тежко посегателство по отношение на чужденеца, в качеството му на цивилно лице, не се сочи и съответно не се установява пред органа, не са налични и основания налагащи извод за риск от смъртно наказание, екзекуция, изтезание или друго тежко посегателство по отношение на чужденеца, в качеството му на политическо лице, тъй като той няма такова качество. Следователно не са налице предпоставките на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя.

Третото обстоятелство, което обосновава извод за предоставяне на хуманитарен статут, е това по чл. 9, ал.1, т.3 от ЗУБ - наличие на тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Посочения текст съответства на нормата на чл. 15, б. „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. (отм. с Директива 95/2011/ЕО). Цитираната норма е била предмет на тълкуване на Решение от 17.02.2009 г. по дело №C- 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/ на СЕС, на което се е позовал и административният орган. В цитираното решение е възприето становището, че „тежки заплахи срещу живота или личността" на молителя предполага по-обща опасност от посегателство, а не конкретно определени насилия. От друга страна, тези заплахи следва да са обвързани с въоръжени вътрешен или международен конфликт, както и да се квалифицират като „безогледно“. Според решението „безогледно“ е термин, който предполага, че насилието може да се разпростира към лица без оглед личното им положение. Следователно личните заплахи следва да бъдат насочени към цивилни лица без оглед на тяхната самоличност. В случая, от официално събраните данни по делото, се установява, че на територията на Руската федерация няма военен конфликт. Наред с това липсват и данни за безогледно насилие, което да е изключително, за да обоснове в достатъчна степен страх от преследване и заплаха за живота на жалбоподателя. Не се установява спрямо него да са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на държавата си по произход, той би бил изправена пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут. Следователно не е налице специфичната хипотеза по чл. 9, ал.1, т.3 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя.

Административният орган е изпълнил задължението си задълбочено и всестранно да установи релевантните за неговата решаваща воля факти, като е извършил дължимата проверка съществуват ли опасения на жалбоподателя от преследване или реална опасност от тежко посегателство, обсъдил е актуалната обстановка в Русия по данните от справката на ДАБ. Изводите на последния, че по отношение на жалбоподателя не са налице причини от хуманитарен характер или други основания, предвидени в действащото законодателство, които могат да обосноват предоставянето на хуманитарен статут по реда на чл. 9 от ЗУБ, са правилни и законосъобразни.

По отношение на Д.М. не се установява да са налице и основанията, визирани в чл. 9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ, за предоставяне на хуманитарен статут. Няма данни на член от неговото семейство да е предоставен такъв статут, както и искането за предоставяне на хуманитарен статут не се позовава на други причини от хуманитарен характер или поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците. Извън случаите, регламентирани в ЗУБ, приложими по отношение на пребиваването на чужденците в Република България са разпоредбите на чл.23 и сл. от ЗЧРБ.

В обобщение, съдът приема, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и процесуалните правила. Административният орган всестранно и пълно е анализирал изложените факти и обстоятелства, въз основа на което е формирал краен резултат, който е в съответствие със закона и неговите цели. Ето защо оспореният акт се явява законосъобразен, и съответно жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена.

По изложените съображения и с оглед изхода на спора на жалбоподателя не следва да се присъждат направените от него разноски по делото.

Мотивиран от гореизложеното, на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, ХХII състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.В.М., ЛНЧ **********, гражданин на Руската Федерация, роден на *** г. в гр. Екатеринбург, представляван от пълномощника адв. К.В.К. от САК, против Решение № 4595 от 06.03.2023 г., издадено от зам.-председател на Държавна агенция за бежанците при МС, с което на основание чл. 75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отказано да му бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

	Съдия: