О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ / 31.12.2019
год., гр.Провадия
Провадийският
районен съд, на тридесет и първи декември две хиляди и деветнадесета година, в
закрито заседание в следния състав:
Районен съдия: Елена Стоилова
като разгледа гражданско дело № 1454 по описа на съда за 2019
година, установи:
Производството
образуването по искова молба от „Кредитреформ
България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Шандор Петьофи“ № 10 срещу А.Д.В.,
с адрес: ***.
Съдът,
като взе предвид, че в рамките на предоставения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК
ответникът по делото не е депозирал отговор на исковата молба, намира, че на
основание чл. 140, ал. 3 ГПК следва да насрочи делото; да се произнесе по
доказателствените искания, като допусне доказателствата, които са относими,
допустими и необходими.
Съдът на основание чл.140, ал.3 от ГПК
изготви следния проект доклад по делото:
В исковата молба се твърди, че на 03.03.2015г. между „4ФИНАНС“ ЕООД, с ЕИК ********* в качеството му на кредитодател
и ответникът, в качеството му на кредитополучател бил сключен договор за кредит
№ ********** по смисъла на чл. 6
от Закона за предоставяне на финансовите услуги от разстояние (ЗПФУР).
Сключеният договор бил оформен съгласно чл. 3 ЗЕДЕП във връзка с чл. 2 ЗЕДЕП.
Редът и условията, по които кредиторът отпуснал кредита, се уреждали от
Договора и Общите условия към него.
В заявката си ответникът заявил желание да
му бъде отпусната сума в размер на
150 лева. Съгласно последната и условията по договора, кредитът е отпуснат
чрез баков превод по посочена банкова сметка ***.06.2015г., за период от 30
дни, с падежна дата 02.04.2015г..
На 21.03.2015г. А.В.
подава заявка да отпускане на Допълнителен кредит в размер на BGN
50,00 (петдесет лева). Сумата е отпусната още на същия
ден, отново чрез банков превод по посочената от нея банкова сметка ***.
Съгласно т. 8.1 и т.8.2. от Общите условия, цит: “Кредитополучателят има право да поиска отпускане на Допълнителен
кредит(и) до достигане на Кредитния лимит по вече отпуснат Кредит. Получаването
на Допълнителен кредит представлява промяна в съществуващия Договор за кредит,
посредством сключване на нов Договор за кредит по реда на чл.3.1. като всички
параметри по съществуващия Договор за кредит, с изключение на Общата дължима
сума по Кредита остават непроменени". Искания за Допълнителни кредити г-жа В. отправя на 26.03.2015г. -
за още BGN 60,00 и на 02.04.2015г. - още BGN
50,00, които са преведени по банковата сметка на
кредитоискателя на 03.04.2015г. Така размерът на главницата по отпуснатия
кредит е BGN 310,00 (триста и десет лева),
уговорена е договорна лихва в размер 36,5%, като за срока на договора лихвата е
в размер BGN 6,30, както и такса за експресно
разглеждане в размер на BGN 41,18.
Така сумата, която следва да бъде върната от кредитоискателя на датата на
падежа е в размер BGN 352,48.
Ответникът не заплатил задълженията си по
договора, кредиторът започнал да начислява наказателна лихва върху главницата
по кредита. До длъжника били изпратени три напомнителни писма, всяко от които
се таксува по 10 лева, съгласно чл.13.5 от ОУ. Въпреки отправените покани
ответникът не погасил гореописаните вземания.
На
01.02.2018г. „4финанс“ ЕООД, в качеството си на цедент, сключил с „Кредитреформ
България“ ЕООД, в качеството му на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания
№ BGF-2018- 005/01.02.2018г., по силата на който цедентът прехвърля на
цесионера вземанията си по процесния договор в общ размер 836,68 лева от които: главница - 350,00 лева; наказателна лихва - BGN 310,00 - главница, BGN 445,48 - наказателна лихва, BGN 30,00 - стойността на Збр. изпратени
напомнителни писма и BGN 6,30
- договорна лихва за периода от 03.03.2015г. до 02.04.2015г..
Посочените вземания са подробно описани в Приложение № 1, което е неразделна
част от Договора за прехвърляне на вземания.
Съгласно предоставеното пълномощно за
уведомяване на длъжниците и съгласно договора за цесия и в изпълнение на
условията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, „Кредитреформ България“ ЕООД изпратило
уведомление за цесията чрез препоръчана пратка посредством „Български пощи“
ЕАД, която е върната с отметка „Преместен“.
В изпълнение на Договора за прехвърляне на
вземания и чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, „4финанс“ ЕООД предоставило на „Кредитреформ
България“ ЕООД Потвърждение за прехвърляне на вземания от 01.06.2018г. От
сключването на договора за цесия до момента на подаване на исковата молба длъжникът
не бил погасил задълженията си.
Иска се осъждане на длъжника да заплати на
ищеца главница от 310,00 лева, законна лихва от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането, както и съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е депозиран отговор
от ответника.
Правна квалификация на
предявените искове:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.240 ЗЗД.
Съдът на
основание чл. 146, ал. 1, т. 5, вр. ал. 2 ГПК, указва на страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка от
тях е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или
възражения, както и връзките между тези факти.
Съдът
на основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК указва на ищеца, че носи
доказателствената тежест да докаже, че между „4финанс“ ЕООД и ответникът е бил
сключен процесният договор за кредит, с описания предмет, цена и срок, че е
изпълнил задълженията си по него като е дал в заем на кредитополучателя сумата
посочена в него, настъпилия падеж и просрочването на кредита, цедирането на
вземането по процесния кредит, уведомяването на ответника за цесията.
Съдът на основани
чл.146, ал.1, т.5 от ГПК указва на ответника, че следва да установи положителните
факти, на които би се позовал.
Съдът
на основание чл.146, ал.2 от ГПК
намира, че не са налице факти, по отношение, на които страните не са ангажирали
доказателства.
Съдът на основание чл.140 от ГПК следва да се
произнесе по допускане на доказателствата.
Следва
да бъдат допуснати за приемане представените с исковата молба писмени
доказателства, като допустими и относими към предмета на спора.
Водим
от горното и на основание чл.140 ал.1 и ал. 3 от ГПК, Провадийският районен
съд
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА делото за разглеждане в
открито съдебно заседание на 05.02.2020год.
от 11:00 часа, за които дата и час да се призоват страните.
ДОПУСКА приложените към
исковата молбата писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА
ищеца в срок до приключване на първото по делото заседание да посочи дали желае
съдът да се произнесе с неприсъствено решение, в случай че са налице
основанията затова. При неизпълнение ще му бъде
наложена глоба.
НАПЪТСТВА страните към сключването на
съдебна спогодба, медиация, извънсъдебно споразумение или друг способ за
доброволно уреждане на спора, последиците от които са по-благоприятни за тях.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че при използван
способ чрез медиация, страните могат да решат и други свои конфликтни
отношения, извън предмета на съдебния спор и сключат по тях споразумение.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може
да бъде осъществена в Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр.
Варна, ул. „Ангел Кънчев” №12, ет.4 , в сградата, в която се помещава СИС при
ВРС.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от
адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение,
страните са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на
това задължение, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за
връчени.
ДА СЕ ВРЪЧИ ПРЕПИС от определението на
страните.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: …………………….