МОТИВИ КЪМ
ПРИСЪДА № 260011/28.09.2020Г. ПО НОХД № 814 ПО ОПИСА ЗА 2019 ГОД. НА ОКРЪЖЕН
СЪД - ВАРНА, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ
Варненският
окръжен прокурор е внесъл в съда обвинителен акт срещу подсъдимия Д.А.Х., ЕГН ********** по обвинение за извършено престъпление от общ
характер наказуемо по чл. 115 вр. чл. 18 ал.1 пр.2 от НК, за това, че на
02.10.2018 г. в гр. Варна, направил опит умишлено да умъртви В. С.в С., чрез
нанасяне на удар с нож в областта на гърдите, като деянието е довършено, но не
са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици.
В
разпоредително заседание съдът конституира като частен обвинител и граждански
ищец пострадалият В. С.в С..
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа изцяло
обвинението, като счита същото за доказано по безсъмнен и категоричен начин. В
пледоарията си прокурорът изключително подробно и мотивирано прави анализ на
всички събрани доказателства по делото. Предлага на съда да признае подс. Х. за виновен по предявените му обвинения и да му наложи наказание
„Лишаване от свобода“ под минималния размер
предвиден в закона, като се приложи чл.55 от НК, като се отчетат
смекчаващите отгворността обстоятелства- млада възраст,
чисто съдебно минало и деянието е
останало в стадия на опита. В този смисъл предлага на подс. Х. да бъде наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 7 години. По отношение на
предявеният граждански иск изразява становище, че същият е основателен и следва да бъде уважен в справедлив размер.
Предлага вещественото доказателство- нож да бъде унищожен, а шапката, която
принадлежи на подс. Х. да му бъде върната.
Гражданският ищец и частен обвинител В.С.,чрез повереника си адв. И. ***, също поддържа предявеното срещу подс.Х. обвинение. В пледоарията си адв. И. се придържа към
становището на прокурора по отношение на доказателствата, вида и размера на
наказанието. Изразява становище, че гражданският иск е обоснован по размер и
моли съда да го уважи изцяло, като изразява доводи в тази насока.
Защитникът
на подс. Х.- адв. Р.Ж. *** изразява становище, че деянието не е доказано по
безспорен, несъмнен и категоричен начин.
Навежда доводи за наличието на чл. 12 от НК в настоящият казус, като
моли съда при вземане на решение да анализира всички факти и обстоятелства, а
не само тези които акцентират само върху обвинителната или защитната теза. По
отношение на гражданският иск счита, че същият е изцяло недоказан, поради което
моли да не бъде уважаван. В края на пледоарията си моли за справедливост.
Подсъдимият Х. пред съда дава
подробни обяснения за случилото се, в които твърди, че след като е бил ударен
от пострадалия С., подсъдимият е паднал на земята и е изгубил съзнание. След
като се е свестил, се е изправил и
побягнал. Бил изплашен и не знаел на къде да бяга. Няма спомен да е наранил С..
Може и да е го сторил в паниката си, но не помни. В правото си на лична защита
заявява, че се придържа към казаното от адвоката му. При последната си дума моли съда да бъде оправдан
и за справедливост.
След преценка на релевантните за делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подс. Д.Х. и
пострадалият- свид. В.С. се познавали, тъй като
бащите им били в приятелски отношения. Подс. Х. се
познавал и със свид. Р.Е., от когото няколко дни
преди датата на инцидента- 02.10.2018г. подсъдимият поискал на заем парична
сума в размер на 15 лева.
На 02. 10. 2018 г. около 18, 00 ч. подс. Х. отишъл в дома на
свой познат свид. Д.А.,***. Започнали да се черпят,
като при тях дошла и тяхната позната свид. П.С..
Малко по- късно на същата дата подс. Х. получил телефонно обаждане от свид. Р.Е., който си поискал сумата от 15 лв., при което
подсъдимият го напсувал по телефона и прекратил разговора. Тогава свид. Е. отишъл до дома на подс. Х. ***, и обяснил на
бащата на подс. Х.- свид. А. Х. какво се е случило. Свид. Х. върнал на свид. Е.
сумата от 15 лв., след което последният отишъл да играе в игрална зала „ Лас Вегас", находяща се на адрес в гр. Варна, ж. к. „ Вл. Варненчик", ул. „ Ниш" № 33. Докато играел получил обаждане от подс.
Х., при което свид. Е. му съобщил, че си е взел
парите от баща му и да не го притеснява повече. Тогава подс. Х., заедно със
свидетелите А. и С., отишли с такси до игралната зала. Около 23, 20 ч. на
същата дата- 02.10.2018г. подс. Х.,
следван от свид. А., влезли в игралната зала, а свид. С. останала навън да ги изчака. В игралната зала
освен свид. Е.
били и пострадалият- свид. В.С., свидетелите С.И.,
П.А., охранителят на залата свид. А.Ш. и крупието Г.Д.Г..
Подс. Х. се насочил към свид.
Е., хванал го за рамото и започнал да го дърпа за дрехата. Двамата започнали да
си отправят нецензурни реплики, при което виждайки, че напрежението между
всички нараства, свид. Ш. започнал да избутва подс. Х.
извън залата, за да предотврати инцидент. Подс. Х. и свид. А. излезли първи от залата, след тях излязъл свид. Ш., а след него свидетелите С., И., А. и Е.. Свид. Ш. се върнал и застанал на вратата, за да им попречи
да се върнат обратно в залата, тъй като в игралната зала не се допускали
пререкания между клиенти, словесна или физическа разправа. Подс.
Х. и свид. А. застанали срещу групата от излезлите от
залата свидетели, като подсъдимият започнал да размахва ръце към тях, сипейки закани. Пострадалият С. помислил, че подс. Х.
посяга да нанесе удар, поради което ударил подсъдимия с юмрук в главата,
последният залитнал и паднал на земята, където лежал без да мърда около минута.
В същото време свид. С. се насочил и към приятеля на
подс. Х.-свид. А., като ударил и него с юмрук в лицето, в резултат на който и свид. А. получил сериозна лицево-челюстна травма. Свид. Ш., виждайки започналия побой, натиснал паник-бутона,
за да повика екип на „ СОД- Спартак"- Варна. След нанесената телесна
повреда свид. А. успял да избяга, като изплашена в
друга посока заминала и свид. С.. В един момент подс.
Х. се изправил и побягнал, като се отправил се към входа на близкия магазин
„СВА“, разгъвайки ножа, който носил със себе си. Там го пресрещнал свид. С. и двамата застанали в лице в лице. За миг подс. Х.
нанесъл удар напред с ножа в областта на сърцето на пострадалия, забивайки
острието дълбоко до дъно, след което тръгнал да бяга с ножа. Свид. С. почувствал бодване в гърдите и хукнал да гони
подс. Х., но не успял да го стигне. Видял, че останалите свидетели се връщат
към игралната зала, и той се върнал, но почувствал, че блузата му отпред на
гърдите се е намокрила. Пред игралната зала пострадалият се съблякъл и
забелязал, че на мястото има прободна рана, която кървяла. След това започнало
да му прилошава, и седнал пред витрината на игралната зала. Свид.
Ш. сигнализирал на тел. 112, за да повика и екип на Спешна помощ. На
местопроизшествието първи пристигнали служителите на „СОД- Спартак" Варна-
свидетелите С.А.А. и А.Д.И.. Подс.
Х. се върнал обратно там да си търси шапката, при което свидетелите го посочили
на охранителите като извършител на деянието. Свид. А.
попитал подс. Х. дали е така, и последният потвърдил, че той е намушкал с ножа
си пострадалия С., извадил ножа от джоба си и го оставил на земята до себе си.
Пристигналият полицейски екип на Трето РУ на ОДМВР- Варна задържал и отвел
подс. Х., а екипът на Спешна помощ откарал пострадалия С. *** АД, където
веднага бил опериран по спешност.
С протокола за оглед на местопроизшествието бил иззет 1 бр.
черен сгъваем нож и 1 бр. черна бейзболна шапка,
принадлежащи на подс. Х..
Видно от
заключението на изготвената по досъдебното производство съдебно- медицинска експертиза е, че пострадалият В. С.в С. е
получил прободно- порезно нараняване на лявата гръдна
половина, на ниво трето междуребрие до гръдната кост,
ангажиращо кожа, подкожие, подлежащата мускулатура,
външния плеврален лист, с раневи
канал преминаващ през околосърцевата торбичка,
достигащ до дясната камера, с наличие на прободно-
порезно нараняване на предната стена на същата в цялата й дебелина, излив на 1 л. кръв в лявата плеврална
кухина. Описаните травматични увреждания са резултат на удар с или върху
предмет с остър връх и режещ ръб, реализиран в посока отпред назад и леко
отляво надясно. Тези травматични увреждания могат да бъдат получени при
нанасяне на удар с представеното към делото веществено доказателство- сгъваем
нож с обща дължина 16 см. Установеното прободно-
порезно нараняване на предната стена на дясната камера е създало реална
опасност за живота на С. от самото получаване. Същата е била постоянна и без
адекватна хирургична помощ това увреждане би довело до смъртен изход. В този
смисъл същото е обусловило постоянно общо разстройство на здравето опасно за
живота. Установеното прободно- порезно нараняване на
сърцето е било съпроводено с излив на значително
количество кръв в лявата плеврална кухина- левостранен хемоторакс, който сам по себе си обуславя
разстройство на здравето временно опасно за живота. Прободно-
порезното нараняване е създало реална комуникация между външната среда и
гръдната кухина и в този смисъл обуславя проникващо нараняване в гръдната
кухина. Направлението на раневия канал е в посока
отпред назад и леко отляво надясно, като най-вероятно към момента на получаване
на травматичното увреждане пострадалият и извършителят са били лице в лице.
Необходимата сила за получаване на травматични увреждания от гореописания вид е
била достатъчна да се преодолее дебелината на гръдната стена и в дълбочина околосърцевата торбичка и дясната камера на сърцето. Налице
са оскъдни кафеникави зацапвания в областта на представеното веществено
доказателство. Заключението на вещото лице бе приобщено към доказателствата по
делото по реда на чл. 282 ал.1 от НПК.
Видно от
заключението на изготвената съдебно-
медицинска експертиза е, че при освидетелстването на подс. Х. се
установяват следните травматични увреждания: кръвонасядане и травматичен оток в
лявата лицева половина, ожулвания по лицето, травматичен оток в тилна област на
главата, ожулвания по предната повърхност на лявото рамо, задната повърхност на
гръдния кош и кръстеца, задната повърхност на десния лакът, контузия на пояса.
Описаните травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди тъпи
предмети. Такива биха могли да бъдат получени при удари с юмруци и други в
областта на лицето, гръдния кош и пояса, падане и удар на десния лакът в
подлежащата настилка. В този смисъл описаните травматични увреждания биха могли
да бъдат получени по време и начин, посочени от Х.. Същите не са резултат на
самонараняване. В своята съвкупност са обусловили временно разстройство на
здравето неопасно за живота, отзвучават за период от около 10-15 дни. Заключението
на вещото лице бе приобщено към доказателствата по делото по реда на чл. 282
ал.1 от НПК.
В хода на
разследването с протоколи за доброволно предаване били предадени оптични
дискове с видеозаписи от камери, монтирани в игрална зала „ Лас Вегас" и заложна къща „ Слин",
находящи се на адрес в гр. Варна, ж.к. „ Вл.
Варненчик", ул. „ Ниш" № 33. Видно от заключението на изготвената видео- техническа и лицево-
идентификационна експертиза, записаните видеофайлове върху оптичния носител
са цифров презапис от оригиналните файлове, записани
върху твърдия диск на компютърна видео- охранителна система. Не се установяват
следи от манипулация /намеса върху записаната информация/. Тайм
кодът, вкопиран в изображението, не се прекъсва. В
обхвата на камерите е външното пространство пред входа на игрална зала „Лас Вегас",
както и вътрешната част на залата. При прегледа на видеофайловете се
установява, че в 23, 31 ч. на 02. 10. 2018 г. в обхвата на камерите влиза лице
№ 1/ подс. Х./, което се придвижва към входната врата на игралната зала „ Лас Вегас". Облечен е със сива на цвят блуза с по- светли
и тъмни елементи с дълъг ръкав, обут е със сиво на цвят долнище на анцуг и
черни спортни обувки. Лицето е с поставена черна на цвят шапка с козирка. След
това в обхвата на камерите се появява лице № 2/ свид.
А./, което на бърз ход се придвижва към входната врата на игралната зала. В 23,
31 ч. в обхвата на камерата се появява лице от женски пол / свид.
С./. В същото време в обхвата на камерата от вътрешността на игралната зала е
лице № 3/ свид. С./, лице № 4/ свид.
И. и лице № 5/ свид. Е./, което играе седнало пред
игрален автомат. Лице № 1/ подс. Х./ влиза в игралната зала, отправя се към
лице № 5/ свид. Е./, хваща го с лявата си ръка за
рамото и започва да го дърпа. Част от играещите стават от местата си и се
опитват да предотвратят инцидента, след което всички напускат игралната зала.
Първо излизат лицата с номера 1 и 2, след тях излизат две лица от охраната на
игралната зала, а след тях- лицата под номера 3, 4 и 5. В 23. 31 ч. лице № 3 се
засилва и нанася удар с дясната си ръка в областта на главата на лице № 1 /
подс. Х./, което залита назад и пада на земята по гръб, при което шапката пада
от главата му. Лице № 2 провежда разговор с лице № 5 и лице № 3, след което
последното се засилва и нанася удар с лявата си ръка в областта на главата на
лице № 2, което залита назад, но успява да се задържи изправено. Лице № 3 се
засилва и нанася удар с десния крак в областта на задните части на лице № 2.
Лице № 1 се изправя и се отправя към дясната част на кадъра, като с дясната си
ръка видимо бърка в десния джоб на панталона и изкарва предмет, наподобяващ на
джобен нож в затворено положение. В 23, 40 ч. лицата излизат от обхвата на
камерите. В 23, 42 ч. в обхвата на камерата се появява лице № 3, придружавано
от друго лице, и се отправят към входа на игралната зала. Лице № 3 започва да
притиска с ръце гърдите си, съблича се и остава гол до кръста, след което
продължава да притиска гърдите си с част от съблечените дрехи, сяда на земята и
опира гърба си в стената отстрани на входа на игралната зала. В кадър се
появява и лице № 1, като лице № 5 го вижда и го посочва с ръка на охранителите.
Появяват се и лица с униформи на служители от националната полиция, които
принуждават лице № 1 да легне по корем и го арестуват. След това се появява
лице с облекло на медик, което оказва първа помощ на лице № 3. Лицата качват на
носилка лице № 3 и го вкарват в автомобил на бърз помощ, а служителите на
полицията отвеждат лице № 1. Заключението на вещото лице бе приобщено към
доказателствата по делото по реда на чл. 282 ал.1 от НПК.
В хода на съдебното следствие съдът
назначи комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза (л. 160-168) от
заключението на която е видно следното: пострадалият В.С.С.
не страда от психично разстройство в тесния смисъл на думата. Не са налице амнестични и клинични белези за завиС.ст към алкохол и психоактивни вещества. Налице са данни за
психични и поведенчески разстройства дължащи се на комбинирана употреба на
психоактивни вещества. Вредна употреба на канабиноиди
и кокаин.
Към момента на извършване на деянието
спрямо него на 02.10.2018г. свид. С. е бил в
състояние на обикновено алкохолно опиване. Поради токсичното въздействие на
алкохола върху мозъка, към момента на инкриминираното деяние фрустрационният толеранс при освидетелствания е бил
значително понижен.
Физическото и психичното състояние на
освидетелствания С. му позволява към момента на инкриминираното деяние спрямо
него да възприема правилно и адекватно заобикалящата го действителност и да присъздава факти и обстоятелства от нея. Заключението на
вещите лица бе приобщено към доказателствата по делото в хода на съдебното
следствие по реда на чл. 282 ал.1 от НПК.
В хода на съдебното следствие съдът
назначи комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза (л. 194-201) от
заключението на която е видно следното: подсъдимият Д.А.Х. към момента на
инкриминираното деяние 02.10.2018г. е бил в състояние на Обикновено алкохолно
опиване. Същият не страда от психични заболявания, употреба на алкохол,която да
води да проблеми /вредна алкохолна употреба или завиС.ст към алкохол/, няма данни за завиС.ст или проблеми с употребата на ПАВ. При подс. Х. няма
данни да има медицинска причина, която да нарушава годностите
му да разбира свойството и значението на извършеното от него и да ръководи
постъпките си. Наличната употреба на алкохол е улеснила подсъдимия, но не го е
лишила от годностите му да разбира свойството и
значението на извършеното от него и да ръководи постъпките си. Клиника за
изпадане на подсъдимия в състояние на безсъзнателно състояние не са отчетени и диагностицирани при подсъдимия. От събраните свидетелски
показания поведението на подс. Х. е било съответно на обкръжаващата среда и
действията на околните. Заключението на вещите лица бе приобщено към
доказателствата по делото в хода на съдебното следствие по реда на чл. 282 ал.1
от НПК.
В хода на съдебното следствие съдът
назначи допълнителна комплексна
съдебнопсихиатрична и
психологична експертиза
(л. 279-280) от заключението на която е видно следното: При подсъдимият Д.А.Х. към момента на
инкриминираното деяние 02.10.2018г. не се установяват типичните за физиологичен
афект фази на протичане, емоционалните реакции и отслабването на контрола върху
гневноагресивните импулси могат в най-голяма степен
да се причислят към състояние на обикновено алкохолно опиване. Заключението на
вещите лица бе приобщено към доказателствата по делото в хода на съдебното
следствие по реда на чл. 282 ал.1 от НПК.
Описаната по горе
фактическа обстановка съдът възприе след проверка и обсъждане в съвкупност на
доказателствената маса по делото, като кредитира изцяло или частично гласните
доказателства, депозирани в с.з. и възприети непосредствено от съда и страните
– частично обясненията на подсъдимия Х., показанията на свидетелите В.С., П.А.,
Р.Е., С.И., Д.А., П.С., А.Ш., С.А., А.И., А. Х., С. С.
и С. С., писмените доказателства по делото –протокол за оглед на
местопроизшествие, албуми, протоколи за доброволно предаване на записите от
камерите на игрална зала „Лас Вегас“ и заложна къща „Слин“, гореизброените експертизи и други.
Съдът заличи от
списъка на лицата за призоваване свидетелят Г.Д.Г., тъй като намери
фактическата обстановка за изяснена посредством останалите гласни и писмени
доказателства събрани и приобщени по делото.
Свидетелските
показания могат да бъдат разделени на три групи, а именно:
І. Първа група-
свидетелите от страна на пострадалия В.С.- самия пострадал С., П.А., Р.Е., С.И., С. С.- съпруга на пострадалия и С.
С.- баща на пострадалия. Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като
същите дават подробни и непротиворечиви показания в хода на досъдебното и
съдебно производство. Безспорно при възприемането на една създала се и
ескалирала ситуация, в която е имало спор на висок тон, обиди от страна на
подс. Х. към свид. Р.Е., предизвикателното отношение
от страна на подс. Х. целящо търсене на саморазправа с Е., свидетелите С., П.А., Р.Е., С.И. са възприели по различен начин и
са запомнили различни детайли от случващото се между подс. Х. и свид. С.. Всички са категорични, че подс. Х. е влязъл в
казиното и е започнал да обижда и търси сметка за поведението на свид. Е. по отношение на паричната сума в размер на 15
лева, която последният е получил от бащата на подс. Х.- свид.
А. Х.. Подс. Х. е имал желание за саморазправа със свид. Е., което е накарало охранителят на казиното- свид. Ш. да изведе всички от залата, за да не пречат на
останалите клиенти в заведението. От показанията на свидетелите С., А., Е. и И.
безспорно се установява, че навън, спорът между подс. Х. и свид.
Е. е продължил, като са си разменили и удари. Именно тогава се намесил свид. С., който ударил в главата подс. Х. и последният паднал
на земята. След като подсъдимият се изправил е последвало
гонене на С. и Х., като именно тогава подсъдимият нанася прободния
удар с ножа си в сърдечната област на пострадалия. Разминаването в показанията
на свидетелите С., А., Е. и И. е в частта, в която след като подс. Х. се е
изправил от първоначалния удар спрямо него имало ли е преследване между С. и Х.,
в кой момент Х. е извадил ножа си и дали е имало нови удари между двамата,
преди подсъдимия да нанесе удара с нож, при който да се получи прободно- порезно
нараняване на сърцето. Безспорно се
установява, че и С. и подс. Х. са побягнали, като С. е последвал подс. Х.. В
един момент подсъдимият се е спрял и е нанесъл пробождането с ножа си в сърцето
на пострадалия, след което отново е побягнал.
Що се отнася до
показанията на С. С.- съпруга на пострадалия и С. С.- баща на пострадалия съдът
ги кредитира изцяло, тъй като същите са свързани със здравословното състояние
на пострадалия С. след инкриминираното деяние, периода му на възстановяване,
продължителността му, както и какво е състоянието му към настоящият момент.
Съдът
кредитира изцяло показанията на тази група свидетели, тъй като са дадени
обективно.
ІІ. Втора група-
свидетелите от страна на подс. Д.Х., а именно: Д.А., П.С. и А. Х.- баща на
подсъдимия.
Съдът кредитира
показанията на свидетелите А. и С., тъй като същите са обективни и безпротиворечиви. Свид. А. лично
е пострадал от действията на свид. С., след
нанасянето на удара от С. на подс. Хритов. След като А.
е бил ударен с голяма сила и тежест в челюстта, същият е побягнал от мястото на
местопроизшествието и не е възприел последващите действия между подс. Х. и
пострадалия С.. Свид. С. също не е видяла
съприкосновението между подсъдимия Х. и свид. С.,
като също изплашена е напуснала мястото. Техните показания се припокриват с
установената фактическа обстановка до момента на срещата на подсъдимия и
пострадалия и последвалото между тях.
Съдът кредитира и
показанията на бащата на подсъдимия, тъй като същият е бил уведомен за
случилото се със сина му- подс.Х., като е посетил и
болницата, за да разбере в какво състояние е пострадалия С..
ІІІ. Трета група
свидетели- А.Ш., С.А., А.И.. Свид.
Ш., като охранител на казиното е възприел конфликта от самото начало- започнал
в казиното, след което ги извел навън, възприел сбиването между Е., С., подс. Х.,
П.А. и С.И., удара, който е бил нанесен на подс. Х. от страна на свид. С.. След изправянето му свид.
Ш. видял как цялата група се изнася напред и той ги изгубил от поглед. В
последствие свид. С. се върнал пред казиното, където
вече били другите от неговата компания- Е., А., И., а малко по-късно се появил
и С., който разбрал, че е намушкан с нож. Свид. Ш.
дава показания относно неговите задължения, като охранител и какви действия е
предприел, за да уведоми полиция и Бърза помощ.
От показанията на
свидетелите С.А. и А.И.- охранители в „СОД Спартак“ се установява, че след като
са се отзовали на сигнала подаден от свид. Ш.
заварили три лица, като едното било намушкано. В този момент се появило друго
лице- подс. Х., за което останалите започнали да крещят, че то е намушкало
пострадалия. И двамата свидетели са категорични, че подсъдимият е казал „Аз го
намушках. Жив ли е?“. Подс. Х. извадил и ножа от
джоба си и го оставил на земята. След което пристигнал на място и полицейски
екип.
Съдът кредитира
изцяло показанията на горепосочените свидетели, тъй като те не са
заинтересовани от изхода на делото и не са от обкръжението на никое от лицата
участвали в инкриминираното деяние.
В хода на съдебното следствие подс. Д.Х. дава
обяснения за случилото се. Като безпротиворечиви са
обясненията му относно започналия конфликт между него и свид.
Е. свързан с 15 лева, които подсъдимия е следвало да върне на свид.Е..Подсъдимият се ядосал, защото Е. е отишъл при свид. А. Х.- баща на подсъдимия, за да поиска от него
въпросните 15 лева. Именно това е провокирало гнева на подсъдимия, който под
въздействието на изпито количество алкохол отишъл до казиното, за да се
разправя с Е.. В обясненията си подс. Х.
отрича да е провокирал с поведението си когото и да е било, но с подробности
разказва как е бил ударен и как е паднал на земята, като твърди, че след това
няма спомен за случилото се. Разказва, че след като се е изправил побягнал, но
после се върнал за шапката си до казиното и видял, че С. лежи на земята и много
се изплашил. Твърди, че няма спомен да е пробождал с нож пострадалия. Тези
обяснения съдът ги възприе, като защитна теза на подс. Х., на която той има
неизменно право, но не ги кредитира. Съдът не приема изложеното от подсъдимия,
че няма спомен какво е станало след удара в главата му от страна на свид. С., тъй като на въпросите на неговия защитник- адв. Ж.,
подс. Х. отговаря:“..Ритаха ме в ребрата, имах ожулвания…“. На следващо място
пред охранителите- свидетелите С.А. и А.И. подс. Х. е
казал: „Аз го намушках. Жив ли е?“. Всичко това дава повод на съда да приеме,
че липсата на спомен от подс. Х. е негова защитна теза.
Така установените фактически обстоятелства
мотивираха съда да приеме от правна страна, че подсъдимият Д.А.Х. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление съставомерно
по чл. 115 вр. чл. 18 ал.1 от НК и
го призна за ВИНОВЕН в това, че на 02.10.2018 г. в гр. Варна, направил опит
умишлено да умъртви В. С.в С., чрез нанасяне на удар с нож в областта на
гърдите, като деянието е довършено, но не са настъпили предвидените в закона и
искани от дееца общественоопасни последици.
От правна страна съдът прие следното:
Обект на престъплението- разпоредбата
на чл. 28 от Конституцията прокламира, че всеки има право на живот, както и че
посегателството върху човешкия живот се наказва като най-тежко престъпление.
Ето защо сред престъпленията против личността по Глава ІІ от Особената част на
НК централно място заемат престъпленията по Раздел първи „Убийство”. Техен
непосредствен обект са обществените отношения, които осигуряват физическата
неприкосновеност на човешкия живот.
Субект на престъплението е пълнолетно,вменяемо физическо лице.
От обективна
страна подс. Д.Х. е извършил деянието, като е използвал нож, като при
проникването на ножа в гръдната кухина на пострадалия е засегнал жизненоважен
орган на последния, а именно сърцето.
Изпълнителното
деяние, като общественоопасно такова е останало в стадия на опита, като макар и довършено, не е довело до резултата искан от
подс. Х.. Същият е започнал изпълнителното деяние, като е причинил прободно- порезно
нараняване на лявата гръдна половина, на ниво трето междуребрие
до гръдната кост, ангажиращо кожа, подкожие,
подлежащата мускулатура, външния плеврален лист, с раневи канал преминаващ през околосърцевата
торбичка, достигащ до дясната камера, с наличие на прободно-
порезно нараняване на предната стена на същата в цялата й дебелина, излив на 1 л. кръв в лявата плеврална
кухина на пострадалия С.. Необходимата сила за получаване на травматични
увреждания от гореописания вид е била достатъчна да се преодолее дебелината на
гръдната стена и в дълбочина околосърцевата торбичка
и дясната камера на сърцето, което е създало реална опасност за живота на С. от
самото получаване. Същата е била постоянна и без адекватна хирургична помощ
това увреждане би довело до смъртен изход. Според заключението на вещото лице и
най-вече при отговорите му на въпросите задавани от прокурора в хода на
съдебното следствие д-р Д. посочва, че според него, за да се стигне до това
увреждане ножът е навлязъл до такава степен, че да достигне и да ангажира дясна
камера в цялата й дебелина, което е с достатъчна сила. Безспорно
съдът споделя становището на прокурора, че ненастъпването
на целените и исканите от дееца вредоносни последици от престъплението, а
именно смъртта на В.С., се дължи единствено на своевременно оказана адекватна
медицинска помощ.
От субективна страна деянието е извършено
при форма на вина – пряк умисъл за извършване и довършване на инкриминираното
деяние, като подс. Х. е целял причиняване смъртта на С., като е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните
последици и е искал тяхното настъпване. Оставането на деянието в стадия на
довършен опит се дължи единствено на навременната животоспасяващата операция.
Не случайно подс. Х. връщайки се до казиното, за да вземе шапката си е попитал
охранителите- свидетелите С.А. и А. дали пострадалият е жив.
Съдът изцяло споделя
становището на прокурора, че съдържанието на умисъла за убийството и
квалификацията му като такова по чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 от НК се извлича от
съществуващите обективни факти, свързани със средството, с което е извършено
деянието – нож, който е бил изваден от подсъдимия, след като се е изправил след
удара. В този момент той е бил сам, защото всички са побягнали в различни
посоки. Следва да се отчете и факта, че подсъдимият и пострадалият са се
срещнали лице в лице и в този момент подс. Х. е нанесъл един единствен удар с
ножа си, който е бил насочен и е проникнал в гръдната кухина на пострадалия,
като е проникнал в дясната камера на сърцето. Съдебната
практика е непротиворечива, че винаги, когато деецът действа по начин и със
средство, което е годно да причини смъртта на жертвата, когато са причинени
телесни увреждания с нанесен удар с нож, насочен към онези части от тялото,
където се намират жизненоважни органи и анатомични структури от човешкото тяло,
е налице пряк умисъл за убийство, а не за причиняване на телесна повреда.
Ненастъпването на целените и исканите от дееца вредоносни последици от
престъплението, а именно смъртта на В.С., се дължи единствено на своевременно
оказана адекватна медицинска помощ.
По отношение на
съставомерността на чл. 115 вр. чл. 18 ал.1 от НК съдът изцяло споделя
становището на прокурора изложено в хода на съдебните прения относно начина на
извършване на деянието. Използването на ножа от страна на подс. Х. не е било с
цел С. да бъде сплашен. Тогава движенията биха били по-скоро, като защитен
механизъм или с цел да сплаши пострадалия, като ударите щяха да бъдат в
различни посоки, а получените наранявания съответно повърхностни. В настоящият
случай се касае за един целенасочен удар от страна на подс. Х. и то в
жизненоважен орган- сърцето на пострадалия С.. Направлението
на раневия канал е в посока отпред назад и леко
отляво надясно, като най-вероятно към момента на получаване на травматичното
увреждане пострадалият и извършителят са били лице в лице. Необходимата сила за
получаване на травматични увреждания е била достатъчна да се преодолее
дебелината на гръдната стена и в дълбочина околосърцевата
торбичка и дясната камера на сърцето.
В този смисъл съдът намира, че
не е налице института на неизбежна отбрана по смисъла на чл. 12 от НК, каквито
доводи изложи в хода на съдебните прения защитата на подс. Х.. Безспорно
се установява, че подс. Х. е бил ударен от пострадалия С., като с един удар е
бил съборен на земята, където останал да лежи около минута. Но също така от
всички гласни доказателства и от записите от охранителните камери се
установява, че първо подс. Х. е подходил агресивно физически и вербално по
отношение на свид. Р.Е.. Именно това е накарало и
пострадалия да се намеси, вече извън казиното, за да предотврати разразяващия
се спор, който можел да премине във физическа саморазправа между двете
компании. Но след нанасяне на удара на подсъдимия, С. заедно с останалите, а
именно И., Е. и А. побягват. От мястото се отдалечават и приятелите на подс.Х.- свид.А. и свид. С.. В този момент, видно и от записите на
охранителните камери, който бяха предявени на страните в съдебно заседание а и
от заключението на вещото лице от изготвената
видео-техническа експертиза се
установява, че подс. Х. се изправя, като при отдалечаването му от
казиното, вади от джоба си нож. Видно от свидетелските показания на С. той е
искал да разбере дали подсъдимият е добре, но изправяйки се един срещу друг,
подсъдимият го е намушкал с ножа. По отношение нападението от страна на
подсъдимия и по-скоро имало ли е отново сбиване между Х. и С., показанията са
изключително противоречиви, тъй като от присъстващите на инцидента
свидетели всеки е възприел в различна
степен случващото се. Въпреки това, видно от видеозаписите сблъсъка е бил пред
казиното, а след това всички са се разбягали,като в 23, 40 ч. лицата излизат от обхвата на камерите. В 23, 42
ч. в обхвата на камерата се появява лице № 3- пострадалият С., придружавано от
друго лице, и се отправят към входа на игралната зала. Лице № 3 започва да
притиска с ръце гърдите си, съблича се и остава гол до кръста, след което
продължава да притиска гърдите си с част от съблечените дрехи, сяда на земята и
опира гърба си в стената отстрани на входа на игралната зала. В този смисъл за
две секунди не би могло да се е осъществило сбиване или размяна на удари. Безспорно подсъдимият и пострадалият са се
срещнали и подсъдимият е нанесъл своя удар с нож в гръдната кухина на
пострадалия. След което подсъдимият е побягнал, а пострадалият се е върнал пред
казиното, където припаднал. За да се приеме, че е налице неизбежна отбрана, то нападението
трябва да е непосредствено и съществуващо,налично – т.е. да е започнало и да не
е завършило. Нападението е започнало, когато създава пряка опасност за обекта.
Не съществува нападение, когато то е било вече прекратено от нападателя или
отблъснато от пострадалия. Това състояние трябва да е трайно, окончателно, а не
само временно да е спряно или осуетено нападението. Ако нападнатият увреди
нападателя след прекратяване на нападението,това не е неизбежна отбрана, а е общественоопасно поведение, което може да е престъпно,
както е в настоящият случай. Деянието е извършено в състояние на неизбежна отбрана когато
деецът е действал с цел защита от непосредствено противоправно нападение /на
държавни или обществени интереси или на правата си или тези на друго лице/ като
причинените от защитата на нападателя вреди са в рамките на необходимите
предели. Респективно превишаване пределите на неизбежната отбрана е налице
когато защитата явно не съответства на характера или опасността от нападението.
Съгласно установените по делото факти подсъдимият Х. при нападението над
пострадалия С. не е бил поставен в ситуация на неизбежна отбрана и действията
му по нанасяне на процесният удар с нож не могат да
бъдат оценени като необходима самозащита. Извършеното преди това действие от
страна на пострадалия по нанасяне на удар спрямо Х., което по естеството си може
да бъде оценено като нападение, е било реализирано в предходен времеви момент,
след което е било преустановено. Безспорно нападението от страна
на пострадалия С. е приключило с единствения удар, който е нанесъл на подс. Х..
След това С. е насочил вниманието си към приятеля на подсъдимия- свид. А., а в последствие е побягнал от мястото на
конфликта- казиното. В този смисъл когато подс. Х. е нападнал пострадалия с
нож, нападението над самия него е вече било прекратено и не може да се приеме,
че е налице неизбежна отбрана.Правилни са изводите на прокурора относно липсата
на неизбежна отбрана, тъй като нападението на подс. Х. е приключило с удара
нанесен му от С.. От там нататък подсъдимият се е изправил, като отдалечавайки
се от мястото вади ножа и разгъва острието, като в този момент около него няма
никого. Никой не го пресреща с цел да го нападне. По отношение твърдението на
защитата и на подс. Х., че е бил нападнат от С. в последствие и затова
подсъдимия се е защитил не се споделя от съда, тъй като не се събраха безспорни
доказателства в тази насока. Действително свидетелските показания са
противоречиви, но съдът приема, че С. се е приближил към Х., не за да го напада
отново, като в този момент подсъдимия му е нанесъл удара с нож, със сила
премерена и в достатъчна степен да проникне в гръдната кухина и в дясната
камера на сърцето. Както правилно отбелязва прокурора ако имаше нападение от
страна на С., т.е отново сбиване между двамата, в една такава ситуация е трудно
с едно движение да се пробие гръдната кухина, като ангажира и дясна сърдечна
камера. От механизма на удара става ясно, че С. е бил статичен и не е очаквал
нападението с нож от страна на подсъдимия. Самия С. казва, че е помислил, че ще
бъде ударен с ръка от подсъдимия, но не е очаквал удар с нож, както малко по-
късно е разбрал това. Ако пострадалият е очаквал нападение от страна на
подсъдимия или самия той ако е провокирал повторно нападение, то нямаше да бъде
статичен и щеше да има някакво движение с тяло или ръце, за да се защити или да
нападне подсъдимия. Предходният удар, който С. е нанесъл на подсъдимия не може да
послужи като основание за това действията му по нанасяне на удара с нож да
бъдат квалифицирани като неизбежна отбрана, тъй като няма характер на
непосредствено нападение, предвид извършването му в предходен времеви момент и
липсата на каквито и да било индиции в поведението на
С. за възобновяване на вече приключилото нападение. Липсата на поставяне на
дееца в състояние на неизбежна отбрана изключва хипотезата на превишаване на
нейните предели, която може да се обсъжда само когато неизбежната отбрана е
налице. /В този смисъл е и категоричната
съдебна практика- Решение №275/27.07.2011 по
дело №1504/2011 на ВКС, НК, II н.о., Решение №221/01.03.2018 по дело №1096/2017
на ВКС, НК, ІII н.о. и др./.
Що се отнася до
възражението на защитата, че срещу подс. Х. са били четири лица, които са
употребили алкохол, а по всяка вероятност и наркотични вещества, които са
застрашавали живота не само на подсъдимия , но и на неговите приятели и поради
тази причина подсъдимият е избягал, тъй като е било налице очевидно
непрекъснато противоправно поведение, съдът не споделя тези изводи, тъй като
както посочи по-горе противоправното нападение спрямо Х. е приключило с
нанесения му удар от страна на пострадалия. На следващо място следва да се
отбележи, че всички са били повлияни в някаква степен от алкохол, включително и
подс. Х.. Последният очевидно е търсил саморазправа със свид.
Е., което е било и причина да отиде в казиното, където е започнал да дърпа
свидетеля, както и да започне вербална агресия. Началото на конфликта е било
поставено от самия Х., търсейки сметка от свид. Е. за
15 лева, които последният е получил от бащата на подсъдимия.
Що се отнася до възражението на защитата, че авторствотото на деянието не е доказано по безспорен,
несъмнен и категоричен начин съдът намира, същото за напълно неоснователно, тъй
като подс. Х. се е върнал до казиното след инцидента, лично се е
позаинтересувал дали пострадалият е жив, като е признал, че той го е намушкал,
а в последствие е извадил джобния си нож, с който е извършил противоправното деяние и го е предал на
пристигналите на място полицаи. Авторството на деянието се установява и от
свидетелските показания на С., както и на свидетелите И., А. и Е., които са
били пред казиното, когато заедно със С. са изчаквали идването на Бърза помощ и
на полицейския екип, и са възприели думите и действията на подсъдимия.
Безспорно
в настоящият случай не се касае и за афект, доколкото не се събраха
доказателства в тази насока, а и от заключението на вещите лица подобна
хипотеза се изключва.
При определяне на съответното на стореното
наказание по отношение на подсъдимия Д.Х. съдът съобрази следното:
Инкриминираното
деяние разкрива висока степен на обществена опасност с оглед характера на
засегнатите отношения.
С оглед принципа на индивидуализация на
наказанието, съдът отчита като смекчаващи отговорността на подсъдимия Х. следните
обстоятелства - чисто съдебно минало, младата му възраст, деянието е останало в
стадия на опита. Като всичко това навежда на извода за ниска степен на
обществена опасност на личността на дееца.
По
делото не събраха доказателства, които до обусловят отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства.
Съдът при преценка относно размера
на наказанието „Лишаване от свобода“ се
съобрази с разпоредбата на чл. 36 от НК с оглед индивидуалната и генерална
превенции. На първо място индивидуалната превенция има за цел подс. Х. да се поправи и превъзпита
към спазване на законите и добрите нрави, както и да се му се въздейства
предупредително и да му се отнеме възможността да извърши друго престъпление. В
тази връзка съдът намира, че продължителността на наказанието не гарантира
автоматично по-добър превъзпитателен ефект върху осъденото лице. / в този
смисъл е и Решение № 48/2006г. на ІІ н.о./. А с оглед на генералната превенция
следва да се има предвид, че за да може една санкция да въздейства възпитателно
и предупредително върху другите членове на обществото, тя трябва да е
справедлива- обемът наказателна принуда приложена по отношение на подс. Х.
следва да съответства на неговата и извършеното престъпление обществена
опасност и морална укоримост. /в този смисъл е
Решение № 317/2008г., ІІ н.о./. Наказателната
репресия не се осъществява самоцелно, като основното й предназначение е
насочено към личността на дееца и въздействието върху него, докато
ефективността на санкцията от гледна точка на обществената й значимост винаги е
поставена в пряка завиС.ст
от повлияването на индивида като субект на конкретната наказателна отговорност.
Затова и поставянето на подс. Х. за 7 години,така както предлага прокурорът в
изолация от семейство, трудова среда и обществен живот не би допринесла за неговото
превъзпитание.
Не на последно място следва да се
отчете, че деянието е останало в стадия на опита. Свид.
С. е жив благодарение на своевременната животоспасяваща медицинска помощ.
Съгласно чл.18 ал.2 от НК при опит
деецът се наказва с наказанието предвидено за довършено престъпление, но в
същото време разпоредбата на чл.58 б.А“ от НК указва, че при опит съдът може да
приложи разпоредбата на чл. 55 от НК . В настоящият случай съдът приложи
разпоредбата на чл. 55 ал.1 т.1 от НК, съобразявайки се с разпоредбата на чл.58
б.А“ от НК.
Горното мотивира съда да определи наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и приложи разпоредбата на чл. 55 ал.1 т.1 от НК.
В този смисъл съдът му наложи
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ПЕТ
ГОДИНИ, което следва да изтърпи при първоначален ОБЩ режим.
На основание чл. 59 ал.1 от НК съдът
приспадна времето, през което подс. Х. е бил с МНО „Задържане под стража“ и
„Домашен арест“.
С
така наложените на подсъдимия Х. наказания, съдът счита, че ще се постигнат
целите визирани в чл.36 от НК.
По гражданския иск:
По делото е установено,
че свид.
С.в С. е получил прободно-
порезно нараняване на лявата гръдна половина, на ниво трето междуребрие
до гръдната кост, ангажиращо кожа, подкожие,
подлежащата мускулатура, външния плеврален лист, с раневи канал преминаващ през околосърцевата
торбичка, достигащ до дясната камера, с наличие на прободно-
порезно нараняване на предната стена на същата в цялата й дебелина, излив на 1 л. кръв в лявата плеврална
кухина. Установеното прободно- порезно нараняване на
предната стена на дясната камера е създало реална опасност за живота на С. от
самото получаване. Същата е била постоянна и без адекватна хирургична помощ
това увреждане би довело до смъртен изход. В този смисъл същото е обусловило
постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота.
Изложеното по-горе е
обусловило изпитване на физическа
болка и страдание, както и морални терзания, поради което гражданския иск по чл.45 от ЗЗД, съдът счита за доказан по основание. При определяне
размера на дължимото обезщетение,
съдът взе предвид от една страна вида и
характера на претърпените болки
и страдания от пострадалия, неговата
възраст, както и обстоятелството, че случилото се
е станало достояние на широк кръг от лица – приятели и
близки на пострадалия. Налице
е състояние на постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, в резултат на
което свид. С. се чувства непълноценен. Видно от свидетелските показания на С.
С. и С. С., пострадалия В.С. се чувствал непълноценен в грижата за себе си и
семейството си. Изпитвал страх за състоянието си, станал нервен и избухлив, което оказва негативно влияние върху
неговото самочувствие и при нормалното контактуване в обществото.
С оглед изложеното и на основание чл.52 от ЗЗД, съдът уважи частично предявеният от него и приет за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск за претърпени неимуществени вреди като отсъди тяхното
възмездяване по справедливост
- парична сума в размер
на 50 000 лева, ведно със законната лихва, считано
от датата на увреждането - 02.10.2018г. до окончателното изплащане на сумата, като
отхвърли гражданският иск за разликата до първоначално предявената сума от
80 000 лева.
На основание чл. 53 ал.1
б.“а“ от НК съдът отне в полза на Държавата ВД- 1бр. черен сгъваем нож с обща
дължина 16 см., който след влизане на присъдата в сила следва да бъде унищожен.
Съдът
върна на подс. Х. 1 бр. черна шапка с козирка.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди
подс. Х. да заплати направените по делото съдебно-деловодни разноски, както и държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск.
Водим
от изложеното съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ при ВОС: