РЕШЕНИЕ
№ 223
гр. К., 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Невена Калинова
при участието на секретаря Анелия Янчева
като разгледа докладваното от Невена Калинова Гражданско дело №
20225140100042 по описа за 2022 година
Делото е образувано по предявен от „ЮБЦ” ЕООД гр.С. срещу С.С.И. от гр.К.
установителен иск по чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 т.2 от ГПК за парично вземане за
неустойка от 52.47 лв., произхождащо от неизпълнение на сключен договор за
далекосъобщителни услуги от 05.09.2018г.
Ищецът „ЮБЦ“ ЕООД гр.С., чрез адвокат пълномощник, предявява иск по
чл.422, ал.1 от ГПК за установяване на парично вземане по издадена Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. N 1559/2021г. на РС-К., произтичащо от
неизпълнение на ответника в качеството му на длъжник в срок да престира цената на
потребени услуги по договор за далекосъобщителни услуги. Ищецът твърди, че
ответникът не изпълнява сключен с „БТК” ЕАД с ЕИК ******** договор за
далекосъобщителни услуги от 05.09.2018г. с клиентски номер на абоната ********, за
ползване на мобилен номер ********, с избран тарифен план i-Traffic L+, с месечна
абонаментна такса 20.99 лв. с ДДС, за срок от 24 месеца, и конкретно тези по издадени
въз основа на договора фактури, описани в исковата молба, за периода от 15.12.2018г.
до 14.01.2019г., обусловило правото на оператора да прекрати едностранно договора и
да изиска неустойка, предвидена в самия договор, както и в чл.50 от ОУ., начислена в
крайна фактура, издадена от оператора на услугите и представляваща сбор от
трикратния размер на месечната абонаментна такса без ДДС.
Ищецът извежда легитимацията си на кредитор на паричното вземане на
основание сключен договор за цесия със „С.Г.Г.“ ООД с ЕИК *******, което от своя
1
страна е било легитимиран кредитор на вземането по договор за цесия, сключен с
„БТК“ ЕАД, като ищецът е придобил вземането, ведно с всички обезпечения,
привилегии и принадлежности му, и същото произтича от договор с последно
посоченото дружество. Твърди, че претендираната неустойка се оразмерява от всички
месечни абонаментни цени, включително за допълнителни услуги със срочен
абонамент, без отстъпки за периода от прекратяването на договора до изтичане на
уговорения минимален срок, който не надвишава трикратния размер на същите, като
се възстановява и част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от
пазарните цени на устройствата, ако такива са закупени или предоставени на лизинг,
съответстващи на оставащия срок на договора. Сочи, че с договор за цесия от
16.10.2018г. „БТК“ ЕАД е прехвърлила на „С.Г.Г.“ ЕАД вземането за неустойка, а
последното на свой ред е прехвърлило вземането на самия него с договор за цесия от
01.10.2019г. и длъжникът е уведомен за прехвърлянията на 26.06.2020г..
В съдебно заседание ищецът не се представлява, но поддържа иска с молба -
становище чрез упълномощен адвокат.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът С.С.И., чрез назначения му от съда особен
представител, оспорва иска по чл.422, ал.1 от ГПК изцяло. Ответникът оспорва
правопораждащите претендираното вземане за неустойка факти, конкретно поради
липса на данни, че ответникът е преустановил плащанията на предоставената услуга и
поради липса на данни, че ответникът е уведомен за цесията. В съдебно заседание
особеният представител на ответника поддържа възраженията срещу иска и моли за
отхвърлянето му.
Районният съд като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на
страните, приема следното:
Със Заповед N ******* за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
по ч.гр.д. N 1559/2021г. на РС-К. е разпоредено ответникът като длъжник да заплати
на ищеца като кредитор сумата 52.47 лв.,
представляваща неизпълнено парично задължение за неустойка за предсрочно
прекратяване на договор от 05.09.2018г. с клиентски номер *********, както и сумата
205 лв., представляваща разноски по делото, от която 25 лв. за държавна такса и 180
лв. за адвокатско възнаграждение.
В заповедта са посочени обстоятелствата, от които произтичат вземанията, а
именно неизпълнено парично задължение на длъжника да плати цената на потребени
електронни съобщителни услуги по издадени фактури по горепосочения договор, в
резултат на което „БТК“ ЕАД е прекратила предсрочно договора и е упражнила
правото си да изиска заплащане на неустойка по него в размер на всички месечни
абонаментни цени, включ. за допълнителни услуги със срочен абонамент, без
отстъпки, за периода от прекратяване до изтичане на уговорения минимален срок,
2
който не надвишава трикратния размер на същите, като се възстановява част от
стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на
устройствата/закупени или предоставени на лизинг/, съответстващи на оставащия срок
на договора.В случая сумата 52.47 лв. е формирана от три стандартни абонамента без
ДДС, от по 17.49 лв. за тарифен план i-Traffic L+, за периода от 15.12.2018г. до
14.01.2019г. и за тази сума като неустойка е издадена фактура N
**********/16.01.2019г. С договор за цесия от 16.10.2018г. „БТК” ЕАД с ЕИК
******** е прехвърлила на „С.Г.Г.“ ЕАД с ЕИК ******** вземането за неустойка, а
последното на свой ред е прехвърлило вземането на заявителя „ЮБЦ” ЕООД с ЕИК
********* с договор за цесия от 01.10.2019г., и длъжникът е уведомен за
прехвърлянията на 26.06.2020г.
В изпълнение на възложената му доказателствена тежест ищецът установява
сключен между длъжника и „БТК” ЕАД с ЕИК ******** договор от 05.09.2018г. с
клиентски номер *********, при тарифен план i-Traffic L+, с месечен абонамент 20.99
лв. с ДДС, за ползван номер *******, за срок от 24 месеца, в случая до 05.09.2020г.,
като за услугите са издадени месечни сметки NN *********, **********/16.01.2019г.,
с период на потребление от 15.10.2018г. до 14.11.2018г., по която ответникът не
твърди и не доказва плащане, доколкото неплащането като отрицателен факт не е в
доказателствена тежест на ищеца. С оглед на това неизпълнение на парично
задължение на ответника, се е породило правото на кредитора да прекрати предсрочно
договора и да упражни правото си да изиска заплащане на неустойка по него в размер
на всички месечни абонаментни цени, включ. за допълнителни услуги със срочен
абонамент, без отстъпки, за периода от прекратяване до изтичане на уговорения
минимален срок, който не надвишава трикратния размер на същите, като се
възстановява част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от
пазарните цени на устройствата/закупени или предоставени на лизинг/, съответстващи
на оставащия срок на договора.
Установява се също, че първоначалният кредитор на ответника „БТК“ ЕАД с
договор за цесия от 16.10.2018г. прехвърля свои вземания на „С.Г.Г.“ ООД, което на
свой ред ги прехвърля на ищеца с договор за цесия от 01.10.2019г., анексиран на
10.03.2020г., като измежду прехвърлените вземания е това, което БТК ЕАД има към
ответника в размер на 49.98 лв. съгласно извлечение от приложение N 1 към анекс от
10.03.2020г., издадено от управителя на „С.Г.Г.“ ООД на дата 12.01.2022г. и за което
„БТК“ ЕАД потвърждава цесията към „С.Г.Г.“ ООД по силата на Уведомление от
24.02.2020г. по т.1.1.1 към договора за цесия от дата 16.10.2018г., ведно с уведомление
до ответника, което потвърждава и сключен с „БТК“ ЕАД - страна по договорите с
ответника и „С.Г.Г.“ ООД по договор с ищеца от 01.10.2019г., като връчването на
книжата по цесиите, ведно с уведомлението за това, като приложени към исковата
молба, е обстоятелство, което съдът съобразява на основание чл. 235, ал.3 от ГПК, тъй
3
като прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника от узнаването му
съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД, при което ищецът има легитимация на кредитор на
ответника на основание договора за цесия от 01.01.2019г., анексиран на 10.03.2019г., и
без значение е какви са вътрешните отношения между цедента и цесионера, тъй като
длъжникът не е страна по договора за цесия, тъй като съгласно чл.99, ал.2
прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите,
обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е
уговорено противното. Противното не е уговорено, а обратно изрично в т.1.1.1 от
цесионния договор от 16.10.2018г. е постигнато съгласие, че вземанията, предмет на
прехвърляне на договора, са посочени в Приложение N 1, ведно с привилегиите,
обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с изтеклите им лихви,
както и тези, които цедентът периодично след сключване на договора, по своя
преценка прехвърля на цесионера чрез изпращане на уведомление, придружено от
съответното Приложение 1, съдържащо данни за вземанията и длъжниците. На свой
ред „С.Г.Г.“ ООД и ищецът на 10.03.2020г. са анексирали сключения помежду им
договор за цесия от 01.10.2019г. и за вземанията, които „БТК“ ЕАД е прехвърлил на
„С.Г.Г.“ ООД съгласно уведомлението по т.1.1.1 от договора за цесия от 16.10.2018г.,
по което е представено извлечение за процесното вземане за неустойка.
С оглед на горното, установени са правопораждащите вземането на ищеца факти –
неизпълнение на договор, с дължимост на неустойка в посочения по-горе размер на
дължими такси и др., но за не повече от трикратния размер, при което на основание
сключеният и анексиран договор между първоначалния кредитор и ответника, и
цесиите, обсъдени по-горе, е възникнало правото на оператора на услугите да прекрати
съглашението с ответника и да изиска уговорената в тази хипотеза неустойка, с оглед
на което искът за същата е основателен и доказан и следва да се уважи изцяло.
При този изход на делото, отговорността за разноски както в настоящото, така и в
заповедното производство, е в тежест на ответника, който съгласно чл.78, ал.1 от ГПК
следва да заплати направените от ищеца разноски в настоящото и в заповедното
производство, както следва: в настоящото производство ищецът прави разноски от 25
лв. за държавна такса, 180 лв. за адвокатско възнаграждение и 150 лв. за
възнаграждение за особен представител, които са изцяло в тежест на ответника, така
както и тези направени от ищеца в заповедното производство - 25 лв. за държавна
такса и 180 лв. за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, Районният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че „ЮБЦ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.С. ******, р-н Т., бул.Б. № **, вх.*, ет.*, представлявано от
4
Ю.Б.Ц.– управител, чрез адв. В.Г., съдебен адрес гр.С., бул.Б. № **, вх.*, ет.*, ап.**,
има вземане от С.С.И. с ЕГН **********, с настоящ адрес гр.К., ул.Р. № **, общ.К.,
обл.К., в размер на сумата 52.47 лв., представляваща неизпълнено парично
задължение за неустойка за предсрочно прекратяване на договор от 05.09.2018г. с
клиентски номер *********, за което вземане е издадена Заповед N ********* за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело N 1559/2021г. на РС
- К..
ОСЪЖДА С.С.И. с ЕГН **********, с настоящ адрес гр.К., ул.Р. № **, общ.К.,
обл.К., да заплати на „ЮБЦ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.С. ******, р-н Т., бул.Б. № **, вх.*, ет.*, представлявано от Ю.Б.Ц.–
управител, чрез адв. В.Г., съдебен адрес гр.С., бул.Б. № **, вх.*, ет.*, ап.**, сумата 560
лв., представляваща разноски, от която 355 лв. в настоящото производство и 205 лв. в
заповедното производство по ч.гр.д. N 1559/2021г. на РС-К..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред К.йския окръжен съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
5