№ 455
гр. Пловдив, 22.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300500504 по описа за 2022 година
Производство по чл.413 ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, чрез
адв.В.Г. против Разпореждане от 13.01.2022г., постановено по ч. гр. д.№
19667/ 2021г. по описа на ПРС – ХVІІI гр. с., с което е отхвърлено
заявлението по чл.410 ГПК на жалбоподателя против В. Г. Д., ЕГН:
********** в частта на сумата 419,46 лева – неустойка за предсрочно
прекратяване на договорите за мобилни услуги, както и за разноските над
уважените размери до пълнопретендираните. В частната жалба се излагат
оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното
разпореждане, като се иска неговата отмяна и уважаване на заявлението за
издаване на заповед по чл.410 ГПК и в тази претендирана част по
заявлението.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по
делото доказателства във връзка с доводите на жалбоподателя, намира
следното:
Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в законния по
чл.275, ал.1 ГПК срок, явява се процесуално допустима.
С обжалвания акт заповедният съд е мотивирал отказа си за
1
издаване на ЗИ и в частта на претендираната неустойка при констатацията, че
същата всъщност е равна на цената на самата услуга за оставащия период на
договора, но не повече от трикратния размер на месечните абонаментни
такси. Отчетено е , че по този начин на уговаряне се позволява на доставчика
да получи цената, независимо от това, че след прекратяването не предоставя
услугата. Въпреки ограничението, клаузата е неравноправна, защото не
държи сметка за обема на неизпълнението на потребителя относно оставащия
срок на договора и евентуалните вреди на търговеца от това неизпълнение,
както и не държи сметка дали правоотношението се прекратява на първия
месец или 3 месеца преди края му, дължимото обезщетение е едно и също,
въпреки, че неизпълнението е различно. Поради това е намерено, че е налице
обоснована вероятност това искане да се основава на неравноправна клауза, с
която се задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да
заплати необосновано високо обезщетение – чл.143, т.5 ЗЗП, в каквато насока
е извършено позоваване на съдебна практика на ПОС.
С частната жалба се уточнява, че в конкретния случай
жалбоподателят е претендирал неустойка за предсрочно прекратяване на
договора за мобилни №№: .......................... от дата 31.07.2019г. на стойност
101,70 лв без ДДС, ..................... от дата 31.07.2019г. на стойност119,26 лв без
ДДС и ..................... от дата 06.08.2018г.на стойност 27,48 лв без ДДС.
Прави се довод, че по представените договори за мобилни услуги от
съдържанието на клаузата за неустойката е ясно, че неустойката е за
прекратяване на договора преди изтичането на първоначалния срок , за който
е сключен, по вина или инициатива на абоната, като същият ще дължи
неустойка в размер на трикратния размер на стандартните месечни
абонаменти с клаузата на чл.11 от договорите неустойката се явява
ограничена до трикратния размерна на три стандартни месечни абонаментни
такси, взети без ДДС,съгласно ценовата листа, действаща към момента на
сключване на договора. С оглед на това се изразява несъгласие с
мотивираното от заповедни съд , че абонатът не може да прецени
икономическите последици от сключването на договора , което води до
значително неравновесие в правата и задълженията на двете страни. Правят
се доводи от условията, при които абонатът е закупил с отстъпка на мобилно
устройство с намаление от стандартната му цена, като абонатът получил в
2
повече от това, което престирал по договора при придобиване на
собствеността на мобилното устройство в пъти по-ниска от стандартната
цена. С оглед на това се възразява да е правилен изводът на РС-Пловдив
относно това, че клаузата за неустойката представлява неравноправна
договорна клауза по смисъла на чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП.
Частната жалба е неоснователна.
В правомощие на заповедния съд съобразно изричната разпоредба
на чл.411, ал.1, т.2, пр.2 и т.3, пр.2 ГПК е извършването на проверка относно
действителността на сключените договори за тяхното съответствие със закона
и добрите нрави, както и наличието на неравноправни клаузи в тях,
несъответстващи на императивните изисквания на ЗЗП с оглед качеството на
длъжника на потребител по смисъла на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП. В
разпоредбата на чл.143, ал.1 ЗЗП е налице легална дефиниция относно
понятието неравноправна клауза в договор, сключван с потребител,
представляваща уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Въведено е и императивното изискване съобразно разпоредбата на чл.147,
ал.1 ЗЗП клаузите на договорите да са съставени по ясен и недвусмислен
начин. В този смисъл настоящият състав намира, че претендираното вземане
за неустойка се основава на неравноправна клауза, независимо, че нейният
претендиран размер се формира на базата само на три месечни абонаментни
такси за услугите на срочен абонамент. От приложените по делото три
процесни договора за мобилни услуги не е налице яснота относно начина на
формиране на размера на месечната абонаментна такса, която е база за
изчисление на претендираната неустойка, по отношение на договора №
..................... от дата 06.08.2018г. включва ли същият стойността на
посочените в договора допълнителни услуги, доколкото същите в договора за
мобилни услуги не са определени като цена, вкл. чрез конкретно препращане
към приложима с оглед момента на сключване на конкретния договор за
мобилни услуги ценова листа за цените на различните видове услуги. На
следващо място приложените към Заявлението по чл.410 ГПК ценови листи е
посочено от кой момент са действащи, без краен срок на действието им, с
оглед определяне коя ценова листа е действащата към момента на сключване
3
на договора. Изискването на чл.47, т.5 ЗЗП предпоставя задължението на
търговеца за предоставяне по ясен и разбираем начин информация на
потребителя относно начина на формиране на крайната цена на
предоставяната услуга по вид компоненти и тяхната цена, съответно начина
на изчисляване на тази цена.
По гореизложеното обжалваното разпореждане като правилно ще
се потвърди.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.1 във връзка с
чл.278, ал.4 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 13.01.2022г., постановено по ч. гр. д.№
19667/ 2021г. по описа на ПРС – ХVІІI гр. с., с което е отхвърлено
заявлението по чл.410 ГПК на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, чрез
адв.В.Г. против В. Г. Д., ЕГН: ********** в частта на сумата 419,46 лева –
неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги,
както и за разноските над уважените размери до пълнопретендираните.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4