Решение по дело №760/2022 на Административен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

 

№ 531

 гр. Плевен, 16.11.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на четвърти ноември две хиляди двадесет и втора година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

Членове:   ЕЛКА БРАТОЕВА

                                                        НЕДЯЛКО ИВАНОВ

при секретар Цветанка Дачева и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша докладваното от съдия-докладчика Недялко Иванов по касационно административно дело № 760/2022 г.

 

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63в от  Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на „Кибела 2010“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. „П. Р. Славейков“ № 55-18-А, представлявано от Ц.Б.П., чрез адв. Д.Д. от Адвокатска колегия – гр. Плевен срещу Решение № 445/29.07.2022 г. на Районен съд – гр. Плевен, постановено по а.н.д. № 1226/2022 г. по описа на съда.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.  Счита, че съдът неправилно е интерпретирал фактическата обстановка и неправилно е анализирал свидетелските показания, както и събраните по делото писмени доказателства. Сочи, че описаното, както в АУАН, така и в НП не отговаря на действителната фактическа обстановка, като от своя страна описва фактите и обстоятелствата около констатираното нарушение, като посочва, че същите се подкрепят от свидетелските показания на разпитаните свидетели. Навежда доводи, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, които представляват основание за отмяна на издаденото наказателно постановление. Счита, че в случая наказващия орган е следвало да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН за маловажен случай и невъзползвайки се от тази възможност, в конкретния случай е допуснал нарушение на чл.27, ал.2 от ЗАНН, което придава на наложеното административно наказание репресивен характер, и го прави несъответстващо на целите визирани в чл.12 от ЗАНН. Посочва, че настоящият случай безспорно съставлява маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, което е предпоставка да не се налага санкция на нарушителя, тъй като веднага след първоначалната проверка, дружеството е предприело действия, с които да се поправи допуснатия пропуск, още повече, че не са налице данни дружеството да е извършило други нарушения на КТ, не са настъпили конкретни вредни последици за обществото от осъщественото деяние, налице е по-ниска степен на обществена опасност на нарушението в сравнение с обикновени случаи на нарушения от посочения тип. Моли да бъде отменено решението, а по същество – да бъде отменено НП.

В съдебно заседание касаторът – „Кибела 2010“ ЕООД – гр. Плевен, се представлява от адв. Д.Д. от Адвокатска колегия – гр. Плевен с пълномощно по делото, който поддържа касационната жалба и моли същата да бъде уважена по изложените в жалбата съображения. Прави искане за присъждане на направените по делото разноски, за които представя списък.

В съдебно заседание ответникът по касация – директорът на Дирекция „Инспекция по труда“  – гр. Плевен, се явява лично Р.И., която счита жалбата за неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да потвърди решението на Районен съд – гр. Плевен като правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон. Прави възражение за прекомерност на претендираните от касатора разноски. Претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Плевен в максимален размер, което обосновава с обстоятелството, че притежава юридическо образование и представлява Дирекцията.

В съдебно заседание прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и предлага да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С решението си съдът е изменил наказателно постановление № 15-2200028 от 31.03.2022г., с което Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ - Плевен е наложил на основание чл.414, ал. 3 от КТ на „Кибела 2010“ ЕООД с ЕИК ********* административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лв. за извършено нарушение на чл. 63, ал. 2 вр. ал. 1 от КТ, като е намалил размера на имуществената санкция от 3000 лв. на 1500лв.

Наказателното постановление е издадено за това, че при извършена проверка на място на 27.01.2022 г. в 11,35 часа в обект: Бърза закуска „Цър Пър“ м-ст „Спирката“ в гр. Долна Митрополия, стопанисвано от „Кибела 2010“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Плевен, *** с ЕИК *** с управляващ и представляващ дружеството Ц.Б.П. е констатирано нарушение на разпоредбите на трудовото законодателство по осъществяване на трудовите правоотношения, а именно: „Кибела 2010“ ЕООД в качеството си на работодател е нарушил забраната на чл. 63 ал.2 от КТ, като на 27.01.2022г. в 11,35 часа е допуснал до работа в горепосочения обект лицето Магдалена Ангелова Петрова с ЕГН ********** на длъжност „продавач на закуски и напитки“ преди да му е предоставил копие от уведомлението по чл.62 ал.5 от КТ. При проверката на място в обекта на 27.01.2022г. в 11,35 часа лицето е установено да извършва трудова дейност, а именно: „продавач на закуски и напитки“ на определено работно място и в работното време на обекта. Уведомлението за сключен трудов договор по чл.62 ал.5 от КТ е прието на 27.01.2022г. в 13,17 часа от ТД на НАП.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и постановено при правилно прилагане на материалния закон и на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК  следва да бъде оставено в сила като се споделят мотиви на РС Плевен.

Съдът не е допуснал процесуални нарушения при разглеждане на делото, като е обсъдил събраните доказателства, от които, включително свидетелски показания, безспорно е установено, че „Кибела 2010“ ЕООД в качеството си на работодател е нарушил забраната на чл. 63 ал.2 от КТ, като на 27.01.2022г. в 11,35 часа е допуснал до работа в стопанисвания обект лицето М.А.П. с ЕГН ********** на длъжност „продавач на закуски и напитки“ преди да му е предоставил копие от уведомлението по чл.62 ал.5 от КТ.

Неоснователен е доводът на касатора, че РС неправилно е интерпретирал фактическата обстановка, за която по делото са събрани достатъчно доказателства и неправилно е анализирал свидетелските показания, както и събраните по делото писмени доказателства. Напротив РС Плевен е обсъдил всички събрани по делото доказателства, включително гласните, като от тях безспорно и категорично се установява, че „Кибела 2010“ ЕООД в качеството си на работодател е нарушил забраната на чл. 63 ал.2 от КТ, като на 27.01.2022г. в 11,35 часа е допуснал до работа в стопанисвания от дружеството обект лицето Магдалена Ангелова Петрова преди да й е предоставил копие от уведомлението по чл.62 ал.5 от КТ. Както в АУАН и НП е посочено, че уведомлението за сключен трудов договор по чл. 62, ал. 5 от КТ е прието на 27.01.2022г. в 13,17 часа от ТД на НАП, след извършването на проверката от инспектор при Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен, която е на 27.01.2022г. в 11,35 часа, това се потвърждава от представената пред РС Плевен справка /лист 19 от делото на РС/.

Правилно РС е приел, че е наложена “имуществена санкция” над минималния размер, предвиден в закона размер без административно- наказващият орган да е изложил никакви конкретни съображения и мотиви в тази насока, като РС Плевен след като взел в предвид характера на нарушението, неговата тежест, подбудите за неговото извършване, обстоятелството, че уведомлението за сключен трудов договор по чл. 62 ал. 5 от КТ е прието на 27.01.2022г. в 13,17 часа от ТД на НАП, т.е. 3 часа след проверката на контролните органи, както и липсата на други извършени от дружеството- касатор нарушения на трудовото законодателство, правилно е преценил за справедливо санкцията на дружеството - нарушител за това деяние да бъде намалена до минималния, предвиден в закона размер, а именно “имуществена санкция” в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.

Неоснователни са и възраженията на касатора, че са налице условията за приложение на чл. 28 от ЗАНН, с оглед на „маловажност“ на случая. Правилно в обжалваното решение е посочено, че е неприложим към процесния случай, регламентираният в чл. 415в, ал. 1 от КТ вр. с чл. 28 от ЗАНН привилегирован административнонаказателен състав, доколкото алинея втора от посочения законов текст от КТ изрично изключва неговото приложение в случаите на нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ, каквото е настоящото.  В този смисъл е константната съдебна практика на Административен съд - Плевен, като напр. Решение № 244 от 11.05.2021 г. на АдмС - Плевен по к.а.н.д. № 194/2021 г., Решение № 617 от 13.10.2020 г. на АдмС - Плевен по к.а.н.д. № 771/2020 г., Решение № 613 от 13.10.2020 г. на АдмС - Плевен по к.а.н.д. № 694/2020 г., Решение № 189 от 6.03.2020 г. на АдмС - Плевен по к.а.н.д. № 1398/2019 г. и др.

Изискванията за сключване на трудов договор в писмена форма, както и уведомлението за сключването му до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, са регламентирани в полза на работника и гарантират правото му на труд, на възнаграждение, на почивка и социални осигуровки, поради което и законодателят е изключил определени нарушения които могат да бъдат квалифицирани като „маловажни“, сред които е и това по чл. на чл. 63, ал. 2 от КТ.

Пред касационната инстанция е направено искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждание на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Плевен, но в случая директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Плевен не е бил представляван от юрисконсулт, а се е явил лично, като фактът, че административно- наказващият орган в лицето на Директора е с юридическо образование, не предпоставя присъждането на юрисконсултско възнаграждение, доколкото не е било налице процесуално представителство от юрискоконсулт, а се явява лично административно –наказаващият орган пред касационната инстанция, поради което искането за присъждане на разноски следва да се остави без уважение.

С оглед горепосоченото съдът намира, че решението следва да бъде оставено в сила като законосъобразно.

Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с 221 ал.2 от АПК предл. първо съдът 

 

РЕШИ:

 

Оставя в сила Решение № 445/29.07.2022 г. на Районен съд – гр. Плевен, постановено по а.н.д. № 1226/2022 г. по описа на съда.

Оставя без уважение искането на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Плевен за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждание пред касационната инстанция.

Препис от решението да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                ЧЛЕНОВЕ: 1.                     2.