Решение по дело №599/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във вр. чл.63в, ал.1 ЗАНН.

 

Образувано е по касационна жалба подадена от „Гег Сон“ ООД с ЕИК ****с управител Г. К. чрез адв. Ат.Д. против Решение № 95/21.01.2024г. постановено по АНД № 2924/2023г. по описа на РС – Пловдив с което е изменено Наказателно постановление № 16-2300079/24.04.2023 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ [населено място], с което на жалбоподателя е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1800 /хиляда и осемстотин/ лева за нарушение на чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от Кодекса на труда КТ/ на основание чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.3 от КТ като е намален размерът на наложеното административно наказание имуществена санкция на 1500 /хиляда и петстотин/ лв.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното съдебно решение. Неправилно решаващият съд е отхвърлил тезата за наличие на граждански договор сключен с И. Ч., игнорирани са обясненията на последната, не са снети обяснения в момента на проверката, нито са представени по-късно. Опровергават се показанията на разпитания по делото актосъставител, тъй като по делото не е приложен касов бон от който да се установи, че действително Ч.е продавала закуски в обекта. Не е било проверено гражданството на Ч., която независимо че има ЕГН е явно от арменски произход поради което е следвало да й бъде назначен преводач. Дейността по индивидуализация на наказанието била неясна.

Иска се отмяна на обжалваното Решение и присъждане на сторените разноски за двете съдебни инстанции.

В о.с.з касационният жалбоподател се представлява от адв. П., който поддържа жалбата.

Ответник Директор на Дирекция Инспекция по труда не подава отговор на касационната жалба, в о.с.з оспорва същата като неоснователна и иска потвърждаване на обжалваното Решение. Заявява искане за присъждане на разноски.

Представителя на Окръжна Прокуратура – Пловдив взема становище за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд- Пловдив, в настоящия състав, като обсъди приложените по делото доказателства, взе предвид изложените касационни основания и доводите на страните, при спазване разпоредбата на чл.218, ал.1 и 2 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК, във вр. чл.63в. от ЗАНН и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна, въззивният съд е приел за установено следното:

На 09.03.2023 г. служители на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.

Пловдив, сред които била свидетелката М. В. М. инспектор, извършили проверка в търговски обект - павилион за закуски, намиращ се в [населено място], [жк] до бл. 148, стопанисван от жалбоподателя. На място била установена да работи като продавач и да продава тестени закуски И. Б. Ч. с [ЕГН], която попълнила собственоръчно декларация по чл.402 от КТ. При проведен разговор с лицето проверяващите установили, че същата работи в процесния павилион за закуски от 01.03.2023г. като продавач с работно време от 10:00 часа до 14:00 часа, с уговорено трудово възнаграждение в размер на 400 лв. на месец и нямала сключен нито трудов договор нито граждански договор, като при проверката било констатирано още че Ч.продава закуски и издава касови бележки. В хода на проверката на място дошъл управителят на дружеството, което стопанисва обекта, който не представил на проверяващите граждански или трудов договор за установеното да работи в обекта лице. Такъв не бил представен и на по-късен етап, въпреки че бил изрично изискан. На проверяващите управителят обяснил, че тъй като съпругата му имала здравословни проблеми и се наложило да се прибере вкъщи, Ч.дошла в павилона да помага в деня на проверката.

Докато била на обекта, свид. М. извършила и допълнителна проверка по телефона в регистъра на Дирекция „Инспекция по труда“ [населено място] по трите имена и ЕГН на намереното да работи на място лице. Освен проверка на място от дружеството били изискани за представяне в Дирекция „Инспекция по труда“ [населено място] и документи, каквито били представени на 13.03.2023 г. Сред документите липсвали трудов или граждански договор, сключени между дружеството жалбоподател и Ч..

Въз основа на резултатите от извършената на място проверка и на представените документи свид. М. констатирала в съставен от нея АУАН № 16-2300079/17.03.2023 г., че проверяваното дружество „Гег Сон“ ООД [населено място], в качеството му на работодател, приело на работа И. Б. Ч. като продавач в проверения обект, намиращ се в [населено място], [жк] до бл.148, с установени елементи на трудово правоотношение, а именно – работно място, работно време и уговорено трудово възнаграждение,без да е сключен с нея трудов договор в писмена форма, с което нарушило разпоредбата на чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ. Актът бил връчен на управителят Киракосян, който го подписал, възразявайки че описаното не отговаря на фактическата обстановка.

Съдът е приел, че в хода на административното производство не са констатирани допуснати съществени процесуални нарушения, които да опорочават наказателното постановление и да налагат неговата отмяна като неправилно и/или незаконосъобразно. Правилно нарушението е било подведено към уреждащата състава му правна норма както в АУАН, така и в НП, изложени са при описанието на обстоятелствата на нарушението всички, които са от значение за правилната преценка за съставомерността им като административно нарушение по см. на чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ, и по начин санкционираното дружество да е наясно с вмененото му за извършено административно нарушение, без да бъде ограничавано в правото му на защита

Първостепенният съд обосновано е кредитирал показанията на свид. М. като последователни, подробни, обективни, логични, кореспондиращи си с доказателствата по делото и неоспорени от страните по делото. Правилно са било кредитирани с доверие и представените по делото писмени доказателства, включително и декларация по чл.402 ал.1 т.3 от КТ.

Извършен е задълбочен правен анализ на установената фактология като законосъобразно в обжалваното Решение първостепенният съд е приел, че е осъществен състав на административно нарушение по см. на чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ, тъй като дружеството в качеството му на работодател е допуснало до работа в търговски обект – павилион за закуски. Изяснение са всички елементи от обективна страна на нарушението като подробно и пълно е мотивирано поради какви точно съображения е прието наличието на възникнало трудово правоотношение, а именно: работно място, работно време, уговорено трудово възнаграждение, без да е сключен с Ч.трудов договор в писмена форма, въпреки установеното в чл.62 ал.1 от КТ изискване. Налице е предоставяне на работна сила, което е следвало да бъде уредено като трудово правоотношение, така както изисква чл.1 ал.2 от КТ и урегулирано с писмен трудов договор, съгласно предвиденото в чл.62 ал.1 от КТ, но не е било сторено.Правилно съдът е приел, че се касае до престирането на работна сила, което обстоятелство е категорично и несъмнено установено в саморъчно попълнената Ч.декларация по чл.402 от КТ. Извършваната от работничката дейност в павилиона за закуски от правна страна се квалифицира като предоставяне на работната сила на трудещия се за изпълнение на възложените от работодателя дейности, като именно работодателят е организирал и трудовия процес. Законосъобразно е било прието, че продажбата на закуски, осъществявана от Ч.й е била определена и възложена от жалбоподателя, който е организирал и контролирал трудовия процес, при спазване на определен трудов ред и в този смисъл работничката не е притежавала стопанска и оперативна самостоятелност, характерна за гражданските правоотношения.

Неоснователни са оплакванията на касатора за необоснованост на обжалваното Решение. Не се споделят доводът затова че единствените данни водещи до извод за наличието на трудов договор били показанията на актосъставителя. Както правилно мотивира първостепенния съд освен тези показания налична по делото е собственоръчната декларация на Ч.като по делото няма данни, че тази декларация е било попълнена чрез продиктуване, нито пък има данни затова че в нея са отразени неистински обстоятелства.

Отхвърля се оплакването затова че първостепенният съд не е обсъдил обяснението дадено от И. Ч., напротив, съдът обстойно анализира защо приема, че се касае до възникнало трудово правоотношение с работничката и защо отхвърля тезата за наличието на граждански договор. Следва да се посочи и че обяснението е с дата 20.02.2023г., т.е много преди да бъде извършена проверката, като съпоставено това обяснение с обяснението на управителя К.остава неясно дали Ч.е замествала съпругата на управителя инцидентно на датата на проверката или е работела на обекта, за да прецени дали ще й хареса работата. Обяснението на Ч.е противоречиво тъй като веднъж посочва, че за конкретния ден е помагала на роднини и в бъдеще при нужда ако й харесва работата ще замества нейната роднина, а същевременно заявява, че е сключила граждански договор като е абсолютно неясно за какво точно е сключен този договор – за да се поеме ангажимент да се помага на роднината, да се работи в бъдеще при нужда от заместване или за нещо друго. Посочването наименованието на договора като граждански не означава, че съдът автоматично го приема като такъв без да изясни предмета и обхвата на правата и задълженията по този договор, в случая обяснението на Ч.не съдържа никакво уточнение на тези права и задължения, за да бъдат съпоставени и отграничени от правата и задълженията й по трудовия договор какъвто всъщност е възникнал още от приемането й на работа в обекта за закуски. В тази връзка и няма отношение към спорния предмет дали твърдения граждански договор е деклариран пред НАП тъй като при проверката се установяват факти, които не могат да бъдат субсумирани в гражданско правоотношение, а изцяло се отнасят към трудовоправно правоотношение.

Отхвърля се оплакването затова че съдът неправилно е кредитирал писмените доказателства. Анализът на доказателствената съвкупност извършен от първостепенния съд е задълбочен, всеобхватен и непротиворечив и въз основа на който анализ е направен единствения възможен и законосъобразен извод затова че обжалваното НП е правилно и следва да бъде потвърдено. Неоснователно се явява твърдението на касатора, че към момента на проверката не били снети обяснения, тъй като такива не са необходими за оформяне на АУАН, респ. същите са по преценка на актосъставителя, от една страна, а от друга, декларацията по чл. 402 КТ е съставена точно в деня на проверката и в присъствието на актосъставителя при изрично уточнение, че Ч.е била в онлайн контакт с управителя на дружеството. Липсата на касова бележка не означава, че не е имало продажби в обекта, тъй като св. М. изрично посочва, че Ч.е обслужвала клиенти по време на проверката.

Неотносими към спорния предмет са оплакванията, че не е било проверено гражданството на Ч., тъй като в нито един момент от проверката същата въобще не е заявила, че не владее писмено и говоримо български език още повече, че собственоръчно попълва декларацията по чл. 402 КТ което означава, че ползва свободно писмено и говоримо български език, в която връзка и актосъставителят въобще няма задължение да проверява от какъв произход е лицето и дали е постоянно пребиваващ.

С обжалваното Решение размера на наложената имуществена санкция е намален до размера на минимално предвидения в закона, а именно 1500 лева като правилно и законосъобразно е приложена законодателната забрана на чл.415в ал.2 от КТ, съгласно която „Не са маловажни нарушенията на чл.61 ал.1, чл.62 ал.1 и 3 и чл.63 ал.1 и 2.“. Цитираната разпоредба се явява специална и нейният привилегирован състав изключва приложението на общата разпоредба на чл.28 от ЗАНН, касаеща маловажни случай по см. на §.1 т.4 от ДР на ЗАНН.

Предвид на гореизложеното обжалваното Решение се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора по делото в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на сумата от 80 лева за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 4 вр. с ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Така мотивиран съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 95/21.01.2024г. постановено по АНД № 2924/2023г. по описа на РС – Пловдив

ОСЪЖДА „Гег Сон“ ООД с ЕИК ****със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], вх.*, ет.*, ап.*с управител Г. К. ДА ЗАПЛАТИ в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ сумата от 80 лева разноски за настоящето производство.

Решението е окончателно.