Решение по дело №26/2021 на Окръжен съд - Добрич

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

   №  260016, 16.02.2021г., град ***

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 ***кият окръжен съд, наказателно отделение,

 на шестнадесети февруари, две хиляди и двадесет и първа година,

 в публично заседание, в следния състав:

 

                                                                                                        Председател: Петър Монев       

                                Членове:  Калина Димитрова

                                                 Калиптен Алид                                   

Секретар: Анжела Никова

Прокурор: Радослав Бухчев

като разгледа, докладваното от съдия К.Алид в.а.н.д. № 26 по описа за 2021г., на основание чл.334, т.2 от НПК във вр. с чл.336, ал.1, т.2 от НПК

             

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ изцяло решение № 260016 от 12.11.2020г. по АНД № 198/2020г. по описа на Районен съд – град ***и вместо това:

ПРИЗНАВА обвиняемия С.Р.Я., роден на ***г*** ***, обл.***, български гражданин, с основно образование, женен, неосъждан, неработещ, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 07.02.2020г. в град ***е потвърдил неистина в писмена декларация по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на българските лични документи, която по силата на закон - чл.160 от ЗДв.П се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства - обстоятелството по изгубване на свидетелство за управление на МПС с № ***, издадено на 01.04.2019г. от ОД на МВР – *** – престъпление по чл.313, ал.1 от НК.

На основание чл.78а, ал.1 от НК освобождава обвиняемия С.Р.Я. от наказателна отговорност и му налага административно наказание глоба в размер на 1000.00 /хиляда/ лева.

Осъжда обвиняемия С.Р.Я. да заплати сторените по делото разноски в размер на 100.49 лева по сметка на ОД на МВР – ***.

Решението е окончателно.

 

 

Председател:                              Членове: 1.                                2.

 

 

 

 

 

 

 

 

МОТИВИ

 

                        по решение № 260016/16.02.2021г. по в.а.н.д. № 26/2021г.

                        по описа на Окръжен съд – ***

 

 

С решение № 260016 от 12.11.2020г., постановено по а.н.д. № 198 по описа за 2020г., Районен  съд – град ***признал обвиняемия С.Р.Я. за невиновен в това, че на 07.02.2020г. в град ***е потвърдил неистина в писмена декларация по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на българските лични документи, която по силата на закон - чл.160 от Закона за движението по пътищата /ЗДв.П/ се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства - обстоятелството по изгубване на свидетелство за управление на МПС с № ***, издадено на 01.04.2019г. от ОД на МВР – *** и на основание чл.378, ал.4, т.2 от НПК го оправдал по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.313, ал.1 от НК.

Настоящото производство е образувано по протест на прокурора срещу постановеното  решение с искане за отмяната му като незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Иска се постановяване на решение, с което да бъде признат обвиняемият за виновен в извършване на инкриминираното деяние и на основание чл.78а, ал.1 от НК да бъде освободен от наказателна отговорност, и да му бъде наложено административно наказание глоба.

В съдебно заседание протестът се поддържа от представителя на Окръжна прокуратура - ***, като се пледира за налагане на административно наказание глоба към законоустановения минимален размер.

Обвиняемият не се явява, а неговият защитникът изразява становище да бъде оставен без уважение протестът на прокурора, като неоснователен, с искане първоинстанционното решение като законосъобразно, правилно и обосновано да бъде потвърдено и оставено в сила.

***кият  окръжен съд, след като се запозна с подадения протест, изслуша становищата на страните в съдебно заседание и прецени събраните доказателства, прие за установено следното:

Обвиняемият С.Р.Я. е правоспособен водач с категории Ам, В, С, Ткт. Същият имал издадено свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ № *** валидно до 01.04.2024г.

През м.април 2019г., когато се връщал от ФРГермания, обвиняемият Я., като водач на МПС, допуснал пътно-транспортно произшествие /ПТП/ на територията на Република Румъния. Видно от писмо рег.№ 12077-р-158, екз.2 на Съвместен контактен център за полицейско и митническо сътрудничество – Гюргево,  е че на 09.04.2019г. по повод пътния инцидент му е било отнето горепосоченото СУМПС от служители на Бюро „Пътна полиция“ към Полиция – град Крайова при Окръжен инспекторат на полицията – Долж. Във връзка с това му е било предоставено удостоверение, заместващо отнетото СУМПС с период на валидност 15 дни, с възможност за удължаване на валидността съгласно чл.11, ал.6 от Правителствено решение 195/2002г. на Република Румъния.

На 07.02.2020г., десет месеца след издаване на визираното удостоверение от румънските власти, обвиняемият Я. подал декларация по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на българските лични документи с вх.№ 265000-829/07.02.2020г. по описа на РУ-град Генерал ***, която му послужила за издаване на дубликат на СУМПС от сектор „ПП- КАТ“ на МВР – ***.

В декларацията той изрично декларирал, че е изгубил шофьорската си книжка преди една седмица, като след въвеждането й в деловодната система на РУ- Генерал ***“АИС Д“ от системния оператор – свидетелката Ивелина Йорданов Димитрова, СУМПС № *** било обявено за „невалидно“ със статус „изгубен“ и на него му бил съставен АУАН № 261а48, бланков № 335030/07.02.2020г. за допуснато нарушение по чл.7 от ЗБЛД.

На 19.02.2020г. на обвиняемия му било издадено СУМПС № ********* валидно до 19.02.2025г.

След разменената информация между българските и румънските власти и констатиране на невярно деклариране от страна на Я., било образувано досъдебно производство  № 99/2020г. по описа на РУ на МВР – Генерал ***, като на обвиняемия му било повдигнато обвинение за това, че на 07.02.2020г. в град ***е потвърдил неистина в писмена декларация по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на българските лични документи, която по силата на закон - чл.160 от Закона за движението по пътищата се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства - обстоятелството по изгубване на свидетелство за управление на МПС с № ***, издадено на 01.04.2019г. от ОД на МВР – *** – престъпление по чл.313, ал.1 от НК.

 В хода на досъдебното производство е била изготвена СГЕ, от която е видно, че ръкописният текст в процесната декларация и подписът на позиция „Декларатор“ са били изпълнени от обвиняемия Я..

При наличието на материално-правните предпоставки на чл.78а от НК, прокурорът на 12.10.2020г. е внесъл в Районен съд – ***постановление, с което е предложил деецът да бъде признат за виновен в извършване на вмененото му престъпление и да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба.

Гореописаните фактически положения по същество са идентични с приетите за установени от първостепенния съд, въпреки че същите не съдържат детайлен анализ на всеки от доказателствените източници. Въз  основа  на  събраните  доказателства  в  първата  инстанция,  Окръжният  съд намира, че направените фактически изводи са правилни, но при преценката им от правна страна е допуснато нарушение на материалния закон. За да обоснове крайния си съдебен акт, районният съд, в разрез с константната практика на съдилищата, е приел, че е налице несъставомерност на деянието от обективна страна. В тази връзка първостепенният съд е приел, че изискването за подаване на декларация е предвидено в чл.17 от Правилника за издаване на българските документи за самоличност, а последният визиран нормативен акт не е от категорията, изброени в нормата на чл.313, ал.1 от НК, а именно: закон, указ или постановление на Министерския съвет.

Този извод не може да бъде споделен от настоящия съдебен състав по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.313, ал.1 от НК който потвърди неистина или затаи истина в писмена декларация или съобщение, изпратено по електронен път, които по силата на закон, указ или постановление на Министерския съвет се дават пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от сто до триста лева.

Видно от прочита на нормата е, че същата е бланкетна, т.е. препраща към друг специален закон, който в случая се явява разпоредбата на чл.160 от Закона за движението по пътищата. В алинея 1-ва на последния закон е визирано, че дубликат на свидетелство за управление или на контролен талон към него се издава, когато свидетелството или контролният талон е изгубен, откраднат, повреден или унищожен, за което притежателят подписва декларация. В тази връзка следва да се отбележи, че именно декларативният, а не заявителски характер на саморъчно попълнената от обвиняемия декларация, предоставена му по образец съгласно приложение № 6 към чл.17 от Правилника за издаване на българските документи за самоличност, дава основание да се приеме, че е реализиран съставът на нормата на чл.313, ал.1 от НК. Привнасянето на допълнителен изискуем съставомерен елемент, който не е упоменат в съответния регламент на Наказателния кодекс, а именно да е изрично визирано в съответния специален закон, че невярното деклариране от страна на дееца е предпоставка за реализиране на отговорността му по чл.313, ал.1 от НК, е недопустимо. Тази разпоредба визира т.нар. състав на формално извършване и внасянето на неверени обстоятелства в декларация, което се изисква по силата на закон, указ или постановление на МС, е достатъчно, за да се обоснове отговорността на автора на деянието. В противен случай, би се стигнало до нарушаване на реда на документооборота в държавния апарат с подобно толериране на недобросъвестно поведение от страна на субектите - евентуални титуляри на съответните официални документи, издавани по надлежния ред. Или иначе казано, никой не би санкционирал по настоящия действащ Наказателен кодекс притежателя на документ, който действително го е изгубил или му е бил откраднат, повреден или унищожен, но ще бъде наказан за това, че е декларирал неверни обстоятелства във връзка с горните факти, когато са изисквани тези данни съгласно посочените видове нормативни актове, в каквато насока са и целите на закона – да не се създават предпоставки за злоупотреби и да не се допуска извършването на такива.

Поради изложените съображения, съдът намира, че от страна на С.Р.Я. са осъществени обективните и субективни признаци на престъпния състав на чл.313, ал.1 от НК. В тази връзка настоящият съдебен състав намира за голословни, недподкрепени с доказателства и лишени от логика изявленията на обвиняемия пред първоинстанционния съд, че не е знаел, че СУМПС му е било отнето от румънските власти и е останал с убеждението, че действително го е изгубил. Тази негова защитна теза явно цели избягване реализирането на наказателна отговорност, доколкото обективирането на това обстоятелство («изгубването на СУМПС») е 10 месеца след пътно-транспортния инцидент в Република Румъния и изцяло се опровергава от получената информация от румънските власти, че на обвиняемия е било връчено удостоверение, заместващо отнетото СУМПС с период на валидност 15 дни, с възможност за удължаване на валидността съгласно чл.11, ал.6 от Правителствено решение 195/2002г. на Република Румъния.

С оглед гореизтъкнатото, правната оценка на така приетото за установено поведение на Я., налага извод за признаването му за виновен по първоначално повдигнатото му обвинение за извършено от него престъпление по чл.313, ал.1 от НК, като причината за извършване на престъплението следва да се търси в незачитането на установения в държавата правов ред.

За да определи наказанието на обвиняемия, съдът се съобрази не само с предвиденото в НК наказание, но и степента на обществена опасност на конкретно извършеното от него деяние и данните относно личността му, и констатира следните обстоятелства от значение за отговорността му:

С.Р.Я. е роден на ***г*** ***, живущ *** ***, български гражданин, с основно образование, женен, неосъждан, безработен, ЕГН **********.

Обвиняемият е с чисто съдебно минало, с добри характеристични данни по местоживеене и срещу него няма образувани други наказателни производства. Изложеното, както и и фактът, че от деянието няма причинени имуществени вреди, навеждат на извода, че са налице материално-правните предпоставки на чл.78а от НК за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба”, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Това обуславя определянето на наказание в минималния, предвиден в закона размер, който е съобразен със статуса на обвиняемия (семеен, с две деца, не получава доходи от трудови правоотношения). В тази връзка, както бе отбелязано по-горе, настоящият съдебен състав намира за съответна на обществената опасност на деянието и дееца, налагането на административна санкция от вида „глоба” в размер на 1 000.00 /хиляда/ лева. Така определеното наказание би следвало да способства за постигането на целите, визирани в чл.36 от НК, а именно относно реализирането на личната и генерална превенция.

Обвиняемият Я. следва да заплати и сторените за изготвянето на експертно заключение по делото разноски в досъдебна фаза в размер на 100.49 лева по сметка на ОД на МВР – ***.

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     ЧЛЕНОВЕ: 1/                            2/