Р Е Ш Е Н И Е № 364
град Велико Търново, 11.10.2019 г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Велико Търново, седми състав, в публичното заседание на 11.09.2019 година
в състав:
Административен съдия: Цветомил Горчев
при секретаря В.Г., като разгледа
докладваното от съдия Горчев АД № 330 по описа на съда за 2019 година за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 186, ал. 4 от Закона
за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
Образувано
е по жалба от "ДИПЕСТА" ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Велико Търново, ул. „Петър Пармаков“ № 3, представлявано от управителя П.С.Д. против
Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 10448/21.05.2019 г.
на началник отдел "Оперативни дейности" – В. Търново, дирекция
„Оперативни дейности“ при главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ
на НАП, с която на дружеството е наложена принудителна административна мярка "запечатване
на търговски обект" - бензиностанция, изходяща се в гр. Велико Търново,
ул. "Петър Пармаков" № 3 и е забранен достъпа до него за срок от 14 /четиринадесет/
дни на основание чл. 186, а. 1, т. 1, б. "г" от Закона за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/ и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. В жалбата се правят
оплаквания за незаконосъобразност на оспорената заповед поради некомпетентност
на автора, пороци във формата, както и се твърди издаването ѝ в
противоречие с материалния закон и неговата цел. В тази връзка не се оспорва
установения от органите на НАП факт, че към момента на проверката действително
е съществувало несътветствие между показанията на различните технически средства,
но това се е дължало на технически проблем, който не е бил известен на
дружеството, като не е констатирано несъответствие в наличните горива и
отчетите за продажби. Сочи се още, че нарушението е отстранено и е първо по
ред, поради което не е налице системно нарушаване на реда за изпращане
информация. С оглед на това счита, че ПАМ нарушава принципа на съразмерност,
залегнал в чл. 6, ал. 5 от АПК. По тези съображения търси отмяна на атакуваната
заповед, като незаконосъобразна. В съдебно заседание дружеството-жалбоподател,
редовно призовано, се представлява от управителя Д.и ***А.Ч., ВТАК, които
поддържат жалбата по изложените в нея съображения. Претендират присъждане на
деловодни разноски, съобразно приложен списък.
Ответникът
по жалбата – Началник отдел "Оперативни дейности" – В. Търново,
дирекция „Оперативни дейности“ при главна дирекция "Фискален контрол"
при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител ***Х.К., заема становище за
законосъобразност на оспорената заповед. Посочва, че същата е издадена от
оправомощен за това орган и съдържа необходимите реквизити. Счита за безспорно
установено нарушението на закона, представляващо основание за налагане на ПАМ. Поради
изложеното моли жалбата да бъде отхвърлена, като неоснователна. Претендира
разноски.
Въз
основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Предмет
на административното производство е Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 10448/21.05.2019 г. на началник отдел "Оперативни
дейности" – В. Търново, дирекция „Оперативни дейности“ при главна дирекция
"Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на дружеството-жалбоподател
е наложена ПАМ – "запечатване на търговски обект" - бензиностанция,
изходяща се в гр. Велико Търново, ул. "Петър Пармаков" № 3 и е
забранен достъпа до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни на основание чл.
186, а. 1, т. 1, б. "г" от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/
и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
Обжалваната
заповед е издадена след извършена на 16.05.2019 г. от служители на Главна дирекция "Финансов
контрол" при ЦУ на НАП, съвместно със служители от МВР, АМ и ДАМТН, проверка
на търговски обект – бензиностанция, изходяща се в гр. Велико Търново, ул.
"Петър Пармаков" № 3, стопанисвана от "ДИПЕСТА" ООД, гр.
Велико Търново, ЕИК *********. В хода на проверката от органите по приходите е
установено, че в обекта се предлагали за продажба течни горива - дизел, бензин,
пропан бутан, както и спирачна течност, течност за чистачки и други
автоконсумативи. Продажбите се отчитали чрез една монтирана и въведена в
експлоатация Електронна система с фискална памет /ЕСФП/ "Nyovo pignone",
DР № 4150, GPLM - T221, "GilbargoSK 700-2" DP № 5076, нивомерна
система тип "FAFNIR VISY - X 4914,2"
и фискален принтер марка "DATECS", модел „FP550 - KL" per. № на фискалното устройство (ФУ) в Националната
агенция за приходите /НАП/ 3893661, регистрано в НАП на 31.12.2018 г.,
идентификационен номер на ФУ 05000904, идентификационен № на фискалната памет
58004480, свързано с компютьрна конфигурация с принтерно устройство "Ойл
Сис". В обекта имало и един брой одобрена по надлежния ред "блок -
схема", отговаряща на изискванията.
В
обекта се съхранявали и били предоставени документи за ЕСФП - паспорт на ЕСФП, свидетелство
за регистрация, договор за техническо обслужване на ЕСФП. В обекта били налична
и се водела редовно Книга за дневните финансови отчети.
Проверяващите
констатирали, че касовата наличност установена от ФУ е 5122,34 лева, докато фактическата
наличност на паричните средства в обекта е 2702,97 лева, като сумата на
паричните средства в началото на работния ден е 150,00 лева - въведени пари в касата 150,00 лева, като не
било отбелязано извеждане на пари от касата, т.е. установили разлика от 2419,37
лева. За разликата от представляващите дружеството било обяснено, че поради
наложило се спешно лечение на касиера, извеждането не било отразено. За
лечението е представен медицински документ - л. 22 от делото.
В
хода на проверката била направена съпоставка на одобрената "блок - схема",
с действителната конфигурация на елементите на ЕСФП и връзките между тях, като
не са установени разлики. Не се установило нарушаване целостта на поставените
контролни стикери, дистанционната връзка на ЕСФП с НАП била налична.
За
извършената кантролна покупка бил издаден фискален касов бон - приложения с №
0108812 0165/16.05.2019 г.
След
съпоставка на получените данни за доставка на горива в електронният масив на
НАП и наличното по документи количество дизел е установена разлика по документи
фигурирали 5000,00 литра дизел, а реално
установеното по нивомерна система било 2992,28 литра дизел по АДД №
0000000004536519/10.05.2019 г.
При
така установеното контролните органи направили извода, че "ДИПЕСТА"
ООД, в качеството си на задължено лице по чл. 3, ал. 2 от Наредба № Н-18 от 13
декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин,
издадена от министъра на финансите, не е спазило реда и начина за подаване на
данни към НАП, като не е предавал на НАП по установената дистанционна връзка
данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в
резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива.
Посочените
обстоятелства са отразени в Протокол за извършена проверка № 0361430/16.05.2019
г., подписан от контролните органи и от присъствалите по време на същата П.С.Д.
- управител и Т.С.Т.- служител на МВР. Така констатираното е преценено като
нарушение на чл. 3, ал.3 и чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ,
за което срещу дружеството-жалбоподател следва да се състави Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/.
По
делото не са представени доказателства дали въз основа на тези констатации са издадени
АУАН и наказателно постановление.
По
повод нарушението на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ във
връзка с чл. 118, ал. 6 от ЗДДС, с оспорваната по настоящото дело заповед, на
основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС,
Началникът на отдел "Оперативни дейности", Велико Търново в Главна
дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП е наложил и ПАМ по
отношение на "ДИПЕСТА" ООД - запечатване на търговски обект и забрана
за достъпа до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни. Заповедта е връчена на
представляващия дружеството на 29.05.2019 г., видно от разписката към нея /л.
12/, а жалбата е постъпила рли ответника на 04.06.2019 година - видно от
завеждането й. Доколкото Заповедта не касае вмененото нарушение по чл. 33, ал.
1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, то не се обсъжда и в настоящото решение.
Като
писмени доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в
административната преписка по издаване на оспорената заповед, представени са й
допълнителви такива.
По
искане на оспорващото дружество като свидетели са разпитани касиерката в обекта
- св. Кр.Д. за обстоятелствата, наложили извеждането от касата на парични суми
и начина на протичене проверка и зареждането с гориво и св. Д.Д., ангажиран със
самото зареждане с гориво в обекта, стопанисван от дружеството.
Приобщено
е и заключение на СИЕ с ВЛ Д.Б., касаещо наличностите и продажбите за
процесните дати-
При
така установените факти, от правна страна съдът съобрази следното:
Предмет на оспорване е индивидуален
административен акт, подлежащ на съдебен контрол, от неговия адресат - надлежна
страна с право и интерес от обжалване. Заповедта е връчена на оспорващия на
29.05.2019 г., поради което жалбата, входирана в деловодството на ТД на НАП,
гр. Велико Търново на 04.06.2019 г., се явява подадена в срока по чл. 149, ал.
1 от АПК и съответно е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Съгласно
чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, принудителната административна мярка по ал. 1 се
прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него
длъжностно лице. Чл. 7, ал.1, т.1 от ЗНАП предвижда, че изпълнителният директор
на НАП е орган по приходите. Видно пък от т. 1 от Заповед №
ЗЦУ–ОПР-16/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП /л. 42 от делото/,
директорите на дирекции "Контрол" в ТД на НАП и началниците на отдели
"Оперативни дейности" в дирекция "Оперативни дейности" в
главна дирекция "Фискален контрол" в Централно управление на НАП, са
оправомощени да издават заповеди за налагане на ПАМ – запечатване на обект по
чл. 186 от ЗДДС.
В
случая оспорваната заповед е издадена от Ж.А.- Началник на отдел
"Оперативни дейности", Велико Търново в Дирекция "Оперативни
дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП /Заповед
№ 2264/11.06.2018 г. - л. 51/, поради което съдът приема, че същата е
постановена от компетентен орган в рамките на неговата функционална и
материална компетентност и не страда от пороци в този аспект, който да
обосновават нищожност на оспорвания административен акт.
Заповедта
е изготвена в изискуемата от чл. 59, ал. 1 от АПК писмена форма и отговаря на
изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. Органът е изложил фактите, въз основа
които е приел, че са налице основанията по
чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" от ЗДДС. В заповедта се съдържа
достатъчно описание на запечатания обект. Недвижимият имот е индивидуализиран с
адрес и описание на предмета на дейност, която се извършва в него. Изложени са
и мотиви досежно продължителността на наложената принудителна административна
мярка.
Административното
производство е започнало, въз основа на извършена проверка на 16.05.2019
година, обективирана в протокол от същата дата, връчен на представител на
дружеството, представляващо уведомление за започналото административно
производство, съгласно чл. 26, ал. 1 от АПК, като при издаването на
индивидуалния административен акт не са допуснати съществени нарушения на
административно производствените правила.
Заповедта
обаче е издадена в нарушение на материалноправните разпоредби и при несъблюдаване
целта на закона, поради следните съображения:
С
разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т.1, б. "г", във вр. с ал. 3, във вр.
с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с
мотивирана заповед, която съдържа изложение на предвидените в закона
предпоставки. Тези предпоставки съгласно чл. 186, ал. 1, т.1, б. "г"
от ЗДДС са формулирани така: "Принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за
подаване на данни по чл. 118 в Националната агенция за приходите." В
нормата на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС е предвидено задължение за регистрирано или
нерегистрирано лице по ЗДДС, извършващо доставки/продажби на течни горива от
търговски обект, с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни
горива от данъчен склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове,
да предава по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите и данни,
които дават възможност за определяне на наличните количества горива в
резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива. В изпълнение
на предоставеното му от чл. 118, ал. 4, т. 3 от ЗДДС правомощие, министърът на
финансите е издал наредба, с която се определят изискванията, редът и начинът
за установяване на дистанционна връзка и подаването на данни към Националната
агенция за приходите. Това е Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, според чл. 3,
ал. 3, във вр. с ал. 2 от която, всяко лице, което извършва продажби на течни
горива чрез средства за измерване на разход, в т.ч. и чрез ЕСФП, работеща в
режим на самообслужване, е длъжно да предава на НАП по установената
дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните
количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни
горива.
Съгласно
чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по
чл. 186, ал. 1 от ЗДДС се забранява и достъпът до обекта.
От
цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния
ред непредаване на НАП по установената дистанционна връзка на данни, които
дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за
съхранение в обекта и данни за извършените продажби, дължащо се на неспазване
на реда или начина за предаването на такива, административният орган, при
условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ –
"запечатване на обект и забрана за достъп до него". Органът
съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и
обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на
срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва
и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни".
Принудителната
административна мярка е израз на административната държавна принуда, поради
което за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че
да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща
от преследваната от закона цел. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на
закона следва да се извършва в съответствие с характера ѝ във всяка една
от хипотезите на чл. 186, ал.1 от ЗДДС. По отношение хипотезата в чл. 186,
ал.1, т.1, буква "г" от ЗДДС, мярката запечатване на търговски обект
има превантивно действие, а именно да се предотврати извършването на друго
противоправно поведение от страна на нарушителя.
В
тежест на административния орган обаче е да обоснове с конкретни обективни
данни както факта на извършено нарушение и вероятността нарушителят да извърши
друго нарушение, така и необходимостта от налагането на ПАМ за определения в
заповедта в срок.
В
конкретния случай извършването на нарушението, за което е приложена обжалваната
ПАМ, не е установено по безспорен начин.
От
събраните доказателства, в това число и от кредитираното заключение на СИЕ, се
установява, а и по същество не се оспорва от страните, че към момента на
проверката са налични различия между данните на софтуера за управление и проследяване
на доставките, откъдето се подават и са подадени данните в НАП и данните
изведени от фискалната система, т.е. в НАП не са постъпили точни данни по
установената дистанционна връзка с търговския обект, стопанисван от
жалбоподателя, които да дават възможност за точно определяне на наличните
количества горива в резервоарите за съхранение в обекта и за извършените
продажби, като посоченото обстоятелство е установено при извършената проверка.
Липсват
по делото каквито и да било данни това обстоятелство да е било известно на
служителите на оспорващото дружество, доколкото и ФУ, и нимомерната система, и
управляващият софтуер, с които бил оборудван обекта, са функционирали, без да
дават индикации, че не предават верни данни на НАП и това при липса на обективна
възможност търговецът да проследява дали
и каква информация достига до НАП. Този извод се потвърждава от установеното
при проверката, че липсват интервенции по оборудването в обекта и че връзката с
НАП за предаване на данни се е осъществила нормално.
Данъчните
служители не са установили на какво се дължи предаването на неверни данни в
НАП, отговора на този въпрос не се установи и в с.з., поради което не следва
автоматично да се отхвърля довода на оспорващия, че това най-вероятно се дължи
на обстоятелството, че в момента на зареждането се е продавало гориво, което е
възможно да е причинило неточно отчитане от нивомерното оборудване. Безспорно
по делото е, че в момента на зареждане бензиностанцията е извършвана и продажба
на гориво - приложения КЛЕН и заключението на СИЕ.
От
друга страна, от събраните по делото доказателства става ясно, че дружеството е
издавало дневни и месечни отчети, чието наличие е установено по време на
проверката и представлява индиция, че служителите на дружеството стриктно са
изпълнявали задълженията си, произтичащи от данъчното законодателство, като не
са имали представа за неточното отчитане. При това положение не може да се
приеме за безспорно установено, че жалбоподателят е нарушил реда или начина за
подаване на изискуемите данни в НАП, доколкото ответната страна, в чиято тежест
е установяването на фактическите основания, послужили за издаване на оспорения
акт, не е ангажирала доказателства, удостоверяващи причината, поради която са
подадени неверни данни, както и дали тази причина е свързана с пропуски в
създадената организация в търговския обект или на независещ от човешкия фактор
технически проблем, респективно дали неподаването на данни се е дължало на
неспазване реда или начина на подаване на такива.
В
обобщение на изложеното съдът приема, че събраните по делото гласни
доказателства опровергават отразеното в протокола на извършена проверка
неизпълнение на задължението по чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ. Административният
орган, чиято е тежестта да докаже фактическите основания за издаване на
принудителната административна мярка, не е сторил това, поради което издадената
от него ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" от ЗДДС се явява
постановена при липса на материалноправните предпоставки за това.
На
следващо място, за да е законосъобразно наложена, ПАМ трябва да е определена в
такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен,
надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Предвидената в
чл. 186, ал. 1, т. 1, буква "г" от ЗДДС мярка има превантивно
действие, като с нея се цели да се предотврати извършването на друго
противоправно поведение от страна на нарушителя. В случая катоизвършването на
нарушение не беше доказано по безспорен и категоричен начин, наложената ПАМ не
съответства на целта на закона и на принципа за съразмерност, установен с
разпоредбата на чл. 6 от АПК, доколкото не е налице основание за предприемане
на действия за предотвратяване извършването на нарушения на фискалната
дисциплина. В подкрепа на извода за несъразмерност на ПАМ е и обстоятелството,
че от страна на търговското дружество са били предприети действия по замяна на
софтуера – факт, който се установява от представените платежни нареждания,
което изключва необходимостта от осъществената административна принуда, чрез
която се цели преустановяване и предотвратяване на констатираното
нарушение.
Предвид
изложеното, оспореният административен акт се явява постановен при
несъблюдаване на материалния закон и неговата цел, поради което следва да бъде
отменен като незаконосъобразен.
С
оглед изхода на делото искането на оспорващото дружество за присъждане на
деловодни разноски се явява основателно и доказано, поради което в полза на
същото следва да се присъди суми в размер на 1200 лева, включваща внесена
държавна такса в размер на 50 лева, договорено и платено адвокатско
възнаграждение в размер на 800 лева и 350 лева дерозит за експертиза, като
посочената сума следва да бъде възложена в тежест на ТД на НАП, Велико Търново.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 10448/21.05.2019 г. на началник отдел "Оперативни
дейности" – В. Търново, дирекция "Оперативни дейности" при
главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на "ДИПЕСТА"
ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул.
"Петър Пармаков" № 3, представлявано от управителя П.С.Д.
е наложена принудителна административна мярка "запечатване на търговски
обект" - бензиностанция, изходяща се в гр. Велико Търново, ул. "Петър
Пармаков" № 3 и е забранен достъпа до него за срок от 14 /четиринадесет/
дни на основание чл. 186, а. 1, т. 1, б. „г" от Закона за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/ и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА ТД на НАП, гр. Велико Търново да
заплати на "ДИПЕСТА" ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. Велико Търново, ул. "Петър Пармаков" № 3, представлявано от управителя П.С.Д.
сумата от 1200 /хиляда и двеста/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните, чрез изпращане на преписи от
него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: