РЕШЕНИЕ
№ 663
гр. Кюстендил, 03.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Калин К. Василев
при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело №
20221520101644 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.
Образувано е по искова молба с вх. №7753/02.09.2022 г., депозирана от
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, EИK *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“ №29, ет. 3,
п.к.1527, представлявано от изпълнителния директор Я.Я., против Р. В. В.,
ЕГН **********, с адрес в с. Ж, общ. К., ул. "П.", №**
В исковата молба се твърди, че за вземането, предмет на настоящото
производство, била издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по ч. гр. д. № 374/2022 г. на КнРС, връчена по реда на 47, ал.5 от ГПК и в
законоустановения срок ищцовото дружество предявява настоящите
установителни искове.
Дължимостта на претендираното вземане произтичала от сключен
между ответника и „Микро Кредит“ АД Договор за заем Microcredit №9012-
00045699 от 07.01.2021г., както и Договор за допълнителни услуги към заем
Microcredit №9012-00045699 от 07.01.2021г., по силата на който ответникът,
като кредитополучател, получил сумата от 3 000 лв. Страните по договора се
договорили заемополучателят да върне на заемодателя в сроковете и при
условията на общите условия към договора сума в общ размер на 3584,10
лева, представляваща чистата стойност на заема и договорната лихва към
него. Заемополучателят се е задължил да върне заема ведно с договорната
1
лихва по него на 10 броя равни месечни вноски, в всяка в размер на 358,41
лева, платими при падеж на първа вноска – 20.02.2021г. и последна
погасителна вноска с падеж на плащане на 20.11.2021г. По договора за
паричен заем Р. В. В. е извършвал плащания в общ размер на 123,00 лева.
Дължимата главница била в размер на 3000 лева, както и договорна лихва в
размер на 584,10 лева.
Бил сключен между същите страни и Договор за допълнителни услуги към
заем Microcredit №9012-00045699, съгласно който „Микро Кредит“ АД се
задължил да предостави на заемополучателят пакет от допълнителни услуги,
описани подробно в „Приложение 1 – описание на допълнителните услуги“,
съдържащо се в Искането за допълнителни услуги, което е подадено и
подписано от страна на заемополучателят и настоящ ответник. Съгласно
клаузите на сключения договор за допълнителни услуги, заемополучателят се
задължил да заплати пакетна цена в размер на 2536,50 лева на 10 броя равни
месечни вноски от по 253,65 лева всяка, при падеж на първа вноска -
20.02.2021г. и последна погасителна вноска с падеж на плащане на
20.11.2021г. В договора за допълнителни услуги заемополучателят изрично
посочил, че иска да се ползва от услугата за „Връщане в 30-дневен срок“ на
цена от 240 лева, като същата е приспадната от предоставената в заем сума.
Същата представлявала възможност за връщане на заема в 30-дневен срок на
чистата стойност на заема, намален с цената на допълнителната услуга.
С оглед общите условия на договора за заем, при забава на дължима
погасителна вноска по договора за заем, заемополучателят дължал
обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава на всеки ден
просрочие, считано от датата на настъпване на забавата до окончателното
изплащане на задължението. На посоченото основание, на заемополучателя е
начислено обезщетение за забава върху незаплатените суми по договора за
заем в размер на 282,93 лева за периода от 21.02.2021г. до 22.02.2022г.
Съгласно чл.6 от ЗМДВИП за периода 13.03.2020г. до 13.07.2020г.
включително не били начислявани лихви за забава.
На основание чл.99 от ЗЗД между „Микро Кредит“ АД и ищеца по
настоящото „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД е
сключен рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
12.03.2021г., като с Приложение №1 от 20.05.2021г., както и потвърждение за
извършено прехвърляне на вземания, вземането, установяването на което се
иска по настоящото дело, е прехвърлено в полза на ищеца изцяло с
привилегиите, обезпеченията и принадлежностите.
По реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД до Р. В. е изпратено от страна на цедента
„Микро Кредит“ АД, чрез цесионера „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД уведомително писмо за станалата продажба чрез
пощенски оператор, като в обратната разписка е отбелязано, че „писмото не е
потърсено“.
Ето защо се иска да бъде установено в отношенията между страните, че
2
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД има следните вземания
срещу Р. В. В., ЕГН **********, с адрес в с. Ж, общ. К., ул. "П.", №**, по
Договор за заем № Microcredit №9012-00045699 от 07.01.2021г., както и
Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit №9012-00045699 от
07.01.2021 г. – главница в размер на 3 000 лв. договорна лихва в размер на
584, 10 лв. за периода от 20.02.2020 г. до 20.11.2021 г., сума за пакет
допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги в размер на 2 536,
50 лева /впоследствие оттеглена претенция/, лихва за забава върху главницата
в размер на 282, 93 лева за периода от 21.02.2021 г. до 22.02.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по
чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми.
С молба с вх. №11392/20.12.2022 г. ищецът е направил оттегляне на иска
по отношение на сумата от 2 536, 50 лв., представляваща допълнителни
услуги по Договор за допълнителни услуги. Във връзка с направеното
оттегляне на иска съдът се произнесъл с определение от открито съдебно
заседание на 12.05.2023 г., че прекратява производството по настоящото дело
по отношение на иска за сумата от 2 536, 50 лв., което определение е влязло в
сила.
Претендират се и направените разноски, в т. ч. за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 350 /триста и петдесет/ лева на основание чл. 78
ал. 8 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е упражнил правото си на
отговор чрез назначения му особен представител – адв. К..
Навежда доводи за допустимост, но неоснователност на предявените
искове. Исковете били неоснователни, тъй като договорите, на които се
основавали претенциите били нищожни, тъй като не е спазено изискването за
минимален размер на шрифта при изготвянето на договорите. Не било
спазено и императивното изискване на чл. 11, т. 12 от ЗПК, а именно, че
погасителния план не съдържа разбивка на всяка погасителна вноска.
Липсвало описание на информацията, посочена в чл. 11, т. 10 от ЗПК, както и
регламентацията на правата по т. 20 на чл. 11, ал. 1 от ЗПК.
Макар и да бил посочен фиксиран лихвен процент, не са посочени
условията за прилагането му, липсвали и изискванията по чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК, като макар да е посочен ГПР и обща сума по кредита, не са посочени
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения от Приложение 1 от ЗПК начин. Това
обуславяло недействителността на договора за заем.
От друга страна, уговорените допълнителни услуги нямали характера на
такива, тъй като били пряко свързани със самото задължение по кредита.
Уговорено е задължение за заплащане на възнаграждение за допълнителни
услуги от заемополучателя, независимо дали ще му бъде предоставена услуга
или не. С оглед на това, допълнителния договор се явявал нищожен на
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и заобикалящ разпоредбите на ЗПК.
3
По делото нямало данни потребителят да е използвал възможностите,
които този допълнителен пакет от услуги предлагал, а според договора за
него се пораждало задължение да заплати стойността им, независимо дали се
е възползвал от тях.
Обстоятелството, че разходите за допълнителни услуги не са включени в
обявения от кредитора ГПР съставлявало самостоятелно основание за
нищожност на договора за допълнителни услуги. Тези разходи, включени към
ГПР, надхвърлял значително максималния размер по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Не на последно място, потребителят бил поставен в неравноправно
положение. Недействителна била и допълнителната услуга „Връщане в 30-
дневен срок“, тъй като тази уговорка въвеждала несъответствие между
насрещните престации, защото сумата от 240 лева се явявала еквивалент на
възнаградителната лихва, представляваща цената на предоставената от
кредитора услуга, която от своя страна, начислена върху главницата от 2760
лева се явявала половината от размер на лихвата за целия период на кредита.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа от ищеца и оспорва от
особения представител на ответника.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
С изрична молба с вх. №2341/09.03.2023 г. е указано на съда, че
ищцовото дружество е преобразувано и вече е „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ АД с ЕИК: ********* /вместо първоначалния ищец
Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД с ЕИК:*********/,
поради което е постановено и определение, с което е конституирано в
производството актуалното дружество.
Видно от приетия Договор за заем Microcredit №9012-
00045699/07.01.2021 г. „Микро кредит“ АД е предоставило на ответника в
заем сума в размер на 3 000 лв. Уговорен бил 10-месечен срок за погасяване
на заема, размер на погасителната вноска 358, 41 лв., ГПР -48,90 % и обща
сума за погасяване – 3 584, 10 лв. Приложен е погасителен план към договора
за заем – л. 9 от делото. Договорът съдържа клауза, че ответникът се
съгласява да му приспадната сумата от 240 лв. от предоставената сума в общ
размер на 3 000 лв., представляваща цена на услуга „Връщане в 30-дневен
срок“. Във връзка с последната клауза и допълнителна услуга „Комфорт“ е
сключен допълнителен договор между същите страни от 07.01.2021 г. /л.10-
11/, с което е уговорено ответникът да плати на заемодателя десет месечни
вноски, всяка от които в размер на 253, 65 лв. Приложено е заверено копие от
общи условия към договора за кредит, както и тарифа за допълнителни
услуги.
4
С Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 12.03.2021
г. /л. 24-л. 29/ между кредитора /като цедент/ и настоящия ищец /с
предишното си наименование/, като цесионер, е цедирано вземането на
„Микро кредит“ АД спрямо ответника на настоящия ищец. Процесният
договор за кредит е обективиран в приложение към договора, приложено по
делото. Налице е потвърждение от кредитора на основание чл. 99, ал. 3 от
ЗЗД за прехвърляне на вземането. Приложено е уведомление до длъжника за
извършената цесия /л. 31/, във връзка с което липсват данни същото да е
достигнало до В..
По делото е назначена и приета като обективно изготвен заключение по
съдебно-счетоводна експертиза от вещото лице Т., съгласно което по
договора за паричен заем не са извършвани плащания и не е погасена
главница в размер на 3 000 лв., договорна лихва в размер на 584, 10 лв. и
законна лихва за периода 21.02.2021 г. – 22.02.2022 г. в размер на 305, 83 лв.,
като и за оттеглената претенция в размер на 2 536, 50 лв. по пакета за
допълнителни услуги.
Останалите събрани по делото доказателства не променят крайните
изводи на съда, поради което и не следва да се обсъждат подробно.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена
след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото
писмени доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът
приема от правна страна следното:
По допустимостта:
Целта на предявяването на иск в хипотезата на чл. 415, вр. с чл. 422 от
ГПК е да се установи наличието на вземането към момента на подаване на
заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на
присъдено нещо, тъй като в случая подаването на възражение по реда на чл.
414 от ГПК препятства влизането й в сила. При основателност на претенцията
и съгласно чл. 416 от ГПК заповедта за изпълнение придобива изпълнителна
сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист.
В случая не се оспорва обстоятелството, че в хода на заповедното
производство е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК за търсените суми в полза на настоящия ищец, връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, а заявителят е предявил
установителните искове в указания срок. В този смисъл исковете са
допустими.
Съобщението за извършената цесия е приложено към исковата молба и
връчено на особения представител на ответника в хода на производството,
заедно с другите книжа по делото и съгласно трайно установената практика
5
на ВКС това връчване следва да се счита за редовно и поражда правно
действие.
Исковете са частично основателни, поради следните съображения:
Съгласно чл. 7, ал. 3 от ЗПК съдът служебно следи за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Във връзка с
изследването на обстоятелството дали между страните е налице валидно
облигационно отношение следва да бъдат обсъдени възраженията на
процесуалния представител на ответника за недействителност на договора за
заем поради неспазване разпоредбите на ЗПК. За процесното правоотношение
приложим е Законът за потребителския кредит, като разпоредбите на чл. 10 и
чл. 11 уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски
кредит, а съгласно чл. 22 ЗПК, действащ към датата на сключване на
процесния договор, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от същия закон, договорът е
недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води
до настъпване на последиците по чл. 22 от ЗПК – изначална недействителност
на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото
му сключване.
В случая не се установява, че е нарушено изискването на чл. 10, ал. 1
от ЗПК, съгласно който "договорът за потребителски кредит се сключва в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем
начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за
всяка от страните по договора". В договора за заем е уговорен ГПР в размер
на 48, 90 %. Съгласно § 1 от ДР на ЗПР "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия, като не се включват нотариалните такси.
Съгласно сключения между страните договор потребителят се е задължил да
заплати сума в размер на 240 лв. за допълнителна услуга „връщане в 30-
дневен срок“, които са му удържани още с предоставянето на главницата.
6
Освен това със сключения допълнителен договор между същите страни от
07.01.2021 г. /л. 10-11/, в тежест на ответникът е възложена сума в общ размер
на 2 536, 50 лв. за допълнителни услуги по основния договор за заем.
Същественият въпрос е следва ли при правилно законосъобразно
изчисляване на ГПР в случая да бъдат включени сумите за допълнителни
услуги по допълнителен договор между същите страни от 07.01.2021 г., както
и сумата от 240 лв. по договора за кредит за опцията „връщане на кредита в
30-дневен срок“.
Според чл. 3, буква "ж" на Директива 2008/48/ЕО на Европейския
Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за
потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета тази
норма "общи разходи по кредита за потребителя" означава всички разходи,
включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи,
които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които
са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите
за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В случая
получаването на кредита при предлаганите условия включва заплащането на
обвързването на кредитополучателя с плащането на пакет допълнителни
услуги „Комфорт“ и както повторно плащане за услуга „Връщане в 30-дневен
срок“ в общ размер на 2 536, 50 лв. по договор за допълнителни услуги към
основния заем от 07.01.2021 г. Следователно сумата по пакета за
допълнителни услуги представлява разход, който е следвало да бъде включен
в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е в
противоречие с императивната разпоредба на член 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
водещо до недействителност на договора на основание член 22 ЗПК. Целта на
изискването за посочване на ГПР в договора е потребителят да разбере какво
е реалното оскъпяване на кредита и да може да съпостави наличните пазарни
предложения и да упражни избора си съответно на индивидуалния си интерес.
Неправилното посочване на ГПР може да бъде разгледано и като
нелоялна търговска практика от страна на кредитните институции. Съгласно
Решение на Съда от 15 март 2012 г. по дело C453/10 Jana Perenicov и Vladislav
Perenic срещу SOS financ spol. s r. o. търговска практика, състояща се в
посочването в договор за кредит на по-нисък от действителния ГПР, трябва
да се окачестви като "заблуждаваща" по смисъла на европейското
7
законодателство относно нелоялните търговски практики, доколкото тя
подтиква или е възможно да подтикне потребителя да вземе решение за
сделка, което в противен случай не би взел.
Според чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит
трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора
за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите. Посоченият в договора ГПР
е неверен.
Неясното определяне на ГПР от своя страна представлява нарушение на
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което е условие, визирано в чл. 22 от ЗПК,
договорът за потребителски кредит да бъде обявен за недействителен. Поради
това съображение кредитополучателят ще дължи само чистата сума по
кредита, следователно акцесорните вземания за лихви, били те договорни или
мораторни, не следва да бъдат присъждани.
По изложените съображения и предвид недействителността на договора
на посочените основания, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Обстоятелството, че в хода на делото кредиторът оттегли претенцията си
за допълнителните услуги, не променя характера на основния договор за
кредит. Т. е. дали договорът за заем е недействителен се определя от неговото
съдържание, а не от това каква част от него се претендира в производството
по делото.
Според чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен
за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва или други разходи по кредита. Поради това потребителят
дължи връщане на непогасения остатък от главницата от 2 760 лева по
договора за паричен заем и законната лихва върху нея, считано от подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК - 28.02.2022 г. до пълното погасяване на
дълга.
Ето защо, настоящият съдебен състав ще уважи ищцовата претенция в
посочената част – за главница в размер на 2 760 лв. по договора за паричен
заем, а в останалите части ще се отхвърли като неоснователни.
По разноските:
С решението по установителния иск съдът се произнася и по
дължимостта на разноските за заповедното производство - относно размера
им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски,
съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. В случая, предвид
отхвърлянето частично на установителните искове, частично следва да бъдат
редуцирани разноските в заповедното производство и частично уважени
8
сторените от ищеца в исковото. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 25, ал.
1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя
възнаграждение за юрисконсулт на ищцовото дружество в размер на 100, 00
лева, предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото.
Ответникът не е направил разноски – представляван е от назначен от съда
особен представител. Съобразно изхода от спора ответникът следва да
заплати сторените от ищеца разноски в исковото производство в размер на
643, 82 лева, съобразно уважената част от исковите претенции, както и 76, 75
лв. – разноски в заповедното производство, съобразно уважената част от
претенциите. Неоснователен е доводът на ищцовото дружество, че по
оттегления иск не следва да дължат разноски или че това не следва да се
взема предвид относно определянето на дължимите на тях разноски.
По обжалваемостта:
Настоящият съдебен акт може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му чрез Районен съд – Кюстендил пред Окръжен съд –
Кюстендил.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува вземането на
„АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот
Волов“ № 29, ет. 3, представлявано от изпълнителния директор Я. Я., по
отношение на Р. В. В., ЕГН **********, с адрес в с. Ж, общ. К., ул. "П.", №**,
за сумата 2 760 лв. /две хиляди седемстотин и шестдесет лева/,
представляваща главница по Договор за заем Microcredit №9012-00045699 от
07.01.2021 г., сключен между ответника и „Микро кредит„ АД, вземанията по
който са прехвърлени на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД с Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения от 12.03.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК – 28.02.2022 г., въз основа на което е
образувано ч. гр. д. № 374/2022 г. по описа на КРС до изплащане на
задължението.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, представлявано от
изпълнителния директор Я. Я., искове за признаване за установено по
9
отношение на Р. В. В., ЕГН **********, с адрес в с. Ж, общ. К., ул. "П.", №**,
че ответникът дължи по Договор за заем Microcredit №9012-00045699 от
07.01.2021 г., сключен между ответника и „Микро кредит„ АД, вземанията по
който са прехвърлени на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД с Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения от 12.03.2021 г., главница в размер на 240 лв., 584, 10 лв. –
договорна лихва за периода 20.02.2020 г. – 20.11.2021 г., 282, 93 лв. –
мораторна лихва за периода 21.02.2021 г. до 22.02.2022 г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА Р. В. В., ЕГН **********, с адрес в с. Ж, общ. К., ул. "П.",
№**, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, представлявано от изпълнителния
директор Я.Я., сумата от 643, 82 лв. /шестстотин четиридесет и три лева и 82
лв./ – разноски в исковото производство, както и сумата от 76, 75 лв. /
седемдесет и шест лева и 75 ст./ - разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Кюстендил в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
10