Определение по дело №1351/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.88, ал.3 от АПК.

Образувано е по частна жалба вх.№9278/16.06.2023г. от С.П.Б. *** срещу Решение № 03-РД06-0010/02.05.2023г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - Варна, с което на основание чл.88, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 от АПК е оставена без разглеждане жалбата й с вх.№03-94С-00-0834/18.04.2023г. срещу задължително предписание №П/Д-В-001/06.02.2023г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“- Варна на основание чл.21, ал.1, т.3 от Закона за закрила на детето във вр. с чл.18, ал.4 от ППЗЗД и е прекратено образуваното по жалбата административно производство в РДСП-Варна.

В жалбата се твърди, че Решението на директора на РДСП-Варна е незаконосъобразно и се претендира отмяната му на основание чл.146, т.4 и т.5 от АПК. Оспорва се като неправилно приетото в него, че С.Б. е получила задължителното предписание на 24.02.2023г. Твърди се, че тогава то й било изчетено на глас доста бързо от социалните работници, без да са й връчили екземпляр от него. Екземпляр от предписанието й бил връчен едва на 05.04.2023г. и едва на тази дата тя могла да се запознае с пълния му текст и да го обжалва. Поради това подадената срещу него жалба в 14-дневен срок считано от 05.04.2023г. неправилно била оставена без разглеждане с решението, което било постановено в нарушение на чл.88, ал.1, т.2 и ал.2 от АПК. Моли за неговата отмяна.

Ответникът – директорът на Регионална дирекция за социално подпомагане – Варна представя административната преписка по издаване на оспорения акт със становище за неоснователност на жалбата. Моли оспорването да бъде оставено без уважение. Позовава се на чл.61, ал.2 от АПК който предвижда възможността административния акт да се съобщи чрез устно уведомяване за съдържанието му, което се удостоверява с подписите на извършилото го длъжностно лице. Такова съобщаване на конкретното задължително предписание било извършено на 24.02.2023г. на С.Б., за което бил съставен протокол. Тя отказала да се подпише и да получи предписанието, което било удостоверено с нейния подпис и подписите на социалните работници. При това устно уведомяване на същата за реда и сроковете за обжалването му, считано от 24.02.2023г. до 10.03.2023г. изтекъл срокът за оспорването му. Поради това подадената след този срок жалба на Б. била оставена без разглеждане с оспореното решение и административното производство било прекратено.

След преценка на изложените от страните доводи и въз основа на доказателствата в преписката, като взе предвид приложимите правни разпоредби, съдът достигна до следните фактически установявания и правни изводи:

С жалбата се оспорва Решение № 03-РД06-0010/02.05.2023г. на директора на РДСП – Варна издадено на основание чл.88, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 от АПК, а съгласно чл.88 ал.3 от АПК актът за прекратяване може да се оспори в 7-дневен срок от съобщаването му с частна жалба пред съответния съд, който се произнася с определение, което не подлежи на обжалване. Това решение съдържащо указания за реда и срока за обжалването му е връчено на С.П.Б. *** чрез майка й – Д.Б.на 12.06.2023г., съгласно известието за доставяне. Жалбата срещу него до съда е депозирана на 16.06.2023г. – в 7-дневния срок, от лице с правен интерес и активна легитимация за оспорването, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От писмените доказателства се установява, че на 06.02.2023г. директорът на дирекция „Социално подпомагане“ - Варна като взел предвид социалния доклад с вх.№СЛ/Д-В/2166-002/09.01.2023г. за оценка на случай и предприемане на мярка за закрила за положението на детето В.С.Я.с ЕГН **********, на основание чл.21, ал.1, т.3 от ЗЗДетето във вр. с чл.18, ал.4 от ППЗЗД издал задължително предписание №П/Д-В-001/06.02.2023г., с което предписал на майката С.П.Б.:

1/да съдейства на служителите от отдел „Закрила на детето“ при ДСП-Варна за изпълнение на заложените цели и дейности в плана за действие при осъществяване на предприетата мярка за закрила спрямо детето й В.С.Я.;

2/да участва в организираните срещи за ползване на социална услуга „социална услуга в общността „Терапия и рехабилитация. Застъпничество и посредничество“ предоставена от ЦОП на територията на град варна, където е насочена със заповед №ЗД/Д-В-010/10.01.2023г. на директора на ДСП -Варна;

3/да съдейства за изпълнение на определения режим на лични отношения на детето й В.С.Я.с неговия баща – С.Я., съгласно влязло в сила решение на Окръжен съд Варна по в.гр.д.№20223100500358/2022г.

В предписанието е посочено, че неизпълнението на указаното подлежи на санкциониране, както и че подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от датата на връчване или получаване по пощата с писмо с обратна разписка пред РДСП-Варна.

Задължително предписание е изпратено на адресата му С.Б. с писмо изх. №СЛ/Д-В/2166-004/08.02.2023г. по пощата на 09.02.2023г.

На 24.02.2023г. в отдел „Закрила на детето" - Варна била проведена среща на екипа зает със случая на детето В.С.Я.между майка му – С.Б. и социалните работници в отдел „Закрила на детето“ - Д. П. и Св. Р.. Целта на срещата била майката да бъде запозната с издадената заповед, с която тя и синът й се насочват към ЦОП за ползване на социални услуги, с издаденото Задължително предписание № П/Д- В-001/06.02.2023г. и с последствията от неизпълнението на режими на лични отношения, за което постъпило писмо от Съдебно-изпълнителна служба при PC - Варна. За срещата е съставен протокол, в който е отразено, че й е разяснена процедурата по предприетата мярка за закрила на детето; че е запозната със издадената заповед за предписания и със съдържанието на изп. дело №7114/2022г. по описа на СИС при РС-Варна; че са й разяснени отново последствията от неизпълнението на влязлото в сила съдебно решение. В протокола е отразено, че С. Б. е прочела издадените от ДСП предписания, екземпляр от които й е изпратен по пощата и ако желае, може да го получи; че й е връчен върнатия от „Български пощи“ отговор с изх.№СЛ/Д-В/2166-003/13.01.2023г. с приложена заповед и план за действие и обстоятелството, че майката не желае да подпише предписанията. Протокола е подписан от двамата социални работника и майката С.Б., която отразила, че ще получи предписанията по пощата.

Това обаче не било изпълнено от Б., тъй като в преписката се върнало в цялост като непотърсено известието за доставяне на пратката съдържаща писмото изх. №СЛ/Д-В/2166-004/08.02.2023г. със задължителното предписание.

На 04.04.2023г. било постановено съобщение по чл.18а, ал.9 от АПК за задължителното предписание на входната врата С.Б. с указание, че може да го получи в едноседмичен срок от поставянето му.

На 05.04.2023г. Б. се явила лично в отдел „Закрила на детето“, за да получи предписанието № П/Д- В-001/06.02.2023г., което й било връчено и й била направена консултация, за което е съставен протокол от 05.04.2023г.

На 18.04.2023г. от Б. е подадена жалба с вх.№03-94С-00-0834/18.04.2023г. до Директора на РД-СП-Варна срещу задължително предписание №П/Д-В-001/06.02.2023г., която с оспореното пред съда Решение № 03-РД06-0010/02.05.2023г. е преценена като депозирана след изтичане на 14-дневния срок за оспорване, считано от 24.02.2023г., поради което е оставена без разглеждане, а образуваното административно производство е прекратено.

Решение №03-РД06-0083 от 20.12.2019г. е постановено от компетентен административен орган, в писмена форма и с необходимото съдържание, но е неправилно и незаконосъобразно. В него са изложени фактите и обстоятелства и приложените правни разпоредби, с оглед на които жалбата на С. Б. срещу задължителното предписание е оставена без разглеждане и производството по нея е прекратено.

Неправилно решаващият орган е приел, че в случая задължителното предписание е връчено на С.Б. по реда на чл.61, ал.2 от АПК на 24.02.2023г. Към тази дата със Закона за изменение и допълнение на АПК обнародван в ДВ, бр.77 от 2018г. е отменена и не действа разпоредбата на чл.61, ал.2 от АПК, която предвижда възможността съобщаването на административния акт да се извърши чрез устно уведомяване за съдържанието му, което се удостоверява с подпис на извършилото го длъжностно лице. Съгласно §155 от ПЗР на ЗИД на АПК до 10 октомври 2019г. съобщенията и призоваванията се извършват по досегашния ред, т.е. по реда в чл.61, ал.2 от АПК. По аргумент от това считано от 10.10.2019г. и през 2023г. когато е издадено задължителното предписание е в сила разпоредбата на чл.61, ал.1 от АПК, съгласно която административният акт, съответно отказът да се издаде акт, се съобщава по реда на чл.18а в тридневен срок от издаването му на всички заинтересовани лица, включително на тези, които не са участвали в производството.

Относима към процесния случай е хипотезата на чл.18а, ал.7 от АПК, която предвижда устно уведомяване, по разпореждане на административния орган, което се удостоверява писмено с подпис на извършилото го длъжностно лице, като на адресата се съобщава, че може да получи документите в 7-дневен срок, след изтичането на който те се смятат за връчени. В случая извършеното на 24.02.2023г. устно уведомяване с подпис на служители на администрацията не обективира валидно извършена процедура по съобщаване на административния акт по реда и смисъла на чл.18а, ал.7 от АПК. Липсва предхождащо устното уведомяване изрично разпореждане на административния орган за този начин на извършване на съобщението. Липсва извършено съобщаване на адресата на задължителното предписание – С. Б. на 24.02.2023г., че може да го получи в 7-дневен срок, след изтичането на който то ще се смята за връчено. Поради това не може да се направи заключението, че на 24.02.2023г. е извършено по реда на АПК надлежно устно уведомяване на С. Б. за задължителното предписание и да се приеме, че от тази дата за нея е започнал да тече 14-дневния срок за оспорването му.

Основателно и доказано е твърдението в частната жалба, че екземпляр от задължителното предписание №П/Д-В-001/06.02.2023г. е връчено на С. Б. лично срещу подпис на 05.04.2023г., за което е съставен протокол на 05.04.2023г. и считано от тази дата за нея е започнал да тече 14-дневния срок за оспорването му, който е изтекъл на 19.04.2023г. В този срок - на 18.04.2023г. С. Б. е подала жалбата си срещу задължителното предписание, която е заведена с вх.№03-94С-00-0834 от 18.04.2023г., която се явява допустима и подлежаща на разглеждане по същество.

По изложените съображения изводите в Решение №03-РД06-0010/02.05.2023г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Варна за недопустимост на подадената пред него жалба и за наличие на хипотезата предвидена в чл.88, ал.2 от АПК във вр. с чл.88, ал.1, т.2 от АПК са неправилни и постановени в противоречие със закона, което е основание по чл.146, т.4 от АПК за отмяна на решението и за връщане на преписката на същия орган за разглеждане и произнасяне по жалбата по същество.

Водим от това и на основание чл.88, ал.3 от АПК, Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ Решение №03-РД06-0010/02.05.2023г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Варна и ВРЪЩА ПРЕПИСКАТА на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Варна за произнасяне по същество по жалбата на С.П.Б. с вх.№03-94С-00-0834/18.04.2023г. срещу задължително предписание №П/Д-В-001/06.02.2023г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“- Варна.

Определението не подлежи на обжалване.

	Съдия: