Р Е Ш Е Н И Е  № …….

 

                        гр. ВРАЦА, 08.02.2016 г.

 

                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и шести януари,  две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                                                          Председател : Н. Христов,

                                                                         

            при участието на секретаря И.М., като разгледа докладваното от съдията Н. Христов гражданско дело № 474 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

М.И.М., с ЕГН **********,***, е подал искова молба срещу „Понсстройинженеринг“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София–1111, ул.“Шипченски проход“ № 9, ет.1, офис 3 и 4, представлявано от изпълнителния директор М.В.М.. В молбата ищецът желае ответното дружество да бъде осъдено да му изплати обезщетение в размер на 36 000 лв., поради това, че в периода от месец юни 2013 до месец юни 2015 година включително, му е причинил вреди, които оценява в посочения вече размер. Ищецът твърди, че ответникът  без негово знание и разрешение е навлязъл в имота му, находящ се в землището на с. Бистрец, м. „Метилявица“, представляващ поземлен имот (ПИ) № 12259.141.101, с площ от 2 900 кв.м., по-късно след промяна на предназначението му  обособени два имота- УПИ I-101  и УПИ II-101, със същата обща площ от 2 900 кв.м.. За посочения период ищецът твърди, че работници на ответното дружество, ангажирано с изпълнение на сключения от него договор с Община Враца за „Реконструкция на водопроводната мрежа и реконструкция и удължаване на канализационната мрежа на гр. Враца – Етап II“, са доставяли, складирали и извозвали в и от имотите му големи количества трошен камък, големи циментови тръби, ПВЦ тръби и други строителни материали, като имотите са използвани за складова и товарно-разтоварна дейност. В желанието си да избегне решаването на спора по съдебен ред, Ищецът, след отправена и получена от ответното дружество негова нотариална покана № 17534/23.03.2015 г. на Нотариус № 343 на НК на РБ, е влязъл във връзка с представители на ответника, провел е среща и е съгласувал претенциите си по суми, обеми и време със св. В. Л., който редовно призован и при внесена такса,  не се яви в съдебно заседание. Другият посочен свидетел П. К., чиито работодател отново е ответника, също редовно призован, не се яви в съдебно заседание. След уточняване на посочените параметри със св. Л. ищецът с писмо с обратна разписка – пратка № *********/05.05.2015 г., получено от ответното дружество, е изпратил текста на съгласуваното споразумение, като в указания в писмото седемдневен срок, считано от датата на получаването му, до датата на подаване исковата молба – вх. № 5163/30.06.2015  на Окръжен съд – Враца, не е предприел никакви действия. Към исковата молба са приложени и нотариален акт №   18, том VII, , рег. № 5772, нот. дело № 460 от 2009 г., скица на поземлен имот № 15:269576-29.06.2015 г., Заповед № 883/09.07.2010 год. на Кмета на Община Враца,  нотариална покана № 17534/23.03.2015, с разписка № I -1753/31.03.2015 г., писмо с приложен проект на споразумение-пратка № *********/05.05.2015 г. на „Еконт“ ООД.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от страна на представляващия ответника М. В. М., в който отговор становището е, че исковете са недопустими, неоснователни и недоказани, оспорват се изцяло по основание и размер и се твърди, че „Понсстройинженеринг“ ЕАД не е предприемало действия и не е давало съгласие за навлизане в имота на ищеца, от което следва последният да насочи исковете си срещу лицата, извършили действията, а не срещу главния изпълнител по проекта с Община Враца. Доказателства в тази насока до приключване на делото, не се представиха от ответникът.

По делото е назначена и изслушана техническа експертиза с в. л. инж. Л.А., която даде изчерпателен отговор на въпросите, зададени от ищеца, като експертизата е приета и приобщена към доказателствата по делото.

Изслушани са и посочените от ищеца двама от общо четирима свидетели Н.Й.А. и С.Й.Ч. ***, които в показанията си  заявиха следното: св. Н. А. – познава ищеца и имота, има лични впечатления, през пролетта на 2013 г. в имота е имало стоварване и разтоварване на големи количество камъни и чакъл, много тръби и циментови шайби за изграждания водопровод, част от които са още там. Тежката техника е била с логото на ответника, лично познавал и разговарял нееднократно с работници, които също са заявили, че са работници на ответното дружество, разговарял лично с отговорника им, който казал, че за него това е строителна площадка и не го интересува, че имотът е частен. Разговарял и ходил с ищеца до парцела два или три пъти, като няколко пъти разговарял лично и с кметския наместник на кв. Бистрец за решаване на този проблем. Св. С. Ч. – познава ищеца и имота му, който се намира непосредствено до негов имот. През декември 2012 г. имало табела за ни спирката при затвора за започване на водния цикъл, като баластрата се изсипвала първоначално в центъра на с. Бистрец, но след протести на жителите е започнало изсипването й в негов и на ищеца имот през пролетта. На обекта е имало и трактор, който извършвал товарно-разтоварните работи, като и към момента в имота на ищеца все още има строителни материали. По трактора, техниката, бусът, който превозвал работниците на обекта имало надписи „Понсстройинженеринг“, като самите работници потвърдили, че работят в тази фирма в лични негови разговори. Виждал е ищеца само веднъж да разговаря с работници на обекта, когато докарали големи циментови бурета.

Съдебният състав, след като обсъди обстойно и задълбочено изложеното в исковата молба, становището на страните по спора, всички доказателства, приложени и приети по делото, изцяло и в тяхната съвкупност, както безспорната и приетата техническа експертиза, приема за установено следното:

Предявения иск е на правно основание чл. 59 от ЗЗД. Ищецът, видно от приложените и приети доказателства по делото, безспорно е доказал своята собственост върху имота му, находящ се в землището на с. Бистрец, м. „Метилявица“, представляващ поземлен имот (ПИ) № 12259.141.101, с площ от 2 900 кв.м., по-късно след промяна на предназначението му са обособени два имота- УПИ I-101  и УПИ II-101, със същата обща площ от 2 900 кв.м.. Това му абсолютно право не е оспорвано от ответната страна в отговора на исковата молба, както и по време на съдебния процес. Предвид това, ищецът е активно легитимиран да предяви претенция за увреждане интересите му в качеството му на собственик на недвижим имот.

Направеното възражение в отговора на ответната страна, че се касае за ревандикационен иск, който евентуално може да бъде съединен с такъв по чл. 45 ЗЗД, не може да бъде уважено, защото никъде от делото, както от исковата молба, така и от събраните и приложени доказателства и дадените гласни такива, не може да се направи такова заключение. Предвид това, правилно, законосъобразно и обосновано ищецът е предявил иск на основание чл. 59 от ЗЗД, защото липсва такава законова хипотеза, указана в законодателството ни, която да съвпада с решавания спор между страните, т.е. ищецът не разполага с друг иск, освен този по чл. 59 от ЗЗД, за да защити интересите си на собственик.   

      Относно определянето на ответника по иска, съдът също не възприема становището, изразено в отговора на исковата молба, че се касае за нарушители, физически лица, към които трябва да насочи претенцията си ищеца. В показанията на разпитаните свидетели, същите убедено са заявили, че работещите там работници и използвана техника, са на ответното дружество. Това е станало в техни персонални разговори с работещите, а на всички камиони, багери, трактори и друга използвана техника е имало логото на „Понсстройинженеринг“ ЕАД. Косвен извод може да се направи и от отразеното в техническата експертиза, касателно намиращите се и към момента на извършването й в имотите едрогабаритни  стоманобетонови елементи-шахти, пръстени, тръби, които могат да се използват само от дружество, извършващо мащабни работи по водопроводната система на гр. Враца, което може да бъде само ответника по силата на сключения от него договор с Община Враца.

Налице е извършено нарушение в цитираните в исковата молба недвижими имоти, собственост на ищеца, изразяващи се използването им за складова и товарно-разтоварна дейност, докарване и извозване в и от имотите на големи количества трошен камък, големи циментови тръби, ПВЦ тръби и други строителни материали, за указания в исковата молба период, така както потвърдиха разпитаните по делото свидетели С. Ч. и св. Н. А.. Потвърденото от свидетелите е отразено дословно и в приетата техническа експертиза на стр. 35 от делото: „….на място са поставени стоманобетонови елементи, 6 бр. шахти, пръстен с диаметър 1 м,... има 12 бр. тръби за водопровод…,…прокаран временен път към застроената територия на кв. Бистрец…., има площ от имота, върху която е поставен трошен камък и земята под него не може да се обработва…“, което е видно  и от приложения към нея снимков материал на предходната и цитирана вече страница от делото.

За определяне размера на дължимото се обезщетение за исковия период м. юни 2013 г. до м. юни 2015 г. включително 25 месеца, съдът безусловно възприема отразеното в приетата по делото техническа експертиза, която е използвала сравнителния метод за подобни имоти, находящи се на територията на Община Враца, като е определила като справедлива цена на месечен наем за имотите на ищеца, сумата  от 670,00 лв..

При така установените факти, се налагат следните правни изводи:

Настоящия съдебен състав приема, че иска на ищеца трябва да бъде уважен до размера, определен в техническата експертиза, а именно 16 750,00 лв., за периода юни 2013 – юни 2015 год. включително, т.е. за 25 месеца по 670 лв. на месец.

В останалата част – за сумата от 19 250,00 лв. искът следва да бъде отхвърлен като недоказан по размер.

Съобразно този изход на спора, в полза на ищеца следва да се присъдят извършените от него съдебно-деловодни разноски – сума в размер на 3 260,00 лв., представляващи направените деловодни разноски от ищеца за тази инстанция – внесени държавна такса, такса за свидетели, изплатени адвокатско и на вещо лице възнаграждения.

Мотивиран от всичко гореизложено, Врачанският окръжен съд,

 

                                                Р    Е    Ш    И :

ОСЪЖДА „Понсстройинженеринг“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София–1111, ул.“Шипченски проход“ № 9, ет.1, офис 3 и 4, представлявано от изпълнителния директор М.В.М., да изплати на М.И.М., ЕГН **********,*** сумата от 16 750,00 лв., представляващи обезщетение за неоснователното и незаконосъобразно ползване на имот, ведно със законовата лихва върху сумата, до датата на окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ като недоказан по размер предявения иск от М.И.М., ЕГН **********,*** за обща сума в размер на 36 000 лв., в останалата му част, за сумата от 19 250,00 лв..

ОСЪЖДА „Понсстройинженеринг“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София–1111, ул.“Шипченски проход“ № 9, ет.1, офис 3 и 4, представлявано от изпълнителния директор М.В.М., да изплати на М.И.М., ЕГН **********,***, формирани като сума от внесена държавна такса, разноски за вещо лице, такса за свидетели и изплатено адвокатско възнаграждение,

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от съобщаването му на страната.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: