Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 22.03.2021 г.
СГС,
VI-4 състав, в открито
съдебно заседание на пети март две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА
ЧОМПАЛОВ
При участието на секретар Анелия Груева, като разгледа докладваното от
съдия Чомпалов т. д. № 67/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
СГС е сезиран с искова молба от „О.Н.“ ООД, с която са предявени срещу „Е.А.Т.“ ЕАД искове с правно основание чл.266 ал.1 ЗЗД, чл.92 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Твърди се от ищеца, че на 09.04.2019 г. е сключил с ответника договор, по който е изпълнил строителни работи, които са приети с протокол от 15.04.2019 г. и са на стойност 7188,04 лв. по фактура N 560/15.04.2019 г. Отново по възложение на ответника ищецът е изпълнил работи на стойност от 12 643,20 лв. по фактура N 561/23.04.2019 г., на стойност 18 892,24 лв. по фактура N 586/10.09.2019 г., на стойност 11 045,38 лв. по фактура N 590/13.09.2019 г. и на стойност 8432,14 лв. по фактура N 592/17.09.2019 г. Тъй като ответникът не е платил в срок дължимото възнаграждение по фактурите, падежите на които са на 30.04.2019 г., 08.05.2019 г., 24.09.2019 г.,, 28.09.2019 г. и 02.10.2019 г., е изпаднал в забава, поради което дължи обезщетение в размер на уговорената неустойка от 2337,68 лв. неустойка и обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД от 2346 лв. Иска се от ищеца ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 58 201 лв. – главница по чл.266 ал.1 ЗЗД, сумата от 2346 лв. – обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД за периода до 31.12.2019 г., както и сумата от 2519,40 лв. – неустойка за забава за периода до 31.12.2019 г. С молба от 04.12.2021 г. ищецът е уточнил началния ден на забавата
Ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва исковете с възражението, че не е настъпило уговореното между страните условие за изплащане на възнаграждение на изпълнителя, защото представените с исковата молба протоколи не са подписани от ответника, тъй като лицата Е.П. и В.Д.не са негови представители или служители, поради което извършените от тях действия не обвързват ответника. Освен това ищецът не е представил сертификати и протоколи, удостоверяващи качествено изпълнение в срок от 35 дни, а и не е подписан окончателен протокол. Прави възражение за некачествено изпълнение по фактура N 590 на задължението за спиране на течове и влага през конструкцията, защото не са спрени течове между перон и междинна плоча, поради което ответникът е извършил допълнително инжектиране на цимент и смола на стойност 6000 лв. Налице е некачествено изпълнение и по отношение на работи по фактура N 592, защото не са спрени течовете по фугата между малкия тунел и блок 2, поради което ответникът допълнително и инжектирал гел на стойност 2580 лв. Ответникът не е получил приемателен протокол и количествени сметки или акт 19, поради което клаузата на чл.4.1.7.2 от договора не следва да се прилага, а с писмо от 30.10.2019 г. ответникът е уведомил ищеца за констатираните впоследствие недостатъци. Поради липса на точно изпълнение ищецът няма право на неустойка. Ищецът няма право на обезщетение по чл.86 ЗЗД, защото страните са уговорили неустойка по чл.5.1 от договора. Прави възражение за прихващане със сумата от 8580 лв. – стойност на направени разходи за допълнително инжектиране.
Ищецът е подал допълнителна искова молба, с която поддържа предявените искове с довода, че фактура N 557/11.04.2019 г. е била издадена въз основа подписани от Х. Н. и В.Д.документи, а по нея е извършено плащане от ответника, поради което ответникът е признал, че Д. е негов служител, а писмо на ответника от 30.10.2019 г. е подписано от Д., от което се установява, че това лице е представител на ответника. Задължението на ищеца е да инжектира определено количество материал във фуги за спиране на течовете, а не извършване на краен строителен продукт, а вложеният от него материал е одобрен от ответника и от „Метрополитен“ ЕАД, което се потвърждава от кореспонденцията между ищеца и ответника. На 15.10.2019 г. с писмо са изпратени на ответника декларации за експлоатационни показатели на инжектирания материал. Възражение за качеството и количеството на инжектирания материал не са правени, а с писмо от 30.10.2019 г. ответникът е уведомил, че дейности по фактури N 590 и 592 са частично неуспешни и че са направени разходи за допълнително инжектиране, за което не са представени доказателства.
Ответникът е подал допълнителен отговор, с който поддържа оспорването на исковете с довода, че исковата молба е нередовна.
Представен е договор от 09.04.2019 г., от който се установява, че между страните е възникнало облигационно правоотношение, по което ищецът по възложение на ответника е поел задължението да изпълни инжекционни работи на обект „Трета метролиния – Втори етап- Втора обособена позиция, а ответникът в качеството на възложител е поел задължението да плати възнаграждение.
Представени са декларация за експлоатационни показатели, информационен лист за безопасност,
Представен е протокол от 15.04.2019 г., в който се сочи, че изпълнените от ищеца работи възлизат на сумата от 7188,04 лв.
Представена е фактура N 560/15.04.2019 г., в която се сочи, че за изпълнените от ищеца работи се дължи от ответника възнаграждение в размер на 7188,04 лв.
Представен е протокол от 23.04.2019 г., в който се сочи, че изпълнените от ищеца работи възлизат на сумата от 12 643,20 лв.
Представена е фактура N 561/23.04.2019 г., в която се сочи, че за изпълнените от ищеца работи се дължи от ответника възнаграждение в размер на 12 643,20 лв.
Представен е протокол от 09.09.2019 г., в който се сочи, че изпълнените от ищеца работи възлизат на сумата от 18 892,24 лв.
Представена е фактура N 586/10.09.2019 г., в която се сочи, че за изпълнените от ищеца работи се дължи от ответника възнаграждение в размер на 18 892,24 лв.
Представен е протокол от 13.09.2019 г., в който се сочи, че изпълнените от ищеца работи възлизат на сумата от 11 045,38 лв.
Представена е фактура N 590/13.09.2019 г., в която се сочи, че за изпълнените от ищеца работи се дължи от ответника възнаграждение в размер на 11 045,38 лв.
Представен е протокол от 17.09.2019 г., в който се сочи, че изпълнените от ищеца работи възлизат на сумата от 8432,14 лв.
Представена е фактура N 592/17.09.2019 г., в която се сочи, че за изпълнените от ищеца работи се дължи от ответника възнаграждение в размер на 8432,14 лв.
Представено е писмо от 30.10.2019 г., в което се сочи от ответника, че е допуснато неточно изпълнение от ищеца, което е наложило да се извършат от ответника дейности за отстраняване, защото течовете не са спрени.
Представено е писмо на „Метрополитен“ ЕАД от 03.11.2020 г., с което „Обединение Метро строителство“ е уведомено за недостатъци по станция „Орлов мост“, описан в доклад на началник МС308 „Орлов мост“ от 27.10.2020 г.
Установява се от заключението на ССЕ, че за процесните фактури са направени записвания в търговските книги на ищеца, които са водени редовно, както и че са направени записвания в търговските книги на ответника, който е ползвал данъчен кредит.
Установява се от показанията на св. Н., който е изпълнявал при ответника длъжността „технически ръководител“, че във връзка с изпълнение на задълженията на ищеца по процесния договор е завел група служители, които са инжектирали инжекционен гел и полиуретанова смола в пукнатини и дилатационни фуги за спиране на течове. Тези работи са били изпълнени на метростанция „Театър София“, метростанция „Овча купел“ и метростанция „Орлов мост“ и е използвана инжекционна машина, а след изпълнението са били съставени протоколи за приемане на работата, които са подписани от името на ответника от лице на име В..
Установява се от показанията на св.Т., че работи
във фирма „МЦ Баухеми“, която е доставила на ищеца материал за инжектиране,
както и че е обучил работници на ищеца
за работа с инжекционна помпа „МCI -700”.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния съд са искове с правно основание чл.266 ал.1 ЗЗД, чл.92 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Установи се от представения по делото договор от 09.04.2019 г., че между страните е възникнало облигационно правоотношение, по което ищецът по възложение на ответника е поел задължението да изпълни инжекционни работи на обект „Трета метролиния – Втори етап- Втора обособена позиция”, а ответникът в качеството на възложител е поел задължението да плати възнаграждение.
Вземането на изпълнителя за възнаграждение
по чл.266 ал.1 ЗЗД е обусловено от изпълнението на възложените му по договора
работи, а престацията следва да отговаря на уговореното в качествено и
количествено отношение. В подкрепа на
повдигнатото от ищеца фактическо твърдение, че е изпълнил задължението си и е изпълнил
възложените от ответника работи са представени фактури с N-ра: 560/15.04.2019 г., 561/23.04.2019 г., 586/10.09.2019 г., 590/13.09.2019 г., 592/17.09.2019 г., в които се сочи,
че изпълнените от ищеца работи са на стойност от общо 58 201 лв.
Доколкото
всяка една от процесните фактури носи подписа на ответника и не е оспорена по
реда на чл.193 ГПК, съдът намира за установено въз основа на фактурите, че описаните
в тях работи са изпълнени от ищеца и приети от ответника. Фактурите, носещи
подписа на ответника, притежават материална доказателствена сила за факта, че
ответникът в качеството на възложител е приел изпълнените от ищеца работи.
Фактурата в качеството на частен документ, който носи
подписа на възложителя, притежава доказателствена стойност не само за факта на възникнало между
страните договорно правоотношение по договор за изработка, но и за факта на изпълнение на задължението на изпълнителя да
извърши възложената работа. Подписаните от ответника фактури удостоверяват направеното от него признание на
неизгоден факт – получаване на изработката, поради
което могат да служат за доказването на този факт.
В чисто
счетоводните функции на
фактурата, основната е по удостоверяване на факта на
изпълнение на дължимата престация, какъвто изричен реквизит се съдържа в подписаните
от ответника фактури. Фактурата,
която носи подписа на възложителя, притежава качеството на
валидно доказателствено средство за изпълнението на задължението на изпълнителя, защото удостоверява
писменото признание на получателя на
престацията /възложителя/, имащо
характер на разписка по смисъла
на чл.77 ал.1 ЗЗД, издадена да служи на престиращия /изпълнител/ за доказване
на факта, че възложената по
договора изработка е изпълнена.
Oсвен това всяка от една от процесните фактури е издадена въз основа на протокол, в който се съдържа изричното изявление на ответника възложител, че е приел изпълнената от ищеца работа, и то без възражения - протоколи от 15.04.2019 г., 23.04.2019 г., 09.09.2019 г., 13.09.2019 г. и от 17.09.2019 г.
В
подкрепа на доказателствения извод, че фактурираните работи са били реално изпълнени
от ищеца и приети от ответника в качеството на възложител, е констатацията на
в.лице по заключението на ССЕ, че за процесните фактурите са направени
записвания в търговските книги на ответника, който е ползвал данъчен кредит. Тази
фактическа констатация на в.лице е друг аргумент в подкрепа на извода, че
ищецът е изпълнил по договора работи в размер на фактурираната стойност от общо
58 201 лв. Това е така, защото вписването на фактурите в счетоводните книги
на ответника по същество представлява направено от него извънсъдебно признание
на факта, че е получил изпълнение на дължимата от ищеца престация в размер на
посочената във фактурите стойност. В този смисъл са решение № 172 от 13.01.2016 г. по т.д. № 2535/2013 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, решение № 45 от 28.03.2014 г. по т.д. № 1882/2013 г.., Т. К., І Т. О. на ВКС и решение № 53 от 12.09.2013 г. по т.д. № 74/2011 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, в които се съдържат разяснения относно доказателствената стойност на
вписванията на издадените от изпълнителя фактури в счетоводните книги на
възложителя.
Нормата на
чл.68 ал.1, т.1 ЗДДС предвижда,
че данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да
приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки
или услуги по облагаема доставка. Подаването от
ответника на справка декларация по ЗДДС и ползването от него на данъчен кредит не
оставя място за друг доказателствен извод освен за този, че ответникът е
получил изпълнение на възложените
по договора работи.
Възражението на ответника, че лицата подписали
от негово име протоколите за приемане на работите -Е.П. и В. Д., не са
притежавали надлежна представителна власт, е неоснователно. За първи път
ответникът с писмения отговор е направил възражение по чл.301 ТЗ, което е
несвоевременно и неоснователно, защото въз основа на процесните протоколи са
съставени фактурите, за които се установи, че са направени записвания в
търговските книги на ответника, който е ползвал данъчен кредит. Това означава,
че преди да направи в процеса възражение по чл.301 ТЗ ответникът с вписване на
фактурите в своите търговски книги изрично е потвърдил правните действия на
лицата, подписали от негово име протоколите.
С допълнителната искова молба са представени сертификати за качеството на вложените от ищеца материали при изпълнение на възложените работи, а от показанията на св.Н. се установи, че ответникът е знаел какви материали ще се използват и работите са били изпълнени след неговото одобрение на материала. Освен това с подписване на протоколите и вписването на издадените въз основа на тях фактури ответникът е направил признание, че вложеният от ищеца материал отговаря на уговореното качество. Възражението на ответника е неоснователно.
По делото не са представени доказателства в подкрепа на повдигнатото в писмения отговор фактическо твърдение, че е налице некачествено изпълнение на работи по фактура N 590 и на работи по фактура N 592. Не са представени и доказателства за факта, че ответникът е сторил работи за отстраняване на недостатъци по тази част от изпълнената от ищеца изработка. В този смисъл съдът приема, че направеното от ответника възражение за прихващане с вземане по чл.265 ал.1, т.2 ЗЗД е неоснователно, защото в полза на ответника не съществува насрещно вземане за обезщетение, тъй като изпълнените от ищеца работи не са с недостатъци.
Следва да се спомене, че с процесния договор е възложено на ищеца в качеството на изпълнител да положи определени количества инжекционен материал на посочени от възложителя места, но не е уговорено, че ищецът следва да извършва ремонт. В този смисъл съдът приема, че точното изпълнение на възложените по процесния договор работи изисква полагането от ищеца на уговореното количество материал на посочените от ответника места, а обстоятелството, че с писмо от 03.11.2020 г. „Метрополитен“ ЕАД е уведомило „Обединение Метро строителство“ за недостатъците по доклад на началник МС308 „Орлов мост“ от 27.10.2020 г., касае дейности, които са извън предмета на процесния договор. Възраженията за некачествено изпълнение, които „Метрополитен“ ЕАД има срещу „Обединение Метро строителство“, не могат да се противопоставят на ищеца, който е трето за това правоотношение лице и който не е поемал задължения за извършване на ремонтни работи. Ищецът е инжектирал инжекционен материал на посочени от ответника места, но не е поел задължение за отстраняване на течове, каквото най-вероятно ответникът е поел към „Метрополитен“ ЕАД.
При тези факти съдът намира, че искът по чл.266 ал.1 ЗЗД следва да бъде уважен в пълен размер, а възражението за прихващане на ответника да се отхвърли.
Ответникът не е платил дължимото възнаграждение, поради което е изпаднал в забава, за която дължи на основание чл.92 ЗЗД обезщетение в размер на уговорената в клаузата на т.5.1 от договора неустойка – 0,03 % на ден. На основание чл.162 ГПК съдът определя размер на неустойката на 529,20 лв. за периода 01.05.2019 г. – 31.12.2019 г., на 898,23 лв. за периода 09.05.2019 г. – 31.12.2019 г., на 555,66 лв. за периода 25.09.2019 г. – 31.12.2019 г., на 311,14 лв. за периода 29.09.2019 г. -31.12.2019 г. и на 225,17 лв. за периода 03.10.2019 г. – 31.12.2019 г. Искът по чл.92 ЗЗД следва да бъде уважен изцяло.
За вредите от забавеното изпълнение на задължението да се плати възнаграждение ищецът е предявил и иск по чл.86 ЗЗД, който според съда е неоснователен. Това е така, защото е недопустимо една и съща вреда да се обезщетява два пъти – един път с неустойка за забава и втори път с обезщетение по чл.86 ЗЗД в размер на законната лихва. Освен това с присъждането и на обезщетение по чл.86 ЗЗД неизпълнението на едно задължение ще се санкционира два пъти. Следва да се спомене, че размерът на дължимата за неизпълнението неустойка надвишава размера на обезщетението по чл.86 ЗЗД, а в практиката на съдилищата се приема, че само когато неустойката не покрива размера на законната лихва, кредиторът има право да претендира над неустойката обезщетение в размер на разликата до достигане на законната лихва.
С оглед на изложеното съдът намира, че исковете по чл.266 ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД следва да се уважат, а искът по чл.86 ЗЗД следва да се отхвърли, както и предявеното от ответника възражение за прихващане.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Е.А.Т.“ ЕАД, ***, да заплати на „О.Н.“ ООД, ЕИК*******, гр.София, ж.к.“*******на основание чл.266 ал.1 ЗЗД сумата от 58 201 лв. – възнаграждение по договор от 09.04.2019 г., по който са издадени фактури с N-ра: 560/15.04.2019 г., 561/23.04.2019 г., 586/10.09.2019 г., 590/13.09.2019 г. и 592/17.09.2019 г.; на основание чл.92 ЗЗД сумата от 529,20 лв. – неустойка по фактура 560/15.04.2019 г. за периода 01.05.2019 г. – 31.12.2019 г.; сумата от 898,23 лв. – неустойка по фактура 561/23.04.2019 г. за периода 09.05.2019 г. – 31.12.2019 г.; сумата от 555,66 лв. - неустойка по фактура 586/10.09.2019 г. за периода 25.09.2019 г. – 31.12.2019 г.; сумата от 311,14 лв. - неустойка по фактура N 590/13.09.2019 г. за периода 29.09.2019 г. - 31.12.2019 г.; сумата от 225,17 лв. – неустойка по фактура N 592/17.09.2019 г. за периода 03.10.2019 г. – 31.12.2019 г., ведно със законната лихва върху всички суми от 10.01.2020 г. до окончателното плащане, както и съдебни разноски от 7721,61 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „О.Н.“ ООД срещу „Е.А.Т.“ ЕАД иск с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата от 2346 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислена по посочените по-горе фактури през периода 01.05.2019 г. - 31.12.2019 г.
ОТХВЪРЛЯ предявеното от „Е.А.Т.“ ЕАД срещу „О.Н.“ ООД възражение за прихващане с вземане по чл.265 ал.1, т.2 ЗЗД в размер на 8 580 лв.
ОСЪЖДА „О.Н.“ ООД да заплати на „Е.А.Т.“ ЕАД съдебни разноски от 142,84 лв.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: